Р Е
Ш Е Н
И Е
№456 10.12.2021г. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия Д.
Драгнева КАН дело № 448 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ТЕЦ Марица Изток 2
ЕАД с. Ковачево против Решение №30 от 10.09.2021 г., постановено по
АНД №186/2021 г. по описа на Радневския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 43 – 0000240/16.03.2021 г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с
наложено на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 3000/три
хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от Закона за
автомобилните превози, за това че на 15.04.2020г ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 ЕАД, притежаващ Лиценз
№6310 за международен превоз на товари, валиден до 01.05.2026г е допуснал
осъществяването на превоз за собствена сметка, видно от Заповед №224/13.12.2019г
и извадка от картата на водача Ж.Х. Ж. за дата 15.04.2020г, с водач Ж. Х. Ж. с
трудов договор №123/20.08.2012г, който е управлява МПС ИВЕКО с ДК №****,
собственост на ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 ЕАД, като 1. Видно от направена справка в
Регистъра на психологическите изследвания на водачите от дата 17.02.2021г към
дата 15.04.2020г, водачът Ж. Х. Ж. не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП – не притежава
валидно Удостоверение за психологическа годност, с което виновно е нарушен
чл.7а ал.2 предложение три от Закона за автомобилните превози - Лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Имуществената санкция е
наложена на основание следния административно наказателен състав чл.96г ал.1 от
Закона за автомобилните превози: Който назначи или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
За да потвърди НП, РС Раднево е приел, за установена липсата
на валидно Удостоверение за психологическа годност по смисъла на Наредба №36 от
15.05.2006г, съгласно справката от Регистъра за психологическа годност на водачите.
Към 15.04.2020г водачът не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй
като издаденото на 15.09.2014г е било валидно три години до 15.09.2017г. Новото
удостоверение за психологическа годност е от дата 20.02.2021г. Отговорил е на
възражението за непълнота на правното обвинение, поради не посочване в НП на номера на Наредбата, приета по силата на
чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата с довода, че нарушената
разпоредба на чл.7а ал.2 предл трето от Закона за автомобилните превози,
изрично изисква водачът да отговаря на изискванията за психологическа годност,
установени с Наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от Закона за движение по пътищата, която е само една, а именно Наредба №36
от 15.05.2006г на Министъра на транспорта. Състава на административно
наказателната разпоредба е конкретен и предвижда не притежаването на
удостоверение за психологическа годност, което се изисква от чл.7а ал.2 предл трето от Закона за
автомобилните превози като съставомерен елемент за отговорността на лицата, които
извършват превози. След като издаденото при условията и реда на Наредба
№36/15.05.2006г удостоверение за психологическа годност е с изтекъл срок на
валидност към 15.04..2020г, то нарушението се явява доказано и поради
установеното по делото управление на тази дата от водача, което му е възложено
по силата на Заповед № 2224/13.12.2019г, и извършено в изпълнение на трудовия
договор.
Обсъдил е, че чл.7а ал.2 от Закона за автомобилните
превози визира осъществяването на превози за собствена сметка само от водачи,
които отговарят едновременно на условията на Закона за автомобилните превози и
на условията за психологическа годност по Закона за движени по пътищата,
установени с подзаконов нормативен акт по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение
по пътищата. За възприетото тълкуване на правните норми се е позовал и на
решения на административните съдилища. Съобразил е, че административно
наказателната разпоредба съдържа конкретен състав, който е предвиден за
нарушение на чл.7а ал.2 от Закона за автомобилните превози, тъй като изрично
визира допускането на превоз на товари от водач, който не отговаря на
изискванията, посочени в чл.7а ал.2 от закона.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на чл.42 чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН, което
не може да се подведе като съществено процесуално нарушение, допуснато от
въззивния съд, а като не съобразено с изискванията на материалния закон
потвърждаване на наказателно постановление, издадено при нарушени императивни гаранции
за правото на защита. Доводите за материална незаконосъобразност на въззивния
съдебен акт са следните: въззивния съд е
приел вписването само на един свидетел в АУАН за съответно на правото на
защита, а законът изисква двама свидетели на извършване или на установяване на
нарушението да присъстват при образуване на административно наказателното
производство. НП е издадено от Директора на РД „АА“ Стара Загора, който е определен от министъра
на транспорта информационните технологии и съобщенията за длъжностно лице с
компетентност да налага административни наказания, но в самото постановление не
е посочен правния акт за оправомощаването му. Касае се за вътрешен превоз, а не
за международен превоз на товари, поради което позоваването в мотивите на
Наредба №11/31.10.2002 на Министъра на транспорта и съобщенията е не относима,
както и доводите на въззивния съд, че и водачите извършващи международен превоз
на товари трябва да са психологически годни. Правната квалификация не е пълна,
тъй като не е посочена Наредба Н-8/27.06.2008г за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, която е издадена
на основание чл.12б ал.1 от Закона за автомобилните превози и в нея няма
изискване за психологическа годност на водачите. Следователно трябва да се
приеме, че за водача не е съществувало изискване да притежава удостоверение за
психологическа годност, поради което не е осъществен и състава на нарушението,
за което е наложена имуществена санкция, тъй като вида на превоза не изисква
психологическа годност. Тезата е, че при извършване на превоз на товари за
собствена сметка водача може и да няма проверена психологическа годност, поради
което се иска да се приеме, че административно нарушение не е извършено, да се
отмени въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на
наказателното постановление.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по
касационната жалба Изпълнителна агенция «Автомобилна администрация» -
Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора счита, че жалбата е
неоснователна, а решението на Районен
съд - Раднево е правилно и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На първо място изискването за психологическа годност е
поставено в посочената като нарушена чл.7а ал.2 от Закона за автомобилните
превози, която има за субекти лицензираните превозвачи, лицата, извършващи
превози за собствена сметка, и лицата по чл.24е от същия закон. Тяхно е
задължението да извършват превозите на товари и пътници само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление
на моторни превозни средства от съответната категория и психологическа годност,
определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от Закона за автомобилните
превози и чл. 152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата. Всеки, който
допусне осъществяване на превоз от водач, който не отговаря кумулативно на
установените в чл.7а ал.2 от Закона за автомобилните превози изисквания,
подлежи на административно наказание по силата на чл. 96г ал.1 от същия закон.
Това означава, че водачът трябва да отговаря както на изискванията на Наредба №Н-8/27.06.2008г,
приета на чл.12б ал.1 от Закона за автомобилните превози, така и на условията
на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 152 ал.1 т.2 от Закона за
движението по пътищата министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията с наредба определя
изискванията за психологическа годност, включително на водачите,
извършващи превоз за собствена сметка на пътници и товари. В изпълнение на тази
законова делегация е приета наредба №36/15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /
Наредба №36/15.05.2006г/. Съгласно чл.8 от Наредбата удостоверението за
психологическа годност има срок на валидност от три години, след което отново
водача подлежи на проверка. В случая няма спор, че водачът е притежавал такова
удостоверение, което му е необходимо за да извършва превози в полза на
санкционираното дружество, включително и по силата на чл.151 ал.4 от ЗдвП с
оглед категорията на управляваното МПС, за което се изисква съответна категория
СУМПС, а за придобиването й е нужна и психологическа годност.
На следващо място нарушението е установено въз основа
на проверка на документите, описани в АУАН и в НП на 17.02.2021г, поради което
приложение намира чл.40 ал.4 от ЗАНН – не се изискват свидетели, които да
присъстват при съставянето на АУН. При съставянето на АУАН е присъствал
упълномощен представител на санкционираното дружество, който е подписал
разписката за връчването му, както и че му е предоставена възможност за
възражения – вписано е в графата собственоръчно „не“. Компетентността на АНО се
установява от доказателства, които по аргумент от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не са
задължителен реквизит от съдържанието на НП.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №30/10.09.2021г.,
постановено по АНД №186 /2021 г. по описа на Районен съд – Раднево.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.