Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 394 06.01.2011г. гр.Димитровград
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Димитровградският районен съд
на осемнадесети ноември две хиляди и десета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар В.Г.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско дело № 504 по описа на РС – Димитровград за 2008г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК/отм./ във фазата по извършване на делбата,
свързана с ликвидиране на сметните отношения и възлагане на допуснатия до делба
недвижим имот.
СЪДЕЛИТЕЛЯТ – А.М.А. с ЕГН : ********** *** е предявил
срещу съделителката Д.А.М. с ЕГН : ********** ***,
претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот с правно основание
чл.288 ал.3 от ГПК/отм./ с мотив, че е ползвал имота заедно с наследодателя им
приживе, както и претенция по сметки -
да му бъде заплатена сумата в размер на 3 000 лева,
стойността на разходи за труд и материали по повод изграждането през 1990г. на
кладенец в процесния недвижим имот.
СЪДЕЛИТЕЛКАТА – Д.А.М. съответно е предявила срещу съделителя А.М.А. претенция по сметки да й бъде заплатена
стойността на извършените през м.юли и м.август 2006г. подобрения в съсобствения имот на обща стойност 6 060 лв., от които
припадащата се част на другия съделител е 3 030
лева.
Във връзка с така предявените и приети за
съвместно разглеждане в производството по делото претенция за възлагане и
претенции по сметки, страните изразяват следните становища:
Съделителят А.М.А.
моли претенцията по сметки на другия съделител да
бъде отхвърлена.
Съделителката Д.А.М.
моли претенциите на А.А. да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и ги прецени поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.1977г. общият
наследодател М. А. Н. купува с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 38, том ІІ, дело № 480/1977г. процесния недвижим имот. На 22.02.1980г.
той сключва граждански брак с майката на ищцата - Т.Г.Н.а. На 14.02.1998г. М. Н.
умира и оставя за законни наследници своя син – ищецът А.А. и съпругата си Т.Г..
На 06.06.2006г. с Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка Т.Г.Н.а е
призната за собственик по давностно владение на
процесния недвижим имот. На 10.07.2006г. същата го продава на дъщеря си отв.Д.А.. Т.Г.Н.а умира на 11.03.2007г.
С влязло в сила Решение
№ 306/28.01.2010г. по настоящото
дело е допусната съдебна делба между А.М.А. ***, и Д.А.М. ***, на процесния съсобствен недвижим имот: урегулиран поземлен
имот ІІ—424 в кв.39 с площ на целия имот от 730 кв.м. по кадастралния и
регулационен план на с.Брод, община Димитровград, одобрен със Заповед №
848/1979г., № 174/2006г. и № 384/2006г., ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда и стопанска постройка, при граници и съседи за целия имот: *****
при квоти: 1/2 идеална част за съделителя А.М.А. и
1/2 идеална част за съделителката Д.А.М.. Със същото
решение е отменен на основание чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ нотариалният акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка, с който Т.Г.е
призната за собственик на имота.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна бе назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице арх.М.Х.И.
със задача да даде заключение за реалната поделяемост
на допуснатия до делба недвижим имот, както и за неговата пазарна стойност.
Видно от експертното заключение е, че допуснатият до делба недвижим имот не е
реално поделяем, а пазарната му стойност възлиза на
15 909 лева.
За изясняване на обстоятелствата по делото, свързани със
заявените от страните претенции по сметки, бе назначена втора
съдебно-техническа експертиза с допълнителна задача да установи дали са
извършени претендираните строително-ремонтни работи,
както и да остойности същите откъм материали и труд.
Вещото лице следваше също така да посочи каква е стойността на имота преди и
след извършване на подобренията през м.юли и август 2006г. В депозираното по
този повод експертното заключение се посочва, че при огледа на имота били
констатирани следните подобрения: изграждане на преградна стена, обособяване на
баня с тоалетна на стойност 130 лева, поставяне на фаянс в баня с тоалетна –
410 лева, полагане на теракот в баня и тоалетна – 63
лева, полагане на теракот в коридор – 135 лева,
поставяне на тоалетна чиния – 60 лева, поставяне на мивка – 50 лева, поставяне
на батерия – 100 лева, ВиК инсталация – 180 лева,
циментова замазка на под – 450 лева, лята мивка в кухня, облицовка с теракот – 355 лева, подмяна на дограма с алуминиева – 6
бр.прозорци - 1 900 лева, подмяна
на 1 бр. врата:алуминиева/ - 220 лева, шпакловка на тавани – 385 лева,
поставяне на тапети – 370 лева, боядисване на стени – 390 лева, изграждане на
тераса – 280 лева, изграждане на трегер между кухня и стая – 140 лева,
изграждане и плитки на нов комин – 200 лева, ремонт на мивка в двора – 70 лева,
изграждане на мръсен канал – 250 лева. Общите разходи за материали и труд за
така извършените строителни-ремонтни работи възлизали на 6 138 лева. С
оглед физическата обезценка стойността на
подобренията към момента възлизала на 5 935 лева, с която стойност се
завишила и цената на имота. Вещото лице посочва още, че стойността на
кладенеца, изграден в имота, възлизала на 2 500 лева.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
посочени от страните.
Всички свидетели са категорични, че кладенецът, чиято
стойност ищецът претендира да му бъде заплатена чрез предявената претенция по
сметки, е изграден приживе на неговия баща – около 1981 – 1982 – 1983г. По
кладенеца работили ищеца, баща му и техни близки, които помагали.
Относно това дали и за какъв период ищецът
е живял в процесния имот свидетелите дават
разнопосочни показания – свид.М., посочен от ищеца,
заявява, че последният е стоял в имота няколко дни, след като починал дядо М.. Свид.Х., също посочен от ищеца, заявява, че последният
живял там няколко месеца преди смъртта на наследодателя. Свид.Недялка
А., съпруга на ищеца, заявява, че са живели в процесния
имот около два-три месеца, когато починала първата й свекърва – това било около
1978 – 1979г. Свидетелите, посочени от ответницата, заявяват, че ищецът не е
живял в процесния имот.
Всички свидетели са единодушни относно
факта, че отношенията между ищеца и неговия баща били лоши през последните
години.
По отношение на претенцията на ищцата за
заплащане на извършени от нея подобрения в имота свидетелите заявяват следното.
Съпругата на ищеца – свид.А.
завявява, че А. изрично предупредил Д. да не правят
нищо с къщата, защото била спорна. Откакто починала свекърва й, свидетелката не
била влизала в къщата. Знаела, че ответницата е поставила алуминиеви прозорци.
Когато ищецът разбрал за това, предупредил Д., че е спорна къщата, но те
отговорили, че си е тяхна.
Свид.А.А. –
съпруг на ответницата, в тази връзка заявява, че съпругата му не е искала от
ищеца съгласие за извършваните ремонти, той знаел за тях и не се
противопоставил.
Другият свидетел, посочен от ищеца – Кирчо М.,
заявява, че действително след смъртта на дядо М. в имота били правени промени –
в коридора имало направена баня, тоалетна, наредени били плочки, сменени били
прозорци и врати, коминът бил подновен. Канализацията, според свидетеля, била
правена отпреди да бъде купена къщата.
Свид.Д.Д.,
посочен от ищцата, заявява в показанията си пред съда, че Д. живеела в процесния имот от около 5 – 10 години. Когато отишли със
съпруга й да живеят там, къщата била стара и те започнали ремонти – прозорци,
врати, нова баня, поставяне на плочки, измазване на къщата, ремонт на
парапетите на терасата, ремонт в кухнята и на комина. За всички ремонти плащала
Д.. Твърдяното от този свидетел се потвърждава и от
показанията на другите двама свидетели посочени от ищцата – съпругът й А.А. и свид.Г.Г.. Същите в подробности описват извършените ремонти
в имота – замазка на пода, ремонт на банята и тоалетната, поставянето на
плочки, мивка и батерия, ВиК-инсталация, шпакловка на
стени и тавани, мивка и плочки в кухнята, нови алуминиеви прозорци, алуминиева
врата на банята, шпакловка на таваните, поставяне на тапети, подпрозоречни
прагове, парапет на терасата, нов комин, ремонт на дворната мивка, мръсен канал
Свид.Андонов
твърди, че ремонтът струвал 6 600 лева, а свид.Г.
– около 6 000 лева.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
В настоящия етап от производството по делба предмет на
разглеждане са предявените три иска, два от които с правно основание чл.286 от ГПК/отм./ - по сметки, и с правно основание чл.288 ал.3 от ГПК/отм./ - по
възлагане на допуснатия до делба недвижим имот. Същите са приети за съвместно
разглеждане в производството по делото предвид предявяването им от легитимирана
страна и в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението
за допускане на делбата. Желанието на страните да ликвидират съсобствеността,
доколкото не са могли да постигнат доброволно уреждане на отношенията, породени
от нея, поражда правен интерес от провеждане на настоящия съдебен процес,
поради което исковете са процесуално допустими.
За уважаването на конститутивния
иск по чл.288 ал.3 от ГПК/отм./ е необходимо да бъдат изпълнени предпоставките
на цитираната правна норма. Условията, които законът поставя, са: делбеният
имот да е жилище, то да е неподеляемо, съделителят, поискал възлагането му, да няма друго жилище и
при откриване на наследството да е живял в него. Тези условия са свързани, от
една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител.
Разпоредбата на чл.288 ал.3 от ГПК/отм./ е приложима единствено когато обектът
на съсобствеността е придобит по наследствено правоприемство.
Делбеният недвижим имот следва да има характер на
жилищен и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на
собственост за всеки един от съделителите. По
отношение на съделителя, заявил възлагателна
претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг
жилищен имот, както и условието при откриване на наследството лицето
сънаследник да е живяло с наследодателя. „Живяло с наследодателя” е понятие,
което съдебната практика свързва с данни за трайно съжителство с наследодателя
като едно домакинство. Законът поставя изискването тези условия да са налице
кумулативно. С експертното си заключение вещото лице
е определило имота като жилищен и като
реално неподеляем. На следващо място, безспорно
ищецът има качеството на съделител на наследствено
имущество. Не бе установено обаче обстоятелството същият да е живял в процесния имот към момента на откриване на наследството.
Моментът на откриване на наследството съгласно чл.1 от Закона за наследството е
моментът на смъртта на наследодателя и този момент е настъпил в случая на
15.02.1998г., когато е починал М. А. Н.. От събраните по делото доказателства в
тази връзка бе установено, че дори и ищецът да е живял в процесния
имот, то е било за съвсем кратък период от време/свидетелските показания сочат
период от няколко дни до няколко месеца/, при това това
пребиваване в имота е било според единия свидетел след смъртта на
наследодателя, според другия свидетел – преди това, без обаче да уточнява кога,
а според самата съпруга на ищеца – през 1978 - 1979г. Тоест от събраните по
делото доказателства не бе установено ищецът да е живял в допуснатия до делба
недвижим имот към момента на смъртта на наследодателя.
По тези съображения съдът намира, че възлагателната
претенция на съделителя А.М.А. срещу Д.А.М., е
неоснователна, и в този смисъл следва да постанови имотът да бъде изнесен на
публична продан.
Във връзка с претенциите по
сметки:
По повод претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 3 000 лева, стойността на направени разходи за труд
и материали за изграждането през 1990г. на кладенец в процесния
недвижим имот, следва да бъде отбелязано следното:
Извършването на подобрения в имота приживе на
наследодателя принципно съставлява увеличение на наследството и се урежда от
нормата на чл.12 ал.2 от Закона за наследството. Не е спорно в отношенията
между страните, че действително в делбения имот има
изграден кладенец, както и че същият увеличава стойността на имота. От друга
страна обаче, от събраните по делото доказателства не бяха установени
твърденията, че кладенецът е изграден през 1990г., както и че вложените
материали и труд по изграждането му са изцяло на ищеца. Гласните доказателства
по делото еднопосочно сочат, че кладенецът е изграден около 1982г., както и че
това е станало в резултат на общите усилия на наследодателя, ищеца и техни
близки. Несъмнено ищецът е взел участие с труд по изграждането на кладенеца, но
по делото липсват доказателства за количественото му изражение или с колко
точно и дали същият сам по себе си е увеличил наследството на М. А.
Н.. Още повече, че от
събраните гласни доказателства е видно, че в извършените подобрения с личен
труд и средства е участвал и самият наследодател, а помощ са оказвали и техни
близки. Предвид изложените съображения,
съдът приема, че предявената от ищеца претенция по сметки за присъждане на
увеличението на наследството в пари приживе на наследодателя, е недоказана и
същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По повод претенцията на ответницата за заплащане на сумата от 3 030 лева, стойността на извършени в процесния имот подобрения, следва да бъде
отбелязано следното:
Съгласно чл.72 ал.1 от ЗС, добросъвестният владелец
може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Подобрение на един имот е
налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му. Съгласно чл.70 ал.1 от същия закон, владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена, като при това достатъчно е добросъвестността да
е съществувала при възникване на правното основание. В тази връзка съдът
намира, че след 10.07.2006г. ответницата е владяла процесния
недвижим имот на годно правно основание, а именно договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.07.2006г., материализиран в Нотариален акт № 9, том VІІІ, рег.№ 5885, н.д.№ 618/2006г. на
нотариус с рег.№ 398 на Нотариалната камара, поради което приема, че същата е
била добросъвестен владелец. По този повод следва да се има предвид и, че
липсва възражение за недобросъвестност на ответницата, заявено от страна на
ищеца. В този смисъл ответницата има правото да получи за извършените
подобрения сумата, с която се е увеличила стойността на вещта.
Съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства/вкл.
и чрез разпита на свидетелите, посочени от ищеца/, както и заключението на
вещото лице, налагат извода, че претендираните от
ответницата подобрения действително са извършени. Тези доказателства са
еднопосочни, непротиворечиви, взаимно се допълват и не се опровергават от
ангажирани от ищеца такива, поради което съдът ги кредитира. В този смисъл
съдът приема, че претендираните от ответницата
подобрения са установени по основание. Видно от заключението на вещото лице е,
че стойността на имота се е увеличила вследствие извършените в същия подобрения
от страна на ответницата със сумата от 5 935 лева, тоест припадащата се на
ищеца част възлиза на 2 967.50 лева В този смисъл предявената от отв.М. срещу ищеца А. претенция по сметки следва да бъде
уважена до размера от 2 967.50 лева, като в останалата й част до пълния
предявен размер от 3 030 лева като неоснователна и недоказана следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.293а, изречение първо от ГПК
/отм./ съделителите следва да заплатят държавна такса
съобразно дяловете си или по 318.18 лв. всеки от тях. На основание същия текст
във връзка с чл.64 от ГПК/отм./ по присъединените искове ищецът следва да
заплати държавна такса за производството в размер на 238.70 лв., от които
118.70 лева – съобразно уважената част от претенцията на ответницата и 120 лева
съобразно отхвърлената част на неговата претенция.
Предвид, че извършването на делбата, респективно ликвидирането
на съсобствеността ползва всяка от
страните в процеса, съдът счита, че
съдебни разноски те не си
дължат, поради което и не присъжда такива, още повече, че в представените по
делото договори за правна защита и съдействие липсва разграничение на
заплатеното адвокатско възнаграждение по отделните, предявени и разгледани в производството
искове, за да бъде съдът в състояние да изчисли съобразно правилата на ГПК
следващите се на страните разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния допуснат до
делба между А.М.А. с ЕГН : ********** *** Д.А.М. с ЕГН : ********** *** квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите, съсобствен
недвижим имот: урегулиран поземлен имот ІІ—424 в кв.39 с площ на целия имот
от 730 кв.м. по кадастралния и регулационен план на с.Брод, община
Димитровград, одобрен със Заповед № 848/1979г., № 174/2006г. и № 384/2006г.,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда и стопанска постройка, при
граници и съседи за целия имот: *****.
Пазарната
стойност на имота възлиза на сумата от 15 909 лева /петнадесет хиляди деветстотин и девет лева/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.А. с ЕГН : **********
*** Д.А.М. с ЕГН : ********** ***
за заплащане на сумата от 3 000
лева – разходи за труд и материали по изграждането на кладенец в допуснатия
до делба недвижим имот, както и за възлагане на имота на основание чл.288 ал.3
от ГПК/отм./ като НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН : **********
*** заплати на Д.А.М. с
ЕГН : ********** *** от 2 967.50 лв./две хиляди деветстотин шестдесет и
седем лева и 50 ст./, представляващи припадащата му се част от разходите, свързани с извършени в недвижимия
имот подобрения, като в останалата
му част до пълния предявен размер от 3 030 лева претенцията по сметки като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН : ********** ***
заплати в полза на държавата по сметка на РС – Димитровград държавна такса –
556.88 лв./петстотин петдесет и шест лева и 88 ст./.
ОСЪЖДА Д.А.М. с ЕГН : ********** *** заплати в полза на държавата по сметка на РС – Димитровград държавна
такса – 318.18 лв./триста и осемнадесет и лева и 18 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: