Решение по дело №212/2019 на Районен съд - Разград

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                             

                                           №171,23.04.2019г.,  гр.Разград

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                      състав

На четвърти април                                                 две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

 гр.дело №212 описа за 2019г.:

 

          Производството е по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.

          Постъпила е жалба от Р.С.Н. *** против  решение №3/14.01.19г. на ОСЗ-Разград, с което производството, образувано по нейно заявление вх.№РД-06-Рз-5549/31.12.18г. за изпълнение на решение /126/14.05.98г. на ПК-Разград да бъдат възстановени 9.100дка зем.земи в землището на с.Липник е прекратено на основание чл.27 ал.2 т.1 АПК  и на основание чл.18ж ал.2 ЗСПЗЗ е отказано да се признае на наследниците на С. Н. М. по заявление №5617 правото им да бъдат обезщетени с 2.400дка- зем.земя в землището на с. Липник в изпълнение на решение №126/14.05.98 г.. Жалбоподателката твърди, че процесните 11.500дка. са и признати за възстановяване и са различни от вече възстановените й 9.100дка. в землището на с.Липник. Претендира обезщетяване с земи по чл.19 ЗСПЗЗ1, а не с ПКБ.

         ОС“Земеделие“ счита жалбата за неоснователна. За да постанови решението  ОСЗ приема, че съдържанието на решение №126/14.05.98г. е издадено преди изпълнение на решение № 299/30.05.96г. на РРС и в мотивите му е посочено, че „собствеността ще се признае в размер толкова, колкото е решението на съда“. Решение № 126/98г. е изпълнено с влязъл в сила индивидуален адм.акт-решение №14/05.11.99г. на ОСЗ, поради което претенцията за 9.100дка е недопустима. С Решение №126/98г. не се признават за възстановяване допълнително земи, а се изпълнява съдебно решение №299/30.05.96г. За разликата от 2.4дка. до претендираните 11.500дка.искането е неоснователно, тъй като съдът е признал за възстановяване само 9.100дка. В с.з. ОСЗ претендира съда да се произнесе инцидентно по валидността на решение №126/1998г. на ПК-Разград, като го приеме за нищожно като противоречащо на съдебно решение №299/30.05.96г. по гр.д.№293/94г. на РРС.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателката е депозирала заявление №РД-06-Рз-549/31.12.18г. в което твърди, че ОСЗ не е изпълнила свое решение №126/30.05.98г., с което е признато правото за възстановяване в реални граници на 11.500дка. зем.земи.

          С протоколно решение №14/11.08.92г. ПК-Разград е признала и определила за възстановяване правото на собственост на 14.400дка. земеделски земи на насл. на С. М. Н. по заявление № 5617/24.02.92г., като мълчаливо е отказала за останалите ниви. Това решение е обжалвано от Ц. С. Н.и е отменено частично от съда, в частта с която е отказано да признае 9.1дка. земеделска земя в землището на с.Липник и съда е признал за установено правото на възстановяване на наследниците на С. М. Н. на 9.100дка. в землището на с.Липник /решение №299/30.05.96г. на РРС/. На база на съдебното решение ПК е издала решение №14/20.10.97г., с което е признала и определила за възстановяване правото на собственост върху 9.100дка. в землището на с.Липник с план за земеразделяне. С решение №14/05.11.99г. ОСЗ е предоставила на наследниците на М. правото на собственост върху земи по чл.19 ЗСПЗЗ-вина, представляваща имот №001100 от 9.100дка. Решение №126, чието изпълнение се претендира е издадено след съдебното решение, след решение №14/20.10.97г. на ПК и преди решение №14/14.05.98г.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за основателна. Спор по делото представлява дали с решение №126/98г. е признато за възстановяване право, различно от това по решение №14/20.10.97г..  Хронологията на издаване на решенията на адм.орган налага извода, че се касае признато за възстановяване на различни права. ПК-Разград е била известена за съществуването на съдебно решение №299/30.05.96г. още през 1997г, когато именно на база на него е постановила решение №14/20.10.97г.. Това изрично е записано в мотивите на решението на ПК. Решение №126/14.05.1998г. следователно не касае предмета на вече постановеното и известно на ПК съдебно решение, поради което жалбоподателката правилно е поискала неговото изпълнение.

            Искането на ОСЗ съдът да се произнесе инцидентно и да признае за нищожно решение №126/30.05.1998г. на ПК е неоснователно. Решението на ПК е валиден, влязъл в сила адм.акт. Решението е издадено от компетентен адм.орган, в кръга на правомощията му, и е подписан от органа, който го е издал.   

            Ето защо след отмяна на решението преписката следва да се върне на ОС“Земеделие“ за произнасяне по искането за възстановяване на 11.500дка.  с план за земеразделяне.  

            По изложените съображения съдът

 

                                                     Р   Е  Ш   И    :

 

           ОТМЕНЯ изцяло решение № 3/14.01.19г. на ОС“Земеделие“-Разград КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО и  ВРЪЩА преписката за произнасяне по същество.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: