РЕШЕНИЕ
№ 948
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500998 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 вр. ал.2 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от С. А. Р.
чрез адв. А.М., против решение №260099 от 28.01.2022 г., постановено по
гр.дело № 4217/2020 г. по описа на РС-Пловдив, ХІІІ гр. състав, в частта му, с
която е отхвърлен акцесорният иск за лихва върху главницата от 1500 лв. за
периода от датата на подаване на исковата молба до извършване на
плащането. Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт в обжалваната част. Иска се отмяната на решението в
атакуваната част и постановяване на ново, с което да се присъди законна
лихва върху главницата за периода от 20.03.2020 г. до 19.05.2021 г., като на
страната се присъдят и разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивна
жалба от насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
1
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.
89, ал. 6 от Закона за туризма, ведно с претенция за заплащане на законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, като при условията на
евентуалност е предявен иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорен иск за
лихва.
С исковата си молба С. А. Р. е поискала да бъде осъдено
дружеството „*******“ ООД да заплати сумата от 1500 лв., представляваща
невъзстановена сума по отменено пътуване, ведно със законната лихва върху
сумата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, а при условията на евентуалност - ако съдът приеме, че не са
налице предпоставките по чл. 89 от Закона за туризма, да осъди ответника на
общо основание съгласно Закона за задълженията и договорите да заплати
сумата от 1500 лв. Претендира и направените по делото разноски,
включително адвокатски хонорар.
В хода на производството по искане на ответника съдът е
конституирал като трето лице - помагач по делото на страната на ответника
******“ АД.
Ищцата твърди, че на 20.09.2019 г. сключила с ответника
договор за туристически пакет за училищна екскурзия в полза на сина си Л. Р.
Р. Екскурзията следвало да се проведе през априлската ваканция, от
12.04.2020 година до 17.04.2020 година, с маршрут Швейцария – Германия –
Франция – Цюрих – Констанц – Майнау – Европапарк – Фрайбург – Берн -
Базел – Страсбург - Колмар. В изпълнение на договора заплатила на
ответното дружество по посочената от тях банкова сметка сума в размер на
1500 лева от общо 1775 лева, за което получила чрез електронна поща
издадените от ответника фактури, както следва: №**********/20.09.2019 г.,
№**********/ от 19.12.2019 г. и №**********/4.02.2020 г. По обективни
причини – настъпилата коронавирусна пандемия и динамичната обстановка
във връзка с предприетите мерки в страната и държавите, които следвало да
се посетят, заедно с други родители изразили загриженост за децата си, като
помолили писмено туроператора да отмени екскурзията и да им възстанови
заплатените средства, но същият отказал. Дружеството ясно заявило, че към
момента не счита да е налице обективна невъзможност за изпълнение на
2
цялото или значителна част от пътуването, поради което счита, че не е
достатъчно родителите „само да мислят, че съществува опасност“.
Становището получила и на посочения от нея електронен адрес за
кореспонденция на 10.03.2020 г. На 14.03.2020 г., отново чрез електронна
поща, получила последващо становище на ответника, с което я уведомява, че
във връзка с въведеното от правителството на Република България
извънредно положение за срок от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. отменя
провеждането на екскурзията. Същият ден чрез електронна поща изпратила
уведомление до ответника, че желае платените от нея до настоящия момент
суми да бъдат върнати, като посочила банкова сметка. До завеждане на
делото сумата от 1500 лв. не е възстановена, въпреки поканата, отправена до
ответника.
Ответникът „******“ ООД с отговора на исковата молба заявява,
че счита предявените искове при условията на евентуалност за процесуално
недопустими, а по същество - неоснователни. Излага доводи за това.
В хода на производството пред първата инстанция с писмена
молба ответното дружество е представило доказателство – платежно
нареждане от 19.05.2021 г. , с което е превело на ищеца сумата от 1500 лева,
представляваща исковата претенция по настоящото производство.
Ищецът с нарочна молба е заявил, че признава извършеното
плащане, но претендира разноски за производството, тъй като плащането е
станало след завеждане на делото.
Въз основа на това съдът е приел, че следва да вземе предвид това
обстоятелство и да се отхвърли исковата претенция за осъждане на ответника
по делото да заплати сумата от 1500 лева, представляваща невъзстановена
сума по отменено пътуване. Декларативно е отбелязал, че следва да бъде
отхвърлена и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба - 20.03.2020 г., до датата на
окончателното изпълнение, без да се излагат каквито и да е съображения за
това.
За да отхвърли евентуално предявения иск, съдът е приел, че не
дължи произнасяне по него, тъй като главният иск се отхвърля поради
извършено плащане в хода на производството, т.е. извършено признаване на
иска, макар и с конклудентни действия.
Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове –
по чл.89, ал.6 от Закона за туризма (непрецизно квалифициран от
първоинстанционния съд като такъв по ал.5, която предоставя възможност за
прекратяване на договора), както и евентуално предявения по чл. 55 ал.1 от
ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е
единствено акцесорния иск за заплащане на законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до извършване на плащането.
Поради липса на изложени съображения от първоинстанционния
съд, за да се произнесе по жалбата, следва да се отбележи следното:
3
Към момента на подаване на исковата молба между страните
(ищец и ответник) е имало сключен договор за закупуване на туристически
пакет. Жалбоподателката е заплатила част от сумата по договора – 1500 лв.
По обективни причини е било невъзможно осъществяване на екскурзията,
като е налице изявление на Р., че прекратява договора преди започване на
изпълнението. В този случай според чл.89, ал.6 от Закона за туризма, при
прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият
има право на пълно възстановяване на всички направени плащания за
туристическия пакет, но няма право на допълнително обезщетение. В
конкретния случай заплатената сума от 1500 лв. е следвало да се върне на
жалбоподателката. Това е направено на 19.05.2021 г. – година и два месеца
след завеждане на делото. С оглед извършеното плащане искът към момента
на постановяване на решението е неоснователен и правилно е отхвърлен като
такъв.
Съгласно чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Претенцията на ищцата е за заплащане на законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. По
делото е безспорно установено, че ответникът е изпаднал в забава при
изпълнението на паричното задължение, като същото е изпълнено на
19.05.2021 г. Искът е основателен за периода от 20.03.2020 г. до 19.05.2021 г.,
и доказан в размер на 177.51 лв. (сумата е изчислена с калкулатор за законна
лихва). Тази сума следва да се присъди на жалбоподателката.
Решението в атакуваната част следва да се отмени, като на Р. се
присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащане.
Разноски са поискани от жалбоподателката, като следва да се
присъдят съгласно списъка по чл.80 от ГПК в размер на 325 лв., от които 300
лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение и 25 лв. за заплатена
държавна такса.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260099 от 28.01.2022 г., постановено по
гражданско дело № 4217/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІІ
граждански състав, в частта, в която е отхвърлен акцесорният иск за лихва
върху главницата от 1500 лв. за периода от датата на подаване на исковата
молба до извършване на плащането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***************, да заплати на С. А. Р., ЕГН
**********, с адрес: град ****************, сумата от 177.51 (сто
седемдесет и седем лв. петдесет и една ст.) лева, представляваща законна
4
лихва върху сумата от 1500 лв. за периода от 20.03.2020 г. – датата на
подаване на исковата молба, до 19.05.2021 г. – датата на извършеното
плащане, както и сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ответника **************.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5