№ 313
гр. гр. Добрич , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500435 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Й. П. П. с ЕГН
********** от с.О.,общ.Т.,обл.Добрич срещу определение №260031/16.10.2020 г. по гр.д.
№276/2019 г. на Т.ския районен съд,с което производството по цитираното дело е
прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК поради неотстраняване от ищеца-частен
жалбоподател в указания срок нередовностите на исковата молба,по повод на която е
образувано делото.С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се
настоява за отмяната му и за връщане делото на ТРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В съгласие с разпоредбата на чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен
на насрещната страна,която по тази причина не изразява становище по жалбата.
Като постави на разглеждане частната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че жалбоподателят е уведомен за атакуваното определение на 05.11.2020
г.,подадената на 11.11.2020 г. частна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по
чл.275 ал.1 от ГПК,изтекъл на 12.11.2020 г.Предвид горното и като изхождаща от активно
легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за
него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по
чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е
неоснователна.
1
Гр.д.№276/2019 г. на ТРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен иск от Й.
П. П. от с.О.,общ.Т. срещу К.К.-*** при РУ на МВР-гр.Т. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 1 500 лв „за тормоза“,който бил причинен на ищеца.В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага,че претенцията му произтича от
незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на полицейски
служител,осъществени на 30.10.2018 г.Сочи се,че неправомерно било отнето свидетелството
му за управление на МПС,като отнемането и връщането му се случило на няколко
пъти,вследствие на което ищецът преживял „тежък тормоз“ и напрежение в продължение на
5 месеца и 10 дни.
Исковата молба е нередовна-не са посочени трите имена на ответника и адреса му за
призоваване /нередовност по чл.127 ал.1 т.2 от ГПК/;изложените обстоятелства само
загатват за някакви проблеми на ищеца с органите на полицията,но липсва детайлно и ясно
изложение на обстоятелствата,от които произтича исковата претенция-за какви конкретни
незаконосъобразни действия на полицията,обективирани в кои конкретни актове,става
дума,дали същите са причинили на ищеца някакви вреди /имуществени или
неимуществени/,как е формиран размерът на исковата претенция от 1 500 лв и от какви
обстоятелства произтича /нередовност по чл.127 ал.1 т.4 от ГПК/;липсва и ясно формулиран
петитум на исковата молба-какво е искането,отправено към съда /нередовност по чл.127 ал.1
т.5 от ГПК/.Цена на иска всъщност е посочена и това е претендираната сума от 1 500 лв
/цена съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ГПК/.Доколкото ищецът загатва за някакви
незаконосъобразни действия на полицейски органи,вероятно същият желае да му се присъди
обезщетение за неимуществени вреди,доколкото говори за причинен му тормоз,но в този
случай искът му не е насочен срещу пасивно легитимирания ответник ОД на МВР-
гр.Добрич,на която ОД е служител полицаят К.К.,т.е. евентуално се касае за иск по чл.1 ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,който по правило
подлежи на разглеждане по реда на АПК от административен съд.Последните съждения
обаче са в сферата на предположенията,доколкото исковата молба е нередовна и се нуждае
от детайлно уточняване на обстоятелствата,обосноваващи иска.
С разпореждане №653/26.09.2019 г. ТРС констатира някои от горните нередовности и указва
на ищеца на основание чл.129 ал.2 от ГПК да отстрани нередовностите на исковата молба,а
именно с писмена молба да посочи цена на иска /такава нередовност всъщност не е налице/
и да изложи ясно обстоятелствата,на които се базира исковата претенция,респ. да уточни
искането си,както и да внесе държавна такса в размер на 4% върху цената на иска,но не по-
малко от 50 лв,като го предупреждава за последиците по чл.129 ал.3 от ГПК при
неизпълнение в срок на вменените му задължения /връщане на исковата молба и
прекратяване на производството по делото/.Препис от разпореждането е връчен на ищеца на
07.10.2019 г.,като в указания едноседмичен срок същият подава молба вх.№2344/09.10.2019
г.,именувана „въззивна жалба“,с която указанията за детайлно излагане на
обстоятелствата,на които се основава искът,и за формулиране на искане към съда не са
2
изпълнени.Молбата е изписана собственоръчно от ищеца с неособено четлив почерк.В нея
са изброени документи /решение,постановление,уведомително писмо/,но не са изложени
никакви обстоятелства във връзка с документите,от които да се изведе извод за основанието
на исковата претенция.Някакви изводи за вида на увреждащите действия на органите на
полицията могат да бъдат изведени от приложените към молбата акт за установяване на
административно нарушение от 30.10.2017 г.,наказателно постановление от 20.11.2017 г. на
РУП-гр.Т. и решение по АНД №28/2018 г. на ТРС,но задължение на ищеца е според
изискването на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК ясно и детайлно да изложи в исковата молба фактите
и обстоятелствата,от които извежда исковата си претенция,за да може съдът правилно да ги
подведе под надлежната правна норма и да даде правна квалификация на иска.Това не е
сторено в указания срок от ищеца.Указанията за внасяне на държавна такса за водене на
делото са непълни /няма посочен точен размер на дължимата държавна такса/,поради което
невнасянето й в срок не е основание за връщане на исковата молба.Неизпълнението обаче
на указанията за излагане на обстоятелства и за формулиране на петитум на исковата молба
е достатъчно да обоснове връщане на последната и прекратяване на производството на
основание чл.129 ал.3 от ГПК.
С последващо разпореждане №302/03.06.2020 г. ТРС указва наново на ищеца в
едноседмичен срок да изложи писмено обстоятелствата,на които се основава исковата
претенция,както и да внесе държавна такса за водене на делото в размер на 60 лв,ако искът е
по чл.45 и сл. от ЗЗД,или в размер на 10 лв,ако искът е по ЗОДОВ.Разпореждането е
съобщено на ищеца на 15.06.2020 г.,но от негова страна не последва никаква реакция в
указания срок.Не са уточнени нито обстоятелствата,на които се основава искът,нито е
формулирано искане към съда.Не е внесена и държавна такса за водене на делото,но това
отново не е основание за връщане на исковата молба,защото таксата отново не е в ясно
посочен размер /посочена е алтернативно в размер на 10 лв,ако искът е по ЗОДОВ,или 60
лв,ако искът е по ЗЗД,като преценката за последното е оставена на ищеца,а всъщност
задължение на съда е да квалифицира иска въз основа на изложените обстоятелства и да
определи ясно и точно размера на дължимата държавна такса/.Неизпълнението обаче на
задълженията за отстраняване нередовностите на исковата молба по чл.127 ал.1 т.4 и 5 от
ГПК е достатъчно да обоснове връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото.Основание за връщане на исковата молба е било налице още при
неизпълнение в указания срок на първото разпореждане №653/26.09.2019 г. на ТРС,с което
ищецът е бил и предупреден изрично за последиците при неизпълнение по чл.129 ал.3 от
ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено,а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Настоящото въззивно определение е необжалваемо по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК,тъй
като и решението по иск с цена 1 500 лв-предмет на делото не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
3
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260031/16.10.2020 г. по гр.д.№276/2019 г. на Т.ския
районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4