№ 75
гр. Чирпан, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Д.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Д. Гражданско дело №
20215540100972 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков“ № 37 („ПИБ“ АД), представляван от Чавдар
Георгиев Златев и Светозар Александров Попов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез
пълномощника юрисконсулт В. Г. Д. твърди в исковата молба (ИМ), че на 27.05.2005 г. сключил с
ответника Г. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ** договор за издаване кредитна карта № ** г.
(договора за кредит/овърдрафт), с който договор за кредит банката предоставила на ответника
банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 10000 лева /десет хиляди
лева/.
В ИМ се твърди, че на 11.12.2006 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който бил
увеличен предоставения кредит от 10000 на 20000 лева. На 30.11.2007 г. към договора за кредит
бил сключен анекс, с който ответника приел Общите условия на Банката (ОУ) за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, като били
предоговорени и други условия по договора за кредит.
Твърди се, че ответникът използвал изцяло предоставения му кредит. Подробна
информация за това кога и какви суми е усвоявал ответника и съответно какви суми и кога е
погасявал по договора за кредит била налична в приложеното като доказателство към настоящата
искова молба - извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК.
Съгласно т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г., срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит се
подновявал автоматично при условията и по реда предвидени в Общите условия на Банката за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA,
които общи условия, на основание т. 10 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. били приети от ответника и
1
последния се бил запознал с тях. Автоматичното подновяване на срока било описано в т. 19.1.1 от
общите условия. Към момента на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК, както и към
момента на подаване на исковата молба договорът за кредит не бил прекратяван от никоя от
страните съгласно т. 19.1.1 от общите условия. Кредитът бил в просрочие от 19.07.2012 г.
Твърди се също така, че поради неплащане в срок на задълженията по договора за
овърдрафт, на основание т. 13.1 и т. 13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“
АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и
VISA, Банката, чрез ЧСИ Румяна Манджурова – ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора, с рег. № 868 на КЧСИ, връчила на ответника - кредитополучател покана за доброволно
изпълнение на задълженията по договора за овърдрафт с предоставен 7 (седем) дневен срок за
изпълнение от получаване на поканата, като изрично било посочено, че в противен случай и без да
бъде изпращано повторно уведомление банката щяла да счита овърдрафта за изцяло и предсрочно
изискуем. Поканата била връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. Подробно описание на
процеса на връчване на поканата било направено в Протокол от 10.12.2020 г., съставен от съдебния
изпълнител и приложен към настоящата молба. Тъй като ответникът - кредитополучател не бил
платил просрочените задължения по договора за овърдрафт в предоставения му срок за
доброволно изпълнение, на основание чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия Банката
била обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 15.03.2021 г.
Твърди се още, че на 26.03.2021 г., банката подала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК срещу ответника.
Районен съд - Чирпан, по ч.г.д № 273/2021 г., уважил изцяло искането на банката и издал заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника. На основание издадения
изпълнителен лист, банката образувала изпълнително дело № 278/2021 г. по описа на частен
съдебен изпълнител Румяна Манджурова, с рег. № 868, с район на действие Окръжен съд - Стара
Загора срещу ответника. На 23.11.2021 г. в банката се получило съобщения по ч.г.д. №273/2021г.
по описа на Районен съд - Чирпан, с което било указано, че заповедта за изпълнение била връчена
при условията на чл. 47 от ГПК, както и че в едномесечен срок от получаване на съобщението
банката можела да предяви иск относно вземането си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. След
получаването на съобщението, за банката възникнал правен интерес да предяви установителен иск
за съществуване на вземането си срещу ответника.
Молят съда да признае за установено, че Г. Г. Г., с ЕГН ********** дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД, с ЕИК ********* на основание гореописаните фактически и правни
обстоятелства и документи следните суми: 20000 лева - просрочена и непогасена главница, 61.12
лева - законна лихва, начислена за периода от 15.03.2021 г. до 25.03.2021 г., вкл., дължима на
основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г., 48 лева разноски за връчване на покани
за предсрочна изискуемост до ответника, вреда за банката, причинена от неизпълнение на
задълженията на ответника по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на подаване на заявлението в съда 26.03.2021 г., до пълното погасяване на задължението.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Г.В. Ж. от АК - Стара Загора,
действащ като процесуален представител на ответника Г. Г. Г., ЕГН **********, с който счита, че
предявените с ИМ искове са процесуално допустими, но по същество са неоснователни. Оспорва
описаните в исковата молба обстоятелства относно ползването на предоставения кредит. Твърди,
че приложените по делото Общи условия не били предоставяни на доверителя му и той не бил
2
запознат с тях. Същите не съответствали на клаузите на договора за издаване на кредитна карта и
на анексите към него, и съответно били неприложими относно тях. Доверителят му твърдял, че
срокът на валидност на издадената му кредитна карта на пластика изтекъл преди повече от пет
години и той не бил получил нова кредитна карта от банката, с което договорът следвало да се
счита прекратен, а теглените чрез картата суми бил погасявал изцяло преди изтичане валидността
й. Кредитът бил в просрочие от 19.07.2012 г., която дата следвало да се счита за начален момент,
от който започвала да тече погасителна давност. В конкретния случай посоченият в исковата
молба текст на т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. към договора, с препратка към регламентацията на
т. 19.1.1 от Общите условия на банката бил неприложим. Договорът не отговарял на условията на
чл. 11 от Закона за потребителския кредит, а също така съдържал и редица неравноправни клаузи,
какъвто бил и цитираният по-горе текст на т. 2 от анекс № 2.
Прави възражение за недължимост на плащането и за изтекла в полза на доверителя му
погасителна давност, относно претендираното от банката вземане. Заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било подадено едва на 26.03.2021 г., а
кредитът бил в просрочие от 19.07.2012 г. - изтекъл бил срок значително по-голям от
предвидените от ЗЗД срокове за погасителна давност.
Оспорва твърдението на ищеца, че давността по отношение на вземанията му била
настъпила с отлагателното условие по анекс № 2/30.11.2007 г. Правно ирелевантно било
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита от ищеца след настъпването на
погасителната давност. Освен това Договорът за издаване на кредитна карта, Анексите към него,
както и Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти, съдържали неравноправни клаузи, които на основание чл. 146 от ЗЗП били
нищожни, тъй като не били уговорени индивидуално. Освен, че била неравноправна, посочената
клауза в т. 2 от анекс № 2 от 30.11.2007 г. към договора била неясна по съдържание и
неприложима в конкретния случай, доколкото препращала към текстове, които не били
приложими към нея и заобикаляли законодателството на Република България във вреда на
потребителя. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗЗД клаузата, която
предвиждала банката по свое усмотрение да капитализира и начислените лихви, чрез прибавянето
им към главницата на овърдрафта, била нищожна. Счита, че приложените документи са относими
към правната и фактическа обстановка по делото, без приложените общи условия, с които
доверителят му не бил запознат.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представения с исковата молба договор за издаване кредитна карта № ** г. се
установява, че ищецът се е задължил да открие и води на името на ответника картова
разплащателна сметка, и да издаде към нея кредитна карта, чрез която титулярът й да усвои
предоставения му банков кредит овърдрафт в размер на 10000 лева - чл. 1 и чл. 2 от договора.
Договорът е бил сключен при ОУ, които са неразделна част от съдържанието му и които
ответникът е декларирал, че е приел с подписването му – чл. 10 от договора.
Съгласно чл. 3 от договора, срока за ползване на кредита овърдрафт е до 27.05.2007 г.,
който срок е бил краен за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срока на договора не
бъде продължен. Този срок е можело да бъде удължен автоматично всеки път за нов едногодишен
период при условие, че никоя от страните не уведоми другата за прекратяване на договора в
3
посочените в т. 36. 1 от ОУ срокове. Съгласно т. 7 и сл. от ОУ кредитната карта давала право на
ответника да усвоява предоставения му кредитен лимит като извършва безналични плащания на
стоки и услуги и теглене на пари в брой от банкомат или офис на банката. Картодържателят поел
задължение да погасява задълженията си по кредита, заедно с начислените такси, лихви,
комисионни и разноски, свързани с обслужването на кредитната карта, подробно описани в
месечните извлечение, като заплаща минимална погасителна вноска - чл. 4, чл. 7, чл. 10 от
договора и т. 15, т. 18 и т. 20 от ОУ към него. Съгласно т. 1, б. „к“ от ОУ, минималната
погасителна вноска (МПВ) е сумата, която ответникът е бил задължен да погасява ежемесечно на
падежната дата и представлява 5 % от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния
период, но не по – малко от 10 лв. За ползвания кредит – овърдрафт на ответника е бил
предоставен гратисен период от 45 дни за погасяване на дебитното салдо, като при неизпълнение в
срок дължи годишна лихва в размер уговорен в договора и ОУ към него - чл. 6 и 7 от договора и т.
14 от ОУ. При допусната забава при плащането на което да е задължение до договора за период по
– дълъг от 5 работни дни, банката – кредитор може да обяви овърдрафта за предсрочно изискуем,
за което следва да уведоми писмено картодържателя – т. 28 от ОУ.
На 11.12.2006 г. към договора за кредит бил сключен анекс, с който бил увеличен
предоставения кредит от 10000 на 20000 лева. На 30.11.2007 г. към договора за кредит бил сключен
анекс, с който ответника приел Общите условия на Банката (ОУ) за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип Маstercard и VISA, като били предоговорени и
други условия по договора за кредит.
От представеното от ищеца извлечение от счетоводните му книги по процесния кредит е
видно, че кредитът е в просрочие, считано от 19.07.2021 г. – общо 3172 дни към 25.03.2021 г.
включително (л. 16 от делото) Позовайки се на това неизпълнение, кредиторът е обявил кредита –
овърдрафт за предсрочно изискуем, като на 03.12.2020 г. чрез ЧСИ Р. Манджурова е връчил на
длъжника нарочно предизвестие, с което му е дал 5 - дневен срок за погасяване на изискуемото му
задължение, което към него момент е в размер на 20109.12 лева. Поканата е била връчена по реда
на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. За връчването на предизвестието банката е направила разноски в
размер на 48 лева, видно представените с ИМ фактури – л. 30 от делото.
От приложеното ч.гр.д. № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан е, че съдът е издал
в полза на ищеца по настоящото дело срещу ответника заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК за сумите в размер на: главница – 20000 (двадесет хиляди) лева,
61.12 (шестдесет и един лева и 12 ст.) лева - лихва от 15.03.2021 г. до 25.03.2021 г., 48.00
(четиридесет и осем) лева – разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на входирането на заявлението в съда - 26.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за разноските по заповедното производство: държавна такса (ДТ) – 402.18
(четиристотин и два лева и 18 ст.) лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лева.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че
по процесния договор ищецът е предоставил на ответника кредитен лимит /овърдрафт/ в размер на
20000 лева, усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка №
89FINV91500BGN0A87S, открита на името на кредитополучателя, с начална дата 29.05.2005 г.
първоначално в пълния му размер от 10000 лева, а след подписването на Анекса от 11.12.2006 г. в
размер на 20000 лева. Кредитът е в просрочие от 19.07.2012 г. тъй като ответникът -
кредитополучател не е платил просрочените задължение по договора за овърдрафт в определения
4
срок за доброволно изпълнение, овърдрафта e обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
15.03.2021 г. Размерът на законната лихва за периода от 15.03.2021 г. до 25.03.2021 г.
включително е 61.12 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл. 422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 20000 лева -
просрочена и непогасена главница, 61.12 лева - законна лихва, начислена за периода от 15.03.2021
г. до 25.03.2021 г., вкл., дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г., 48
лева разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост до ответника, вреда за банката,
причинена от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда 26.03.2021 г., до
пълното погасяване на задължението, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №
260167/29.03.2021 г., издадена по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 273/2021 г. по описа на
Районен съд – Чирпан.
От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че
заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника (ответник в настоящото производство) по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК заповедният съд
указал на ищцовото дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието на заповедта за
изпълнение.
Предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на
дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Това предполага установяване
от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесните
суми, както и че е настъпила изискуемостта на тези вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, чийто
източник е процесния договор за издаване кредитна карта № 06РКО-А-6609/27.05.2005 г. и
анексите към него. На основание чл. 298, ал. 1 от ТЗ, част от договорното съдържание на
облигационната връзка са отнапред установените от банката – кредитор ОУ, който са били приети
от кредитополучателя с подписването на договора за кредит. Ищецът е изправна страна по него,
тъй като е предоставил на ответника банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка в
размер на 20000 лв., който в процесния период е бил усвояван от ответника многократно до
пълния си размер. В тази насока е изслушаното по делото заключение по допуснатата ССчЕ, което
не е оспорено от страните и се цени от съда като обективно и компетентно дадено. Предвид на
това възраженията му, че липсват доказателства за получаване на сумата по кредита относими към
невъзникване на валидно заемно правоотношение, с оглед на реалния му характер, са изцяло
неоснователни, а и не държат сметка на вида на процесния банков кредит. При него нямаме
еднократно отпускане на сумата по кредита. Касае се за револвиращ кредит и по него
кредитополучателят разполага с определен кредитен лимит, който може да бъде усвояван
5
многократно за срока на договора, в пълен или частичен размер.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че процесния договор за кредит не отговаря
на условията на чл. 11 от Закона за потребителския кредит /обн., ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г. и
отменен на 12.05.2010 г./, при действието на който са сключени анексите към договора. Договора
за кредит представлява действителна сделка, тъй като отговаря на всички изисквания на
действащия към момента на сключването на анексите му Закон за потребителския кредит /обн., ДВ
бр. 53 от 30.06.2006 г. и отменен на 12.05.2010 г./. В съответствие с чл. 10 от ЗПК (отм.) е посочена
горната граница на кредита /20000 лв./, условията за ползване /безналични плащания и тегления от
АТМ, 45 – дневен гратисен период/ и връщане на кредита /МПВ или връщане на цялото дебитно
салдо при прекратяване на договорните отношения/, годишния лихвен процент според вида на
използваната операция и основанията за неговото начисляване. В приложимия към процесния
договор материален закон липсва изрична уредба за нищожност на договорни клаузи, каквато е
уредена в действащия ЗПК и на която неправилно се позовава ответната страна. Освен това в
настоящото производство вземанията на кредитора за договорни и наказателни лихви не са част от
предмета на спора.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че процесния договор валидно е
обвързвал страните за срока му, който на основание т. 36. 1 от ОУ е бил подновяван автоматично
всеки път с нов едногодишен срок, тъй като никоя от страните не е прекратила действието му по
начина и в сроковете визирани в тази договорна клауза.
От заключението на ССчЕ безспорно се установява, че към датата на сезиране на съда със
заявлението по чл. 417 от ГПК - 26.03.2021 г., размера на просрочената и непогасена главница по
договора за кредит е 20000 лв., а размера на законната лихва за периода от 15.03.2021 г. до
25.03.2021 г. включително е 61.12 лева. В тази връзка възраженията на ответника за нередовност
на извлечението от счетоводните книги на банката – кредитор не следва да се обсъждат, тъй като
източник на вземането по предявения иск е процесния договор за кредит – овърдрафт. В исковия
процес редовността на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК е без значение за наличието на
просрочени задължения и за техния размер. Наличието на забава при погасяване на вноските по
лихвата представлява форма на неизпълнение по см. на т. 28, б. „а“ от ОУ, което дава право на
кредиторът да обяви използвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след като писмено
предизвести за волята си титуляра на кредитната карта. Поради неплащане в срок на задълженията
по договора за овърдрафт, на основание т. 13.1 и т. 13.1.1 от Общите условия банката, чрез ЧСИ
Румяна Манджурова – ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, с рег. № 868 на
КЧСИ, е връчила на ответника - кредитополучател покана за доброволно изпълнение на
задълженията по договора за овърдрафт с предоставен 7 (седем) дневен срок за изпълнение от
получаване на поканата, като изрично е било посочено, че в противен случай и без да бъде
изпращано повторно уведомление банката щяла да счита овърдрафта за изцяло и предсрочно
изискуем. Поканата била връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 03.12.2020 г. Подробно описание на
процеса на връчване на поканата било направено в Протокол от 10.12.2020 г., съставен от съдебния
изпълнител. Тъй като ответникът - кредитополучател не бил платил просрочените задължения по
договора за овърдрафт в предоставения му срок за доброволно изпълнение, на основание чл. 13.1,
във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия Банката била обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно
изискуем, считано от 15.03.2021 г. Този релевантен за спора факт се е осъществил преди
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК - 26.03.2021 г., поради което е налице надлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита в съответствие с даденото задължително тълкуване на
6
закона с т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Развитите от ответника възражения в
противната насока са неоснователни.
Следователно към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда вземането за главница е било изискуемо и дължимо от ответника в
претендирания размер. Настъпването на предсрочна изискуемост има за последица прекратяване
на договорните отношения между страните и в съответствие с т. 20 от ОУ картодържателят дължи
връщане на всички задължения по дебитното салдо, вкл. разноски, такси и комисионни. За
обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът е сторил разноски в размер на 48 лв. и с
прекратяване на договорното отношение на 15.03.2021 г. /датата обявяване на на предсрочната
изискуемост/ е настъпила изискуемостта и на това вземане.
Наличието на изискуеми и дължими от ответника вземания по процесния кредит налага
съда да се произнесе по релевираното от него в срока по чл. 131 от ГПК възражение за изтекла
погасителна давност. По общото правило на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от момента, в
който вземането е изискуемо. За вземания за главница давността е пет години /чл. 110 от ЗЗД/ и се
смята за прекъсната с предявяване на иска за нея /чл. 116 б. „б“ от ЗЗД/. По договори за кредит -
овърдрафт, какъвто е процесния, изискуемостта на усвоената сума от предоставения кредитния
лимит не настъпва с падежа на съответната минимална погасителна вноска (МПВ), а с изтичане на
срока на договора или при настъпване на предсрочна изискуемост. Това следва от особения
характер на револвиращите кредити, при които кредитния лимит се усвоява и погасява
многократно, за разлика от типичния банков кредит, без отнапред да е уговорен конкретен размер
на погасителната вноска. Последното е невъзможно, тъй като единствено от волята на
картодържателя зависи каква част от кредита ще усвои респ. каква ще върне, като неговото
задължение е единствено да погасява уговорената МПВ. Последната няма характер на анюитена
вноска, в която да са определени предварително каква част от главницата и договорна лихва се
погасява с нейното плащане. По тези съображения изискуемостта на усвоеното от ответника
дебитно салдо по главницата и за разноските е настъпила с прекратяване на договорните
отношения между страните с обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 15.03.2021 г.
Това е датата по см. на чл. 114 от ЗЗД, от която е започнал да тече давностния срок за процесните
вземания, който е прекъснат с предявяване на иска по чл. 415 ГПК, като по правилото на чл. 422,
ал. 1 ГПК – това е датата на подаване на заявлението в съда – 26.03.2021 г. Към него момент
визираната в закона обща давност не е била изтекла, поради което възражение на ответника в тази
насока е изцяло неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК се явява основателен и доказан в пълния си предявен размер 20000 лева - просрочена
и непогасена главница, 61.12 лева - законна лихва, начислена за периода от 15.03.2021 г. до
25.03.2021 г., вкл., дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 27.03.2019 г., 48 лева
разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост до ответника, вреда за банката,
причинена от неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда - 26.03.2021 г., до
пълното погасяване на задължението.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013
г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал
извършването на разноски за държавна такса в размер на 402.18 лв. и за депозит на вещо лице в
7
размер на 200 лв. или 602.18 лв. В процеса същият е защитаван от юрисконсулт, поради което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено от съда в границите по чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следователно за
исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 702.18
лв., респ. в размер на 452.18 лв. по заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Чирпан,
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Г. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: **
дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков“ № 37 („ПИБ“ АД), представлявана от Чавдар
Георгиев Златев и Светозар Александров Попов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез
пълномощника им юрисконсулт В. Г. Д., следните суми: 20000 лева - просрочена и непогасена
главница, 61.12 лева - законна лихва, начислена за периода от 15.03.2021 г. до 25.03.2021 г., вкл.,
48 лева разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
260167/29.03.2021 г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 273/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан,
ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда
26.03.2021 г., до пълното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: ** да заплати на „Първа инвестиционна
банка“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган
Цанков“ № 37 („ПИБ“ АД), представлявана от Чавдар Георгиев Златев и Светозар Александров
Попов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт В. Г. Д.,
направените по настоящото производство разноски в общ размер на 702.18 лв., респ. в размер на
452.18 лв. по заповедното производство
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8