Р Е Ш Е Н И Е № …..
08.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А
въззивен състав, в закрито заседание на осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
НЕДЕЛИНА СИМОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Симова ч.
гр. д. № 16336 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Н.К.Г. – длъжник по изпълнително дело № 20187900401584
по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.М., с рег. № 790 в Камарата на
ЧСИ. Обжалва се постановление за разноски по изпълнителното дело, обективирано
в покана за доброволно изпълнение, получена от жалбоподателя на 26.11.2018 г. В
жалбата се иска да бъдат отменени начислените такси за ЧСИ в размер на 300 лв.,
а претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя да бъде намалено до сумата от 300 лв. поради неговата прекомерност с
оглед фактическата и правна сложност. Отправено е искане за присъждане на
разноски в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение срещу
жалбата от страна на взискателя по изпълнителното дело – етажните собственици,
в което се излага становище за неоснователност на същата. Сочи се, че правилно
е прието за събиране по изпълнителното дело претендираното адвокатското
възнаграждение в размер на 300 лв., както и че такова се дължи не само за
образуване на делото на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС,
но и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.
10, ал. 2 от същата наредба. Поддържа се, че претендираното вземане дори е в
по-нисък размер от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г., възлизащ на
сумата от 350 лв. Не е изразено становище по жалбата в частта й, в която са
оспорени начислените такси за ЧСИ. Претендират се разноски по делото, но
липсват доказателства за извършването им.
Към жалбата са приложени и изготвени от ЧСИ мотиви по реда на чл. 436, ал.
3 ГПК, в които са изложени твърдения за неоснователност на подадената жалба. По
отношение на таксите за ЧСИ сочи, че такива са начислени съобразно Тарифата към
ЗЧСИ – по т.1 – 24 лв. за образуване на изпълнителното дело, по т. 2 – 60 лв.
за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, по т. 5 – 24 лв. за ПДИ, по т. 9 – 36 лв. за
2 броя запори, по т. 13 – 36 лв. за разпределение на постъпили суми и по т. 26
– 72 лв. пропорционална такса въз основа на събраното вземане, както и 48 лв.
за приключване на делото. По отношение на оспореното като прекомерно адвокатско
възнаграждение ЧСИ сочи, че е невъзможно същото да бъде намалено като
прекомерно, тъй като то е под минималния размер, дължим съобразно чл. 10, т. 1
и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Излага становище, че е налице реализиран
изпълнителен способ – запор, като за останалата за събиране сума в размер на
388,03 лв. производството продължава. Въз основа на тези аргументи е отправено
искане за оставяне на жалбата без уважение.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите на
страните и данните по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на изпълнителен лист, издаден на 20.09.2018 г. въз основа на
влязло в сила решение № 222790 от 11.09.2017 г. по гр.д. № 6623/2017 г. по
описа на СРС, 157-ми състав, вр. решение № 4997/23.07.2018 г. по гр. д. № 4359
по описа за 2018 г. на СРС, ГО, III-Б въззивен състав, Н.К.Г. е осъден да заплати на етажните
собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „****направените разноски
в производството по отмяна на неприсъствено решение на възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв. Въз основа на посочения акт и по искане на взискателите
е образувано изпълнително дело № 20187900401584 по описа на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Р.М., с рег. № 790 в Камарата на ЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд. Молбата за образуване на производството е подадена на
23.10.2018 г. от адвокат М.М.в качеството ѝ на процесуален представител
на етажните собственици. Същата съдържа искане за образуване на изпълнително
дело, възлагане по чл. 18 ЦЧСИ и същевременно е посочен предпочитан способ на
изпълнение – запор на вземанията по банкови сметки и трудово възнаграждение. Към
молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с уговорено
възнаграждение в размер на 300 лв. с отбелязване за заплащането му в брой.
Поканата за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнителното дело е
получена от Н.К.Г. на 26.11.2018 г., в която е посочен общ размер на дълга от
900 лв., от които 300 лв. по изпълнителен лист, 300 лв. такси за ЧСИ и 300 лв.
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Иницииралата настоящото
производство жалба е постъпила при ЧСИ на 30.10.2018 г.
След образуване на изпълнителното дело и в резултат на възлагането по чл.
18 ЗЧСИ са извършени действия във връзка с проучване на имущественото състояние
на длъжника – изискани са справки – от БНБ за налични банкови сметки и сейфове;
от НОИ – за данни за пенсионер и за регистрирани трудови договори; от ТД на НАП
София – град относно сключени актуални трудови договори, ведно с уведомление за
започнатото принудително изпълнение срещу длъжника.
В отговор на така изисканата информация от НАП е постъпила справка,
съдържаща данни за притежавани от длъжника недвижими имоти и за действащ трудов
договор, удостоверение за липса на публични задължения.
Изпратени са 2 запорни съобщения – до „У.Б.“ и до работодател – „С.П.П.“
ООД. Последният е изпратил уведомление, че трудовият договор с длъжника е
прекратен. Постъпило е и писмо от „У.Б.“ АД, с което се признава вземането,
върху което е наложен запор върху банковата сметка на длъжника, по която същият
получава трудовото си възнаграждение, като дължимите суми по запора са частично
преведени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт. На основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да обжалва постановлението за разноските по делото, като
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело №
3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението
на длъжника за разноски. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна поради следните съображения:
Съдът намира, че правилно са начислени такси по т.1 от ТТРЦЧСИ в размер
на 24 лв. за образуване на
изпълнителното дело, по т. 2 – 60 лв. за цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника, по т. 5 – 24 лв.
за ПДИ, по т. 9 – 36 лв. за 2 броя запори, по т. 13 – 36 лв. за разпределение
на постъпили суми. Така изброените такси са с включен ДДС и съответстват на
предвидените в ТТРЧСИ размери.
Неправилно е начислена обаче пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
поради което основателна се явява жалбата срещу постановлението за разноски в
тази част. Съгласно
т. 26, б. „б“ от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ
за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху
събраната сума, която, ако е от 100 лв. до 1000 лв., е 10 лв. + 10 % за
горницата над 100 лв. Видно от посочения в постановлението за разноски
размер на таксата (72,00 лева), база за изчисляването ѝ е не само
вземането по изпълнителния лист (300,00 лева), но към него е прибавено и
претендираното адвокатско възнаграждение (300,00 лева). Разноските за дължимото адвокатско възнаграждение обаче не следва да се
включат в материалния интерес, служещ като база за изчисляване на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Според забележка 4 към т. 26 от
Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, както
и такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, т.е. в настоящия случай сумата от 300,00 лв.
Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на
пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.
Ето защо и в настоящия случай дължимата такса по т. 26 при така определената
сума в размер на 300 лв., е в размер на 36,00 лв. с включен ДДС, като
начислената от частния съдебен изпълнител такса в повече (за горницата над тази
сума до 72,00 лв.) е без основание.
Не се дължи и
такса в размер на 48 лв. за приключване на изпълнителното дело, доколкото
същото е все още висящо, с несъбрани вземания за разноски.
По отношение на
искането на жалбоподателя за намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение съдът намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може да присъди по-нисък размер на така претендираните разноски, при
наличие на искане в този смисъл от насрещната страна, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Непротиворечива е съдебната
практика, че намаляването поради прекомерност на адвокатско възнаграждение
намира приложение и в изпълнителното производство.
От установените по делото фактически обстоятелства се налага изводът, че
процесуалния представител на взискателя е подал на молба за образуване на
изпълнителното производство и е посочил конкретен способ за принудително
изпълнение, за който има данни да е реализиран и в резултат на него са събрани
суми. Ето защо следва да се приеме, че се дължат разноски не само за образуване
на производството съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200,00 лева, но
и такива за воденето на изпълнителното производство, дължими на основание чл.
10 т. 2 от Наредбата. Действително производството не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, но претендираният размер е съобразен с
посочения в приложимия нормативен акт
минимум, поради което не подлежи на намаляване. Предвид изложеното, обжалваното
постановление на ЧСИ за разноски, в частта, в което е определено дължимото
адвокатско възнаграждение, е правилно.
По разноските:
Въпреки частичната основателност на жалбата, в полза на жалбоподателя не се
дължат разноски, доколкото насрещната страна не следва да търпи неблагоприятни
последици от незаконосъобразни действия на ЧСИ. Направеното от взискателя
искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски също следва
да бъде оставено без уважение, тъй като не са представени доказателства за
извършването им.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за разноски по изпълнително дело № 20187900401584 по описа
на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.М., с рег. № 790 в Камарата на ЧСИ, в
частта, в която са начислени такси по ТТРЗЧСИ за разликата над 216 лв. до 300
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20187900401584 по описа на частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ Р.М., с рег. № 790 в Камарата на ЧСИ до сумата от 216 лв. с ДДС, дължима
за такси по ТТРЗЧСИ, а именно – по т. 1 – 24 лв. за образуване на
изпълнителното дело, по т. 2 – 60 лв. за цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника, по т. 5 – 24 лв.
за ПДИ, по т. 9 – 36 лв. за 2 броя запори, по т. 13 – 36 лв. за разпределение и
пропорционална такса по т. 26 – 36 лв.;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на Н.К.Г. срещу постановление за разноски по изпълнително
дело № 20187900401584 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Р.М., с рег.
№ 790 в Камарата на ЧСИ, в останалата
част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.