Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА
ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7117 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 381527/10.04.2018г. по гр.д. № 32012 по
описа за 2017г. на Софийски районен съд, 81-ви състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,
че Ч.Т.С., ЕГН ********** и Ю.Т.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, район Студентски, ул. „Проф. **********дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплащане разделно при равни квоти от по ½ на сумите в общ размер ,
както следва: сумата от общо 3412,36лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 08.12.2016г.,
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 3 в гр. София, район Студентски, ул. „Проф. **** *******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. ; сумата
от 406,67лв., представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2013г. до 29.11.2016г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 71970/2016г. на Софийски районен съд, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 3412,36лв. до 4041,15лв. и
над 406,67лв. до 566,49лв., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
съдебни разноски от общо 554,91лв. по исковото дело и 159,26лв. п заповедно
дело, ищецът е осъден да заплати на ответниците съдебни разноски от 102,69лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 5081095/15.05.2018г. по регистъра на СРС от ответниците по исковете
Ч.Т.С., ЕГН ********** и Ю.Т.С.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете
са уважени. Изложили са съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочили са, че са собственици на имота, но не са потребители на топлинна енергия в
него и не дължат плащане на сумите. В имота нямало радиатори, не се ползвала и
топла вода. Нелоялна била практиката на ищеца да начислява като задължения фири
и загуби. Сваляйки радиаторите и преустановявайки ползването на топла вода
въззивниците били прекратили договора с ищеца с конклудентни действия. Не било установено да са се съгласили с
Общите условия , не били поискали услугата на ищеца и не следвало да заплащат
стойността й, в тази насока били разпоредбите на Закона за защита на
потребителите. Приложима била Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.2013г. и
Директива 2002/65/ЕО на Европейския
парламент и Съвета . Не следвало да се кредитира заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, защото по делото не били представени
счетоводни документи. Претендирали са разноски.
Въззиваемият
– ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК *******не
е изразил становище по жалбата.
Третото лице
помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище по жалбите
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2010853/22.05.2017г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: ***
срещу
Ч.Т.С., ЕГН ********** и Ю.Т.С., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. София, район Студентски, ул. „Проф. **** *******, с която е поискало
от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Ч.Т.С., ЕГН ********** и Ю.Т.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, район Студентски, ул. „Проф. **********дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплащане разделно при равни квоти от по ½ на сумите в общ размер ,
както следва: сумата от общо 4041,15лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 08.12.2016г.,
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 3 в гр. София, район Студентски, ул. „Проф. **** *******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. ; сумата
от 566,49лв., представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2013г. до 29.11.2016г., за които
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 71970/2016г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски
по делото. Навело е твърдения,
че ответниците са ползватели на имота и
като такива са потребител на топлинна
енергия в имота, потребили енергия в
количества, качество и на стойност за които е предявен иск, изпаднали в забава
на плащането на сумите, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответниците Ч.Т.С.,
ЕГН ********** и Ю.Т.С., ЕГН ********** в предоставения
срок за отговор е оспорил исковете. Посочили са , че действително били
собственици на имота, но част от претенциите са погасени по давност, срок на
същата била 3 години, не били потребили енергия в количества и на стойност, за
които са предявени исковете. От 2007г. в имота нямало радиатори, не се
консумирала топлинна енергия в имота, срокът на договора с топлинния
счетоводител бил изтекъл, договор от 2001г.
бил неотносим, извлечението от сметки не се подкрепяло от фактури
Третото лице
помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
По делото е
приложено заповедно дело № 71970/2016г. по описа на СРС, от което се
установява, че по заявление вх. № 3083943/08.12.2016г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Ч.Т.С., ЕГН
********** и Ю.Т.С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, район
Студентски, ул. „Проф. **********да
заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** заплащане разделно при равни квоти от по ½ на сумите в общ размер ,
както следва: сумата от общо 4041,15лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 08.12.2016г.,
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 3 в гр. София, район Студентски, ул. „Проф. **** *******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. ; сумата
от 566,49лв., представляващи
мораторна лихва за забава на плащането на главницата за периода от 31.12.2013г. до 29.11.2016г., както и
483,42лв. съдебни разноски, за така издадена заповед длъжниците са уведомени на
08.03.2017г. , на 09.03.2017г. са подали възражение срещу заповедта, на
24.04.2017г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и
такива е представил на 22.05.2017г.
По делото са приети неоспорени от страните договор за доброволна делба с нотариално
заверени подписи от 29.03.1993г., нотариален акт № 56/02.08.1993г., съгласно
които Ч.С.Ю.С., С.Б.и Г. С. са получили в свой дял при делба апартамент № 3 в гр. София, 31-ви
януари“ № 5 и гараж № 5, като на
02.08.1993г. С.Б.и Г. С. са
дарили на Ч.С. и на Ю.С. собствените си 10/12 ид.ч. от този имот.
Прието е удостоверение от СО, район Студентски,
издадено на 10.05.2012г. съгласно което стар административен адрес в гр. София,
31-ви януари“ № 5 е идентичен с настоящия адрес гр. София, район Студентски,
ул. „Проф. **** ******
По делото са приети договор от 18.10.2001г., протокол от ОС на ЕС от 30.09.2001г. съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, район
Студентски, ул. „Проф. **** ******е избрало и възложило на „Т.с.“ЕООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергията в сградата за срок от 10 години.
Приети са
извлечения от сметки, съобщения към фактури, съгласно които ответниците дължат на ищеца плащане на сумите, за които е
предявен иск.
Приети са неоспорени
от страните протоколи за отчет на уреди в имота, носещи подпис положен за
ответника С. като потребител, съгласно
които реален отчет на същите е направен на 12.05.2014г. и на 18.05.2015г., като
е констатирано че 5 отоплителни тела са
демонтирани, има едно недемонтирано отоплително тяло с монтиран уред, показание на който е „0“, в имота има и щранг лира в банята без уред, в
имота се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване, отчитана по
водомери, установили че има потребление на топла вода
Приет е
неоспорен от страните протокол , съгласно който за отчети на уреди през 2016г.
е поставено обявление на 04.05.2016г., като на двете обявени дати – 18.05.2016г
и 28.05.2016г. не е осигурен достъп до ап. 3 в гр. София, район Студентски, ул.
„Проф. **** ******, за което е положен подпис и на представител на ЕС и на
представител на топлинния счетоводител.
Приети са
изравнителни сметки съгласно които за имота е начислявана енергия за отопление
с едно отоплително тяло – щранг – лира, за сградна инсталация, както и за
битово горещо водоснабдяване по показания на водомер за първите два отчетни
периода.
Приет е
договор от 11.07.2011г. с която ищецът е възложил на третото лице помагач да
извършва дялово разпределение на енергията в сгради.
С прието по
делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че сградата е топлоснабдена, ежемесечно са снемани отчети
по общия топломер в абонатната станция, коректно са отчислявани технологичните
разходи съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Начислена топлинна
енергия била за сградна инсталация, за едно отоплително тяло-щранг лира, както
и за потребена енергия за горещо битово водоснабдяване. Сградната инсталация
била определена съобразно обем на имота от 275 куб.м. Посочило е, че за имота бил осигурен достъп за
снемане на показания за отчетен период от 01.11.2013г. до 30.04.2015г.,
като начислени суми съответствали на показанията на снети в този момент показания
на уреди и на водомер- имало само едно отоплително тяло с уред, както и
щранг-лира без уред. За периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. не бил
осигурен достъп за снемане показания на уреди в имота но по изравнителна сметка
не били начислени суми за радиатори, които преди това било установено, че са
демонтирани. За този отчетен период независимо, че по Наредбата следвало да се
начислят суми на максимум, всъщност за
ответниците били начислени суми като за предходни периоди – само за щранг лира
и за БГВ по показания като за минали периоди. Реално потребената енергия в
имота за периода била 3412,36лв.
съобразно действащите към периода разпоредби на Наредбата за топлоснабдяване и
Закона на енергетиката.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че
по записвания на ищеца процесните суми били дължими, нямало данни за плащането
им. За главницата за топлинна енергия от
3412,36лв. и за дялово разпределение от 35,69лв. лихва за забава за процесния
период била 413,12лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за
битови нужди и възнаграждение за разпределението й, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че
ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му. Следва да се установи и че ищецът е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и на
обезщетението за забава на плащането му.
По делото се
установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с нея е уважено изцяло
искането на заявителя „Т.-С.”АД и длъжниците са осъдени да му заплати процесните суми като дължима
стойност на потребена топлинна енергия и
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за обезщетение за забава
на плащането им за процесния имот и период в
размерите на суми, за които е
предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията по заповедта.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено
да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и
че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът
приема, че по делото е установено че ответниците
са потребители на топлинна енергия в имота. По делото не се спори, а и се
установява от приетия по делото договор за делба, нотариален акт че двамата
ответници са съсобственици на имота при равни квоти. Установява се от прието
заключение по техническата експертиза, че сградата е топлоснабдена. При така
установеното и доколкото не се твърди и не се установява по делото ІІІ-то лице
да е носител на вещно право на ползване или да е сключил с ищеца договор за
доставка на топлинна енергия в имота, освобождавайки ответниците от
задължението за плащането й, то съдът приема за установено по делото, че
ответниците са потребител на топлинна енергия в имота през процесния период по
смисъла на чл. 153 от ЗЕ.
Доколкото по делото не се спори, че ищецът е приел ОУ
, одобрени от ДКЕВР през 2008г. и на
03.02.2014г. за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като се установи
от прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г. и от
2014г, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Неоснователни са доводите на ответниците, че договорът
бил сключен от раз****ие и не били обвързани от Общи условия. Договорът не е
сключен от раз****ие, поради което и правилата на ЗПФУР не намират приложение.
Приложение намират разпоредбите на Закона за енергетиката и на Наредбата за
топлоснабдяване.
Неоснователни са доводите на ответниците че преустановявайки
потреението на енергия в имота с конклудентни действия били прекратили договора
с ищеца. Прекратяване действието на
договор за доставка на топлинна енергия по действащите разпоредби на Закона за
енергетиката не е възможно да се извърши валидно от потребител в
сграда етажна собственост без да има такова решение със съответно мнозинство от
ОС на ЕС. Отделно, по делото е установено от приети протоколи за отчет на
уредите, подписани от ответника С., заключение по техническата експертиза, че в
имота се потребява енергия както за отопление, така и за горещо битово
водоснабдяване, поради което и твърдяното прекратяване на потреблението не е установено по делото.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно Наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия от
2008г. и 21014г. е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ от
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира
като вярна, задълбочена и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че през процесния период в имота е потребявана енергия за отопление
с щранг-лира, както е потребявана и енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по водомери, реално потребената енергия в имота е 3412,36лв. за процесния период. Съдът изцяло кредитира заключението
на техническата експертиза, работило по приети по делото неоспорени от страните
документи, след проверки при ищеца и третото лице помагач при съобразяване на
обем на имота и на обстоятелството, че в имота няма отоплителни уреди, с които
да се потребява топлинна енергия, освен
щранг-лира, съответно е съобразило и потреблението на енергия за горещо битово
водоснабдяване по показанията на водомери. Следва да се посочи, че протоколите
за отчет на уреди в имота носят подпис за ответника С. като потребител, те не
са оспорени от страните, не е установено да са неистинскии съдът приема, че
действително показанията на уредите в имота са били тези, които са отразени в
протоколите за отчет на уредите. Установено е от вещото лице по техническата
експертиза, че направените от топлинния счетоводител разпределение на енергията
по тези данни от протоколите за отчет на уреди съответстват на разпоредбите на
ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване. Доколкото вещото лице по техническата
експертиза е направило самостоятелни изчисления, то без значение по делото е
дали третото лице помагач е било обвързано от действащ през процесния период
договор с етажните собственици и с ищеца. При така възприето съдът приема, че
по делото е установено че за процесния период реална потребена енрегия е на стойност
не по-малка от е 3412,36лв. За този
извод съдът съобрази установеното по делото, че за пърните отчетни периоди
потреблението е установено реално в присъстивето на ответника С., за което той
е положил подпис, а за последния отчетен период достъп до имота за отчет на
уреди в имота, въпреки това обаче на ответниците не са начислени стойности на
пълна мощност на всички отоплителни тела в имота, нито е начислена енергия за
БГВ и при консумация по чл. 61 от Наредбата , а напротив – съобразено е
потреблението за предходните периоди – за отопление само с щранг лира, а за БГВ
– по същите показания на водомерите. Следва да се посочи, че при определяне на
енергията за последния отчетен период при условията на неосигурен достъп стойностите
биха били значително по-високи от начислените на ответниците. Това е така,
защото при неосигурен достъп потреблението се начислява при пълна мощност на всички
отоплителни тела в имота, съответно при база от 140литра на денонощие потребление
на потребител за БГВ, а вещото лице по техническата експертиза е посочило, че
стойности начислени на ответници са по-ниски дължими по тези правила.
По делото не
е установено погасяване на горепосочените задължения, поради което и правилно иск за 3412,36лв. главница е
уважен.
С въззивната жалба не са въведени конкретни
оплаквания срещу решението в частта, в която е уважен иска за обезщетение за
забава, районният съд не е нарушил императивна правна норма при обосноваване на
извода си за същия, поради което и като съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема, че решението на СРС в частта, с която иск за забава за сумата
от 406,67лв. е уважен следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва да се поставят в тежест
на въззивниците.
За
въззивното производство на въззиваемият не
се следват разноски. Процесуално представителство от юрисконсулт, което да
обуславя присъждане на възнаграждение за същото по делото не е осъществено,
поради което и възнаграждение за такова не следва да се присъжда на ищеца.
На третото
лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 381527/10.04.2018г. по гр.д. № 32012 по
описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 81-ви състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ЕООД,
ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.