РЕШЕНИЕ
№ 1467
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501690 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Д. К. Б. против решение №
119/04.05.2022г.на Асеновградският РС,2-ри гр.с.,постановено по гр.д.№
2566/21г.,с което е признато за установено,че Д. К. Б., ЕГН-********** от
гр.А. дължи на „*******“ ЕООД, ***********сумата от 1300лв.,
представляваща невърнат депозит по договор за наем от 10.10.2017г.–след
прекратяване на същия,ведно с обезщетение за забава в размер на 39,73лв.за
периода от 26.05.2021г.до 12.09.2021г.,ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 13.09.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, за събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 777 от
21.09.2021г. по ч.гр.д.№ 2003/2021г. по описа на Асеновградския РС.
Недоволен от решението е останал Д. К. Б.,който чрез пълномощника си
адв.Н.Г. счита,че същото е незаконосъобразно и неправилно по
съображения,изложени в жалбата. Моли ПдОС да го отмени изцяло и да
постанови друго,с което да отхвърли предявените против него
1
искове.Претендира разноски.
Въззиваемата страна- „*********,със седалище гр.А.,представлявано
от Г. Х. Т.,чрез процесуалния представител адв.Р.И. счита жалбата за
неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира
разноски.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима-подадена е в срок от легитимирана
страна против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред АРС са предявени искове от „******** против Д. К. Б. на
осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.228 и чл.86 от ЗЗД.
Не се спори между страните,че между тях е сключен на
10.10.2017г.договор за наем с наемодател-ответника и наемател-ищцовото
дружество за срок от една година и наем от 300лв.месечно,както и анекс (без
дата)към договора,че наемната цена е увеличена на 1300лв.,както и че с
декларация от същата дата (10.10.2017г.)наемателят е дал на наемодателя
депозит за отдаденото му под наем помещение.Не се спори и че сумата от
1300лв.е получена от наемодателя.
Твърденията на ищеца са,че след изтичане срока на договора
ответникът не възстановил дадения му депозит,за което бил поканен с
уведомление-покана от 13.05.21г.Поради невръщане на дължимата сума
ищцовото дружество се принудило да се снабди със заповед за незабавно
изпълнение,предявявайки претенция за сумата от
1300лв.главница,представляваща невърнатия депозит по договора за наем и
претенция за мораторна лихва в размер на 39,73лв.за периода 26.05.-
12.09.21г.По образуваното ч.гр.д.№ 2003/21г.по описа на АРС е издадена
заповед за незабавно изпълнение № 777/21.09.21г.и тъй като ответникът е
подал възражение,за ищеца е налице правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск.
Ответникът не е подал отговор по чл.131 от ГПК,но в съдебно заседание
е оспорил исковете,като твърди,че между страните има сключени и други
договори за наем,последващи процесния-до 2021г.,всички за наем от
1300лв.месечно и с определен депозит от 1300лв.,като претендираната с
2
исковата молба сума от 1300лв.не била върната,защото била използвана като
депозит за втория договор за наем от 2018г.и при следващите договори,което
било по устна уговорка между страните.Между страните съществували
спорове относно неиздължени наеми,консумативи и липсващо оборудване.
По делото е приложено ч.гр.д.№ 2003/21г.по описа на АРС,представени
са също договорът за наем от 10.10.2017г.,в т.7.1 от който е уговорено,че
наемателят оставя депозит в размер на един месечен наем,който депозит ще
бъде върнат след изтичане на наемния период при изплатени консумативни
сметки и отстранени възникнали щети по ползването на имота по време на
наемния период;анекс към договора,определящ друга наемна цена-
1300лв.,декларация от наемодателя от 10.10.2017г.,че е получил от наемателя
сумата от 1300лв.депозит,уведомление-покана вх.№ 2398/13.05.21г.по описа
на ЧСИ А. от ищеца до ответника, да му върне в 7-дневен срок депозити по
договори за наем,включително 1300лв.по договор за наем от 10.10.17г.,както
и три договора за наем със съответните анекси към тях от 11.10.2018г.,от
11.10.2019г. и от 11.10.2020г.,като първите два договора са едногодишни,а
последният е със срок от 6 месеца.
По делото са събрани и гласни доказателства.Разпитани са двама
свидетели.Свидетелят на ищцовото дружество А. Д.,служител при ищеца,е
присъствала на подписването на първия договор за наем от 10.10.2017г.,както
и на предаването на сумата от 1300лв.от наемателя на наемодателя.Не е
присъствала при подписването на другите договори за наем.Свидетелят на
ответника В. Б.,негова съпруга,посочва,че 1300лв.били дадени при
подписване на договора като гаранция за евентуални плащания и
щети.Присъствала е при сключването на новия договор през 2018г.,като
страните се разбрали внесените като депозит 1300лв.да останат,вместо да се
върнат на наемателя и отново да се вземат от него като депозит за следващия
договор.След 2018г.се сключил нов договор,после още един все при депозит
от 1300лв.Наемателят се изнесъл през м.април 2021г.,като при напускането
му Б. не му върнал депозита,тъй като от него трябвало да плати установени
щети по заведението,ток и вода,липсващо обзавеждане.Свидетелката е
категорична,че първият депозит не е върнат.
АРС обстойно е коментирал всички събрани доказателства по делото и
въз основа на техния анализ е направил обоснован извод за неоснователност
3
на предявените искове.В мотивите си първоинстанционният съд е приел,че не
е спорно,че сумата от 1300лв.,дадена като депозит към договора за наем от
2017г.,не е върната от наемодателя на наемателя.Посочил е,че няма законова
разпоредба,която да определя в какъв срок наемодателят трябва да изплати
обратно депозита на наемателя,но според съдебната практика разумен срок за
връщане на депозита бил от 3 до 6 месеца.Не бил представен приемо-
предавателен протокол,съставен при сключване на договора, не били
представени и фактури/касови бележки за неплатени от наемателя
консумативи при напускане на имота, които да са били платени в последствие
от наемодателя.Сключения между страните договор на 10.10.2017г.бил за 1
година,прекратен на 10.10.2018г.А сключения между страните последен
договор на 11.10.2020г. бил за 6 месеца, прекратен на 11.04.2021г.Ответникът
бил поканен да върне дадения му депозит от 1300 лв.,което не сторил, като в
първо съдебно заседание същия се позовавал на несъществуващи вреди,които
не били конкретизирани, липсващо оборудване, както и неплатени
консумативи,за които не представил доказателства.
Въпреки оказана доказателствена тежест на ответника за причините за
невръщане на депозита,това останало недоказано – както ответникът,така и
разпитаната свидетелка (негова съпруга) признавали, че този депозит не е
върнат, не се доказали и твърденията му за задържане/продължаване на
депозита по другите сключени между страните договори.Поради тези мотиви
първоинстанционният съд е уважил предявените искове изцяло.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба,че единственото
направено правопогасяващо възражение било само споменато,но не и
анализирано от съда.Настоящата инстанция приема,че сключеният договор за
наем от 10.10.2017г.не е формален и макар да е сключен в писмена форма,в
него не се съдържа изрична уговорка всички последващи изменения в него
също да са в писмена форма.Поради това е допустимо да се направи устна
уговорка досежно връщането на депозита от 1300лв.,като вместо да се върне
по договора от 2017г. и след това да се плати отново на наемодателя по
следващия договор от 11.10.2018г.,да се задължи депозита от първия договор
като депозит и по втория,а и по следващите договори.Настоящата инстанция
приема за доказана тази устна уговорка,доколкото показанията на св.Б. са в
тази насока.Няма данни наемателят да е заплащал по 1300лв.депозит за всеки
от следващите договори за наем,а и поканата за връщане на сумата е
4
отправена от ищцовото дружество едва през 2021г.,когато е прекратен
последния договор-от 11.10.20г.
От друга страна не се доказва ответникът да е задържал депозита с
оглед на предназначението му съгл.т.7.1 от договора за наем от 2017г.-за да
покрие със сумата неизплатени консумативи и да отстрани възникнали щети
по ползването на имота през наемния период.Не се доказва въобще
наемателят да е причинил щети при ползването на имота,включително
липсващо оборудване,тъй като ответникът не е представил приемо-
предавателни протоколи при сключването на договора и при прекратяването
му,от които да се установят липсите.Не се доказва наемателят да не е
заплатил консумативите (ток и вода) на имота-не се представят в тази връзка
фактури или касови бележки.Самите твърдени от ответника щети не са
конкретизирани,а както за щетите,така и за неплатените консумативи не е
посочен конкретен размер,за да се прецени доколко същите се покриват с
предоставения депозит от 1300лв.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова
същото следва да се потвърди.
При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна за
въззивната инстанция.Същите са доказани по размер от 300лв.за
адв.възнаграждение,видно от представения ДПЗС и списък на разноските.Ето
защо следва да се осъди жалбоподателят да заплати разноските на
въззиваемото дружество.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/04.05.2022г.на РС-Асеновград,2-ри
гр.с.,постановено по гр.д.№ 2003/21г.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН-********** от гр.А. да заплати на „*******“
5
ЕООД, *******,представлявано от Г. Х. Т.,сумата от 300(триста)лв.разноски
за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6