Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 27. 04. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 12498 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство М.И.Р. с ЕГН **********, адрес ***, ателие 2, съдебен адрес ***,
офис партер (въззивник) чрез процесуалния представител адвокат Н.И. срещу решение № 130668, постановено на 03. 06. 2019
г. от Софийския районен съд, 42-ри състав, по гр. д. № 265 по описа на
Софийския районен съд за 2018 г. (обжалвано решение). С него районният съд е уважил
частично предявения иск с правна квалификация чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а кумулативно съединеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД е уважил изцяло. Цената и
на двата иска е под 5 000 лева.
Въззивникът е
уточнил, че обжалва решението в частта,
в която е било установено съществуването на двете претендирани вземания.
Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено е в
противоречие с материалния и процесуалния закон и районният съд е пропуснал да
обсъди обстоятелства от съществено значение за делото. Оспорва наличието на
облигационна връзка с насрещната страна. Оспорва да е била доказана реална
доставка на стоки или услуги (действително доставена, отведена и пречистена
питейна вода). Твърди, че районният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо
се от доказване наличието на облигационна връзка между страните въпреки
изричното ѝ оспорване. За реалното доставяне на определено количество
услуги били представени само частни свидетелстващи документи. Изготвената
техническа експертиза била базирана изцяло на частни документи. Твърди, че
насрещната страна не е спазила чл. 21, ал. 1 от общите си условия. Оспорва да е
било доказано, че е отказвал осигуряване на достъп на длъжностно лице до
водомера. Иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да се
произнесе по съществото на спора, като отхвърли съответно уважените искове.
Претендира разноските за заповедното, исковото и въззивното производство.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „С.В.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Ца*********(въззиваемо
дружество).
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства, съдът направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е процесуално допустима: изхожда от заинтересована страна, подадена е в
законоустановения срок, приложен е документ за внесена държавна такса в
необходимия размер.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част приема следното.
Предмет на гражданското
дело са вземания, претендирани за доставена и потребена от вода. Фактическият
състав на претендираните от въззиваемото дружество (ищеца) права с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД обема следните
елементи: 1. наличие на валидно облигационно отношение между страните, по
силата на което въззиваемото дружество (ищецът) доставя вода на въззивника
(ответника), а последният я потребява; 2. действително доставяне на вода в
процесния период в полза на въззивника (ответника); 4. настъпване на
изискуемост на вземанията за доставена и потребена вода за процесния период; 5.
неизпълнение на изискуемите вземанията за претендирания период.
Въззивната
проверка относно правилността на първоинстанционното решение е ограничена само
от посоченото във въззивната жалба относно обжалваната част (чл. 269, изр.
второ ГПК). Следователно въззивният съд трябва да разгледа съображенията на въззивника
(ответника), изложени във въззивната жалба.
В разглеждания
случай с отговора на исковата молба ответникът (въззивникът) наистина е
направил изрично оспорване на наличието на валидно облигационно отношение между
него и ищеца (въззиваемото дружество). В подробното изложение, посветено на
правната природа на погасителната давност, е вметнато следното изречение:
„Отделно оспорвам да е налице и валидно облигационно отношение между страните,
по силата на което за ищеца да възникне право да претендира процесната сума“
(л. 22 от исковото производство на районния съд). Твърдението във въззивната
жалба, че първата инстанция е отделила въпреки това наличието на валидно
облигационно отношение между страните като безспорно обстоятелство, което не се
нуждае от доказване, е невярно. Видно от доклада по чл. 140 ГПК, районният съд
е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че съществува договорно
правоотношение (л. 26, гръб). Въпреки това в деня преди първото открито
заседание по делото ответникът (въззивникът) е подал писмено изявление, с което
е взел становище по доклада. С него е изразил мнение, че не следва да се отделя
за безспорно по делото обстоятелството, че между ищеца и ответника е налице
валидно облигационно отношение въз основа на действащите условия за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на „С.В.“
АД (л. 33; въпреки че с доклада по чл. 140 ГПК това обстоятелство всъщност не е
било отделено като безспорно). В първото открито по делото съдебно заседание
районният съд отново е указал въз основа на чл. 154 ГПК на ищеца (въззиваемото
дружество), че следва да установи наличие на договорно правоотношение (л. 32,
гръб).
При това
положение твърдението на въззивника (ответника) за съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в отделянето на спорно обстоятелство като безспорно и
ненуждаещо се от доказване, е неоснователно. От друга страна обаче,
възражението за недоказаност на спорното обстоятелство (наличие на валидно
облигационно отношение между страните) е основателно.
Както вече се
посочи, наличието на валидно облигационно отношение между страните е
първоначалният елемент на фактическия състав, който би породил претендираните
права. Тежестта за доказването му пада върху ищеца съобразно правилото на чл.
154 ГПК. Действително, с исковата молба ищецът е направил „доказателствено
искане“ за отделяне като безспорно обстоятелството, че между страните
съществува валидно облигационно отношение. При наличието на оспорване със
своевременния (предвид действалата към съответния момент разпоредба на чл. 61,
ал. 2 ГПК) отговор на исковата молба, районният закономерно е разпределил
въпросното обстоятелство в тежест на доказване на ищеца.
Потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците, лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или вещно право на ползване на жилище или
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №
4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи). С
оглед твърденията на ищеца в исковата молба, за да бъде установено при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно
отношение между страните, в дадения случай той е трябвало да представи
доказателства, че ответникът е собственик или носител на вещно право на строеж
или носител на вещно право на ползване относно водоснабдения недвижим имот
(ателие), находящ се в град София, ул. „*********бл. 1, вх. „А“, ателие 2,
клиентски номер ********* (процесен водоснабден имот).
В мотивите към
обжалваното решение районният съд е пропуснал да обсъди спорния между страните
въпрос за наличието на валидно облигационно отношение помежду им, по силата на
което въззивникът (ответникът) е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги. Макар и частично да е уважил предявените искове, той не е формулирал
изричен извод за наличие на подобно правоотношение. Въззивният съд констатира,
че по делото липсват представени доказателства, които да обуславят извод за
наличието на валидно облигационно отношение между страните. По делото не е бил
представен титул за собственост или за учредяване на вещно право на строеж или
на вещно право на ползване относно процесния водоснабден имот. При това
положение следва да се приложат неблагоприятните последици на тежестта на
доказването и да се приеме за установено, че между страните не е налице валидно
облигационно отношение за процесния период.
Доколкото се
установява липсата на първоначалния елемент на правопораждащия фактически
състав, изследването на останалите елементи, в това число и реалното
предоставяне на стоки и услуги, за което е възразил въззивника, е излишно.
Въззивната жалба е изцяло основателна. Първоинстанционното решение трябва да
бъде отменено като неправилно в обжалваната част.
Разноски. С оглед изхода на делото и
своевременно направената претенция в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски.
В заповедното
производство е представен договор за правна помощ и съдействие между длъжника,
от една страна, и адвокат С.К. и адвокат Н.И., от друга страна. От него се
установява предоставянето на правни услуги безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). С представения списък по чл. 80 ГПК в
заповедното производство се претендират разноски в размер на по 250 лева в
полза на всеки от адвокатите. С първоинстанционното решение районният съд им е
присъдил пропорционално сумата в размер на 88 лева. Предвид изхода на делото
въззивният съд намира, че в тяхна полза трябва да се присъдят и останалите 162
лева.
В
първоинстанционното исково производство е представен договор за правна помощ и
съдействие между ответника и адвокат К.Б., по силата на който адвокатът
предоставя безплатно правни услуги на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Със
списъка по чл. 80 ГПК са били претендирани разноски в полза на адвокатите В.Т.
(300 лева), К.Б. (250 лева) и Н.И. (250 лева). Доколкото по делото няма данни
за сключен договор за правна помощ и съдействие с адвокат В.Т., нему не следва
да бъдат присъждани разноски. Районният съд е присъдил в полза на адвокат К.Б.
и адвокат Н.И. пропорционално разноски в размер на 88 лева. Въззивният съд
приема, че предвид изхода на делото, те трябва да бъдат допълнени и с
останалите 162 лева.
Във въззивното
производство въззивникът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50
лева. Освен това е представен договор за правна помощ и съдействие, по силата
на който адвокат Н.И. предоставя на въззивника безплатни правни услуги въз
основа на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Със списъка по чл. 80 ГПК се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Предвид размера на обжалваемия
интерес и с оглед на липсата на правна и фактическа сложност на делото,
въззивният съд намира, че следва да определи въз основа на чл. 38, ал. 2, изр.
второ в размер на 303 лева и 18 стотинки (по приложимата редакция на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения).
Освен това
първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта за разноските, в
която са били присъдени разноски в полза на „С.В.“ АД.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №
130668, постановено на 03. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 42-ри състав,
по гр. д. № 265 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите по отношение на М.И.Р., с адрес ***,
ателие 2, че съществува вземане на „С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
предходен адрес на управление ***, Бизнес парк София сграда 2А, актуален адрес
на управление Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „*********, в размер на
977, 39 лева (деветстотин седемдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки)
главница за доставена вода и водоснабдителни и канализационни услуги за
клиентски номер ********* за периода от 15. 07. 2014 г. до 20. 04. 2017 г.,
сумата от 68,09 лева (шестдесет и осем лева и девет стотинки) мораторна лихва
върху главницата за доставена вода и водоснабдителни и канализационни услуги,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска –
на 28. 07. 2017 г., до окончателното изплащане на вземането, относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 52122/2017 г. по описа на
Софийския районен съд, 42-ри състав.
ОТМЕНЯВА решение №
130668, постановено на 03. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 42-ри състав,
по гр. д. № 265 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в частта за
разноските, в която М.И.Р. е осъден да заплати на основание чл. 81 във връзка с
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на „С.В.“ АД сумата от 355
(триста петдесет и пет) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 75 (седемдесет и пет) лева
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс „С.В.“ АД да заплати на адвокат
К.Б. и адвокат Н.И. сумата от още 162 (сто
шестдесет и два) лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
исково производство, и на адвокат С.К. и адвокат Н.И. сумата от още 162 (сто шестдесет и два) лева –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство на основание предоставена
правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс „С.В.“ АД да заплати на М.И.Р.
сумата от 50 (петдесет) лева –
държавна такса за разглеждането на въззивната жалба, и на адвокат Н.И. сумата
от 303 (триста и три) лева и 18
(осемнадесет) стотинки – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство на основание предоставена правна помощ по реда на чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.