№ 9544
гр. С., 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110155368 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„............” ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Р. П.
Ч., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, във връзка с чл. 124 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот –
апартамент, находящ се в гАДРЕС, с аб. № ......... В исковата молба се сочи също, че за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ищцовото дружество доставило топлинна енергия на
насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в размер на 236,68
лв., съгласно изравнителни сметки, отразени във фактура № **********/31.07.2019 г. и №
**********/31.07.2018 г., сумата от 33,51 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 21.09.2020 г., сумата от 44,55 лв.,
преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м.08.2017 г. до м.04.2019 г., и сумата от 9,60 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. –
21.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2021 г. до окончателното
плащане. Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 30614/2021 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, като разпоредил същият да заплати на
заявителя претендираните суми. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени установителните искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „............” АД на потребители в гр. С., приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока,
в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна
1
по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
през процесния период от „..............“ ЕООД, с което дружество за целта бил сключен
договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 236,68 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017 г. – м.04.2019 г. и 33,51 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 21.09.2020 г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.08.2017 г. - м. 04.2019 г. в общ размер на 44,55 лв.- главница и
9,60 лв. – лихва за периода от 01.10.2017г. до 21.09.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 31.05.2021 г. до окончателното плащане, за които суми била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 30614/2021 г. по описа на СРС, 154
състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор от ответника. Със същия оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Навежда твърдения, че през 1986 г. имотът е бил придобит от трето лице.
Поддържа още, че през процесния период от м.08.2017г. до м. 04.2019г. апартамент 17 е бил
необитаем като радиаторите и водомера за топла вода били с нулеви показания. В
заключение посочва, че имотът не е получавал топлинна енергия като оспорва качеството си
на потребител и клиент на ищеца. Претендира разноски.
Третото лице помагач „..............“ ЕООД изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Представен е от ищеца и е приет като доказателство по делото Нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот №
137, том XII, нот. Дело 2337 от 1986 г., по силата на който Б. П. Ч.а е призната за собственик
на апартамент № 17, находящ се в гр. С., бл. 127б, вх. А, ет. 7.
Видно от представена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11.2009 г., след своята смърт Б. П. Ч.а е оставила за наследник брат си – Р. П. Ч.,
ответник в настоящото производство.
От Договор № 4464/28.09.2002 г. и протокол от преведено общо събрание на етажните
собственици се установява, че за сградата в режим на етажна собственост, находяща се на
адрес: гр. С., АДРЕС, е възложено на „..............“ ЕООД да достави и монтира термостатни
вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия,
както и да извършва индивидуалното замерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Видно от представения договор № Д-О-67/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
„..............“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажна на топлинна енергия на битови абонати от
„Топлофикация“ ЕАД на клиенти в град С. (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от
12.08.2016г.
По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи със задачи, формулирани в исковата молба, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени. От заключението на съдебно-
техническа експертиза се установява, че количеството на топлинна енергия за абонатната
станция, находяща се на адрес гр.С., АДРЕС, се измерва и отчита съгласно Закона за
енергетиката от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на „............“ ЕАД в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00
часа на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-
334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични
разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение между
абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на всеки две години е преминавал
2
периодични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице
свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения
тип.
В процесното жилище е имало 3 бр. монтирани отоплителни тела, съответно 3 бр.
топлоразпределители. В имота не е ползвана топла вода. Съгласно заключението на вещото
лице процесният имот има отопляем обем по проект 144 куб.м., на базата на който се
разпределя енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За
процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен
период от „..............“ ЕООД, в които е начислявана единствено топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация. Съобразно заключението се установява, че за периода от м.05.2017 г.
до м.04.2019 г. и по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна
енергия в размер на 236,68 лв.
Вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза е изяснило, че за
процесния период към 13.05.2022 г. липсват данни за извършвани от ответника плащания,
които да погасяват процесните суми. От съдебно-счетоводната експертиза се установява
още, че общият размер на непогасените задължения за топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. възлиза на 281,23 лв., от които 236,68 лв. за топлинна енергия и
44,55 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от м.09.2018 г. до
21.09.2019 г. в общ размер на 45,02 лв., от които 35,35 лв. начислени върху вземането за
топлинна енергия и 9,67 лв. начислени върху вземането за дялово разпределение. Лихвата за
забава е изчислявана на основание чл. 86 ЗЗД и ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочените парични задължения.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК съдът
е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си
права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-докладът е приет за
окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорните права на
вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на правоотношения, които обвързват
страните и създават задължение за доставчика да престира стока и/или услуга в размер на
процесните суми, както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния
период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно което по
отношение на него да е възникнало задължение да заплати на процесната сума.
Ответникът при разпределената доказателствена тежест следва да докаже погасяването
на претендираното от ищеца вземане.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответниците не излагат възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
„............“ ЕАД са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
3
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
В производството се установи, че ответникът Р.Ч. е придобил по наследствено
правоприемство от своята майка собствеността върху процесния топлоснабден имот –
апартамент № 17, находящ се в гр.С., АДРЕС, поради което има и качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира
в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна
собственост. Ето защо, съдът приема, че между страните са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., с оглед на което същият е пасивно материално легитимиран да отговаря по
иска за заплащането на стойността на потребената топлинна енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение в
случая „..............“ ЕООД, като с оглед коректното отразяване на стойностите за конкретния
период, което се установява и от приетите експертни заключения, в издаваните
изравнителни сметки взаимоотношенията между страните са уреждани при спазване на
приложимата нормативна уредба, поради което подлежи на заплащане от потребителите
реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период съобразно реалното им
4
потребление, което в процесния случай съответства на начислената сградна инсталация.
От заключението на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи и от
писмените доказателства по делото се установява действителното доставяне на топлинна
енергия от ищеца на ответника през процесния период, изготвени въз основа на главните
отчети и изравнителните сметки, съставени от фирмата за дялово разпределение, съобразно
документи за показанията на общия топломер и документи, описани в заключенията,
непротиворечащи на приетите по делото доказателства, поради което съдът приема същите
за обективно изготвени.
За установяване на количеството доставена в имота на ответницата топлинна енергия
през исковия период и нейната стойност по делото са изслушани и приети заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които съдът кредитира като
обективни и компетентно изготвени. Съгласно данните на СТЕ размерът на потребената
топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот е в размер общо на 236,68
лв., която сума съответства на претендираната от ищеца. Ето защо след като по делото е
установено не само наличието на облигационно договорно правоотношение между страните
за доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното доставяне на
такава, се налага изводът, че исковете срещу ответника за цената на доставяната топлинна
енергия са доказани по основание, а размерът на предявеното главно вземане възлиза в
претендирания от ищеца размер.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на главницата за топлинна
енергия е основателен за пълния предявен размер от 236,68 лв.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – „............“ ЕАД, от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период,
съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза за процесния период. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимата стойност на
услугата за дялово разпределение възлиза в размер на 44,55 лв. за периода от м.05.2017г. до
м.04.2019г.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на главницата за дялово
разпределение е основателен за пълния предявен размер от 44,55 лв.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 33,51 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 21.09.2020 г., както и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 9,60 лв. за периода от
01.10.2017 г. до 21.09.2020 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Ето защо и с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ, съдът намира, че исковете
за мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия и върху главницата за
дялово разпределение следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
на когото следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер общо на 875
лв. за държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
5
минимален размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт и следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 75
лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. П. Ч., ЕГН **********, с адрес АДРЕС дължи на „............“ ЕАД,
ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. С., АДРЕС, представлявано от А.
С. А. – изпълнителен директор следните суми: 236,68 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 31.05.2021 г. до окончателното плащане, 33,51 лв. - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018 г. до 21.09.2020 г., 44,55 лв. главница за дялово разпределение
за периода м.08.2017 г. - м. 04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2021 г. до
окончателното плащане и 9,60 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до
21.09.2020 г., , за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.
дело № 30614/2021 г. по описа на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Р. П. Ч., ЕГН **********, с адрес АДРЕС да
заплати на „............“ ЕАД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
АДРЕС, представлявано от А. С. А. – изпълнителен директор, сумата в размер на 875 лв.,
представляваща сторени в настоящото производство разноски и сумата в размер на 75 лв.,
представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 30614/2021 г. на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – „..............“ ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6