Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,01.02.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд,VІ-ти наказателен състав в
публично заседание на …..двадесет
и седми януари ……през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря Е.Г. и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело
№2493/2015г.,за което съобрази,че производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от пълномощник
на П.Т.,П.В.,М.Б.,Р.Ц. в качеството им на членове на управителния съвет на “Енерго-Про Мрежи” АД със седалище
в гр.Варна против наказателно постановление № 202/30.01.2015г.
на председателя на ДКЕВР,с което на основание чл.206 ал.1 от Закон за
енергетиката на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ .
Жалбоподателите чрез своя
процесуален представител молят съда да отмени наказателното постановление като назаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
Представител на административно-наказващия
орган моли съда да потвърди наказателното постановление.
Прокуратурата не взема становище.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се оспорва обстоятелството,че
жалбоподателите са членове на управителния съвет на “Енерго-Про Мрежи” АД със седалище в гр.Варна.
„Е.ОН България Мрежи” АД притежава
лицензия за разпределение на електрическа енергия на обособена територия
издадена от ДКЕВР №Л-138-07/13.08.2004г. По делото не
са събирани доказателства относно границите и описание на обособената
територия.
По делото не са събирани
доказателства за наличие или не на лицензия за разпределение на електрическа
енергия на обособена територия издадена на наказаното дружество “Енерго-Про Мрежи” АД
На 02.01.2014г.
председателят на ДКЕВР със заповед определя работна група,която да извърши одит на “Енерго-Про Мрежи” АД.Част от групата е свид.П.
– експерт в Дирекция Контрол и решаване на спорове в ДКЕВР.Предмет на одита е спазване на условията на лицензията.По време на
проверката на 26.03.2014г. екип,в който участва и свид.П. проверяват електромерите в жилищен блок ***.Там се
установява монтиран като средство на измерване електромер с фабричен №004342
тип Е1F2М – 60 с поставена върху него
пломба за първоначална метрологична проверка при производство от 2003г.Проверяващите изискват от длъжностните лица от
наказаното дружество Регистър на измервателната система,в който установяват,че
по отношение на електромер с фабричен №004342 е отбелязано,че първоначална
метрологична проверка е извършена при производството през 2003г.,а
за следваща е посочено като дата 2009г.По причина,че
в регистъра не е посочен резултат от проверка на въпросния електромер с дата от
2009г. проверяващите приемат,че проверката през 2009г. не е извършена.Съставя се протокол,в който се
отразява констатациите на място и в регистъра.
На 30.07.2014г.
свид.П. съставя срещу дружеството акт за установяване
на административно нарушение,в обстоятелствената част на който е посочено,че
дружеството не е поддържало конкретното средство за измерване,а задължението му
за такова поддържане произтичало от Правила за измерване на количеството за
електрическа енергия и от съдържанието на лицензията.В обстоятелствената част
на акта е направен още един извод,а именно,че задължението за последваща
проверка произтича от чл.26 ал.1 от ЗИ,а периодичността му съгласно
разпоредбата на чл.43 ал.4 от ЗИ се определя със заповед №А-412/2004г. на председателя на ДАМТН.
На 30.01.2015г.
председателят на ДКЕВР издава обжалваното наказателно постановление,с което на
основание чл.206 ал.1 от Закон за енергетиката налага на “Енерго-Про Мрежи” АД административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ.Обстоятелствената част на наказателното
постановление възпроизвежда изцяло обстоятелствената част на акта.
По приетата за установена от съда
фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените с
преписката писмени доказателства – протокол,доклад и от показанията на
разпитания свидетел.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,а разгледана
по същество е основателна.
Обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно по следните причини:
В наказателното постановление не
са посочени дата и място на извършване на нарушението така както изисква
разпоредбата на 57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Вместо тях са посочени дата и място на
извършване на проверката на средствата за измерване в гр.Русе като се има
предвид,че проверяваната дейност на дружеството жалбоподател обхваща според
доклада няколко административни области.В разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,която има императивен характер законодателят е предвидил като задължителни
реквизити на наказателното постановление мястото и времето на извършване на
нарушението.Тези обстоятелства са от изключителна важност,тъй като въз основа
на тях се определят давностните срокове за съставяне
на акт и наказателно постановление,приложимия закон за определяне на
наказанието ,както и местната компетентност на съда.Докато разпоредбата на
чл.53 ал.2 от ЗАНН допуска издаването на наказателно постановление въпреки нередовности в акта където мястото и датата са
конкретизирани по същия начин,то същото е недопустимо за наказателното
постановление. Липсата на тези реквизити пречи на съда да извърши преценка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,предвид
невъзможността да се определи приложимия към момента на деянието закон,неговите
изисквания относно съставомерността на деянието,а
също така и справедливостта на определеното наказание.Това нарушение на
процесуалния закон се задълбочава от обстоятелството,че санкционната разпоредба
на чл.206 ал.1 от ЗЕ е претърпяла три промени в редакцията си от придобиване на
лицензията на наказаното дружество до издаване на наказателното постановление.
Липсата на място на извършване на
нарушението е също съществено нарушение.Предвид обстоятелството,че в доклада на
екипа е посочено,че наказаното дружество осъществява дейността си в девет
административни области,както и предвид изпълнителното деяние най-общо описано
като липса на последваща проверка на средство за измерване,която може да бъде
осъществена на различни места,съдът намира,че не е доказано по безспорен и
категоричен начин,че нарушение е извършено или довършено в района на местна компетентност
на Русенски районен съд.Безспорно в наказателното постановление е посочено къде
е извършена проверката,при която обаче освен,че се констатира факт на
използване на конкретно средство за измерване,което е също малко спорно предвид
обстоятелството,че в протокола е посочено,че е проверен жилищен блок № 12,а
изводите в акта и наказателното постановление са за блок №11,категорично не
сочи на изводи за място на което е следвало да се извърши проверка на самото
средство.
Обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и по други причини.Приложената като
санкционна разпоредба на чл.206 от ЗЕ е бланкетна.В
своята диспозиция тя препраща към правилата на Закона за енергетиката, подзаконови нормативни
актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на
комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията,
правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия.Като не е посочил коя точно е
нарушената разпоредба,наказващият орган освен че е нарушил закона е нарушил
правото на защита в частност правото на наказания да разбере за извършване
точно на кое действие или бездействие е санкциониран.В обстоятелствената част
наказващият орган е направил известен опит да посочи къде според него са
регламентирани задълженията на наказаното дружество да извърши последваща
проверка на конкретното средство за измерване.Известен, защото в
обстоятелствената част на обжалваното постановление са направени няколко привръзки между различни правила,които по косвен път да
обосноват извода,че липсата на доказателства за извършена последваща проверка
на електромера представлява липса на проверка.Факт е,че изводите направени от
наказващия орган за задължение на конкретен субект да извърши последваща
проверка са въз основа на правилата на чл.26 ал.1 и чл.43 ал.4 от Закон за
измерванията.Според наказващият орган втората от тези две разпоредби препраща
към заповед на председателя на ДАМТН,която пък от своя страна обуславя
обективен признак – определя пропуснатия според наказващия орган срок.Т.е.
според наказващият орган с неизпълнението на задължението за периодична
последваща проверка са нарушени разпоредби на Закон за измерванията и
индивидуален административен акт на председателя на ДАМТН.Нарушенията на тези
актове обаче не е съставомерно по чл.206 ал.1 от
ЗЕ.Такова едно деяние представлява нарушение на разпоредбата на чл.44 от ЗИ и
следва да се санкционира по обективните си признаци съобразно санкционната
разпоредба на чл.85 от ЗИ по която настоящия административен орган не разполага
с компетенции.Като е направил извод,че нарушения на Закон за измерванията
следва да се санкционират по чл.206 от ЗЕ,наказващият орган е постановил незаконосъобразан акт.
Освен горното,ако се приеме,че
приложима за възникване на задължение за последваща проверка на средството за
измерване е разпоредбата на чл.43 от ЗИ,то съобразно разпоредбата на чл.44 от
ЗИ адресат на това задължение са лицата използващи средствата за измерване,а в
обжалваното наказателно постановление дори липсва извод,че наказаното дружество
е лицето използващо средството за измерване,макар,че тук отново важи
обстоятелството за приложимата санкционна норма на чл.85 от ЗИ.Следва да се
отбележи,че и двете норми на ЗИ посочени от наказващият орган като основание за
възникване на задължение са свързани не със задължение за поддържане какъвто
извод е направил наказващият орган,а със задължение за контрол.
При определяне на основанието за
възникване на задължението за извършване на последваща проверка наказващият
орган се е позовал на разпоредбата на чл.41 от Правила за измерване на
количеството електрическа енергия.Според разпоредбата на чл.43 от същите
Правила, проверките се извършват от конкретен субект и това е операторът на
съответната мрежа.Логично е и точно от този субект да се търси отговорност за
неизпълнение на задължението.Санкционната разпоредба на чл.206 ал.1 от ЗЕ
предвижда отговорност за специфичен субект и това не е оператор на мрежа както
това е предвидено в разпоредбата на чл.206 ал.2 от ЗЕ,а енергийно
предприятие.Обстоятелството,че това са два различни субекта се обуславя както
от разпоредбите на чл.206 от ЗЕ,така и от разпоредбите на чл.24 и чл.34 а,б от ДР на ЗЕ.Според посочените
допълнителни разпоредби операторът,който има задължение да извършва проверка на
средството за измерване е различен субект от този на нарушението по чл.206 ал.1
от ЗЕ.Като е приел,че наказаното дружество носи задълженията на оператора на
мрежа,а го е санкционирал като енергийно предприятие,наказващият орган е постановил
незаконосъобразен акт.
Освен разпоредбите на ЗИ,в
обстоятелствената част на обжалваното постановление наказващият орган се е
позовал и на т.3.5.2 от лицензията от 2004г. според
която лиценцзиантът поддържа средствата за търговско
измерване на електрическата енергия доставяна на потребителите.Наличието на
такова задължение в лицензията е дало основание на наказващия орган да направи
извода,че дружеството жалбоподател след като не е извършило през 2009г. и след това последваща метрологична проверка на
средство за търговско измерване – електромер с фабричен №004342 е нарушило
правилата на лицензията.Този извод на наказващия орган не съответства на
събраните по делото доказателства и по тази причина е необоснован.Необоснован е
тъй като от никое от представените доказателства не може да се направи извод за
връзка между лицензията и наказаното дружество,както и между лицензията
и конкретното средство за измерване монтирано в жилищен блок 11 или 12 в
кв.Дружба в гр.Русе.Единствено в уводната част на одитния
доклад, без по делото да са представяни каквито и да било доказателства в тези
насоки е посочено,че наказаното дружеството извършва дейността си на
територията на девет административни области,между които е и Русенска
област.Описани са и обстоятелства,че
през 2012г. Енерго-Про а.с. Чехия са придобили от Е ОN Energie AG 100% от акционерния капитал на
Е.ОН България” ЕАД.Вероятно по причина известни само на наказващия орган сделки
с акции,същият е приел,че заедно с акциите наказаното дружество е придобило и
лицензията на „ Е. ОН България Мрежи” АД и условията на тази лицензия следва да
се прилагат и по отношение на наказаното дружество.Липсата на доказателства,че
административнонаказаното дружество е титуляр на лицензия,която да му вменява
конкретни задължения прави извода за извършено нарушение на правилата на
лицензията от „Енерго Про
Мрежи” изцяло необоснован.
Липсата на доказателства
възникнали ли са и ако са,от кой момент точно конкретни задължения за
извършване на периодична проверка на средство за измерване използвано при
измерване на ел.енергията на абонат от гр.Русе,както и неопределеността на
датата на извършване на нарушение не дават възможност да се определят и давностните срокове за издаване на наказателно
постановление каквото възражение е направил процесуалния представител на
наказаното дружество.
Предвид на горното съдът
намира,че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да се отмени
изцяло,поради което
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
наказателно постановление № 202/30.01.2015г. на председателя
на ДКЕВР,с което на “Енерго-Про
Мрежи” АД със седалище в гр.Варна на основание чл.206 ал.1 от Закон за
енергетиката на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на ДВАДЕСЕТ ХИЛЯДИ.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: