П Р
О Т О
К О Л
Гр.
София, 23. 04. 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 31 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети април две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ХРИСТИНКА
КОЛЕВА |
|
|
|
Секретар Нели
Драндарова
Прокурор Елка Ваклинова
сложи за
разглеждане докладваното от съдия Колева НЧД №
5818 по описа за 2018 година
На
поименното повикване в 13.30 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Л.С., редовно призован чрез н- к на СЦЗ, се явява лично и с адв. С.И., с
пълномощно по делото.
За СЦЗ, се явява представител стар.инсп.Т., с
пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛ
/ПСИХОЛОГ / Л.Г.Г., явява се.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
АДВ.И.
– Моля, съдът да погледне копието, което съм получила от документите в
предходното съдебно заседание.
СЪДЪТ
намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ИНСП.
Т. - Представям справка за фактически изтърпяното към днешна дата наказание
лишаване от свобода спрямо осъдения.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ
констатира, че на лист 112 –113-114-115
от производството по делото има отбелязвания и подчертавания на текстове от длъжностната
характеристика, за длъжността инспектор 7 – І степен.
СНЕМА
самоличност на свидетелката, както следва:
Л.Г.Г.
– 43 години, неосъждана, без дела и роднински със страните.
СЪДЪТ
предупреждава свидетелката за наказателната отговорност по чл. 290 ал.1 от НК
СВИДЕТЕЛКАТА
Г. – Обещавам да кажа истината.
СЪДЪТ
изведе от залата свидетелката до нейния разпит.
ПРОКУРОРЪТ
– Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР
Т. – Нямам искания по доказателствата.
АДВ.И.
– Моля ответната страна да отговори дали се отказва от разпита на този
свидетел, както направи в предходното съдебно заседание, видно от протокола.
СЪДЪТ
намира, че следва да остави без уважение така направеното искане от адвокат И.,
представителят на СЦЗ, да отговори на въпроса, дали се отказва от свидетелката Л.Г..
Действително видно от протокола от предходното съдебно заседание от 22.03.2019
година, инспектор Т. е заявил, че желае свидетелката Л.Г. да бъде заличена, но
съдът е преценил, че същата следва да бъде разпитана като свидетел и е
разпоредил същата да бъде призована за днешното съдебно заседание, поради което
и това е сторено.
СЪДЪТ
намира, че са налице предпоставките за продължаване на съдебното следствие по
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОДЪЛЖАВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПО ДЕЛОТО
РАЗПИТ
НА СВИДЕТЕЛКАТА Л.Г. – Работя като инспектор ІІІ степен психолог в Сектор
психологическа лаборатория към отдел – Социални дейности и възпитателна работа
с правонарушители в ГДИН. Имала съм еднократно контакт с осъдения.
Психологическото изследване не се проведе, поради отказа на лишения от свобода
да участва в изследването. Първоначално лишеният от свобода изрази писмено, че
желае да участва, ако изследването бъде записано с някакви записващи устройства,
видео, или аудио устройства. В последствие му бе обяснено, че такава практика
няма и съответно бе запитан дали ще участва ако изследването не бъде записано и
той каза, че няма да участва ако не бъде записано. Затвора гр.София не разполага
с такова записващо устройство и в Главна дирекция и териториалните
подразделения не се практикува изследвания психологически да бъдат записвани,
тъй като се спазва принцип на конфиденциалност на това което се случва в
психологическо изследване. Спрямо мен И. Г. също е инспектор. Нямам ръководни
функции спрямо него. Тя е инспектор психолог, като не зная коя степен в затвора
гр.София. В затвора гр.София и териториалните подразделения, не би трябвало да се прилагат записващи
методи. Считам, че е поискана намеса от психологическа лаборатория, като аз
просто съм в изпълнение на разпореждане на моя пряк ръководител. Не виждам
основание това да бъде поискано, при положение, че в затвора гр.София имаме щат
към онзи момент двама психолози в СЦЗ.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТ И.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Моля да ни разкажете, кои са психологичните
тестове, които се провеждат от психолога на затвора ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – Психологическите тестове представляват батерия от психологически
методики, утвърдени от Главен директор на ГДИН. Батерията съдържа различни
видове тестове и клинични интервюта, които притежават норми за валидност и
надеждност на българска популация, на популация на лишени .
Има
цяла логика на психологическото изследване и в зависимост от проблематиката,
психологът избира кой от тестовете да използва. Мога да изразя цялата батерия
ако е нужно, но реално всеки казус изисква определен тест. В този казус не мога
да кажа какъв тест е следвало да се приложи, тъй като не съм изследвала лишения
от свобода. Ако бях започнала вероятностен диагностичен процес, щял да преценя
на момента какво точно да използвам. Закона за изпълнение на наказанията към
момента и методическите указания за психологическата дейност в местата за
лишаване от свобода е упоменато, че при промяна на правния статус психологът изготвя експертна оценка на актуалното
психично и емоционално състояние. За да установи психологът такава оценка, би
трябвало да проведе едно клинично интервю, с което да свали така наречения
„психичен статус“. В зависимост от впечатленията, които в хода на интервюто
добие, психологът ако установи индикации за агресивно поведение, би могъл да
използва така наречения въпросник за изследване на агресивното поведение, или
съкратено БПОА. Също така ако казусът изисква дълбока клинична преценка, би
могъл да използва клиничен въпросник МДКВ, който е многофакторен клиничен
въпросник и дава информация за клиничния-психологически статус на лицето. Ако
психологът има индикации за наличие на зависимост от наркотични вещества
администрира въпросник ПВУН. Ако психологът има индикации, че има наличие на
алкохолна зависимост при изследването лице, администрира въпросник САС. Ако
психологът има хипотеза за наличие на психопатология от типа на личностно
разстройство, може да проведе така нареченото клинично интервю СИОАНП, което
дава информация за наличието, или липса на личностно разстройство в
изследваното лице.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Когато тръгнахте да предлагате изследването на
моя подзащитен, Вие какви тестове възнамерявахте да приложите и с какво тези
тестове, които Вие възнамерявахте да предложите са по-различни от онези, които
правят психолозите на затвора ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – Не съм влязла с конкретни предложения, тъй като това би било спекулация,
предварително да определя с какво бих изследвала човек, който не съм срещала.
Ако бяхме стартирали психо-диагностична процедура и тогава вече щях да
използвам някой от тестовете, в зависимост от това какво се случва по време на
изследването, които са същите каквито биха използвали психолозите от затвора гр.София.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Когато отидохте да предложите Вие да правите
тестовете, Ваша ли беше инициативата ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – Отзовах се в Затвора гр.София в изпълнение на заповед на Главен Директор
на ГДИН. Има резолюция на докладна записка на Началник сектор М.Г.от Главна
дирекция. Въз основа на тази резолюция, прекият ми ръководител ми възложи да
изпълня задачата. Докладната записка е № 482/16.01.2019 година. Това е пряка
заповед за изпълнение, след като има резолюция на Началник сектор от Гладна
дирекция. Резолюцията има сила на писмена заповед за мен и аз съм длъжна да се
явя за изпълнение.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Със заповед ли считате ли, че може да Ви бъдат
делегирани права извън тези, които предвижда закона ? В закона е записано, че
Вашите права са да оказвате методическо ръководство върху психолозите на
затворите, както и да давате указания и да ги контролирате, но във Вашите
правомощия не са посочени такива, че да можете да изземвате функциите на
по-долу стоящите и не е посочено, че имате правомощията по чл. 162а от ППЗИНС,
така както е написано във въпросната докладна записка. Докладната записка не
правилно сочи тълкование на подзаконов акт, което не отговаря на истината.
След
като в закона е посочено, че чл. 162а от ППЗИНС, дава възможност на психолога
на затвора да прави психологични изследвания на лишения от свобода, Вие от къде
черпите такива правомощия ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – На основание на възложена задача от моя пряк ръководител и от Главен
Директор на ГДИН, се явих да изпълня задачата, с която са ме натоварили. Аз съм
психолог от психологическа лаборатория и в длъжностната ми характеристика,
фигурира такава точка, която казва, че психолозите помагат и действат на терен
при тежки случаи. При назначаването на Инспектор психолог в психологическа
лаборатория има изискванията, като кандидатът трябва да отговаря на
изискванията за държавен служител и да бъде с бакалавърска степен по
психология. Опит не се изисква доколкото знам. За психолога на затвора, също не
се изисква опит. Психолозите в СЦЗ имат опит. Задължително трябва да имат
бакалавърска степен по психология. Госпожа И. Г. е с академична степен – Доктор
по психология. Аз съм магистър по юридическа психология , бакалавър по
психология, бакалавър по социални дейности и възпитателна работа. Имам
квалификация педагогическа за учител и в момента съм базов психотерапевт.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Освен това, което ми показахте тази резолюция и
някаква докладна имате ли друг удостоверяващ документ, от който да е видно, че
са ви делегирани права ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – В йерархизирана структура, в която има строга йерархия и субординация, е
абсолютно достатъчен да бъда изпратена да си изпълня служебните задължения.
ПРОКУРОРЪТ
– На мен този въпрос не ми е ясен. Дали говорим по принцип, или за конкретния
случай ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – За конкретния случай имам резолюция на докладната. Резолюцията ми
възлага служебно задължение. Когато отидох да разговарям с осъденото лице
показах служебна карта на пропуска и се представих пред осъденото лице.
Представих му се с имената си и местоработата си. Разговор проведохме, а не
психологическо изследване. Разговорът го проведохме в стаята на дежурен главен
надзирател, където лишеният от свобода
беше конвоиран, за да може да изложи писмено отказа. За да пребивавам на
територията на затвора гр.София, показвам служебната си карта за да бъде
допусната още на първи пост.
ПРОКУРОРЪТ
– Десет минути изясняваме нещо, което не се е случило. Нещо, което не се е
състояло. Искам да обърна внимание, че това психологическо изследване дори не е
било проведено. Тези подробности за мен са излишни.
ИНСПЕКТОР
Т. – Адвокат И. много добре е запозната с пропускателния режим в затвора
гр.София. Няма нужда да уточняваме кой как е влязъл, на базата на какво, защо
не е показана служебната карта пред осъдено лице. Това са дребни детайли, които
не са предмет на настоящото съдебно заседание.
СЪДЪТ
намира, че следва да укаже на защитата на осъдения адвокат И., да ограничи
въпросите към психолога Л.Г., единствено и само до изготвеното и приложено по
делото психологическо изследване, като намира, че задаваните от защитата
въпроси са относно местоработата, срещата между психолога и осъдения,
образованието, квалификациите на останалите психолози и техния опит са неотносими
към предмета в настоящото производство.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Моля, да отговорите дали сте запозната с досието
на моя подзащитен ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – Не съм запозната с досието. Психологическото изследване се извършва при
пряко взаимодействие с изследваното лице. В хода на това взаимодействие се
провежда психологическо интервю, като се ползват психологически методики и
тестове и по този начин психологът извършва психо-диагностична дейност. След
като извърши психо-диагностична дейност, психологът изготвя заключение на
базата на данните, до които е достигнал и своите експертни заключения. Не съм
казала, че трябва да се запозная с досието. Трябва да вляза в психологическо
интервю с изследваното лице. В хода на това интервю бих преценила каква
методика да използвам в зависимост от това какво ще бъде нужно.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Вие от него можехте ли да научите дали е
клинично здрав, дали е зависим от наркотици и от други вещества и други
характерни особенности, които се съдържат само в досието ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – Да мога, чрез извършване на специализирана психо-диагностична дейност.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Правили ли сте психологическо изследване на друг
лишен от свобода?
СЪДЪТ
намира, че свидетелката Л.Г. не следва да отговаря на така зададения въпрос,
тъй като същият е неотносим по настоящото производство и настоящото дело,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА въпроса на адвокат И..
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Работили ли сте преди с този лишен от свобода ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – Не съм работила с този лишен от свобода.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – За да бъде извършено психологичното изследване
необходимо ли е да има доверие между двете страни ?
СВИДЕТЕЛКАТА
Л.Г. – Категорично е необходимо да има доверие. Не доверие, но доверителен
контакт, който е малко по-различно. Не ми беше дадена възможност да изградя
доверителен контакт, поради отказ на лишения от свобода да участва в
психологическо изследване.
ВЪПРОС
НА АДВОКАТИ.КЪМ СВИДЕТЕЛКАТА – Имам въпрос към представителя на затворническата
администрация – Извършват ли се на територията на затвора гр.София, процесуално
следствени действия ?
СЪДЪТ
намира, че така формулираният от адвокат И. въпрос към представителя на затворническата
администрация е неотносим към настоящото производство и дело, поради което
инспектор Т. не следва да отговаря на така зададения въпрос, поради което
ОПРЕДЕЛИ
НЕ
ДОПУСКА така формулирания от адвокат И. въпрос.
АДВ.И.
– Тъй като разпитвания свидетел твърди, че в затвора в гр.София, няма техника,
която да записва. Аз съм в известност, че в затвора, във връзка с това, че се
извършват процесуално следствени действия е налична такава техника. Ползва се и
е в изправност. Ето защо моят въпрос е напълно относим към предмета на това,
което говорим.
АДВ.И.
– Нямам други въпроси към свидетелката Г..
СЪДЪТ
освободи свидетелката Л.Г. от залата.
ОСЪДЕНИЯТ
– Ако знаех, че такъв проблем ще стане с това психологическо изследване може би
трябваше да се съглася да го направим, обаче тази жена не я познавах. С другите
психолози в затвора се познаваме от десет години и те всяка седмица работят с
мен. Ако тази жена беше говорила десет минути с мен, не знам какво ми променило
това.
АДВ.И.
– Нямам искания по доказателствата.
ИНСПЕКТОР
Т. – Предвид заявеното от осъдения считам за резонно настоящото съдебно
заседание да бъде отложено и при условие, че заяви, че желае да бъде проведено
психологическото изследване, същото да бъде проведено и резултатите да бъдат
изпратени и да гледаме делото на друга дата.
АДВ.И.
– Противопоставям се на така направеното предложение, тъй като е необосновано.
Психологично изследване е направено, приложено и същото е изискано от съда. До
този момент ответната страна не е оспорила по надлежния начин направеното
психологично изследване, поради което предложението за ново такова се явява
необосновано, но и излишно и недопустимо.
ПРОКУРОРЪТ
– Считам, че следва да бъде уважено искането на представителя на
затворническата администрация, защото както чухме от психолога Г., психологът,
който е към ГДИН има задължение като допълващо това на задълженията на
психолозите към затвора София, или в останалите места за лишаване от свобода.
Тези задължения не са заместващи, но те са допълващи. В този смисъл понеже
производството за УПО, традиционно касае наказанието лишаване от свобода.
Считам, че този случай не може да се сведе към категорията общи традиционни
случаи, защото сме тръгнали от едно наказание „доживотен затвор без право на
замяна“, да стигнем чрез указа до
наказанието „лишаване от свобода до тридесет години“. Считам, че този случай не
е традиционен и обикновен. В този смисъл считам, че такова психологическо
заключение е необходимо за правилно изясняване на настоящия казус и за да
бъдете подпомогната за решението. Считам, че везе изготвеното психологически
заключение от страна на психолога към затвора, в този случай е недостатъчно.
Моля, да уважите направеното искане.
АДВ.И.
– Законът е регламентирал ясно и точно правата и задълженията на психолога от
психологическата лаборатория на ГДИН, а те са да контролира и да указва
методически напътствия към психолозите на затворите, а не да изземва тяхната
функция. Докато раздел І на глава ІV от ППЗИН, а именно чл. 162а и сл., сочат
ясно и точно какви са правата и задълженията на психолога на затвора. Те се
различават от тези на психолога в психологичната лаборатория, а именно те са да
работят с лишените от свобода. Да извършват с тях психологични изследвания и
други дейности предвидени в закона. Ето защо превратното тълкувание от страна
на прокуратурата, не представлява действителното указано в закона и не следва
да бъде уважено настояването на ответната страна, което е необосновано, след
като има вече извършено психологично изследване. То е направено по всички
правила. То е изискано от този съд и ако е имало необходимост от друго
психологично изследване е щяло да бъде направено. Ответната страна не оспори по
надлежния ред извършеното до тук психологично изследване. Само в такъв случай
можеше да бъде допуснато извършването на нови и друго изследване.
СЪДЪТ
намира, че следва да остави без уважение искането на представителя на
представителя СЦЗ, искането за допускане на ново психологическо изследване. Видно
от материалите по делото такова е приложено по същото. Изготвено е от Инспектор
психолог, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на психологическо изследване на Л.С..
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото доказателства.
ОБЯВЯВА
съдебното следствие за приключено.
ДАВА
ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.И.
– Делото е образувано по заявление на моя подзащитен, което поддържам изцяло,
по отношение на заявеното желание за условно предсрочно освобождаване и
съображенията и доказателствата посочени в молбата, сочещи на налични основания
по смисъла на закона и изпълнени условия за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода. На първо
място към момента за моя подзащитен е налице безспорно категорично първата
предпоставка по чл. 70 ал.1 т.1 от НК, а именно лишеният от свобода да е
изтърпял ½ от наложеното наказание. В този случай е изтърпяна по-голяма
част от ½. Налице е и втората кумулативно изискуема предпоставка
визирана в чл. 70 от НК, във връзка с чл. 439, б“а“ от НПК, а именно да са налице
обстоятелствата, които могат да се преценят като положителна промяна в
поведението на моя подзащитен. Това е видно от доклада на инспектора по
социални дейности и възпитателна работа, от резултатите от психологичното
експертно изследване на психолога на затвора и преди всичко от съдържащите се в
досието доказателства. Това са предимно положителни характеристики, за
различните страни от неговото поведение по време на изтърпяване на наказанието,
а именно:
На
първо място неговото добро поведение. На второто място положителното отношение
към труда и съзнателното и отговорно изпълнение на трудовите задължения в
затвора. Моят подзащитен работи активно. Полага труд непрекъснато. Той работи
една много тежка работа, санитар в болницата, където заболяванията са сериозни
и тежки. Той обгрижва тежко болни, обездвижени, като се грижи изцяло за тях.
Трудовата ангажираност и трайните трудови нагласи, по време на изтърпяване на
наказанието на моя подзащитен се
изразяват в това, че той работи от пет години от месец октомври 2014
година, като болногледач, на лишение от свобода, които не са в състояние да се
обслужват сами и той денонощно ги обгрижва. Това той извършва без
възнаграждение. Назначен е по чл. 80 от ЗИНЗС и изпълнява задълженията си със
старание, отговорност и стриктност, за което е получил положителни характеристики
от работното си място, а именно от главния лекар и медицинската сестра през
последните три години. Тези характеристики не са една и две, а са повече. При
изключителни похвални отзиви за работата му, чието естество предполага социални
умения, включително емпатия и съпричастност. Това изречение е цитат от
мотивите, с които е предложен за помилване моят подзащитен на заседание на
Комисията по помилване от 03.11.2016 година. Преди това е работил и към цеха за
пликове. В мотивите за помилване е
казано още, че живее и работи в среда близка до средата извън затвора.
Ежедневно контактува с медицинския и обслужващ болничен персонал. При него
протича устойчив и бързо прогресиращ корекционен процес. Позитивен лидер е в
общността. Има изградени трудови навици. Затворът подчертава положителната
прогноза за ресоциализация. Изразеното сочи на извод, че подзащитният ми има
трайно и неотклонно поведение на трудова ангажираност, по вътрешно убеждение и
чувства трудовите си задължения, като свое морално задължение. Системното
полагане на труд, стриктното полагане на задълженията сочат, на честно
отношение към труда. С оглед оказаният
критерий за оценка на превъзпитателното въздействие, визирано в Постановление №
7 от 27.06.1975 година на Пленума на ВКС и тъй като е многократно награждаван
за изпълнение на поставените му задачи, очевидно е налице изпълнението на този
водещ критерий за преценката на поведението на моя подзащитен. Той спазва
правилника за вътрешния ред, режимните ограничения, законовите изисквания, има
уважително отношение към администрацията на затвора и към лишените от свобода.
Това е отбелязано и в докладите и психологичното изследване. Поведението му е
подчертано дисциплинирано и изпълнително. Контактува с широк кръг от
затворническата общност и е комуникативен. Има открито поведение. Няма
междуличностни и емоционални проблеми. Добронамерен е и с позитивни нагласи.
Избягва конфликтни отношение и ситуации. Уважава затворническата общност,
където се ползва с добро име, поради което е избран за отговорник по спортната
дейност на втора група, поради което е организирал турнири по футбол, бокс,
шахмат. Избран е и за кмет на общността. От няколко години е отговорник на
другите лишени от свобода в болницата където работи. Той участва в общите
мероприятия организирани в затвора. Участието му е активно и не се включва в
нерегламентирани дейности. По негово предложение са организирани дейности по
обучение по езици, изобразително изкуство и сам активно се включва дейностите,
като обучаващ другите лишени от свобода, по компютърна грамотност и английски
език. Участвал е в арт клуб по изобразително изкуство, при което е участвал със
свои творби във всички изложби в затвора, както и във външни изложбени изяви,
включително изложбите организирани от Евангелската християнска църква.
Нееднократно е получавал награди. Дарил е на затвора отличените с награди свои
картини, нарисувани от него. Участва във всички конкурси, викторини,
състезания, в различните социални програми. Участвал е и е печелил награди, за
най-добра новогодишна украса, най-хубава мартеници, най-красиво великденско
яйце и мултимедийно представяне за 3-ти март. Редовно посещава сбирките на
пастор И.К., където се събеседва относно личностната ориентация и реализация,
начина на живот , с оглед християнските ценности, развитие на характера,
промяна и развитие на ценностната система. Непосредствено преди настоящото
съдебно заседание той завърши и курс по умения за мислене. За моя подзащитен
няма установени данни за зависимости от алкохол, от психоактивни и други
вещества и от хазарт. Оценката на риска от рецидив е във възможният най-нисък
обсег, а именно 13 точки. Рискът към обществото също е нисък към настоящия
момент. Прогнозата за развитие на личността на осъдения е благоприятна. Това е
мнението от справката за помилване на предишния началник на затвора от датата
06.10.2016 година. Справката за помилване от 12.10.2017 година подписана от
Началника на затвора, като в нея също се сочи, че прогнозата за развитие е
изключително благоприятна. Предложението до Комисията за изпълнение на
наказанията за преместването на моя подзащитен от І група, в общ салон е
подписано от Ю.М.-Началник сектор СДВР към ГДИН, с дата 10.11.2013 год., в
която се сочи, че положителната промяна се доказва от следното:
Понижаване
на общата оценка с 9 пункта и преминаване в ниските стойности на ниския риск.
Снижаване на основни проблеми в профила на нуждите, нагласи. Това са нагласи
управление на финансите и между личностни проблеми. Липсват индикации за риск
от сериозни вреди за другите лишени от свобода и за служителите през времето за
изтърпяване на наказанието. Поемането на отговорност за извършеното
правонарушение и разбирането за това, че да си член на обществото носи не само
права, но и отговорности. Цитирах мнението на Ю.М..
Психологичната
характеристика, прогноза и препоръки на инспектор-психолога В.С.от
психологичното изследване с дата 21.03.2018 година, гласи : „Лицето показва
готовност за успешна адаптация и мирно вграждане в обществото. Налични ресурси
за приспособяване към живота на вън. Желание да изкарва хляба си по миролюбив
начин, за което има ресурси. Оставането в мястото за лишаване от свобода би
могло да подейства на лицето вече регресиращо и неблагоприятно за личността“.
Психологичната
характеристика, прогноза и препоръки на инспектор-психолога И. Г. от дата
13.02.2019 година, гласят:
„Л.С.
притежава добри комуникативни и интелектуални способности и адекватна
самооценка. Има изградени трудови умения и навици. Отсъстват трайно формирани
нагласи за нарушаване на социалните норми и ред, което се потвърждава от
въпросника за оценка на криминогенното мислене. То отрича ниски стойности, на
базата на които за лицето може да се каже следното:
В
повечето ситуации в работата, или ежедневието той ще спазва определените
правила, а поведението му ще съответства на
очакванията.“
Резултатите от въпросника за оценка на агресивността, отчитат стойности
под средните по всички скали. Това означава, че вероятността лицето да причини
вреда, или да нарани околните е много малка. В този смисъл от психологична
гледна точка Л.С. е претърпял необходимата корекция на поведението, поради
което престоят му за напред в затвора би оказал отрицателно въздействие. За моя
подзащитен е налице отчетен много добър ресурс за вграждане в обществото.
Полага усилия за осъзнаване на отговорността за правонарушението и израз на
това е започнал изплащането на обезщетението на пострадалите от преди четири
години и продължава да го прави въпреки, че няма възможност да реализира доходи
от трудовата си дейност, тъй като е назначен на работа по чл. 80 от ЗИНЗС. Това
прави със средства за ежедневните си нужди, които получава от родителите си, с
което е ограничил личните си потребности до възможния минимум. Следва да изложа
съпоставката, която направих със становището на зам.началника по режимната
дейност, който в становището си за условно предсрочно освобождаване счита, че с
това си поведение и действия моят подзащитен е целил положителна оценка на поведението
при процеса за условно предсрочно освобождаване, което становище стои в
противоречие с обстоятелството, че през 2015 година подзащитния ми не е имал
дори прогнозна възможност за условно предсрочно освобождаване, нито за промяна
на наказанието доживотен затвор, което се е случило през 2018 година и до
тогава пред него не е стояла възможността за условно предсрочно освобождаване,
за да прави той някакви поведение, с което да цели добро впечатление. Очевидно
твърденията от становището не само не отговарят на фактите от действителността,
но съдържат едно напълно необосновано и субективно отношение, недопустимо за
демонстриране от страна на началник, поради което твърдя, че становището не
следва да бъде кредитирано, с оглед липсата на достоверност и обективност. Към
темата на ресурса за ресоциализиране, инспекторът по социални
дейности и възпитателна работа на групата, който ежедневно наблюдава
поведението но лишения от свобода и има най-непосредствени, преки и достоверни
наблюдения, но и служител с опит, сочи конкретни факти за разлика от
становищата на Началника на СЦЗ и режимният началник. Сочи, че са налице
наличието на подкрепата и грижливото отношение на семейството и положителния
статус на същото, както и че моят подзащитен не е свързан с криминогенна среда,
че има жилище, в което може да се прибере и където има постоянен адрес. Има
усвоени професии, образование и реализирана трудова дейност преди осъждането.
Има средно специално образование по икономика и диплом от Лондон за завършено
обучение по бизнес и финанси, завършил е втори курс на специалност телекомуникаци
в Нов български университет, има правоспособност като воден спасител и
инструктор, спасител подводничар. Има правоспособност на водач на плавателен
съд, правоспособност на водач на МПС и две години и работил като шофьор на
такси. Налице е трайна нагласа за трудова дейност и трудови навици. Оценен е от
предишния работодател, където е работил., като представихме предложение за
работа от фирма М. ООД, за периода след освобождаване. Отбелязана е липсата на
зависимости и липсата на необходимост от контакти с криминогенна среда, поради
подобни причини. Това сочи на извод за ниска криминална заразеност. Видно от
доклада от 2004 година подписан от ИСДВР. И., психолог Р. и Началник сектор
СДВР-Милев- подзащитния ми е „Емоционално балансиран. Към служителите уважителен
и коректен. Не конфликтен. Криминално не проявен и не заразен. Дисциплиниран и
не наказван. С трудовите си задължения се справя в срок и качествено. Дефицити при нагласа и умения за мислене“,
които очевидно са коригирани. Доклада от 16.01.2008 година на ИСДВР. И., гласи,
че проблемните зони, въз основа на които е препланирана присъдата, са нагласи и
умения за мислене, с мнение да бъде помилван, подписана на 12.01.2010 година от
ИСДВР и от Инспектор психолога на затвора, с мнение „доживотно осъдения С. е
преусмислил деянието си, настъпила е значителна позитивна промяна и в
ценностната му система към осъзнаване нормите на закона и тяхното стриктно
спазване“. Той е награждаван с 36 награди. Отделно са стимулите за положени
усилия, за завършени курсове и други организационни форми, чрез грамоти,
сертификати, включително е награждаван многократно с удължени четиричасови
свиждания. Видно от становището на комисията по помислване през тригодишния
мониторингов период на наблюдение на поведението от страна на комисията,
нейният състав се е променил двукратно, но макар и в различни състави те
достигат до идентични изводи, след обстойни наблюдения и анализ, за завършен
корекционен процес и че многобройните награди показват реални и съществени
поправителни постижения. За целта комисията е изисквала непрекъснато доклади от
затворническата администрация за неговото поведение. Тук е мястото да коментирам
становището за нереализирана в пълнота прогресивна система на стимулиране,
сочено от Началника на СЦЗ и от този на режимната дейност, като ще се позова на
циркулярното писмо с препоръки, което представихме на съда, как да се прилагат
мерките за поощрения, рестриктивно и ограничително, чрез въвеждане на
несъществуващи в закона условия. В настоящия случай това се изразило в заявяване от страна на Инспектор
по социални дейности и възпитателна работа, че е направил две предложения в
последните месеци за награди, каквито другите лишени от свобода са получили за
същата дейност, но не е моят подзащитен. Отказано му е било и предоставянето на
награди, следващи се по реда на прогресивната система, въпреки, че са били
налични такива предпоставки за моя подзащитен. Видно от посоченото за
подзащитния ми са били недостъпни поощрителните мерки, визирани в прогресивната
система и поради това твърдя, че е налице хипотезата на чл. 439 б“а“, ал.3 от НПК, относно това, че не могат да бъдат вменени във вина на лишения от свобода,
че не е изпълнил критерии, инструменти, за изпълнението на които са му били
недостъпни, поради горе описания опорочен механизъм създаден от ответника. В
този смисъл соча, че не смененият все още режим за изтърпяване на наказанието,
въпреки наличието на всички изискуеми предпоставки, включитено отчетените като
изпълнени критерии, отчитайки поправителното въздействие в мястото за лишаване
от свобода направено от Президентството, по повод помилването и замяната на
наказанието, по докладите на тази същата затворническата администрация и
положителните становища от нея, тя именно сега дава отрицателно становище, че
същите критерии, по които преди по- малко
от година е установено наличието на добро поведение, завършен
корекционен процес, с трайни убедителни резултати, с изпълнени цели на
наказанието, достатъчни за помилване, а сега очевидно преценява абсолютно
същите критерии за недостатъчни за положително становище на затворническата
администрация относно молбата за условно предсрочно освобождаване, без да са
налице провинения, преустановяване на трудовата дейност, или промени в
поведението на моя подзащитен. Изреденото формира извод за липсата на
обективност при съставянето на становищата на Началника на СЦЗ и Началника на
режимната дейност, след като се уверихме, че тези становища съставляват невярно
отражение и интерпретация на факти от досието, поради което становищата на
администрацията не могат да бъдат ценени като доказателства, а като субективни
мнения, очевидно не почиващи на наличните в досието доказателства за цялостното
поведение на моя подзащитен. Не достатъчният по вид и брой, курсове, програми и
форми на ангажираност в затвора, което е видно от справката приложена от нас по
делото, при наличните такива програми през предходните две години, за
подзащитния ми програмите за преодоляваме на зависимости са неприложими, не са
подходящи и тези за преодоляване на алкохолна зависимост. Твърде малко са онези
форми, които са удачни за прилагане в общия случай. Видно от доклада на инсп.по
социални дейности и възпитателна работа плана за присъдата се изпълнява
успешно. Това се потвърждава и от присъстващите в досието становища от Президентството.
Ето защо считам, че негативното отношение на Началника на СЦЗ, относно
допускането на условно предсрочно освобождаване, се явява изолирано и не
подкрепено с никакви доказателства, тъй като всички доказателства сочат на
покрити критерии за превъзпитание. Още повече, че наблюденията на служителите
дали положителни характеристики за поведението на Л.С. са пряко ангажираните да
работят с него, с най-много наблюдения и с оглед обстоятелствата, че са
служители с опит. Изразените становища от тях заслужават кредит на доверие в
най-висока степен. В становището на началника на СЦЗ и режимния началник, аз не
виждам мотивация за изразените мнения,
както и липсва и посочване на конкретните факти, които да ги подкрепят. Липсата на сходство
със становищата на всички останали експерти сочи на непознаване на конкретния
лишен от свобода и неговото поведение в цялост в мястото за лишаване от свобода.
Отношение към това становище имат и
обстоятелствата при които беше реализирано едно недопустимо процесуално
поведение от ответната страна по време на настоящото производство, като беше
отлагано делото многократно без основания. Моят подзащитен няма предишни
осъждания, няма данни за незавършени наказателни производства,което е
положителна предпоставка, с оглед указаната в Постановление № 7/27.06.1975
година на Пленума на ВКС възможност, да се счита, че за осъдените за първи път
е достатъчно да имат резултати от започнал корекционен процес, за да бъде
приложен института на условното предсрочно освобождаване, както и че
отношението към труда, като към морално задължение е основен критерий за
поправяне, което също така за подзащитния ми
е налице безспорно. От това, че доказателствата изхождат от ответната
страна считам, че следва да се ценят като такива с висока относителна стойност.
В този смисъл е разпоредбата на т.10 от резолюция № 762 на Комисията на
Министрите към съвета на Европа, условно предсрочно освобождаване да се дава
веднага щом се появи благоприятна прогноза и че генералната превенция не следва
да оправдава отказа от условно предсрочно освобождаване. Видно от множеството и
не оспорени по надлежния ред доказателства, че Л.С. се е поправили превъзпитал
в достатъчна степен, застъпеното в докладите и изследванията на оторизираните
лица в същината си са положителни, а отрицателното мнение на Началника на СЦЗ и
това на режимния началник са изолирани, поради това, че не са обосновани с нито
един факт, направени са без преценка на действително съществуващите в досието
доказателства за общото цялостно поведение по време на изтърпяване на
наказанието, характеризирано изцяло положително, по критериите за реални и
трайни резултати от корекционната дейност, проведена с него в мястото за
лишаване от свобода, поради което моля да се произнесете с Вашия съдебен акт,
като уважите молбата за условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на
остатъка от наказанието, обоснована и доказана от наличните в досието множество
доказателства.
ИНСПЕКТОР
Т. – Предвид комплецирания случай по отношение на прилагане или неприлагане на
института на условно предсрочно освобождаване спрямо осъденото лице Л.Ф.С. ще
застъпя тезата от името на Началника на затвора София и ще изразя своето
становище. Осъденото лице С. изтърпява срочно наказание в размер на 30 години
„лишаване от свобода“ на територията на затвора София. Случаят е комплециран,
поради следния белег – с Указ № 90/26.06.2018 г. на вицепрезидента на
Републиката, осъденото лице е помилвано от изтърпяване на наказание,
легализирано в чл. 38 от НК, а именно „Доживотен затвор без право на замяна“,
като същото е заменено със срочно такова в размер на 30 години „лишаване от
свобода“. При получаване на процесния Указ в системата на изпълнение на
наказанията, в частност ГД „ИН“ възникнаха следните въпроси: прецедент ли е
подобно помилване, как следва да бъде изпълнено и кога следва да бъде поставено
началото на изтърпяването му, съобразно смяната на режима в по-лек, както и
типа пенитенциарно заведение. Като всяка
държавна структура при възникването на въпросите, изброени преди малко, беше
отправено запитване към наблюдаващия прокурор, както и към академичните среди.
Мненията, обобщено казано, бяха разнопосочни. По същество осъденото лице е
извършител на едно от най-тежките престъпления по смисъла на чл. 199, ал.2, т.
2 от НК, като с протокол от 01.04.2004 г. на Окръжен съд – Бургас му е определено общо наказание
„Доживотен затвор, без право на замяна“ за престъпни деяния по смисъла на чл.
199 и чл. 339 от НК. Видно от личното досие на осъденото лице е, че същото е с
дължимо поведение, както на територията на затвора – гр. Бургас в качеството си
на подсъдим, така и на територията на затвора – София в качеството си на
осъден. За настоящото съдебно заседание колегата ИС ДВР е представил достатъчен
доклад, свързан с поведението на лицето и корекционната дейност, водена до
момента, с оглед създаването на благоприятен пенитенциарен модел за поведение.
В подобна насока са и съжденията на психолога на затвора Г.. В процес на
обсъждане на изминалите съдебни заседания бе отказа на осъденото лице,
депозиран посредством декларация за провеждане на независимо психологическо
изследване по смисъла на чл. 162, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗИНЗС от
органите на ГД „ИН“, Сектор „Психологическа лаборатория“, крайно необходимо и
справедливо за решаване на настоящото съдебно заседание, както и предмета на
делото, с оглед продължителния престой на лицето в затвора и съществуващата
реална възможност то да бъде освободено предсрочно и с оглед да се предвиди
глобално поведението му сред останалите членове на обществото. В процес на
обсъждане бяха и функциите на психолозите в психологическа лаборатория при ГД
„ИН“, тяхната длъжностна характеристика и други.
В качеството си на представител на Началника
на затвора София, на основание заповед Л 310/15.10.2018 г. изразявам
отрицателно становище, относно инициираната молба от страна на осъденото лице
по смисъла на чл. 437, ал. 2 от НПК, като мотивите в тази насока са следните:
Наказанието „Доживотен затвор без право на замяна“ бе въведено в НК на
Република България в края на 1998 година, като замени наказанието „Смърт чрез
разстрел“. Наказанието, както е известно се налага за опасни и умишлени
престъпления, като крайна и изключителна мярка с цел да смекчи обществената
съпротива, поради отмяната на смъртното наказание. „Доживотен затвор без право
на замяна“ е трябвало да гарантира несъществуването на резон в правния мир осъденото
лице да бъде освободено. Видно от Указ № 90 на вицепрезидента на Република
България, шанс на осъденото лице е даден за първи път в системата на затворите.
В концептуално отношение, с оглед кратния период от датата на издаването на
Указа и датата на настоящото съдебно заседание от около девет месеца, е
изключително рано да се лерегира устойчивост извод за постановяване на условно
предсрочно освобождаване. Политика в областта на наказателното и изпълнителното
право в тази насока винаги е била последователна и принципна. Превъзпитанието и
промяната на едно осъдено лице е цялостен процес, който се определя не само от
това дали има награди, позитивни или негативни прояви по време на престоя си в
местата за лишаване от свобода, а от това, че степента на поправимост на
осъденото лице, предвид оценката на риска от рецидив и оценката на риска от
вреди към обществото е достатъчен. Считам за недостатъчни и неустойчиви други
важни показатели, касаещи черти от характера и формирането на социално
желателни модели за поведение, каквито явно към настоящия момент не са налице,
предвид изложеното в послеслова на депозираната декларация по делото от страна
на осъденото лице пред органите на психологическа лаборатория. За да бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК и в контекста
на гореизложеното за всеки лишен от свобода се разработва и цялостен план на
изпълнение на присъдата. За настоящия случай същото е сторено, като в плана е
посочено реализирането на принципите на прогресивната пенитенциарна система,
свързани със замяна на режима в по-лек и замяната на типа пенитенциарно
заведение по смисъла на чл. 64 от ЗИНЗС, както и поощренията по смисъла на чл.
98, ал. 1, т. 6, 7 , 8 и 9. Именно прогресивната система на изпълнение на
наказанието се явява основен стожер и фундамент на наказателно-изпълнителното
право по мнението на проф. Т.. С оглед извършеното деяние от страна на
осъденото лице, следва да бъде заложен обемен процес, обвързан с регулярна
корекционна работа, предполагаща пълното прилагане на прогресивния
пенитенциарен модел, с оглед на постигането на достатъчно устойчив поправителен
резултат, който да гарантира изпълнение на глобалните цели на наказанието.
Коментарите на изготвения план на присъдата, обобщаващ всичко изложено по-горе
от страна на осъденото лице е красноречив. Същият е съгласен със структурата на
индивидуалния план на база положения подпис и коментара „без коментар“. В
настоящото съдебно заседание не следва да се игнорира факта, обвързан и с
немалкия остатък от наложеното му наказание в случай, че приемем за началната
дата постъпването в условията на ареста. Именно към настоящия момент размерът
на оставащата част на наложеното наказание е 10 години, 1 месец и 6 дни. Същият
не следва да бъде отчитан като самостоятелно основание по смисъла на чл. 439а,
ал. 3 от НПК, но в комплект с неизпълнения прогресивен пенитенциарен модел на
третиране, неизпълнения план на присъдата по смисъла на чл. 155 – 156 от ЗИНЗС,
както и не фигуриращите в личното досие поощрения, визирани в чл. 98, ал.1, т.
6, 7, 8 и 9 следва да бъде отчетено при разглеждане на статута на осъденото
лице, предмет на настоящото заседание. Самият защитник по делото заяви, че
планът на присъдата се изпълнява успешно, което е съвсем резонно и нормално, но
никъде не стана ясно дали същият е изпълнен в цялост, а де факто не е.
С
оглед представените и допуснатите от Ваша страна доказателства по делото,
администрацията на затвора София изтъква дълбокото си убеждение, че при
решаването ще определите решение, изцяло изяснено от правна и фактическа гледна
точка, което решение на основание вътрешното Ви убеждение ще покаже и докаже
Вашето професионално призвание в условията на българската
наказателно-изпълнителна и правна доктрина. От името на Началника на затвора
София считам, че инициираната молба от страна на осъденото лице по смисъла на
чл. 437, ал. 2 от НПК следва да бъде оставена без уважение.
ПРОКУРОРЪТ
– Присъединявам се към становището на Началника на затвора гр.София и на
затворническата администрация, което е отрицателно да бъде уважена настоящата
молба. Като представител на прокуратурата възразявам и считам ,че е
преждевременна тази молба и не следва да бъде уважена. Съгласна съм, че първата
предпоставка на чл. 70 от НК е налице, но категорично преценявам, че не са налице
предпоставките и изискванията на чл. 439а ал.1 до ал.3 от НПК, а именно не е
налице достатъчен доказателствен материал без противоречив, който да сочи на
извод, че молбата за условно предсрочно освобождаване към настоящия момент може
да бъде уважена. Аз благодаря на адвокат,
И., която напомни, че указът на Вицепрезидента е преди по-малко от една
година и направените заключения към онзи момент, действително са били именно с
оглед процедурата касаеща въпросния указ, но тези документи, тези становища и
този доказателствен материал няма нищо общо с направените към настоящия момент
заключения, касаещи процедурата по условно
предсрочно освобождаване, която е нещо различно и специфично. Отново
искам да цитирам адвокат И., която правилно отбеляза, че в доказателствения
материал се съдържат предимно положителни характеристики. Думата „предимно“, в
голяма степен може да се отнесе именно към психологическото заключение на
психолога И. Г., защото за мен в останалата си част доказателственият материал
е непротиворечив и подкрепя именно взетото становище от страна на
администрацията на затвора, че към настоящия момент молбата не следва да се
уважава. Становищата и докладите представени на Вашето внимание са отрицателни,
касателно направената молба. Не съм съгласна с изводите на защитата, че молителят
единствено е бил награждаван и единствено е показвал добро поведение в местата
за лишаване от свобода. Затворническото досие е на Вашето внимание. За да се
приложи институтът на условно предсрочно освобождаване, следва да се разгледа
цялостното поведение на лишения от свобода през цялото време на изтърпяване на
наложеното наказание. Институтът на условно предсрочно освобождаване не е
задължителен. Той е една правна възможност, която трябва да се прилага много
внимателно. Обективно погледнато по отношение на молителят, лишеният от свобода
С., до настоящия момент са правени много отстъпки. Искам да изброя няколко
неща. Неговият режим от усилено строг е бил заменен на строг режим от
01.06.2009 година, но това е била направено с промяната в ЗИНЗС, не е за добро
поведение. Искам да обърна много сериозно внимание, че лишеният от свобода е
бил първоначално осъден на доживотен затвор без право на замяна. На основание
чл. 38 от НК, с указ № 90/26.06.2018 година на Вицепрезидента И.Й.по отношение
на лишения от свобода С. е наложено директно наказание – Лишаване от свобода до
тридесет години. Като казвам „директно“, то е за да обърна внимание, че тук по
отношение на него е направен един невероятен реверанс и не случайно
представителя на Началника на СЦЗ, посочи, че това е прецедент в
пенитенциарната система. Тоест е прескочен е цял вид наказание, съгласно чл. 37
т.1 от НК. Директно му е наложено наказание с указа, лишаване от свобода до 30 години
и прескочено наказание „доживотен затвор“. Искам да припомня, че това е
произнесено при изтърпени реално 18 години 8 месеца и 23 дни. Ако погледнем
изискването на чл. 38а ал.3 от НК, също е доста фрапиращо. Изискването на този
текст е за изтърпени не по-малко от 20 години, за да може да се мисли за замяна
на наказание. Искам да отбележа, че лишеният от свобода С. чак през 2015 година
е започнал да изплаща обезщетението по гражданския иск и в доказателствения
материал това е отбелязано, като констатирано с цел да окаже благоприятно
въздействие на евентуално УПО. Искам да отбележа, че планът за изпълнение на
присъдата е от дата 09.08.2018 година, тоест този план е действащ към момента,
понеже същият е изготвен за период от една година. Посочено в доказателствения
материал, че целите заложени в този план не са постигнати към момента. Към
момента наказанието се изпълнява при строг режим и предстои по етапно след
положителни резултати този режим да се замени на общ, както и да се промени към
открит пит изтърпяването и в последствие да бъде заменен режимът в лек. Друго
нещо което считам за много важно е, че съгласно чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС,
оценката на риска от рецидив и изпълнението на плана на присъдата са условия за
УПО. Към момента те не са налице. Оценката на риска от рецидив се влияе
изключително от свидетелството за съдимост. Безспорно е, че към момента на
извършване на деянието, за което лишеният от свобода С. е бил осъден, той е бил
неосъждан и за това още първоначално отчетените точки са 31 точки. Тоест сме
тръгнали при изпълнение на наказанието от нисък риск от рецидив, към момента, в
който е било извършено едно тежко умишлено престъпление с две жертви. Промяната е от 31 точки към момента 13 точки.
Логично е от 31 точки да има някакъв спад. Що се отнася до психологическото
изследване. Прави впечатление, че в момента, в който е следвало да бъде
извършено това изследване в единия случай молителят се е съгласил, в другия
случай, когато е бил поканен да направи второто изследване от психолог
представител на ГДИН, той е отказал. За мен колкото и да изследвахме въпросите
около този отказ, не ми стана ясно каква е била действителната причина да се
откаже едно такова допълнително психологическо изследване, ако лишеният от
свобода няма притеснения. Психологът И. Г. е психолог към СЦЗ, а психологът Л.Г.
е психолог към ГДИН и е видно, че разликата е йерархическа и институционална,
което прави според мен точно психолога от ГДИН независим и обективен и
безпристрастен в евентуалното заключение, което можеше да предостави. Предвид
горе изложеното, на което моля да обърнете внимание, моля като представител на
прокуратурата считам, че към настоящия момент не е изминала една година от
указа, с който е било променено наложеното наказание, молба за условно
предсрочно освобождаване е твърде ранна. Моля да я оставите без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ
– Не минава и ден за тези двадесет години, в който да не съжалявам за
извършеното, но не мога да върна времето на зад и да поправя щетата, която е
нанесена. За толкова много години мисля, че съм доказал с действията си какъв
човек съм, как съм се развил в затворническата система и какво съм постигнал.
Беше ми даден шанс от президентската институция за живот на свобода. Не мога да
разбера прокурора и представителя на затвора какво искат повече от мен. Аз имам
повече от четиридесет награди. Нямам наказания. Работя без пари вече пет години
в реанимацията на болницата и се грижа за тежко болните. Беше ми казано, че
режимът ще ми бъде сменен, обаче не можело защото досието ми било в съда. Заради
това не ми е сменен режимът на лек. Ако беше се спазвала прогресивната система
досега трябваше да бъда на лек режим. Просто всичко което е зависило от мен аз
съм го направил, като това се вижда от
доказателствата по делото.
СЪДЪТ
на основание чл. 439 ал.6 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ
ОСЪДЕНИЯТ
– Аз като се замесих в това престъпление бях на 23 години. Бях прекалено млад и
глупав. Сега съм на 44 години. Моля, дайте ми шанс да се вградя в обществото и
да се издържам сам. Има кой да ми помогне на вън. Близките ме чакат. Има и
фирма, която ще ме вземе веднага на работа. Моля, не ми отнемайте шанса, който
ми е даден.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание:
СЪДЪТ
след съвещание като се запозна с материалите по делото и взе предвид доводите и
възраженията на страните, намира следното:
Производството
е по реда на чл. 437 от НПК. Образувано е по молба на осъденият Л.Ф.С., съдът
да постанови условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. От материалите по делото е видно, че с присъда
на Окръжен съд – Бургас, постановена на 14.06.2001 година, на молителят е
наложено наказание „доживотен затвор без замяна“, за извършени престъпление по
чл. 199 ал.2 от НК. От материалите по делото е видно, че с указ на Президента №
90 от 26.06.2018 година, наказанието „лишаване от свобода“, е заменено за срок
от тридесет години. Настоящият съдебен състав намира, че указът на
Вицепрезидента не е произвел своето правно действие, независимо, че съществува
в правния мир, тъй като по силата на чл. 38а ал.3 от НК, доживотния затвор,
може да бъде заменен с лишаване от свобода за срок от тридесет години, ако
осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години. Тоест, към момента на
издаване на указа на Вицепрезидента, молителят не е изтърпял не по-малко от
двадесет години. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че към момента
осъденият Л.Ф.С., търпи наказание „доживотен затвор без замяна“, а не такова
„лишаване от свобода“ за срок от тридесет години.
Съдът
намира, че не се налице кумулативно предвидената втора предпоставка, а именно
доказателства за поправяне на осъдения. Действително по делото са приложени
множество дипломи, грамоти, награди, но същите касаят период през 1996
год.-1997 година и са съм голяма давност.
От
материалите по делото е видно, че осъденият Л.С. действително многократно е
награждаван, но същият е и наказван в изолиране в наказателна килия за срок от
7 денонощия, както и изолиране в наказателна килия за срок за 14 денонощия през
2014 година. Това обстоятелство сочи, че същият не винаги е изпълнявал
разпорежданията на администрацията на затвора гр.София и сочат на отрицателна
характеристика за него. В тази връзка съдът намира, че не са налице кумулативно
предвидените предпоставки за постановяване на „Условно предсрочно
освобождаване“, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.Ф.С. с ЕГН **********, за Условно предсрочно
освобождаване на остатъка от наложеното му наказание, по НОХД № 199/2000 година
на Окръжен съд Бургас, заменено с Указ на Вицепрезидента, на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 30 /тридесет/ години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в 7 срок от днес пред САС.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: