Определение по дело №23494/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2024 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20241110123494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31924
гр. София, 06.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110123494 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 42, ал. 1 ЗУЕС.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 132239/22.04.2024г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 170222/27.05.2024г. на СРС, подадена от И. Г. А. срещу Етажната
собственост на сградата, находяща се в град София, ул. „Вихрен“ № 31.
На основание чл. 102з, ал. 3, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на Етажната собственост на сградата, находяща се в град София, ул.
„Вихрен“ № 31, чрез адв. Ангел Панайотов – АК-София, в седмодневен срок от
съобщението да представи по делото доказателства за заплатена по сметка на Софийския
районен съд такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК за отпечатване на отговора на исковата молба за
връчване на ищеца в размер на 2,00 лева. При неизпълнение съдът ще постанови
определение по чл. 77 ГПК.
УКАЗВА на Етажната собственост на сградата, находяща се в град София, ул.
„Вихрен“ № 31, чрез адв. Ангел Панайотов – АК-София, в седмодневен срок от
съобщението да уточни кой упражнява функциите на управител на етажната собственост –
Маргарита Емануилова Ковачева или професионален домоуправител „Каса Левант“ ЕООД.
В случай, че е налице професионален домоуправител, то да се представят доказателства, че
същият е избран за такъв, както и копие от сключения с него договор. При неизпълнение
съдът ще приеме, че липсва надлежно подаден отговор на исковата молба със следващите от
това процесуални последици.
ДА СЕ ИЗИСКА от Столичната община – Район „Витоша“ в седмодневен срок от
съобщението да представи справка относно това кое е лицето, вписано като управител към
м.07/08.2024г. на етажната собственост на сградата, находяща се в град София, ул. „Вихрен“
№ 31.
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението и с оглед депозираното от
него уточнение на исковата молба да заяви ясно дали поддържа предявения иск за
предоставяне на достъп до всяка част на сградата, включително сутерен, или го оттегля.
С оглед очаквано изпълнение на горните указания и с цел процесуална икономия,
съдът:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
1
на:
Дата: 29 октомври 2024г.
Час: 10:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът И. Г. А. е предявил срещу съсобствениците от етажната собственост на
сградата, находяща се в град София, ул. „Вихрен“ № 31, иск с правно основание по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решението на Общото събрание на етажната собственост по т.
4.1 от дневния ред на заседанието, проведено на 19.03.2024г., предвиждащо всички
необходими ремонти в имота в режим на етажна собственост, които се намират извън
самостоятелните обекти в сградата и извън нея, но в границите на урегулирания поземлен
имот, в това число зелени площи, рампа за достъп към подземния паркинг, пешеходни алеи,
площадки за маневри на кота нула и в подземния паркинг, огради, етажни площадки,
стълбищна клетка и покрив, да се заплащат от собствениците на самостоятелни обекти в
сградата съобразно техния дял от идеалните части на общите части на сградата или двора
съгласно таблица за площоразпределение. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че оспореното решение е законосъобразно, се предявява иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗУЕС за осъждане на съсобствениците от етажната собственост да осигурят
на ищеца достъп до всяка една обща част на сградата, находяща се в град София, ул.
„Вихрен“ № 31, включително сутерена, разположен на кота -3,26м.
Ищецът твърди, че на 19.03.2024г. се провело заседание на ОС на ЕС. Обсъжданите
въпроси довели до дискусия и промяна в предварително внесените точки за обсъждане, като
била предложена нова такава – т. 4.1 от протокола, според която всички необходими ремонти
в имота в режим на етажна собственост, които се намират извън самостоятелните обекти в
сградата и извън нея, но в границите на урегулирания поземлен имот, в това число зелени
площи, рампа за достъп към подземния паркинг, пешеходни алеи, площадки за маневри на
кота нула и в подземния паркинг, огради, етажни площадки, стълбищна клетка и покрив, да
се заплащат от собствениците на самостоятелни обекти в сградата съобразно техния дял от
идеалните части на общите части на сградата или двора съгласно таблица за
площоразпределение. Съответно било прието такова решение. Ищецът твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. На първо място ЗУЕС определял как се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти разходите за необходими разноски, поради
което липсвала необходимост за това да бъде вземано решение от страна на общото
събрание. На второ място решението противоречало на ЗУЕС, тъй като вменявало
заплащането на разноски за ремонти за обекти, които не били общи части на сградата:
подземният гараж бил подобект, до него достъп имали само собствениците на гаражи и
обектите, находящи се в сутерена, като реално се касаело за обслужване на само част от
съсобствениците, а не за общо ползване на всички собственици на самостоятелни обекти.
Това означавало, че сутеренът и външната рампа нямали статут на общи части на сградата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците – съсобствениците от етажната
2
собственост на сградата, находяща се в град София, ул. „Вихрен“ № 31, чрез адв. Ангел
Панайотов – АК-София, са подали Отговор на исковата молба, вх. № 250394/02.08.2024г. на
СРС, с който оспорват предявените искове като заявени с нередовна искова молба /неясно
било каква част от решението се оспорва и какъв е интересът да се оспорва същото в
цялост/, съответно недопустими и неоснователни. Изтъква, че ищецът като притежател на
самостоятелен обект в сградата, притежавал и идеални части от нея – етажна собственост,
както и от дворното място, в което тя е построена. В тази връзка ищецът следвало да участва
в разходите, свързани и с общите части на сградата, и с дворното място, съобразно дела си в
тях. Поради това и решението на ОС на ЕС било законосъобразно и правилно. Аргументира
се, че сутеренът на сградата, ако и там да се намирали самостоятелни обекти – гаражи, също
бил обща част, тъй като в него минавали главни проводи на техническата инфраструктура и
захранването на сградата, общи конструктивни елементи на същата, аварийни изходи,
маневрени площи и т.н., които обслужвали не определени собственици или група
собственици, а цялата сграда. Същото се отнася и за поземления имот, в който тя е
построена. Поддръжката и ремонта на същите били ангажимент на всички собственици в
сградата, включая тези, които нямали гаражи. По отношение на евентуално предявения иск
се възразява, че обективно ищецът не разполага с чип за сутерена, тъй като няма гараж там,
но достъп никога не му е бил отказван, не е бил ограничаван, но не е заявявал желание за
това.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е и за двете страни. Ищецът следва пълно и главно да докаже,
че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, както и че е собственик на самостоятелен
обект в сградата-етажна собственост. В тежест на ответника е да установи
законосъобразността на приетите решения. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. По отношение на евентуално предявения иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗУЕС доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи, че е етажен
собственик в сградата, както и че останалите съсобственици му създават пречки за достъп и
ползване на общите части на сградата, включително сутерена ù. Извън това всяка от
страните следва да установи фактите и обстоятелствата, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства, с изключение на
представеното по делото експертно становище, доколкото същото съставлява по естеството
си частна експертиза, която не може да служи като доказателство в исково производство по
реда на ГПК.
ДОПУСКА изслушване на заключение на вещо лице по съдебно-техническа
експертиза, което, като се запознае с материалите по делото, направи оглед на място и при
необходимост справки в държавни/общински органи, съхраняващи проектна/техническа
3
документация, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за
вещо лице Игор Янков Янкулов. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице
в размер на 400,00 лева, платим от ищеца в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ
УВЕДОМИ вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на
вещото лице да депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното
заседание, като работи само след внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за изслушване на вещо
лице по поставените от тях въпроси, доколкото същите или преповтарят зададените от
ищеца въпроси, или нямат връзка с доводите за незаконосъобразност на оспореното
решение, заявени с исковата молба.
ДОПУСКА по инициатива на ответниците разпит на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в т. 1 от отговора на
исковата молба. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, искането за
разпит на трети свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
4
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. Заедно с настоящото определение на страните да се връчи и
заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако е подаден отговор
на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5