МОТИВИ към
Присъда № 260007/01.07.2021
г. по НЧХд. № 210/2019 г.:
С Решение № 131/19.07.2019 г.
постановено по ВЧНД № 474/2019 г. по описа на ПлОС е отменено Определение №
182/21.12.2018 г. на състав на Червенобрежки Районен съд постановено по НЧХд. № 384 по описа на съда за 2018
г., с което е било прекратено производството по делото образувано по тъжба на Д.П.А.,
с ЕГН хххот гр. ххх против Й. Т. Р., с ЕГН хххот с. ххх” № 1 с обвинение по
чл.146, ал.1 от НК затова, че „майка ми Й. , постоянно ме обижда, пред брат ми
и съседите в С. , пред сестра си – моята леля М. , пред сестра ми М., пред
внуците си дори, че се преструвам на нейна дъщеря и лъжа, както и че съм спала
с мъжа й, и ме е наричала „курва.“, с което я обидила. След
връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, делото е преобразувано
в НЧХд. № 210/2019 г. по описа на съда. В мотивите си за отмяна на
определението за прекратяване, въззивния съд е приел, че образуваното дело е по
тъжба на ***именувана "искова молба".
Тъжителката, редовно призована не
се явява лично, за нея назначения от въззивния състав по ВЧНД № 474/2019 г. по
описа на ПлОС повереник адв. Х.Б. от ПлАК, който поддържа тъжбата. Изразява
становище за доказаност на обвинението. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимата Й. Р. – нередовно
призована, не се явява, за нея назначения на основание чл.94, ал.3, вр. с
чл.94, ал.1, т.9 от НПК адв. И. А. от ПлАК, който от името на доверителката си
пледира за оправдателна присъда. Претендира разноски.
Тъжбата е
подадена в съда на 04.12.2018 г. за деяние извършено на 25.11.2018 г., поради което Съдът
намира, че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално допустима е и
следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл.18 от НПК, както и
доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Й. Т. Р. е родена на ххх,
с местоживеене в с. ххх, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана,
с ЕГН ххх.
От събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от обясненията на
подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата и ***са във влошени междуличностни отношения по повод обстоятелството,
че първата е биологичен родител на втората, оставила я е за осиновяване и при
вървата им среща е станало скандал. Нито в тъжбата, именована „искова молба“,
нито в множеството други такива до съда, а и изобщо по делото не се събраха
никакви доказателства, къде се твърди да се е осъществила тази среща.
По
делото с цел разкриване на обективната истина и др. факти и обстоятелства,
относими и допустими според наведените твърдения на ***и подкрепящи
обвинителната теза са събрани писмени доказателства указващи за следното: от
представен заверен от страната препис на Решение от 24.12.1979 г. на ГК 33 с-в
на СРС /л.21 от делото/ се установява, че е допуснато осиновяване на дете с име
И. Й. Р., родена в гр. С. и ЕГН ххх от подсъдимата
Й.Т.Р. и баща „неизвестен“ от семейството на Петър
Илиев Антонов и Пенка Първанова А. ***,
е издаден нов Акт за раждане № 0032 от 10.01.1980 г. съставен в гр.
София р-н „Васил Левски“, според който ***се казва Д.П.А., с ЕГН **********, а
като родители са записани баща: Петър Илиев Антонов и майка: П.П.
А..
По жалба на тъжителката, че подсъдимата страда от заболявания, които
поставят в риск децата й от последващ брак с Постановление за отказ да се
образува наказателно производство № В-86/2020 г. от 25.02.2020 г. на Прокурор
от РП – Плевен /л.180-182 от делото/ и потвърдено с Постановление № 1429/2020
г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен /л.177-179 от делото/ се
установява, че ***страда от „ххх“, но не е установено децата на Й.Р. да
боледуват от подобно и съшата не е извършила деяние, наказуемо по Наказателния
кодекс.
С множество уточняващи молби, придружени с ксерокопия на снимки от социалната
мрежа на различни лица и надписвани със син химикал, както и по искане на
процесуалните представители на ***е допуснато и събирането на гласни
доказателства, чрез разпита на свидетели, а именно: И.И.Ц. – без родство със
страните; М.Т. Р. – сестра на подсъдимата; Л. Ц. Х. – внучка на подсъдимата; Х.Г.Х.
- ***на подсъдимата; К.Ц.Т. – без родство със страните и Т.В.И. – без родство
със страните.
От разпита на исканите от ***свидетели се установява
следното:
Св. И.И.Ц. дава показания, че не е виждал подсъдимата Й. от 30 години, а ***Д.
не я познава, като последната се е свързала с него по телефона, който е взела
от негов познат, работещ в Испания. Дава показания още, че при първия разговор
по телефона Д.А. „…звъни ми изслушах я, разказа ми одисеята си за
осиновяването, как е живяла в дом и ме попита дали мога да й помогна. Казах
ѝ, че не съм никакъв, не я познавам и нямам никакъв контакт с нея и като
започна да ми звъни. Телефонен тормоз и това е от м. март. Принудих се да
блокирам два номера. Не ме е заплашвала, но особено вечер звъни непрекъснато в
различни часове, до късно през нощта. Нямам нищо друго с нея.“.
Свидетелката М.Т., дава
показания, че подсъдимата Й. й е сестра. Знае, че когато преди години, през
1979-а година, е била ученичка в гр. Враца, е забременяла и е родила едно дете,
което го е дала за осиновяване. Споделя спомен, че през 1998-а година, сестра й
е дошла с втория си мъж, едно от децата си, което тогава е било бебе и едно
момиче, за което по-късно й е казала, че й е била дъщеря. Спомня си, че са
разглеждали снимки и са си тръгнали, като всичко е било спокойно. Дава
показания, че малко след тази среща „… няма бял ден от това момиче за цялата
рода. Грешката на сестра ми е, че се е съгласила да се срещне с нея. Сестра ми
имаше две момичета от първия брак и тя ги покани в телевизионни предавания,
после пак нещо искаше, обаждаше се на синът ми в Германия. Тя звънеше и на мен,
но аз я блокирах. Сестра ми е в Италия. Тя пише жалби, искала да я признаят. Аз
не зная кой е баща ѝ. Сестра ми беше във Враца. Подава жалби срещу
някаква жена в ***Беше писала жалба срещу мен, че съм я гонила с брадви, но аз
съм я видяла веднъж и не съм я знаела коя е. Последната среща между тях двете
през 1998 г. и тогава съм ги видяла заедно. Не ми е известно сестра ми да я е
обиждала. Съжалявам, защото аз нямам много и връзка със сестра ми.“.
От показанията на св. Х.Г.Х. се установява, че е бил
женен за подсъдимата, но името на ***Д.П.А. не му говори нищо. Дава показания,
че „Опитва се по фейса да се свързва с мен и останах с убеждението, че момичето
не е нормално. Не знам Й. да е обиждала Д.. Никога и по никакъв повод не е
обиждала това лице. Ние сме от 17 години там. Двадесет години живяхме без брак
и после сключихме, а после и се разведохме. Беше по моя вина. Знам, че някой
нещо й е поставил този въпрос, но нищо със сигурност и дори го поставям под
съмнение. Й. никога не ми е споделяла такова нещо. Минали са много години. Не
знам нищо за обиди. Това е абсурд.“.
От показанията на св. Л. Ц. Х. се установява, че не познава лице с
имена Д.П.А. и не знае, защо е призована да свидетелства. Не знае и не е
чувала, още по-малко присъствала баба й /подсъдимата/ да обиждала това лице.
Дава показания още и че, лице с име Д. се е опитвало да се свързва с нея по „месинджър“,
като й се е представяла за нейна леля, разпитвала я е за психични разстройства
и тя я е блокирала.
Свидетелят К.Ц.Т. дава показания, че не познава ***Д.П.А., както и че „… тя
беше звъняла в моята работа няколко пъти. Работя рентгенов лаборант съм. Тя
звънеше настоятелно и реших, че трябва да се обадя, защото ще ми попречи на
работата. Каза, че е моя сестра от предишна връзка на баща ми. Постоянно ми
пишеше във вайбър. Имаше вероятност да ме накажат на работа, защото звънеше на
регистратура, на шефове и казваше, че търси мен, нейния брат. Моят баща е ***Т.Х.
и е роден в ***. Тя беше казала, че това което е казала нейната майка, че е
учила в ***Моят баща не е учил в ***Тя каза, че някой бил й казал. Всеки може
да си говори каквото иска. Последно мисля, че беше звъняла във вайбъра миналата
седмица, но преди това беше спряла за около месец и нещо. Беше ми пращала
„Какво се криеш бе, мишко“. Това става юни месец. Вече започна и да ме обижда.“.
Свидетелката Т.И., също дава показания, че не познава ***„…, а чрез Фейсбук
тя ми изпрати покана и аз я приех. Тя започна да ме разпитва, като каза, че
едно момче й е казало, че живея близко до майка ѝ. Аз я попитах коя е
майка ѝ и тя ми каза Й.Т.. Каза ми, че живея близко до нея. Казах
ѝ, че познавам това лице, но не съм знаела че ѝ е майка. Тя каза,
че иска да я открие. Аз и казах, че не знам къде е и дали ѝ е майка най-вече.
Тя постоянно ми звъни и аз я блокирах. Не съм ставала свидетел на конфликт
между Й. и Д.. Въобще не съм ги виждала. Не познавам Д.. На снимка във Фейсбук
съм я виждала.“.
От показанията на
всички разпитани по делото свидетели, не се потвърди нито един от фактите и
обстоятелствата изложени в тъжбата и указващи за укоримо и/или съставомерно
поведение на подсъдимата.
Обстоятелството, че някои от тях
са близки родственици на подсъдимата не указват за пряка заинтересованост от
изхода на делото, още повече, че същите са посочени и призовани по изрично
искане на тъжителката.
Съдът
счита, че следва да кредитира дадените от свидетелите показания,
като правдиви. По делото няма индиция за тяхна предубеденост, а и в самата
тъжба, както и в множеството допълнителни молби подавани до съда липсва
конкретика както за дата, така и за място и пред кои лица са били изречени
думи, обидни за тъжителката.
При
така установените фактически положения, на база събраните и обсъдени гласни и
писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 146, ал. 1
от Наказателния кодекс, изпълнителното деяние при обидата се изразява в
казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие, за какъвто се твърди, че е и
настоящия случай.
Обидните действия трябва да се възприемат
от потърпевшия, това ще стане като ги чуе или види (реш. № 664/ 1972 г. на Върховен съд). В друго
решение ВС постулира, че „Законът не уточнява и не ограничава обидното
действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или
достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие,
независимо от начина и формата на казването или извършването“ – № 108/
1983 г.
Правата на чест, достойнство и добро име са
защитени и с чл. 32 от Конституцията на Република България. Честта и
достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността,
нейните морални и етични принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й
се дължат. Честта и достойнството по начало са неделими, но обикновено честта
се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – до
самооценката на човека за собствената му обществена значимост. От своя страна
доброто име на личността е също положителната обществена оценка за лицето. Според Върховния касационен съд, реш. № 79/
2016 г., „За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че
поведението на извършителя противоречи на общоприетите норми за етично
поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите
или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени“. Безспорно е прието в съдебната
практика, че оценъчните съждения не следва да бъдат подлагани на доказване, но
за да се обоснове наличие на обида не е и необходимо да се доказва истинността
на отправените твърдения.
Деянието следва да е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът следва да е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, да е предвиждал настъпването на общественоопасните му
последици и пряко да е желаел това. Подсъдимият, следва да е съзнавал съдържанието на отправените от
него обидни думи, да е бил
наясно, че пострадалия е възприел обидата и пряко да е
целял тези обстоятелства.
Нито един от
разпитаните по делото свидетели не даде показания в тази насока. В самата тъжба, наименована
„искова молба“ престъпното деяние е описано уклончиво и неясно. Няма никакво
данни, къде и пред кои конкретни лица са изречени обидните думи.
Доколкото
само е посочено, а не е развито, аргументирано и доказано, че „майка ми Й., постоянно ме обижда, пред брат ми
и съседите в С., пред сестра си – моята леля М., пред сестра ми М., пред
внуците си дори, че се преструвам на нейна дъщеря и лъжа, както и че съм спала
с мъжа й, и ме е наричала „курва.“ И това следва да е осъществено в конкретно
посочен от закона порядък от време – до шест месеца назад, от датата на
подаване на тъжбата, именована „искова молба“, а именно: в периода 04.06.2018 г. - 04.12.2018 г.
По делото не се доказа
безспорно да са извършени описаните в частната тъжба деяния, поради което е
безпредметно обсъждането на въпроса дали те са съставомерни от обективна и
субективна страна.
Задължение на ***и нейните процесуални представители е да докажат
съставомерност и авторство на описаното в тъжбата, което следва да създаде абсолютна достоверност – сигурно
убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо
твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако
страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в наказателния процес, за съда този факт или обстоятелство не се е
осъществило. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се
представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. По делото не
е доказано да са извършени описаните в частната тъжба деяния. Обвинителната
теза, изложена в частната тъжба се основава само на изложенето в нея.
Предвид всичко
гореизложено Съдът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което
не е изпълнено изискването на чл. 303, ал.
2 от НПК, за да бъде призната подсъдимата за виновна. Следователно, презумпцията за
невиновност /чл. 16 от НПК/ по
отношение на подсъдимата Й.Т.Р. за обвинението, повдигнато й с частната тъжба, не е
оборена от частната тъжителка /чл.103, ал.1 от НПК/ и на основание чл. 304 от НПК, следва съда да я оправдае изцяло.
При тези доводи и съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: