РЕШЕНИЕ № 90
град С.23.05.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.скирайонен
съд първи състав в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кирил Павлов
при участие
на секретаря А. Чакалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1094
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по повод предявен иск от А.И.И. ЕГН ********** като майка и
законен представител на малолетното си дете Р.Д.Д.ЕГН ********** срещу Д.Г.Д.,
ЕГН ********** за изменение на издръжка, с правно основание чл. 150 СК.
Твърди се в исковата молба, че ответника е баща на малолетното дете Р.Д.Д.родена
на *** година и с одобрена от съда спогодба по гр дело № 878 от 2015 година
ответникът се е задължил да заплаща по 150 лева месечна издръжка за малолетното
си дете Р.Д.Д.и че от 29. 01. 2016 година когато е определена посочената
издръжка са изминали три години, обстоятелствата са се изменили, нарастнала е
нуждата на детето и се е увеличила сумата необходима за най-непосредствените
нужди на детето за храна, облекло, отопление, че детето е пораснало, тръгнало е
на училище и към нуждите за издръжка е прибавена и тази за учебни пособия,
тетрадки и учебници.
В петитума
на исковата молба се съдържа искане съдът да увеличи размера на издръжката от
150 на 250 лева считано от датата на завеждане на иска 17. 10. 2018 година и да
присъди на ищцовата страна разноските й по делото.
В срока за
отговор по чл.
131 ГПК,
ответникът Д.Г.Д., депозира отговор, с който оспорва иска като счита същия за
неоснователен.
В отговора
на исковата молба ответникът излага твърдения, че не е в
състояние, което му позволява да заплаща исканата чрез исковата молба
ежемесечна издръжка, не представя доказателства за доходите си, дори не сочи какво
работи заявява, че иска и може да се грижи за детето без нищо да му липсва.
В съдебно
заседание ищцовата страна поддържа предявения иск за увеличение на издръжката
чрез адвокат Стефанова.
Ответникът
в съдебно заседание поддържа становището изразено в отговора на исковата молба
чрез адвокат Г..
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се
спори, а се установява и от приложените Удостоверение за раждане, че ответникът
Д.Г.Д. е баща на детето Р.Д.Д.с ЕГН **********.
С одобрена
от съда съдебна спогодба по гр. д. № 878
по описа на С.ския районен съд от 2015 година на 29. 01. 2016 година ответникът
се е задължил да заплаща за малолетното си дете Р.Д.Д.с ЕГН ********** чрез
нейната майка и законна представителка А.И.И. 150 /сто и петдесет/ лева,
месечна издръжка, считано от датата на сключване на спогодбата 29. 01. 2016
година.
От момента
в който е определена издръжката са се изменили обстоятелствата по смисъла на
чл. 150 от СК – детето е пораснало, тръгнало е на училище, увеличила се е
нуждата му от храна, облекло и отопление. Животът е постъпнал. От учебната
2018/2019 година детето Р. е тръгнало на училище и към средствата необходими за
издръжката са се прибавили и такива за учебни пособия, тетрадки и учебници.
Животът е поскъпнал – към момента на определяне на издръжката минималната
работна заплата е 420 лева, а понастоящем е 560 лева.
Ответникът,
който оспорва иска представя документ че работи във фирма Ю.И.ООД гр. С. и не
заплатата визирана в това удостоверение, а възможностите на ответника като
шофьор на автобус за превоз на пътници и международен шофьор определят каква
издръжка може да дава за детето си Р., която вече е ученичка. Видно от
документите за заболяването на което се позовава, същите са за период преди
завеждане на делото и извън исковия период. Заболяването за което е представена
епикриза е за времето от 28. 11. 2017 година до 04. 12. 2017 година, а
увеличението на издръжката се претендира считано от 17. 10. 2018 година.
От
показанията на свидетелите К. И. майка на ищцата и Р.С.Д.– майка на ответника
се установява, че ответникът Д. работи като международен шофьор и автобусен
шофьор на голям автобус за превоз на пътници С. – Б., С. – Д. и съдът приема,
че има възможност да отделя за издръжка на детето си Р. по 240 лева месечно,
което е по 8 лева дневно. Тази издръжка се съобразена с нуждите на детето и
възможностите на ответника като родител на детето. В тази насока съдът съобрази
възможностите за заплата на шофьор, който има правоспособност да управлява
автомобил за международни превози и междуградски автобус за превоз на хора.
От
събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля К. И. баба
на детето Р. по майчина линия, която се кредитира от съда се установява, че като
всички деца на нейната възраст детето Р. вече ходи на училище и е първи клас, с
произтичащите от това нужди за храна,
облекло, отопление, транспорт, от училищни помагала, тетрадки и учебници. Това
което допълнително е давал ответника извън дължимата издръжка той си го дължи
като родител на детето но не променя изводите за дължимото увеличение на
издръжката, защото същата се дължи ежемесечно и каквото и да е дадено извън месечната издръжка нито може да
прихваща от последващата издръжка, нито може да се приеме, че е дадено без
основание защото всеки родител е длъжен да се грижи за своето дете според
възможностите си. В момента тези възможности на ответника са по 240 лева
месечно и каквито у подаръци да е купувал, това е без правно значение за
размера на дължимото увеличение а именно това е предмета на делото. Майката на
детето А.И. видно от представеното удостоверение за доходите й взема минимално
възнаграждение. Видно от показанията на свидетелката Р.С.Д.майка на ответника
разходите на ответника за битови нужди отопление и ток са поели неговите
родители, въпреки че ответникът е работоспособен и работи като шофьор
най-висока категория. При това положение са увеличени възможностите му да
отделя по – висок размер на издръжката за детето си Р. и съдът приема, че 8
лева на ден за това дете е във възможностите му.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да
бъде допуснато,
тъй като е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК. Следователно основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 150 СК се
обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни
съществени промени в нуждите на детето което вече учи с произтичащите от това нарастнали нужди за парични
средстав за храна, облекло, транспорт и учебни пособия и издръжка от 8 лева
дневно или 240 лева месечно се дължи само от бащата и е във
възможностите на този дължащ издръжка родител.
В разглеждания случай, от присъждането на издръжката за детето Р. до иницииране на настоящото производство е изминал период от около 3
години, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на това дете, в
сравнение с тези при които е определена чрез спогодба предходната издръжка, с оглед възрастта на детето и
променената икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата възраст на детето Р., е нараснала и нуждата от облекло, храна, учебници и други текущи разходи,
налагани от ежедневието на това дете с оглед на възрастта й.
Необходими са и повече средства за учебни помагала и учебни и и то за
най-непосредствените нужди на детето, с оглед
интелектуалното и личностно израстване на Р.. Несъмнено децата, включително и детето Р. имат нужда от средства за образование, което е предпоставка и база за
тяхното пълноценно развитие. Предвид изложеното следва да се приеме, че е
налице съществена промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размерът
на досегашната издръжка, поради което съдът приема, че предявеният иск се явява
доказан по основание, а по размер за 240 лева месечно, което е увеличение с 90 лева
месечно.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е
трудоспособен и дали може да се издържа от имуществото си. По аргумент от тази
разпоредба щом и нетрудоспособни и без доходи дължат издръжка в размер на 140
лева обстоятелството че ответникът е шофьор най-висока категория – международен
и на автобус за междуградски превоз на пътници е основание за дължимост на
издръжка поне 240 лева месечно, при положение че няма други деца за които да се
грижи, а родителите му, видно от показанията на майка му плащат битовите нужди
за отопление, ток и вода.
Изявлението
на ответника че може да се грижи за детето без нищо да му липсва в случая, по
конкретното дело има значение, че щом все пак майката се грижи за детето с
минимална заплата готовността му нищо да не липсва на детето следва да се
отрази на размера на издръжката, тъй като именно чрез издръжката се обективира
грижата на ответника дължима по чл. 143 ал. 1 и 2 от СК. Детето живее в С, а
бащата работи в С., а живее в С.б.община Д.. Задължението на ответника за издръжка на
малолетната му дъщеря се ползва с
привилегия и е с преимущество пред всякакви други задължения. Задължението за издръжка
не може да се дерогира чрез поемане на други задължения, обременяващи
материалното положение на дължащия издръжка, нито от това че работодателят му
желае да го осигурява на минимална заплата с оглед отразеното в представения от
ответника докумен за трудовото му възнаграждение. От значение е не формално
вписаната в документа заплата на ответника а възможностите му произтичащи от
изпълняваната работа като шофьор най-висока категория на автобуси за
междуградски превози. В тази насока съдът съобрази че ответникът е работил като
международен шофьор и щом е избрал да смени работата си и да работи във Ю.И.,
това си е негов избор, но издръжката следва от възможностите му, от характера и
квалификацията на изпълняваната работа, а не само от това каква заплата е решил
да обяви работодателят му. На практика отразената заплата в документа, включва
и заинтересовано твърдение на работодателя и на ответника за възможно най-ниско
възнаграждение и съдът го кредитира само по въпроса че именно в тази фирма
работи ответника, а за възнаграждението му съдът преценява заинтересуваното
изявление в документа по реда на чл. 172 ГПК, като приема че един автобусен
шофьор за междуградски превоз на хора получава най-малко 1200 лева, а
международен шофьор има възможности за заплата 1800 лева. Това налага извод, че
ответникът от международен шофьор става шофьор на автобус за междуградски
превоз на пътници, възможностите му за трудово възнаграждение са най-малко 1000
лева, като в тази връзка съдът съобрази и показанията на свидетелката К. И.,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Дори след изплащане на издръжката на децата
родителят да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет
на нуждите на децата, защото родителите имат не само правно, но и нравствено
задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните
затруднения не следва да се поемат от децата.
Припадащата
се част от размера на издръжката за майката е по-малка, доколкото същата е
пряко ангажирана с упражняването на родителските права спрямо децата,
отглеждането и възпитанието на детето. При това положение една издръжка от 240
лева месечно или по 8 лева дневно от ответника за детето Р. е съобразена както
с нуждите на детето, така и възможностите на ответника.
С оглед
изложеното съдът намира, че иска е доказан по своето основание и до посочения
размер 240 лева издръжка, което е 90 лева увеличение.
На основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.
На
основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати общо върху увеличения
размер на издръжката държавна такса в размер на 129, 60 лева върху размера на увеличението по
тригодишните платежи от датата на предявяване на иска.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски,
съразмерно уважената част от иска в размер на 288 лева, от платените 300 лева
адвокатско възнаграждение.
За
разликата над 240 лева месечно до исканите 250 лева предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. В тежест на ищцовата страна са на
доказване, а не се установяват доходи или имущества на ответника, които да са
основание за присъждане на издръжка над 240 лева месечно.
Воден от
горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.
150 вр. чл.
143, ал. 2 СК размера на определената със съдебна спогодба по гр. д. № 878/
ОСЪЖДА Д.Г.Д.
с ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на А.И.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 288 (двеста
осемдесет и осем) лева за направените по делото разноски съобразно уважената
част на иска.
ОСЪЖДА Д.Г.Д.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на С.ския районен
съд, към бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 129, 60 лв./сто
двадесет и девет лева и 60 ст./, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото
увеличение за издръжката, на осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчване преписа на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: