Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1718                                      29.12.2009 година                                    гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

Бургаският    районен     съд                                                             ІІ     наказателен     състав

На трети декември                                                                          две хиляди и девета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател:  СВ.И.

Секретар: Ж.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия И.наказателно от административен характер дело номер 2604 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. ”***, ет. 6, представлявано от управителя К.И.ЕГН **********, против Наказателно постановление № 12487 от 10.02.2009 г., издадено от Директора на  Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище гр.Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в КЗП, гр.София, с което за нарушение на чл.63 т. 3 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.), на основание чл. 209 от същия закон, на дружеството-жалбодател е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Дружеството-жалбодател, редовно уведомено, в съдебно заседание се представлява лично от управителя К.И., която поддържа жалбата,твърди маловажност на нарушението, сочи причини от личен характер за допускането му, моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на наложената санкция.

В съдебно заседание, наказващият орган, чрез процесуалния си представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като излага доводи за съставомерност на нарушението.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок от легитимирано да обжалва лице пред надлежния съд, но по същество е неоснователна.

Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

„***” ЕООД, представлявано от управителя И., стопанисва търговски обект – магазин за обувки в гр.Бургас, ул. „Места” № 40. В посочения обект на 15.12.2008 г. била извършена проверка от свид. М.Г. – старши инспектор в КЗП-РД гр.Бургас. В присъствието на управителя на дружеството, свидетелката установила, че чрез табела, поставена на фасадната витрина на обекта, дружеството е обявило частично намаление на официални и спортни дамски обувки, но без в съобщението за намалението да е посочен срока. При проверката на артикулите и документацията в самия обект свид. Г. констатирала, че стоките – предмет на намалението, действително са отделени от стоките с редовни цени, и са с отразени стара и нова цена в български лева. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол № 39955 от 15.12.2008 г. (л.9 – 12 от делото), екземпляр от който бил връчен на И. лично срещу подпис. В протокола била вписана покана управителят да се яви в дирекцията на 16.12.2008 г. и да представи фактури.

На 16.12.2008 г. жалбодателката се явила в КЗП-РД гр.Бургас и представила определени книжа, за което бил съставен протокол за проверка на документи № 23358 от 16.12.2008 г.(л13,14). Пак на същата дата – 16.12.2008 г., свид. Г. съставила срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение № 12487 (л.22-24). Там подробно описала деянието – в съобщението за частично намаление на официални и спортни дамски обувки, дружеството не е посочило срок за намалението, и го квалифицирала нарушение по чл. 63 т. 3 ЗЗП. Връчила екземпляр от акта на управителя К.И.срещу подпис. На 18.12.2008 г. К.И.подала възражение срещу акта (л.25), с аргументи, че намалението е било еднодневно – само за 15.12.2008 г., и тъй като не е сезонно, в съобщението за него не е бил посочен срок.

Възражението не било уважено, и въз основа на акта, на 10.02.2009 г. било издадено атакуваното сега наказателно постановление (л.4), с което при пълна идентичност във фактическото описание и правната квалификация на нарушението, на дружеството-нарушител  била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

  Изложената фактология се установява от писмените доказателства по делото и свидетелските  показания, събрани в съдебното следствие, не се оспорва от жалбодателя и се приема за доказана от съда.

Въз основа на изложеното и като съобрази относимите законови разпоредби, съдът намери, че в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване или нарушаване правото на защита на жалбодателя. Нарушението е безспорно установено, по фактите не се спори от страна на жалбодателя, и деянието е съставомерно по посочения като нарушен законов текст – чл. 63 т. 3 ЗЗП, съгласно който всяко съобщение за намаление на цените, освен останалата законоустановена информация, трябва да посочва и срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени. Съобщението за обявено частично намаление в обекта на дружеството не е съдържало посочване на срока за това намаление. Дори да се приеме за достоверно твърдението на управителя, че намалението е било еднодневно по смисъла на чл. 66 ал.1 предл. 2 ЗЗП, това не освобождава дружеството от задължението в съобщението да посочи срока на намалението, който в случая би бил само 15.12.2008 г. Изложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че дружеството действително е осъществило нарушението, за което е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Изложените от управителя доводи за наличие на обективни и от здравословен характер обстоятелства, които имат значение за нарушението и онговорността за него, съдът намира за неотносими, доколкото се касае за нарушение, осъществено от юридическо лице –търговец, за чиято съставомерност и отговорност не се изисква дори наличие на вина.

Нарушението е било правилно подведено под санкционната норма по чл. 209 ЗЗП, по силата на която, за извършено от юридическо лице нарушение на чл. 63 ЗЗП, на нарушителя се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. Съдът не споделя и довода за маловажност на нарушението, предвид формалния му характер, и следващото от него обстоятелство, че то е довършено с факта на непосочване на срока на намалението, без да се изисква да са настъпили други вредоносни последици от него. Санкцията е била определена и наложена в минималния, установен в закона размер, поради което за съда не съществува правна възможност да обсъжда и евентуално редуцира този размер.

С оглед гореизложеното, наказателното постановление, като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 предложение  първо от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12487 от 10.02.2009 г., издадено от Директора на  Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол, със седалище гр.Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в КЗП, гр.София, с което за нарушение на чл.63 т. 3 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.), на основание чл. 209 от същия закон, на „***” ЕООД, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. ”***, ет. 6, представлявано от управителя К.И.ЕГН **********, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

 

 

                                                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: СВ.И.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:Ж.М.