Решение по дело №2568/2020 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети май, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 2 568/2020 г., докладвано от  съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати следните суми:

1. на И.Я.Б. и Ж.Д.Б.

 - на всеки по 100 000,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния син Д. Б., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 20.04.2016 г., плюс законната лихва от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане;

- 1 215,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на И.Я.Б. – 500,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на адвокатско дружество „Г.и С.“ – 7 060,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 7 400,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И. и Ж. Б.са със съдебен адрес –  адвокатско дружество „Г.и П.“, гр. София, ул.*******Г. Ф. е с адрес ***.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 4 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[4] В искова молба от 21.04.2017 г. И. и Ж. Б.са заявили, че са родители на Д. Б.. Техният син е починал вследствие на ПТП от 20.04.2016 г., което е било предизвикано от Р.Р.. От смъртта на Д. Б. ищците са претърпели болки и страдания, които те оценяват на по 150 000,00 лева за всеки.

 

[5] Гражданската отговорност (ГО) на Р.Р. не е била застрахована. На 16.01.2017 г. И. и Ж. Б.са поискали от ответника Г. Ф. (Ф.А) да им изплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им. На 17.03.2017 г. Ф.ЪТ е отказал да им изплати обезщетения. Затова И. и Ж. Б.молят съда да осъди Ф.А да им изплати: по 100 000,00 лева обезщетение на всеки за неимуществени вреди, като част от претърпените вреди за 150 000,00 лева; законна лихва върху обезщетенията от 17.03.2017 г. до окончателното изплащане (искова молба, л. 2-6 от делото на СГС).

 

2. На ответника

 

[6] Ответникът Ф.ЪТ е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. той е заявил, че:

1. не Р.Р. е причинил ПТП, а Д. Б.;

2. размерът на търсените обезщетения е завишен;

4. Д. Б. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е управлявал автомобила си с несъобразена скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е предизвикал ПТП с друг автомобил, а след това се е ударил в автомобила на Р.Р.. Затова Ф.ЪТ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 66-67 от делото на СРС).

 

3. На третото лице помагач на ответника

 

[7] Р.Р. не е подал писмен отговор.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Ж.Б. е бил роден на *** г., а И.Б. на *** г. На *******г. се е родил синът им Д. Б. (удостоверението за наследници, л. 12 от делото на СРС).

 

[9] Д. Б. е бил единствено дете на И. и Ж. Б.. Той е живеел с родителите си, помагал им е и е бил много лъчезарен (показанията на свидетелката Димитрова, л. 169 от делото на СРС).

 

[10] На 20.04.2016 г. около 12:00-12:10 часа Д. Б. е управлявал лек автомобил „Ауди“ по околовръстния път на гр. Добрич от КПП Варна към разклона за с. Б. с 93,96 км/ч. Асфалтовата настилка е била мокра, а времето облачно, с нормална видимост.

 

[11] По същото време в насрещната лента са се движили автомобил „Фолксваген“, а на 1,26 метра зад него автомобил „Мерцедес“, управляван от Р.Р.. Когато автомобилът „Мерцедес“ е бил на 3,25 секунди от мястото на удара, Р.Р. е предприел изпреварване на автомобила „Фолскваген“.

 

[12] Понеже скоростта, с която Д. Б., е управлявал автомобила „Ауди“, е била по-висока от минималната скорост от 88,08 км/ч, при която е могъл да настъпи аквапланинг, такъв е настъпил. Автомобилът „Ауди“ е загубил устойчивост. Д. Б. се е опитал да я възстанови, но не е успял. Затова 2,59 секунди преди удара, автомобилът „Ауди“ се е обърнал около вертикалната си ос по посока, обратна на часовниковата стрелка, и се е насочил към лентата за насрещно движение.

 

[13] Вместо да спре или да се прибере в своята лента за движение, Р.Р. е продължил изпреварването. Когато задните ходови колела на автомобила „Мерцедес“ са били на нивото на водача на автомобила „Фолксваген“, е настъпил удар между автомобила „Мерцедес“ и автомобила „Ауди“. От удара автомобилът „Ауди“ се е завъртял около вертикалната си ос и се е насочил в посока към гр. Варна. Така е настъпил втори удар, който е бил между автомобила „Ауди“ и автомобила „Фолксваген“. Ако Р.Р. е предприел спиране, той е щял да предотврати удара.

 

[14] От ударите, Д. Б. е получил увреждания, от които е починал. Те са могли да бъдат получени както от първия удар, така и от втория (заключението и показанията на вещите лица доцент Х. и д-р Ш., л. 47-75 и л. 83-86 от делото на СГС. Заключението не е оспорено от нито една от страните). Не се спори, че към този момент ГО на Р.Р. не е била застрахована.

 

[15] Смъртта на Д. Б. се е отразила жестоко на И. и Ж. Б.. Когато И.Б. е научила за смъртта на сина си, тя е пищяла и се е блъскала в земята. Почти всеки ден те посещават гроба на сина си, като са му направили паметник от стъкло и чешма (покaзанията на свидетелката Димитрова, л. 169 от делото на СРС).

 

[16] На 09.03.2017 г. И. и Ж. Б.са поискали от Ф.А да им изплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. Б. (молбата, л. 53 от делото на СРС). На 17.03.2017 г. Ф.ЪТ е отказал да изплати обезщетение (отказа, л. 55 от делото на СРС).

 

[17] И. и Ж. Б.са заплатили: 100,00 лева държавна такса (л. 63 и л. 220 от делото на СРС); 35,00 лева за съдебни удостоверения (л. 105 от делото на СРС и л. 25 от делото на СГС); 1 050,00 лева за вещи лица (л. 106 от делото на СРС и л. 44 от делото на СГС); 30,00 лева за разпит на свидетел (л. 120 от делото на СРС). И.Б. е заплатила още 500,00 лева държавна такса (л. 223 от делото на СРС). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л. 79-80 от делото на СГС). Съдът е освободил ищците от заплащане на пълните държавни такса (л. 220 от делото на СРС). Ф.ЪТ е заплатил: 170,00 лева за вещи лица (л. 110-11 от делото на СРС); 30,00 лева за разпит на свидетел (л. 113).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[18] Ищците са предявили искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие.

 

1.     По исковете по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ

 

[19] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Ф.ЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на смърт, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е настъпило ПТП на територията на страната; 2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО; 3. ПТП да е причинило смърт на сина на ищците; 4. ищците да са претърпели неимуществени вреди от смъртта на сина им; 5. Ф.ЪТ да не е изплатил обезщетение на ищците за тези вреди.

 

[20] Съдът установи, че:

1. И. и Ж. Б.са родители на Д. Б., който е участвал в ПТП на територията на страната;

2. това ПТП е било предизвикано от Р.Р., чиято гражданска отговорност не е била застраховна;

3. от него е починал Д. Б., който е бил син на ищците И. и Ж. Б.;

4. ищците са претърпели болки, страдания и неудобства от смъртта на Д. Б.;

5. Ф.ЪТ не е изплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди.

 

[21] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[22] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 16.05.2016 г.

 

[23] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Д. Б. е бил единствено дете на И. и Ж. Б.. Той е живеел с родителите си, помагал им е и е бил много лъчезарен.

 

[27] Смъртта на Д. Б. се е отразила жестоко на И. и Ж. Б.. Когато И.Б. е научила за смъртта на сина си, тя е пищяла и се е блъскала в земята. Почти всеки ден те посещават гроба на сина си, като са му направили паметник от стъкло и чешма.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от. ПЗР на КЗ(отм.)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм.)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната от 19.07.2015 г. до 16.05.2016 г. също се е променяла. което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Така например МРЗ е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[1];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[2]. Увеличението от 02.09.2015 г. до 20.04.2016 г. е 10,53 % (420,00-380,00/380,00х100).

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри три решения на САС, чиито предмет е бил обезщетяването на неимуществените вреди на родител от смъртта на починалото му дете, като родителите и детето са били на близка възраст и отношенията им са били близки до тези по настоящото дело. С тях САС е определил следните обезщетения:

- 130 000,00 лева за случай от 02.09.2015 г.[3];

- 180 000,00 лева за случай от 08.10.2016 г.[4];

- 190 000,00 лева за случай от 15.11.2016 г.[5].

 

[31] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че случаите от второто и третото цитирани решения на САС са малко по-тежки от настоящия. Случаят по първото цитирано решение на САС е по-лек от настоящия по последиците, която е имала смъртта на детето върху неговите родители. Затова съдът приема, че 170 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от И. и Ж. Б.от смъртта на техния син Д. Б..

 

[32] Ф.ЪТ е възразил, че Д. Б. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото Д. Б. е управлявал автомобила си с несъобразена скорост. Възражението е основателно.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.).

 

[34] Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие може да бъде определено като съпричиняващо вредата, дори и когато не съответства на предписаното от закона. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия и със състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП).

 

[35] В случая съдът установи, че Д. Б. е управлявал лекия автомобил АУДИ с 93,96 км/ч. Ако той е управлявал автомобила с 88,08 км/ч аквапланинг не би възникнал и Д. Б. би могъл да предотврати удара с лекия автомобил „Мерцедес“ Следователно Д. Б. е управлявал автомобила „Мерцедес“ с несъобразена скорост. Така той е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Нещо повече, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост, Д. Б. е допринесъл за настъпването на ПТП. Ето защо възражението на Ф.А е основателно.

 

[36] Съдът установи обаче, че Р.Р. е могъл да предотврати ПТП, ако той е предприел спиране или връщане в неговата лента за движение, веднага след като автомобилът на Д. Б. е загубил устойчивост. Вместо да направи това, Р.Р. е продължил изпреварването и движението си в лентата на автомобила, управляван от Д. Б.. Затова съдът приема, че е по-голям приносът на Р.Р. за настъпванвето на ПТП от този на Д. Б.. Ето защо съдът определя 20% съпричиняване от Д. Б..

 

[37] При този процент на съпричиняване обезщетенията, които се дължат на И. и Ж. Б., са от по 136 000,00 лева на всеки. Те търсят по 100 000,00 лева обезщетение. Понеже е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда Ф.А да заплати на И. и Ж. Б.по 100 000,00 лева обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Д. Б..

 

2. По разноските

 

[38] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 1 215,00 лева, а И.Б. и за още 500,00 лева, като са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда Ф.А да заплати на И. и Ж. Б.1 215,00 лева разноски по делото, а на И.Б. още 500,00 лева разноски по делото. Съдът осъжда Ф.А да заплати на адвокатско дружество „Г.и П.“ 7 060,00 лева адвокатско възнаграждение (2х3 530,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Ф.А да заплати на СГС 7 400,00 лева държавна такса.

 

Съдия: