№ 48
гр. гр. Добрич , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500135 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Агенция за публичните предприятия и контрол-гр.София
срещу решение №260247/16.11.2020 г. по гр.д.№4532/2019 г. на Добричкия
районен съд,с което е признато за установено на основание чл.439 от ГПК,че
”ВИНПРОМ - 97” АД с ЕИК *********,град Добрич,бул. ”25-ти септември”
№76,не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол (предишно
наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) с
ЕИК *********,град София,ул. „Врабча“ №23,сумата от 493,40
лева,съставляваща съдебно-деловодни разноски,присъдени с решение №231
от 24.10.2012 г. по т.д.№122/2012 г. по описа на Окръжен съд-Добрич,влязло в
сила на 12.09.2014 г.,удостоверени в изпълнителен лист №69 от 14.05.2019
г.,за събирането на която сума е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ
с рег.№*** на КЧСИ,като Агенцията е осъдена да заплати на ”ВИНПРОМ -
97” АД-гр.Добрич разноски в исковото производство-54,92 лева държавна
такса с банков комисион и 23,63 лева адвокатско възнаграждение,както и
1
разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.№4125/2019 г. по описа на
Районен съд-Добрич-2,82 лева държавна такса с банков комисион и 30,89
лева адвокатско възнаграждение.Според въззивника първоинстанционното
решение е неправилно.Искът бил неправилно уважен относно сумата от
493,40 лв като погасена чрез извършено прихващане между страните съгласно
изявление за прихващане на АППК с изх.№ от 17.06.2019 г.Агенцията не била
признала иска пред съда,нито сторила това в изпълнителното производство
по възражение на ищеца срещу принудителното изпълнение.В останалата си
част жалбата съдържа основно доводи за незаконосъобразност на
осъществено от първоинстанционния съд частично прекратяване на
производството по делото с определение от открито съдебно заседание на
08.09.2020 г. по иск за установяване недължимост на сума от 4 537,29 щ.д.С
уточнителна молба вх.№261848/01.02.2020 г.,подадена в изпълнение на
разпореждане на ДРС от 07.01.2021 г.,въззивникът заявява,че няма искане за
отмяна на прекратителното определение и в този смисъл жалбата му няма
характер и на частна жалба срещу посоченото определение.Настоява се за
отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на иска,както и за
присъждане на сторените от въззивника разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна „Винпром-97“ АД-гр.Добрич изразява становище за неоснователност
на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Сочи,че
изявление за прихващане на насрещни парични задължения,включващи и
процесната сума от 493,40 лв,било извършено от самия въззивник.Правилно
било прието от районния съд,че ответникът по делото не е оспорил
прихващането и неговите правни последици.Оборват се доводите на
въззивника за незаконосъобразност на определението за частично
прекратяване на производството по делото,като се изтъква,че в тази част
жалбата била недопустима като просрочена.Въззиваемият претендира
разноски за настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
2
17.12.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на 29.12.2020 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 31.12.2020 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявения допустим иск.По същество решението е и правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№4532/2019 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.439
ал.1 от ГПК от „Винпром-97“ АД-гр.Добрич срещу Агенция за публичните
предприятия и контрол (предишно наименование Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол) с ЕИК *********-гр.София,ул. „Врабча“ №23
за установяване недължимост на сумата от 4 537,29 щатски
долара,съставляваща неизплатена част от девета разсрочена годишна вноска
от покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000 г.,и на сумата от
493,40 лв,съставляваща съдебно-деловодни разноски,за които суми е издаден
изпълнителен лист №69/14.05.2019 г. въз основа решение №231/24.10.2012 г.
по т.д.№122/2012 г. на Добричкия окръжен съд,влязло в сила на 12.09.2014
г.,които вземания са предмет на принудително изпълнение по изп.д.№*** по
описа на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС с рег.№*** на КЧСИ.Относно
сумата от 4 537,29 щатски долара е изложено в исковата молба,че е
недължима от ищеца поради погасяване на вземането по давност,а относно
сумата от 493,40 лв е посочено,че е недължима поради извършено
прихващане.
С определение на ДРС от съдебно заседание на 08.09.2020 г.
производството по делото е прекратено в частта по иска за установяване
недължимост на сумата от 4 537,29 щ.д.,представляваща неизплатена част от
девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен
договор от 13.07.2000 г.,ведно със законната лихва от 02.03.2011 г. до
3
окончателното изплащане,присъдена с решение №231/24.10.2012 г. по т.д.
№122/2012 г. по описа на ДОС,въз основа на което е издаден изпълнителен
лист №69/14.05.2019 г.,а по повод на последния е образувано изп.д.№*** г. на
ЧСИ С. С..Горното определение е съобщено на ищеца по делото в деня на
постановяването му чрез присъствалия в съдебното заседание негов
процесуален представител адв.Г.Д..Същото е съобщено и на ответната АППК
чрез пълномощника й юрисконсулт И.С. на 15.09.2020 г. на посочен от
страната електронен адрес.Срещу определението за частично прекратяване на
производството по делото не е подадена частна жалба от страните по делото и
същото е влязло в сила.След частичното прекратяване предмет на
разглеждане по същество е останал само искът за недължимост на сумата от
493,40 лв,съставляваща съдебно-деловодни разноски,присъдени с влязло в
сила на 12.09.2014 г. решение №231/24.10.2012 г. по т.д.№122/2012 г. на
ДОС,която сума ищецът твърди,че не дължи на ответника,защото вземането е
погасено чрез извършено прихващане.Именно по този иск се е произнесъл
първоинстанционният съд с атакуваното решение,респ. само искът относно
сумата от 493,40 лв е предмет и на настоящото въззивно производство.
Касае се за отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от ГПК за
оспорване на изпълнението по цитираното изпълнително дело на ЧСИ С.
С.,образувано на 11.09.2019 г. по повод посочения изпълнителен лист,в частта
относно сумата от 493,40 лв съдебно-деловодни разноски.Искът по чл.439 от
ГПК е допустим като целящ оспорване на изпълнението по отношение на
горната сума по цитираното изпълнително дело при позоваване от ищеца на
правопогасяващ факт /прихващане/,настъпил след приключване на съдебното
производство,по което е издадено изпълнителното основание.Искът е
предявен от активно легитимиран правен субект-от длъжника по
изпълнението,респ. е насочен срещу пасивно легитимиран правен субект-
взискателя по изпълнението.Безспорно за ищеца като длъжник по висящото
изпълнително производство е налице правен интерес от търсената защита
чрез установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземането на
кредитора и като крайна цел установяване несъществуването /погасяването/
на изпълняемото право,подлежащо на принудително изпълнение,респ. като
последица-частично прекратяване на изпълнителния процес относно
посочената сума на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
4
Първоинстанционният съд е уважил иска,като въззивният съд напълно
споделя мотивите му и препраща към тях.От събраните по делото
доказателства се установява,че с решение №231/24.10.2012 г. по т.д.
№122/2012 г. на ДОС,влязло в сила на 12.09.2014 г.,е признато за установено
по отношение на „Винпром-97“АД,че дължи на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол /сега Агенция за публичните предприятия и
контрол/ сумата от 4 537,29 щатски долара,представляващи неизплатена част
от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен
договор от 13.07.2000 г., ведно със законна лихва,считано от 02.03.2011 г. до
окончателното изплащане,като в останалата част до 22 615,56 щ.долара искът
е отхвърлен;„Винпром-97“ АД е осъдено да заплати на Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол съдебно-деловодни разноски
от 493,40 лв;Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е
осъдена да заплати на „Винпром-97“ АД съдебно-деловодни разноски от 1
350 лв.Решението е потвърдено в обжалваната отхвърлителна част с решение
№222/25.07.2014 г. по в.т.д.№46/2013 г. на Апелативен съд-гр.Варна,с което в
полза на „Винпром-97“ АД са присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 1 800 лева.
С писмо изх.№92-00-10-281/17.06.2019 г. на изпълнителния директор на
Агенция за приватизация и следприватизационен контрол,адресирано до
„Винпром-97“ АД,е направено изявление за прихващане на основание чл.104
ал.1 вр. чл.103 ал.1 от ЗЗД на насрещните вземания на страните,както
следва:прихванати са дължимите от Агенцията на „Винпром-97“ АД по двете
съдебни производства /първоинстанционно и въззивно/ разноски в общ
размер от 3 150 лева /1 350 лв + 1 800 лв/ с дължими от дружеството на
Агенцията суми:493,40 лв разноски,2 486,65 лева законна лихва от 02.03.2011
г. до 12.09.2014 г. и 169,95 лв,представляващи част от левовата равностойност
на присъдените 4 537,29 щатски долара /6 862,70 лв/.След като на 11.09.2019
г. е образувано процесното изпълнително дело по описа на ЧСИ С. С.,след
получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът „Винпром-97“
АД подава писмено възражение вх.№06900 от 08.11.2019 г.,в което сочи,че
задължението за сумата от 493,40 лв е погасено посредством извършеното от
кредитора прихващане с цитираното по-горе писмо от 17.06.2019 г.,препис от
което длъжникът е приложил /т.е. най-късно на дата 08.11.2019 г. до него е
5
достигнало изявлението за прихващане/.Възражението на длъжника е връчено
от ЧСИ на взискателя,но не е признато от него.Принудителното изпълнение е
продължило за събиране на сумата от 493,40 лв след непризнаване на
направеното от длъжника възражение за погасяване чрез прихващане.
Изхождащото от Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол изявление за прихващане от 17.06.2019 г. е представено от ищцовото
дружество с исковата молба,по повод на която е образувано делото.В
отговора на исковата молба обаче ответната Агенция не е оспорила
съществуването на горното изявление,изхождащо от праводателя й,нито
настъпването на правните му последици.Доводите на ответника са
съсредоточени единствено в насока опровергаване доводите на ищеца за
погасяване на другата сума от 4 537,29 щ.д.,която е била първоначално
предмет на исковете,по давност.При липсата на оспорване на прихващането в
отговора на исковата молба и извънсъдебно признание-изявление на
Агенцията,потвърждаващо извършеното погасяване чрез
прихващане,съдържащо се в жалба изх.№92-00-10-438/05.08.2020 г. по друго
изпълнително дело №*** /на лист 375 от делото на ДРС/,следва да се
приеме,че процесното вземане от 493,40 лв е погасено чрез прихващане с
влизане в сила на изпълнителното основание.Двете страни са имали
насрещни ликвидни и изискуеми задължения за съдебно-деловодни разноски
по т.д.№122/2012 г. на ДОС.Изявлението на кредитора за прихващане по
чл.104 ал.1 от ЗЗД,отправено до длъжника и достигнало до него най-късно на
08.11.2019 г.,е произвело правните последици по чл.104 ал.2 от ЗЗД,като
погасяването на двете насрещни задължения до размера на по-малкото от тях
е настъпило към датата на влизане в сила на съдебното решение по т.д.
№122/2012 г. на ДОС-12.09.2014 г.Налице са предпоставките по чл.439 от
ГПК,тъй като погасителният ефект на извършеното от ответника прихващане
е настъпил след приключване на съдебното дирене по т.д.№122/2012 г. на
ДОС,по което е издаден изпълнителният лист за оспореното вземане.Искът за
установяване недължимост на сумата от 493,40 лв е основателен и правилно е
уважен от първоинстанционния съд,чието решение следва да бъде
потвърдено.
Напълно неотносими спрямо предмета на настоящото въззивно
производство са доводите на въззивника АППК,съдържащи се във въззивната
6
му жалба,за незаконосъобразност на постановеното от първоинстанционния
съд прекратително определение от 08.09.2020 г.Това определение подлежи на
самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност по реда на чл.274
ал.1 т.1 и сл. разпоредби от ГПК.Същото не е обжалвано от страните и е
влязло в сила,с което висящността на производството по иска за недължимост
на сумата от 4 537,29 щ.д. е преустановена,респ. районният съд не е дължал
произнасяне по същество по тази претенция.Косвен контрол за
законосъобразност на определението е недопустимо да се извършва в рамките
на друго съдебно производство извън реда по чл.274 и сл. от ГПК.Самият
въззивник заявява в молба вх.№261848/01.02.2021 г.,че не желае отмяна на
прекратителното определение и въззивната му жалба няма характер на частна
жалба срещу определението от 08.09.2020 г.При това положение доводите за
незаконосъобразност на частичното прекратяване на производството по
делото са неотносими за настоящото производство и не следва да се
обсъждат.
При този изход от спора /уважаване на иска/ право на разноски за двете
инстанции има ищецът по делото и въззиваем „Винпром-97“ АД-
гр.Добрич,който изрично е претендирал такива.Следва да се потвърди
решението на ДРС в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК са
присъдени в негова полза разноски,сторени в първоинстанционното и
обезпечителното производства.Във въззивната инстанция дружеството е
сторило разноски в размер на 1 000 лв адвокатско възнаграждение,уговорено
и изплатено съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 39 от
делото на ДОС.С писмено становище на АППК вх.№1090/07.06.2021 г. е
наведено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното
възнаграждение,което е основателно и следва да бъде уважено.При цена на
иска 493,40 лв минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция по
чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на 300 лв.Делото не се
отличава с голяма фактическа и правна сложност,като във въззивната
инстанция е приключило в едно съдебно заседание.Изплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв е прекомерно и следва да бъде намалено
до минимума от 300 лв.
Въззивникът и ответник по делото АППК-гр.София няма право на
разноски за двете инстанции и такива не следва да се присъждат поради
7
уважаване на иска срещу нея.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260247/16.11.2020 г. по гр.д.№4532/2019 г.
на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА Агенцията за публичните предприятия и контрол (предишно
наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) с
ЕИК *********-гр.София, ул. „Врабча“ №23 да заплати на ”Винпром-97” АД
с ЕИК *********-гр.Добрич,бул. ”25-ти септември” №76 сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лв /триста
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8