Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 25.04.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На двадесет и седми март,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ
ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от Председателя Н.Ах.Дело №
405 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 2018-0044905
от 11.09.2018г на Директора на Регионална дирекция на областите Габрово,Велико
Търново,Русе ,Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към
Комисията за защита на потребителите.
Жалбодателят, излага,че Наказателно постановление № 0044905/11.09.2018 г. на КЗП е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон, поради което същото е незаконосъобразно.
Наказателното постановление
е напълно погрешно и непълно от фактическа страна.
На първо място, в цялата
обстоятелствена част на наказателното постановление се обсъждат действия на
служители на БТК ЕАД, осъществени в стопанисван от дружеството магазин, в село
Галата (обл. Ловеч).
Такъв магазин не съществува
и никога не е съществувал.
На следващо място,
разглежданата жалба касае подписване на споразумение от едно лице, от името на
друго лице, без упълномощаване. В хода на проверката са събрани противоречиви
данни относно това, чии подпис е положен на спорния документ. Посоченият въпрос
не е разяснен от страна на административния орган.
Както е разяснено в хода на
проверката, оспорваният договор е сключен от служители на дистрибутор на БТК
ЕАД - Кари Ком 2015 ООД, ЕИК *********. По данни от посоченото дружество,
договорът е сключен с жалбоподателката. Договорът не е сключен в магазин, а в
подвижен обект (бус), т.е. при условията на чл, 44 от ЗЗП, като на потребителят
е предоставена възможност в 14 дневен срок от сключването му да се откаже от
договора.
Нито едно от посочените
обстоятелства не е проверено от страна на КЗП и не е разгледано в мотивите на
наказателното постановление.
„Описанието" на
нарушението се свежда до изцяло предполагаеми действия и събития. Не само, че
не е изяснено между кои лица, какви действия са осъществени, как и каква
информация е предоставена на потребителя и при какви обстоятелства, а напротив
- КЗП изрично се позовава на твърдения като „действително, потребителите
удостоверяват волята си с подписа и е трудно да се докаже с какъв точно
разговор или стимул са подведени, подтикнати или излъгани.". Подобни
твърдения очевидно не могат да служат за описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, в съответствие с изискванията на АПК.
За да се твърди, че е налице
нарушение по чл. 210в от ЗЗП, е нужно да се посочи, кои действия или
бездействия, вменени на адресата на заповедта, не са изпълнени по начина и в
срока, определен от административния акт. Подобни факти липсват, в
наказателното постановление.
При налагане на административна
санкция, административният орган не може да предполага, да презумира или да се
позовава на обществено известни факти. Административният орган следва да
установи и докаже всички фактически елементи на твърдяния състав на нарушение.
Наказателното постановление
е неправилно и от правна страна.
За да се твърди, че не се
изпълнява заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, означава да се установи, че
търговецът прилага съответна нелоялна търговска практика по смисъла на ЗЗП.
В случая се разглежда една
жалба, постъпила над 3 години, след издаване на заповедта. При това положение,
очевидно не може да се твърди за наличие на „практика" на търговеца.
Още повече, в случая се
твърди подписване на споразумение не от потребител, а от трето неупълномощено
от него лице - т.е. приема се, че не са налице действия, очевидно
несъответстващи на какъвто и да е продажбен процес.
Както бе изложено по-горе,
за да е налице състава на нарушението по 210в от ЗЗП, е необходимо да се
посочи, кои установени от съответната заповед задължения за действия
и бездействия, не са изпълнени, по указания начин и срок, в административния
акт. В процесното наказателно постановление липсват подобни правни мотиви.
Във
връзка с гореизложеното, явно е че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, при издаване на обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление
е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Напълно неясно остава, в
какво конкретно се приема, че се състои неправомерното поведение на БТК ЕАД.
Има очевидни пропуски относно мястото и обстоятелствата при които е осъществен
фактическия състав на твърдяното нарушение.
Липсва и посочване на
законните разпоредби, които са нарушени. В наказателното постановление е
посочена единствено санкционната норма на чл. 210в от ЗЗП. Нарушените
материално правни норми не може да се предполагат от контекста на дадено
наказателно постановление. Същите следва да са конкретно цитирани.
Посочените реквизити на
наказателното постановление съответстват на императивни процесуалноправни
задължения на административния орган.
Наказателното постановление
явно е издадено и в нарушение на чл. 52, ал. 4. от ЗАНН.
В административната преписка
има несъмнено съществени противоречия и пропуски относно основни обстоятелства,
касаещи твърдяното нарушение, изложени подробно по-горе в настоящата жалба.
При подобни пропуски и
противоречия от фактическа страна, очевидно е било необходимо административния
орган да извърши допълнителна проверка или най- малкото да се мотивира защо
кредитира едни твърдения и напълно игнорира други, при издаване на
наказателното постановление.
Моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 0044905/11.09.2018 г. на КЗП, като издадено в противоречие на
закона.
Евентуално, ако не приеме
съдът посочените по-горе мотиви, моли да се намали наложената санкция и по
двете точки от наказателното постановление, до предвидения минимален размер.
Административния орган не
излага никакви мотиви относно определянето размера на санкцията, над минималния
размер. Не е извършена преценка на тежестта на извършеното нарушение и не се
сочат никакви мотиви по същество относно засегнатите частни или обществени
интереси. При липса на мотиви е недопустимо, определяне на санкция в размер над
законовоопределения минимум.
В съпроводителното писмо наказващият орган излага,че жалбата е
допустимо и е неоснователна.В становище по делото по същество/стр.66-68 от
делото/ излага подробни съображения,както следва:
„На 01.02.2018 г. е
извършена проверка в магазин в гр. Ловеч, на ул. „Търговска“ № 44, стопанисван
от търговеца.
Проверката е по повод
постъпила в РД - Русе на КЗП жалба от г-н И. с вх.№ Р-03-68/15.01.2018 г.
Според изложението в жалбата г- н И. е подписал допълнително споразумение с
търговеца на 11.11.2017г. в стопанисвания от „Българска Телекомуникационна
Компания ЕАД магазин в центъра на село Галата. Служителите на търговеца са му
обяснили, че след като бъде подновен договора ще премине на по ниска такса и ще
му бъде предоставен безплатен рутер. Г-н И., който е на 68 години обяснил, че
титуляр на договора е съпругата му г-жа Р.С., но служители на търговеца са го
убедили, че това не било проблем и той можел да подпише от нейно име. След като
е подписал Допълнително споразумение № хххх за подновяване на
договора за номер ********** и VIVACOM TV за нов 24- месечен срок и е заявил активиране на услугата VIVACOM Mobix с ххххх, се прибрал вкъщи, и показал договора на съпругата си.
Тогава прочели допълнителното споразумение и установили, че г-н И. е измамен и
че таксата не била по-малка и безплатен рутер нямало. Веднага се върнал при
служителите на търговеца в магазина на центъра на село Галата и е поискал да се
прекрати договора, но му е било отказано. Към жалбата е приложено копие от
Експертно решение № 0370 от 030/27.02.15 г., от което е видно, че е инвалид и
се придвижва с патерици, същия е с -диоптрични очила с голям диоптър и
притежава ТЕЛК за инвалидност 97,4%.
На 15.02.2018 г. в РД - Русе
на КЗП е постъпило допълнение към жалбата на г-н И., заведено с вх.№
Р-03-68/15.02.2018 г. от съпругата му и титуляр по договора г-жа Р.С.. В него
се припокриват фактите посочени в жалбата от 15.01.2018 г., като е посочено, че
г-жа С. започнала да получава сметки от порядъка на 61 лв. и тъй като била
пенсионерка на 66 години и получавала пенсия от по 174 лв., сметките й били
непосилни. В допълнението към жалбата се сочи, че служителите на „Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД са се възползвали от състоянието на съпруга й,
който бил с тежко заболяване, инсулт, трудно виждал и трудно говорел, като
освен това се придвижвал с патерица, защото му е било трудно да ходи.
На същия ден 15.02.2018 г.
отново е извършена проверка в магазина на търговеца, като е запознат с
допълнението към жалбата от г- жа Р.С.. От проверката е бил съставен КП №
К-2643397 и са били изискани документи по случая.
При проверката по документи,
от която е съставен ППД № К- 0103621/14.03.2018 г. са представени от „Българска
Телекомуникационна Компания ЕАД относими по случая документи.
На 11.11.2017 г. в
стопанисвания от „Българска Телекомуникационна Компания ЕАД магазин в центъра
на село Галата, търговецът е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика,
а именно извършване на действия от негова страна, които противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е
възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител,
когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима категория
потребители - възрастни хора, в нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1
от Закона за защита на потребителите. Следва да се вземе в предвид, че в
офисите на фирмите, които предоставят мобилни услуги, договорите с повечето
случаи се подписват набързо, без потребителят да е имал възможност да се
запознае с условията. По-възрастните хора, след настойчиво увещаване подписват
договори, без да са запознати с условията в тях. Самите договори, обикновено
състоящи се от по 5 страници текст с дребен шрифт, с много информация, изискват
внимателен прочит, което съгласно заложените от търговеца правила се
осъществява на крак, с „разяснения“ от консултанти, чиято единствена цел е
сключване на договора. Действително, потребителите удостоверяват волята си с подписа
и е трудно да се докаже с какъв точно разговор или стимул са подведени,
подтикнати или излъгани. В конкретния случай, едва след допълнителен поглед и
прочит със съдействие и разясняване вкъщи, непосредствено след сключване на
договора, възрастните хора се чувстват нещастно обвързани дългосрочно и без да
им е нужно даже това. Установяват, че са взели търговско решение в резултат на
недообмисляне и „подпомогнати“ от служителя в офиса. Така, недообмислената им
конкретна постъпка се оказва важна за бюджета им в дългосрочен план. Очевиден е
компромисът с етичните принципи, няма "индивидуален подход и фирмата
разчита на доверчивостта на възрастните хора, без да вземе под внимание и
финансовите трудности, които засягат най-много тях.
На „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД със Заповед №327/14.05.2014 г. на председателя на КЗП, е
забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл.68г, ал. 1 от ЗЗП - да извършва действия, които противоречат на изискването
за добросъвестност и професионална компетентност и ако променят или е възможно
да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, в случая особено уязвима категория
потребители - възрастни хора.
На 11.11.2017 г. в стопанисвания
от „Българска Телекомуникационна Компания ЕАД магазин в центъра на село Галата,
търговецът не е изпълнил Заповед № 327/14.05.2014 г. на председателя на КЗП,
издадена на основание чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Извършено е нарушение по чл.
210в от Закона за защита на потребителите.
Нарушението е безспорно
установено и се изразява в продължаване прилагането на нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, изразяваща
се в да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност
и професионална компетентност и ако променят или е възможно да променят
съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или
към когото е насочена, в случая особено уязвима категория потребители -
възрастни хора.
По отношение на правилното
приложение на материалния закон единствено следва да се посочи, че действително
наказаното дружество е извършило нарушението по чл. 210в от ЗЗП, за което му е
наложено наказание. Това е така, тъй като от обективна страна е нарушило
влязлата в сила Заповед № 327/14.05.2014 г. на председателя на КЗП, издадена на
основание чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Няма спор, че посочената заповед
касае случай, напълно идентичен с настоящия, тъй като и в двата случая се касае
за нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от Закона за защита
на потребителите.
При проверките в обекта,
стопанисван от търговеца, са съставени констативни протоколи, подписани без
възражение от управителя на магазина. Предоставени са относими по случая
документи, в това число и подписано допълнително споразумение и декларация от
11.11.2017г.
С протокол за проверка на
документи № К- 0103621/14.03.2018 г., е указано на упълномощен представител на
_ търговеца на 29.03.2018 г. да се яви управителя или упълномощено от него лице
за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На указаната
дата не се е явил никой. С писмо с изх.№ Р-03-207/03.04.2018 *г. е изпратена покана
до търговеца да се яви управителя или упълномощено от него лице за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение на 20.04.2018 г. в 14,00 ч. в
офиса на КЗП в гр. Ловеч, на ул. „Търговска“ № 43, стая 413, ет. 4. Поканата е
получена на 10.04.2018г. На указаната дата отново не се е явил представител на
дружеството. АУАН е съставен на 27.04.2018 г., в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Връчен е на 18.05.2018 г. на упълномощен представител. Не са постъпили
писмени възражения на основание чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Нарушението не е маловажен
случай. Извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на
защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е маловажно.
Нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като ограничава основно право на
потребителите: правото на защита на
икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни
търговски практики и способи за продажба - чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП. В конкретния
случай, конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй
като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е
търговецът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на
принципите, условията и реда на ЗЗП. В същото време са посочени в чл. 210в, от
същия закон и размери на имуществената санкция от 3000 лева до 50 000 лева,
чрез които се удостоверява по-засиления режим на санкциониране с оглед
особената защита на съответния кръг отношения, предвиден от законодателя. При
това, се обезпечава извод за липсата на предпоставки за освобождаване на
дружеството от ангажираната му административнонаказателна отговорност. Наложената
с НП санкция е в размер на 10000 лв. При определяне на санкцията е взет под
внимание и факта, че търговецът стопанисва магазини на територията на цялата
страна. В този смисъл са много повече засегнати обществените отношения,
свързани със защита правата на потребителите по предявени от тях рекламации.
Взето е предвид и имущественото състояние на дружеството. Определеният размер
на санкцията би превъзпитал нарушителя и би го предупредил да не извършва в
бъдеше нарушения от подобен вид. Този размер на санкцията е законосъобразно и справедливо
определен.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление са спазени всички законови разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Спазени са
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен от служител,
който е упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен
административнонаказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити
съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя“.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната съвкупност, взе
предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН/съобразно
удостоверения момент на връчване на постановлението-на 20.09.2018г./известие за
доставяне-стр.12-та на гърба/ и момента на депозиране на жалбата-26.09.2018г.,
в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
По основателността
на жалбата съдът съобрази следното:
От приложените писмени доказателства и показанията на
свидетелите К.С.И.,В.Н.И.,В.Г.Ч.,Р.С.А.,С.И.А.,съдът приема за безспорно
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката Р.А. *** абонат на услуги,предоставяни от
жалбодателя „Българска телекомуникационна компания“-ЕАД-София,търговска марка VIVACOM ,като е приложен по делото подписан от страните договор/допълнително
споразумение към договор за електронни съобщителни услуги/стр.2123 от
делото/,сключен на 21.08.2016 година.Свидетелят С.А.И. е неин съпруг.
На 11.11.2017 година служители на „Кари Ком 2015“-ООД-град
Добрич,посочени в жалбата като дистрибутори на жалбодателя,се намира на центъра
на село Галата,Лов.обл.,като предоставяли услуги от името на жалбодателя в
подвижен обект/бус/по данни на жалбодателя,неоспорени в хода на делото/.
По същото време и на същото място се намирал и свидетелят С.И.,като
същият в показанията си твърди,че след телефонно обаждане и като дългогодишен
клиент на жалбодателя,му се обадили и го поканили да отиде до този обект на
жалбодателя в село Галата „за да му дадат нещо“.Според показанията на свидетеля
посочените по-горе служители на дистрибутора на жалбодателя му обяснили,че му
предоставят безплатно рутер,“като го накарали да подпише там…“.Свидетелят взел
устройството /рутер/,съобразно и приложен приемо-предавателен протокол/стр.52
от делото/,както и подписал договор между жалбодателя и съпругата му св.Р.
Ивайлова/на стр.26-30 от делото/,като въпреки възраженията на жалбодателя,съдът
приема този факт за безспорен,в предвид писмените доказателства,в т.ч. и
постановлението на РП-Тетевен от 28.03.2018г./стр.115 от делото/ и показанията
на свидетелите Р.С. и С.И..
След като подписал договора-Допълнително
споразумение № хххх за подновяване на договора за номер ххх и VIVACOM TV за нов 24- месечен срок и е заявил активиране на услугата VIVACOM Mobix с номер ххх,свидетелят И.
се прибрал в къщи и показал договора от 11.11.2017г и рутера на съпругата и
дъщеря си,които/според показанията на свидетелката С./преценили“че свидетелят И.
„бил излъган“,като е подновен договор между жалбодателя и С.,която последната
имала намерение да прекрати.Свидетелката С. установила при посещение в офис на
жалбодателя за да заплати дължимите месечни такси,че същите,след подписване на
договора от 11.11.2017г са се увеличили с 21 лева.
На
15.01.2018г пред наказващия орган е заведена жалба от св.С.А.И.,в която са
описани неговите действия и тези на служителите на дистрибутора на жалбодателя
на 11.11.2017г,с твърдения, че
същият е бил измамен.Въз основа на жалба на св.И. за деяние,съставомерно по
чл.209 от НК,е образувана е преписка вх.№456/2018г по описа на Районна
прокуратура-Тетевен,като с постановление от 28.03.2018г РП-Тетевен е отказала
да образува досъдебно производство.
На
15.02.2018г пред наказващия орган е заведена и жалба от свидетелката Р.С.А.,в
която и по повод описаните действия на 11.11.2017г същата е изложила доводи за
измама,както и за възползване от служителите от здравословното състояние на св.И.,както
и от това,че живеят „на село и са неграмотни“.
По повод цитираните жалби на 01.02.2018 г. е извършена
проверка от служители на наказващия орган в магазин на жалбодателя в гр. Ловеч,
на ул. „Търговска“ № 44, стопанисван от търговеца,като е съставен констативен
протокол/стр.46 от делото/,като са изискани от жалбодателя документи,които да
се представят на 15.02.2018г пред наказващия орган.
На 15.02.2018 г. отново била извършена проверка в магазина на търговеца,
като бил съставен КП № К-2643397/14.03.2018г. и са
били изискани документи по случая от жалбодателя,които да се представят на
29.03.2018г пред наказващия орган,както и са дадени предписания за явяване на
упълномощено лице на жалбодателя за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/.
Приложено е писмо
до представител на жалбодателя/стр.72-ра от делото/,в което същият е поканен да
се яви на 20.04.2018г в 14.00 часа в офис на наказващия орган,като е
отразено,че в случая на неявяване ще бъде съставен АУАН при условията на
чл.40,ал.2 от ЗАНН.Не се възразява,че писмото не е било доставено на
жалбодателя,съобразно и приложеното на гърба на писмото известие за
доставяне,подписано от служител на Български пощи,доставил пратката.
В показанията си
свидетелката К.И./актосъставител/твърди,че след като не се явил представител на
жалбодателя,съставила АУАН,сериен номер К-0044905/27.04.2018г,който бил връчен
на представител на жалбодате3ляу на дата 18.05.2018 година.В АУАН е посочено,че
жалбодателя е нарушил нормите на чл.210в от ЗЗП,“на основание чл.68а,ал.1 от
ЗЗП“.Текстово също е описано подробно нарушението,отново с посочване на
нарушената норма на чл.2310в от ЗЗП.
Въз
основа на АУАН е издадена и атакуваното Наказателно постановление №2018-0044905
от 11.09.2018г,в което за нарушение на
чл.210в от ЗЗП на жалбодателя е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лева,на основание същия
законов текст.Постановлението е връчено на жалбодателя на дата 20.09.2018
година.
При така
изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице/съобразно и приложената
по делото Заповед №356ЛС/22.04.2015г/стр.55 от делото/ и в същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение.Съдът приема,че АУАН,в предвид и
момента на сезиране на наказващия орган с жалбите на св.С. и И.,е съставен в
срока по чл.34 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
в кръга на неговата компетентност,съобразно и Заповед №290/22.04.2015г/стр.56
от делото/ на Председателя на КЗП.В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения,като в тази
връзка съдът не споделя доводите на жалбодателя,,отразени в жалбата срещу
постановлението. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми-тази на
чл.210в от ЗЗП,която в случая е и санкциониращата норма, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано и е в предвидените в закона граници.
Съдът не споделя наведените от
жалбоподателя доводи, че в АУАН и НП липсва посочване на дата и място на
извършване на нарушението,респ. че има пропуски относно мястото и
обстоятелствата,при които е осъществен фактическия състав на твърдяното
нарушение.Както в АУАН,така и в наказателното постановление,обстойно е описана
цялата фактическа обстановка от датата 11.11.2017г,на която е сключен договора
между дистрибутор на жалбодателя и от името на последния и свидетеля С.И.,подадените
жалби и твърденията в същите на И. и неговата съпруга,извършените проверки в
магазин на търговеца/жалбодателя/ от служители на наказващия орган,направените
констатации и пр.Съдът приема,че датата и мястото на извършване на нарушението
са точно дефинирани в АУАН и наказателното постановление,като отбелязването,че
се касае за стопанисван от жалбодателя
„магазин в центъра на село Галата“,а в действителност е подвижен обект/бус/ на
дистрибутор на жалбодателя,не влияе върху законосъобразността на АУАН и
наказателното постановление.
Не се споделят от решаващия състав и
доводите в жалбата за това,че описанието на нарушението се свежда до предполагаеми
действия и събития,тъй като гласните доказателства-най-вече на свидетелите С. и
И.,също така и останалите писмени и гласни доказателства,безспорно установяват
и подкрепят изложената в АУАН и обжалваното постановление фактическа обстановка.
Съдът намира, че адм.-наказващият орган/АНО/ е приложил
правилно материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. От събраните по делото доказателства безспорно се установява факта на
извършеното нарушение. Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че не
извършено нарушение по чл.210в от ЗЗП,след като е разгледана жалба,депозирана 3
години след издаване на Заповед №327/14.05.2014г на Председателя на
КЗП/стр.7071 от делото/.Събраните по делото
доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на
санкционираното неизпълнение на административно задължение по приложения
административнонаказателен състав. В чл.210в от ЗЗП е предвидена
административнонаказателна отговорност за физическите лица, едноличните
търговци и юридическите лица, които не изпълнят заповед по чл.68л, ал.1 от
с.з., а именно - заповед на председателя на КЗП, с която се забранява
прилагането на нелоялна търговска практика. Видно от приложената по делото
Заповед № 327/14.05.2014г. на Председателя на КЗП, със същата е забранено на
жалбоподателя да прилага нелоялна
заблуждаваща практика,а именно извършване на действия които противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е
възможно да променят съществено икономическото поведение на средния
потребител,когото засягат или към когото са насочени,в случая особено уязвима
категория потребители-възрастни хора,в нарушение на чл.68в,в-ка с чл.68г,ал.1
от ЗЗП.
Въпросният индивидуален
административен акт е влязъл в законна сила (доколкото не са
ангажирани доказателства за неговото оспорване, нито се навеждат подобни
твърдения) и жалбоподателят в качеството си на негов адресат е
следвало да се съобрази с наложената в заповедта забрана и произтичащите от
това ограничения.Съдът намира,че цитираната заповед касае случай, напълно
идентичен с настоящия, тъй като и в двата случая се касае за нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Съдът
счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като
негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от
същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и
реда на ЗЗП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.Извършеното
деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с достатъчна
интензивност, за да се приеме, че същото е маловажно. Нарушението е с висока
степен на обществена опасност, тъй като ограничава основно право
на потребителите-правото на
защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при
нелоялни търговски практики и способи за продажба - чл. 1, ал. 2, т. 3 ЗЗП. В разглеждания
случай конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като
то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Съдът намира обаче,че при определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият
орган не се е съобразил с тежестта на извършеното и не е приложил доказателства
жалбоподателят да е бил наказван за други подобни нарушения. Съобразно
изложеното,съдът приема,че наказание определено малко над предвидения в закона минимум-в размер на
5 000 лева, би било по-справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН. В тази
връзка наложеното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" следва да бъде
намалено,като се измени обжалваното наказателно постановление.
Искането за индивидуализация на наказанието и
определяне на същото в минимален размер от 3 000.00лева,заявено в
жалбата,е неоснователно.Налагане на санкция в минимален размер би била
оправдана,при хипотезата на прекратен от жалбодателя договор-сключеният от св.И.
и възстановяване на получените на основание договора парични суми.Въпреки
твърденията на свидетелката С. в тази насока,от писмото на жалбодателя/стр.104
от делото/ обаче не се установява жалбодателя да е предприел подобни
действия,поради и което съдът определя размера на имуществената санкция в над
определения в закона минимум,а именно в размер на 5 000.00 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № 2018-0044905 от
11.09.2018г на Директора на Регионална дирекция на областите Габрово,Велико
Търново,Русе ,Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към
Комисията за защита на потребителите,с което на „Българска Телекомуникационна
компания“-ЕАД-София,за нарушение на чл.210в от ЗЗП и на основание същия законов
текст е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 10 000.00 лева,като
намалява размера на наложеното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" на 5 000.00/пет хиляди/лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен
съд-Ловеч,
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: