№ 1300
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100900485 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за реално изпълнение на
задълженията на ответника да заплати цената на извършени услуги по ремонт,
доставка и монтаж на оборудване в размер на 27000 лв., с включен ДДС
съгласно издадена фактура №**********/16.03.2017 г., както и обезщетение
за забавеното й плащане в размер на 4672,50 лв. за периода на забава
01.07.2020 г., когато е изтекъл предоставения от ищеца срок за изпълнение до
15.03.2022 г., когато е подадена исковата молба. Претендират се законната
лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди, че по устно възлагане от ответника е извършил ремонт,
доставка и монтаж на оборудване срещу уговорено възнаграждение от 27000
лв. с ДДС, като за извършените услуги издало фактура, която ответникът не
платил. Ищецът го поканил изрично с нотариална покана връчена на
23.06.2020 г., като му предоставил едноседмичен срок за доброволно
изпълнение, каквото не последвало.
Ответникът не е депозирал отговор. В съдебно заседание оспорва
исковете, като оспорва да е сключвал договор с ответника и твърди
последният да е „натрапвал“ доставки на оборудване, което не отговоря на
желанията и изискванията на ответника.Прави евентуално възражение за
1
изтекла погасителна давност, което не подлежи на разглеждане, тъй като е
заявено след изтичане на преклузивния срок за отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключване на
договора, изпълнение на услугите, за които се претендира възнаграждение,
както и приемането им от ответника, съответно получаване на покана от
ответника.
По делото се установява от представените писмени доказателства и
заключението на счетоводната експертиза, че за извършените услуги, за които
претендира възнаграждение, ищецът е издал фактура от 16.03.2017 г., която е
осчетоводил редовно, начислил и внесъл дължимия ДДС.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.А. се установява, че
посочените във фактурата услуги по ремонт, доставка и монтаж на
транспортьори за цимент са изпълнени от служители на ищеца, като
ремонтираните два транспортьора на клиента, който били доставени в базата
на ищеца в Плевен и два нови такива са доставени на обекта му в гр. Бургас,
който обект се намира срещу Пристанище - Бургас, като транспортьорите са
монтирани на четири циментови силози. На обекта свидетелят и останалите
монтажници били допуснати от служител на клиента, издали им пропуски и
им оказали съдействие чрез техника, тъй като монтажът се извършвал във
височина върху силозите и продължил няколко дни. Свидетелят не може да
съобщи идентифициращи данни относно клиента, на чиито обект са
извършени услугите, тъй като задълженията му не включват приемане на
поръчки и подписване на документи, а само фактическо изпълнение на
монтажни работи, но идентификацията на ответника, като собственик на
обекта, на който се доказва да са извършени услугите, се установява от
показанията на доведения от него свидетел И.Д., която познава обекта му в
гр. Бургас, находящ се срещу пристанището и която съобщава факти за
получена информация от служители на ответника за доставените от ищеца
В.-Е. ООД шнекове /транспортьори/ именно на този обект на Г.Б. ЕООД.
Следователно по делото се доказват твърденията на ищеца за
изпълнение на услугите, за които претендира възнаграждение.
Действително за начина и времето на постигане на самото съгласие за
2
сключването на договора чрез отправяне на насрещни волеизявления с
конкретното съдържание не са събрани доказателства, но въз основа на
установените факти относно изпълнението на услугите, а именно относно
предоставянето на два транспортьора за ремонт и доставката им и монтажа,
наред с два нови на самия обект, което изпълнение изисква и е получило
съдействие от ответника, съдът приема въз основа на тези конклуденти
действия, че договор е сключен и то със съдържанието, твърдяно от ищеца,
доколкото ответникът, комуто е предадено изпълнението, е приел фактически
същото, без да направи каквито и да било възражения извънсъдебно,
включително и след като е получил покана за плащане и издадената му
фактура, която е редовно осчетоводена от ищеца при издаването си.
При положение, че ответникът не е направил възражения по
изпълнението към момента, в който му е предадено чрез фактически монтаж
на транспортьорите на собствения му обект, нито е въвел в процеса факти
относно пълно неизпълнение в срока за отговор, с което е загубил тази
възможност, то и съдът приема, че изпълнението е било съответно на
уговореното.
Следователно по делото се доказват предпоставките, обосноваващи
възникване на претендираното вземане за възнаграждение, което не се
твърди, нито доказва да е платено.
Доколкото не се установява конкретно уговорка относно срок за
плащане на възнаграждението, то ответникът е изпаднал в забава, считано от
изтичане на предоставения му от ищеца едноседмичен срок за доброволно
плащане с покана, която е връчена лично на управителя му на 23.06.2020 г. и
следователно дължи обезщетение за забавено плащане, считано от 01.07.2020
г., което до датата на исковата молба е в размер на 4672,50 лв., в който размер
се и претендира.
По изложените съображения предявените искове следва да се уважат
изцяло, като на ищеца се присъдят и направените разноски в размер на
3147,07 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖА Г.Б. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.**** да заплати на В.-Е. ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул.**** на основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД
възнаграждение за извършени услуги по ремонт, доставка и монтаж на
оборудване в размер на 27000 лв., с включен ДДС съгласно издадена фактура
№**********/16.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
15.03.2022 г. до окончателното му изплащане, обезщетение за забавеното
плащане в размер на 4672,50 лв. за периода на забава 01.07.2020 г., когато е
изтекъл предоставения от ищеца срок за изпълнение до 15.03.2022 г., когато е
подадена исковата молба, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски
поделото в размер на 3147,07 лв. за държавна такса, депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4