Присъда по дело №210/2019 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 260007
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20194440200210
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

гр. Червен бряг, 01.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Червен бряг, трети наказателен състав, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Петкова и участието на прокурора……………. като разгледа докладването от съдията Дженов НЧХД № 210 по описа за 2019 г. на Районен съд – Червен бряг, след тайно съвещание въз основа на закона и събраните по делото доказателства:

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата Й.Т.Р., с ЕГН **********, българка, българска гражданка, неосъждана, с постоянен адрес *** за НЕВИНОВНА, в това, че на 25.11.2018 г. в ***обл. Плевен пред хора от селото – „брат й и съседите“ е обвинила Д.П.А., с ЕГН ********** ***, че се преструва на нейна дъщеря и я е нарекла „курва“ и с това е наранила нейната чест и достойнство, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение в престъпление по чл.146, ал.1 от НК.

 

Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен съд Плевен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда 260007/01.07.2021 г. по НЧХд. № 210/2019 г.:

 

 

С Решение № 131/19.07.2019 г. постановено по ВЧНД № 474/2019 г. по описа на ПлОС е отменено Определение № 182/21.12.2018 г. на състав на Червенобрежки Районен съд постановено по НЧХд. № 384 по описа на съда за 2018 г., с което е било прекратено производството по делото образувано по тъжба на Д.П.А., с ЕГН хххот гр. ххх против Й. Т. Р., с ЕГН хххот с. ххх” № 1 с обвинение по чл.146, ал.1 от НК затова, че „майка ми Й. , постоянно ме обижда, пред брат ми и съседите в С. , пред сестра си – моята леля М. , пред сестра ми М., пред внуците си дори, че се преструвам на нейна дъщеря и лъжа, както и че съм спала с мъжа й, и ме е наричала „курва.“, с което я обидила. След връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда, делото е преобразувано в НЧХд. № 210/2019 г. по описа на съда. В мотивите си за отмяна на определението за прекратяване, въззивния съд е приел, че образуваното дело е по тъжба на ***именувана "искова молба".

Тъжителката, редовно призована не се явява лично, за нея назначения от въззивния състав по ВЧНД № 474/2019 г. по описа на ПлОС повереник адв. Х.Б. от ПлАК, който поддържа тъжбата. Изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира за осъдителна присъда.

Подсъдимата Й. Р. – нередовно призована, не се явява, за нея назначения на основание чл.94, ал.3, вр. с чл.94, ал.1, т.9 от НПК адв. И. А. от ПлАК, който от името на доверителката си пледира за оправдателна присъда. Претендира разноски.

Тъжбата е подадена в съда на 04.12.2018 г. за деяние извършено на 25.11.2018 г., поради което Съдът намира, че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана.

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Й. Т. Р. е родена на ххх, с местоживеене в с. ххх, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с ЕГН ххх.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата и ***са във влошени междуличностни отношения по повод обстоятелството, че първата е биологичен родител на втората, оставила я е за осиновяване и при вървата им среща е станало скандал. Нито в тъжбата, именована „искова молба“, нито в множеството други такива до съда, а и изобщо по делото не се събраха никакви доказателства, къде се твърди да се е осъществила тази среща.

По делото с цел разкриване на обективната истина и др. факти и обстоятелства, относими и допустими според наведените твърдения на ***и подкрепящи обвинителната теза са събрани писмени доказателства указващи за следното: от представен заверен от страната препис на Решение от 24.12.1979 г. на ГК 33 с-в на СРС /л.21 от делото/ се установява, че е допуснато осиновяване на дете с име И.  Й. Р., родена в гр. С. и ЕГН ххх от подсъдимата Й.Т.Р. и баща „неизвестен“ от семейството на Петър Илиев Антонов и Пенка Първанова А. ***,  е издаден нов Акт за раждане № 0032 от 10.01.1980 г. съставен в гр. София р-н „Васил Левски“, според който ***се казва Д.П.А., с ЕГН **********, а като родители са записани баща: Петър Илиев Антонов и майка: П.П. А..  

По жалба на тъжителката, че подсъдимата страда от заболявания, които поставят в риск децата й от последващ брак с Постановление за отказ да се образува наказателно производство № В-86/2020 г. от 25.02.2020 г. на Прокурор от РП – Плевен /л.180-182 от делото/ и потвърдено с Постановление № 1429/2020 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен /л.177-179 от делото/ се установява, че ***страда от „ххх“, но не е установено децата на Й.Р. да боледуват от подобно и съшата не е извършила деяние, наказуемо по Наказателния кодекс.

С множество уточняващи молби, придружени с ксерокопия на снимки от социалната мрежа на различни лица и надписвани със син химикал, както и по искане на процесуалните представители на ***е допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпита на свидетели, а именно: И.И.Ц. – без родство със страните; М.Т. Р. – сестра на подсъдимата; Л. Ц. Х. – внучка на подсъдимата; Х.Г.Х. - ***на подсъдимата; К.Ц.Т. – без родство със страните и Т.В.И. – без родство със страните.

От разпита на исканите от ***свидетели се установява следното:

Св. И.И.Ц. дава показания, че не е виждал подсъдимата Й. от 30 години, а ***Д. не я познава, като последната се е свързала с него по телефона, който е взела от негов познат, работещ в Испания. Дава показания още, че при първия разговор по телефона Д.А. „…звъни ми изслушах я, разказа ми одисеята си за осиновяването, как е живяла в дом и ме попита дали мога да й помогна. Казах ѝ, че не съм никакъв, не я познавам и нямам никакъв контакт с нея и като започна да ми звъни. Телефонен тормоз и това е от м. март. Принудих се да блокирам два номера. Не ме е заплашвала, но особено вечер звъни непрекъснато в различни часове, до късно през нощта. Нямам нищо друго с нея.“.

Свидетелката М.Т., дава показания, че подсъдимата Й. й е сестра. Знае, че когато преди години, през 1979-а година, е била ученичка в гр. Враца, е забременяла и е родила едно дете, което го е дала за осиновяване. Споделя спомен, че през 1998-а година, сестра й е дошла с втория си мъж, едно от децата си, което тогава е било бебе и едно момиче, за което по-късно й е казала, че й е била дъщеря. Спомня си, че са разглеждали снимки и са си тръгнали, като всичко е било спокойно. Дава показания, че малко след тази среща „… няма бял ден от това момиче за цялата рода. Грешката на сестра ми е, че се е съгласила да се срещне с нея. Сестра ми имаше две момичета от първия брак и тя ги покани в телевизионни предавания, после пак нещо искаше, обаждаше се на синът ми в Германия. Тя звънеше и на мен, но аз я блокирах. Сестра ми е в Италия. Тя пише жалби, искала да я признаят. Аз не зная кой е баща ѝ. Сестра ми беше във Враца. Подава жалби срещу някаква жена в ***Беше писала жалба срещу мен, че съм я гонила с брадви, но аз съм я видяла веднъж и не съм я знаела коя е. Последната среща между тях двете през 1998 г. и тогава съм ги видяла заедно. Не ми е известно сестра ми да я е обиждала. Съжалявам, защото аз нямам много и връзка със сестра ми.“.

От показанията на св. Х.Г.Х. се установява, че е бил женен за подсъдимата, но името на ***Д.П.А. не му говори нищо. Дава показания, че „Опитва се по фейса да се свързва с мен и останах с убеждението, че момичето не е нормално. Не знам Й. да е обиждала Д.. Никога и по никакъв повод не е обиждала това лице. Ние сме от 17 години там. Двадесет години живяхме без брак и после сключихме, а после и се разведохме. Беше по моя вина. Знам, че някой нещо й е поставил този въпрос, но нищо със сигурност и дори го поставям под съмнение. Й. никога не ми е споделяла такова нещо. Минали са много години. Не знам нищо за обиди. Това е абсурд.“.

От показанията на св. Л. Ц. Х. се установява, че не познава лице с имена Д.П.А. и не знае, защо е призована да свидетелства. Не знае и не е чувала, още по-малко присъствала баба й /подсъдимата/ да обиждала това лице. Дава показания още и че, лице с име Д. се е опитвало да се свързва с нея по „месинджър“, като й се е представяла за нейна леля, разпитвала я е за психични разстройства и тя я е блокирала.

Свидетелят К.Ц.Т. дава показания, че не познава ***Д.П.А., както и че „… тя беше звъняла в моята работа няколко пъти. Работя рентгенов лаборант съм. Тя звънеше настоятелно и реших, че трябва да се обадя, защото ще ми попречи на работата. Каза, че е моя сестра от предишна връзка на баща ми. Постоянно ми пишеше във вайбър. Имаше вероятност да ме накажат на работа, защото звънеше на регистратура, на шефове и казваше, че търси мен, нейния брат. Моят баща е ***Т.Х. и е роден в ***. Тя беше казала, че това което е казала нейната майка, че е учила в ***Моят баща не е учил в ***Тя каза, че някой бил й казал. Всеки може да си говори каквото иска. Последно мисля, че беше звъняла във вайбъра миналата седмица, но преди това беше спряла за около месец и нещо. Беше ми пращала „Какво се криеш бе, мишко“. Това става юни месец. Вече започна и да ме обижда.“.

Свидетелката Т.И., също дава показания, че не познава ***„…, а чрез Фейсбук тя ми изпрати покана и аз я приех. Тя започна да ме разпитва, като каза, че едно момче й е казало, че живея близко до майка ѝ. Аз я попитах коя е майка ѝ и тя ми каза Й.Т.. Каза ми, че живея близко до нея. Казах ѝ, че познавам това лице, но не съм знаела че ѝ е майка. Тя каза, че иска да я открие. Аз и казах, че не знам къде е и дали ѝ е майка най-вече. Тя постоянно ми звъни и аз я блокирах. Не съм ставала свидетел на конфликт между Й. и Д.. Въобще не съм ги виждала. Не познавам Д.. На снимка във Фейсбук съм я виждала.“.

От показанията на всички разпитани по делото свидетели, не се потвърди нито един от фактите и обстоятелствата изложени в тъжбата и указващи за укоримо и/или съставомерно поведение на подсъдимата.

Обстоятелството, че някои от тях са близки родственици на подсъдимата не указват за пряка заинтересованост от изхода на делото, още повече, че същите са посочени и призовани по изрично искане на тъжителката.

          Съдът счита, че следва да кредитира дадените от свидетелите показания, като правдиви. По делото няма индиция за тяхна предубеденост, а и в самата тъжба, както и в множеството допълнителни молби подавани до съда липсва конкретика както за дата, така и за място и пред кои лица са били изречени думи, обидни за тъжителката.

При така установените фактически положения, на база събраните и обсъдени гласни и писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, изпълнителното деяние при обидата се изразява в казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, за какъвто се твърди, че е и настоящия случай.

Обидните действия трябва да се възприемат от потърпевшия, това ще стане като ги чуе или види (реш. № 664/ 1972 г. на Върховен съд). В друго решение ВС постулира, че „Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването“ – № 108/ 1983 г.

Правата на чест, достойнство и добро име са защитени и с чл. 32 от Конституцията на Република България. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални и етични принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството по начало са неделими, но обикновено честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – до самооценката на човека за собствената му обществена значимост. От своя страна доброто име на личността е също положителната обществена оценка за лицето. Според Върховния касационен съд, реш. № 79/ 2016 г., „За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя противоречи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от контекста, в който са употребени“. Безспорно е прието в съдебната практика, че оценъчните съждения не следва да бъдат подлагани на доказване, но за да се обоснове наличие на обида не е и необходимо да се доказва истинността на отправените твърдения.

Деянието следва да е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Деецът следва да е съзнавал обществено опасния характер на деянието, да е предвиждал настъпването на общественоопасните му последици и пряко да е желаел това. Подсъдимият, следва да е съзнавал съдържанието на отправените от него обидни думи, да е бил наясно, че пострадалия е възприел обидата и пряко да е целял тези обстоятелства.

Нито един от разпитаните по делото свидетели не даде показания в тази насока. В самата тъжба, наименована „искова молба“ престъпното деяние е описано уклончиво и неясно. Няма никакво данни, къде и пред кои конкретни лица са изречени обидните думи.

Доколкото само е посочено, а не е развито, аргументирано и доказано, че „майка ми Й., постоянно ме обижда, пред брат ми и съседите в С., пред сестра си – моята леля М., пред сестра ми М., пред внуците си дори, че се преструвам на нейна дъщеря и лъжа, както и че съм спала с мъжа й, и ме е наричала „курва.“ И това следва да е осъществено в конкретно посочен от закона порядък от време – до шест месеца назад, от датата на подаване на тъжбата, именована „искова молба“, а именно: в периода 04.06.2018 г. - 04.12.2018 г.

По делото не се доказа безспорно да са извършени описаните в частната тъжба деяния, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса дали те са съставомерни от обективна и субективна страна. Задължение на ***и нейните процесуални представители е да докажат съставомерност и авторство на описаното в тъжбата, което следва да създаде абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в наказателния процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването. По делото не е доказано да са извършени описаните в частната тъжба деяния. Обвинителната теза, изложена в частната тъжба се основава само на изложенето в нея.

Предвид всичко гореизложено Съдът счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което не е изпълнено изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да бъде призната подсъдимата за виновна. Следователно, презумпцията за невиновност /чл. 16 от НПК/ по отношение на подсъдимата Й.Т.Р. за обвинението, повдигнато й с частната тъжба, не е оборена от частната тъжителка /чл.103, ал.1 от НПК/ и на основание чл. 304 от НПК, следва съда да я оправдае изцяло.

При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: