Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 2164 по
описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 234509 от 04.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 57863/2017 г. на СРС, ГО, 28 състав, С.Н.Р. е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 155, 36 лв., представляваща цена
на доставена топлинна енергия за имот – апартамент № 68, с адрес: гр. София,
ж.к. „******в периода 24.08.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
от 23.08.2017 г. до изплащане на вземането, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата
от 17, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. –
11.08.2017 г. Отхвърлен е искът за главницата за сумата над 155, 36 лв. до 211,
23 лв. и за периода 01.05.2014 г. – 23.08.2014 г. като погасен по давност и до
пълния предявен размер от 331, 71 лв. – като неоснователен. Отхвърлен е искът
за мораторна лихва за сумата над 17, 50 лв. до 35, 65 лв. – като погасен по
давност и за горницата до пълния предявен размер от 39, 30 лв. – като
неоснователен. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 267 лв. разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 106, 82 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от
исковете. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Счита, че решението в посочената част е неправилно, тъй като е постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно от страна на
първоинстанционния съд е прието, че задълженията на ответника за периода
01.05.2014 г. – 23.08.2014 г. са погасени по давност. За периода м.05.2014 г. –
м.04.2015 г. вземанията на ищеца са по обща фактура от 31.07.2014 г. В раздел VII от Общите условия от 2014 г. – „Заплащане на ТЕ“ са определени редът и
срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в
30-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Общата фактура е публикувана на 15.08.2015 г., за което са
съставени констативни протоколи съгласно чл.593 ГПК, поради което падежът на
същата настъпва на 15.09.2015 г. Твърди, че на 23.08.2017 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, с което е прекъснал давността.
Навежда оплакване, че неправилно действителната стойност на топлинната енергия
е била определена на база заключението на съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/, вместо на база на представените писмени доказателства. Счита, че
неправилно е била отхвърлена претенцията му за стойността на услугата дялово
разпределение. Позовава се на чл.86, ал.1 ЗЗД, като твърди, че при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.Н.Р..
Третото
лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е
взело становище по жалбата.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от ответника С.Н.Р.. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Навежда оплакване, че не е било обсъдено
възражението във връзка с твърдяното качество на потребител на топлинна енергия
и собствеността на процесния имот. Твърди и че не ползва имота, тъй като живее
на друг адрес. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между него
и ищеца през исковия период. Счита, че от страна на ищеца не е проведено пълно
и главно доказване на основателността на претенцията му. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Счита жалбата за неоснователна и отправя искане същата да бъде оставена без
уважение. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Третото
лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД, с предходно наименование „Б.Б.“ ООД, не е
депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
С
определение на съда от 15.06.2020 г. са оставени без уважение доказателствените
искания на жалбоподателя-ответник, направени с въззивната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С
исковата молба ищецът твърди, че ответниците С.Н.Р. и А.Х.А.са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди в качеството на собственици на топлоснабден
имот – апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „****, като му дължат
разделно сумата от общо 1 484, 01 лв., както следва: С.Н.Р. – 1/4 от
посочената сума, възлизаща на 371 лв., от които: 315, 61 лв. – главница,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – 30.04.2016 г., сумата от 35, 63 лв. – мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2014 г. – 11.08.2017 г., сумата от 19, 74 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г. и сумата
от 3, 65 лв., представляваща мораторна лихва върху нея, и А.Х.А.– останалите
3/4 от посочената сума. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят разделно
посочените суми. Претендира разноски.
С
влязло в сила определение на СРС от 09.11.2017 г. е прекратено производството
по отношение на А.Х.А..
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника С.Н.Р., с
който оспорва предявените искове. Оспорва през исковия период да е имал
качеството потребител на топлинна енергия за исковия период. Оспорва да е
съсобственик с А.Х.А.на процесния имот. Оспорва съществуването на облигационно
правоотношение между него и ищеца. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
По
делото е представено писмо от Столична община рег. индекс № РКС17-ТД26-1045
(1)/09.06.2017 г. от кмета на Район „Красно село“ до „Т.С.“ ЕАД, в което в
отговор на писмо П-6286/25.05.2017 г. е посочено, че в архива на Район „Красно
село“ се съхранява преписка за продажба П-132 от 1970 г. за общински недвижим
имот с адрес: гр. София, ж.к. „****, ет**** с купувачи Г.П.А.и А.Х.А.– договор
за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища
от държавния жилищен фонд от 16.10.1970 г.
От
справка от Национална база данни „Население“ от 12.03.2018 г., налична по
делото, се установява, че Г.П.А.и А.Х.А.са били съпрузи, както и че А.Х.А.е
починала на 30.05.1983 г.
Видно
от удостоверение за наследници от 10.04.2018 г., изд. от Столична община, Район
„Красно село“ Г.П.А.е починал на 25.11.2006 г., като е оставил наследник по
закон: Н.Г.Р.– дъщеря, починала на 24.12.2007 г., която от своя страна е оставила наследници по закон: Н.С.Р. –
съпруг, починал на 27.12.2014 г. и С.Н.Р. – син.
По
делото е представено и писмо рег. индекс № РКС18-ТД26-607-(1)/04.04.2018 г. от
кмета на Район „Красно село“ до СРС, в което е посочено, че във връзка с писмо
вх. № РКС18-ТД26-607/22.03.2018 г. относно представянето на договор за продажба
на недвижим имот с преписка П-132 от 1970 г., касещ имот, находящ се в ж.к. „******на
името на Г.П.А.и А.Х.А., в архива на Район „Красно село“ – отдел „Управление на
общинската собственост и жилищно настаняване“ не се съхранява преписка за
продажба на описания имот.
Представено
е удостоверение от 19.06.2018 г., издадено от Столична община, Райно „Красно
село“, в което се сочи, че за имот – апартамент № 68, находящ се в Община „****,
има подадена декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 436/06.02.2008 г. от С.Н.Р..
Представен
е протокол от проведено на 10.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици
на адрес: гр. София, кв. „Красно село“, ж.к. „******, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, за индивидуално разпределение на
топлинната енергия, като услугата се възложи на „Б.Б.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
От
заключението на съдебно-почерковата експертиза по делото, изготвено от вещото
лице Сашо Атанасов, се установява, че подписът от името на С.Н.Р. в протокола
не е положен от последния.
Представен
е договор № 1678/21.08.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „****,
Д и Е като възложител и „Б.Б.“ ООД като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
Пред
СРС е ангажиран договор от 13.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. И.У.по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че
общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец, като посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна
енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна
енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители,
което в случая е сторено. Констатира се, че в процесния имот е имало 3 бр.
ИРРО, монтирани върху отоплителни тела в помещения: хол, стая и кухня, а в
банята има щранг лира без техническа възможност за монтаж на уред. Топлинната енергия
за исковия период е изчислена на база снети отчети на трите уреда и служебно
начислена топлинна енергия за щранг-лирата. Топлинната енергия за БГВ е
изчислявана на база снети отчети на 2 бр. водомери за топла вода, отчитани след
края на отоплителния сезон. Отчетите от 07.05.2015 г. и 03.05.2016 г. носят
подпис за потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
изчислявана на база пълната отопляема кубатура 140 куб.м. вместо 139 куб.м.
съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице.
Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от „Б.Б.“ ООД, което е
изготвило 2 бр. изравнителни сметки: за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г.
сума за възстановяване в размер на 159, 76 лв. и за периода м.05.2015 г. –
м.04.2016 г. сума за доплащане в размер на 195, 94 лв. Задължението за исковия
период възлиза на сумата от 884, 93 лв., формирана като сбор на общо
фактурираната по прогнозни стойности сума от 808, 75 лв. и сумата за доплащане
от изравнителни сметки в размер на 36, 18 лв. В така определения размер не са
включени предишни неплатени и просрочени суми, както и лихви по тях. Констатира
се, че на общия топломер в абонатната станция е бил изправен.
Пред
СРС е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.Д.,
от която се установява, че в счетоводството на ищеца е отразено задължение за
исковия период в размер на сумата от 1 262, 47 лв. и сумата от 142, 59 лв.
лихва за забава. Дължимата сума за дялово разпределение за периода м.06.2014 г.
– м.04.2016 г. според заключението на експертизата възлиза на сумата от 64, 36
лв., а лихвата за забава върху нея – на сумата от 14, 63 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими. Разгледана по същество, въззивната жалба на
ответника е основателна, а тази на ищеца – неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ
/отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От
страна на ищеца е представено писмо от Столична община рег. индекс №
РКС17-ТД26-1045 (1)/09.06.2017 г. от кмета на Район „Красно село“ до „Т.С.“
ЕАД, в което в отговор на писмо П-6286/25.05.2017 г. е посочено, че в архива на
Район „Красно село“ се съхранява преписка за продажба П-132 от 1970 г. за
общински недвижим имот с адрес: гр. ******с купувачи Г.П.А.и А.Х.А.– договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд от 16.10.1970 г.
От
справка от Национална база данни „Население“ от 12.03.2018 г., налична по
делото, се установява, че Г.П.А.и А.Х.А.са били съпрузи, както и че А.Х.А.е
починала на 30.05.1983 г.
От
представеното удостоверение за наследници за лицето Г.П.А.се установява, че
същият е починал на 25.11.2006 г., като е оставил наследник по закон – дъщеря
му Н.Г.Р.. Последната е починала на 24.12.2007 г., като е оставила наследници
по закон – Н.С.Р. – съпруг и С.Н.Р. – син. Съпругът на Рачева е починал на
27.12.2014 г.
За да се
приеме, че по силата на веригата от правоприемства ответникът С.Н.Р. е придобил
по наследяване собствеността на процесния имот, следва да се установи, че
лицата Г.П.А.и А.Х.А.са придобили правото на собственост на имота, за да е могло
след смъртта първо на А.А., а впоследствие – и на Н.А.същият да бъде придобит
по наследяване от тяхната дъщеря Н.Р., а след смъртта й – от сина й С.Р. и
съпруга й при равни дялове, а след смъртта на последния и в случай че той няма
и други наследници по закон – изцяло от сина му С.Р..
За
установяване качеството на Г.П.А.и А.Х.А.на собственици на процесния имот е
представено писмо от Столична община, в което се сочи, че в архива на Район
„Красно село“ се съхранява преписка за продажба П-132 от 1970 г. за процесния
имот с купувачи Г.П.А.и А.Х.А.– договор за продажба на държавен недвижим имот
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от
16.10.1970 г. С оглед изрично заявеното оспорване от страна на ответника с
отговора на исковата молба на качеството му на собственик на процесния имот, от
страна на ищеца е направено доказателствено искане в проведеното на 07.03.2018
г. открито съдебно заседание да му бъде издадено съдебно удостоверение, което
да послужи пред Столична община, Район „Красно село“ за представяне на договора
за продажба на държавен недвижим имот, касаещ процесния имот, като е представен
и проект на съдебно удостоверение. От страна на Столична община, Район „Красно
село“ е изпратено писмо до СРС, в което във връзка с писмо вх. №
РКС18-ТД26-607/22.03.2018 г. относно представянето на договор за продажба на
недвижим имот с преписка П-132 от 1970 г., касещ имот, находящ се в ж.к. „******на
името на Г.П.А.и А.Х.А., се сочи, че в архива на Район „Красно село“ – отдел
„Управление на общинската собственост и жилищно настаняване“ не се съхранява
преписка за продажба на описания имот. От писмото е видно, че същото касае
апартамент № 68, намиращ се в ж.к. „Красно село“, бл. ******, а не ж.к. „****,
ет. 5, ап. 68. Други доказателствени искания в тази връзка не са заявени от
страна на ищеца, като по делото не е представен договор, сключен между Столична
община и лицата Г.П.А.и А.Х.А.за процесния недвижим имот. Представено е
удостоверение от Столична община, от което се установява ответникът да е подал
декларация по чл.14 ЗМДТ за имота през 2008 г., което обаче не се придружава са
акт за собственост или други доказателства, от които да се установява
качеството на последния на собственик на процесния имот.
С оглед
изложеното и при наличието на изрично оспорване на качеството потребител от
страна на жалбоподателя-ответник, което се поддържа пред настоящата инстанция,
следва да се приеме, че от страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване,
че през процесния период ответникът е имал качеството клиент на топлинна
енергия за битови нужди.
Ето
защо, следва да се приеме, че ответникът не е надлежно пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове. Тъй като претенцията
на ищеца не е установена по своето основание, не се налага обсъждане на
доказателствата, ангажирани за установяване на размера й. С оглед
неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна се явява и
претенцията за мораторна лихва предвид акцесорния й характер.
По
изложените съображения въззивната жалба на ответника се явява основателна.
Решението следва да се отмени в частта, с която са уважени предявените срещу
ответника искове, като същите се отхвърлят.
Изводът
за липса на материалноправна легитимация на ответника обуславя от своя страна извод,
че в полза на ищеца не съществуват вземания към ответника за процесните суми.
Следователно, неоснователна се явява въззивната жалба на ищеца срещу решението
в частта, с която са отхвърлени предявените искове. В посочената част решението
следва да се потвърди поради недължимост на процесните суми.
По разноските:
Решението
следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата от 267 лв. разноски за първата инстанция.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на ищеца, на последния не се дължат
разноски за въззивната инстанция.
На
жалбоподателя-ответник следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса за въззивно
обжалване.
На „Т.С.“
ЕАД в качеството на въззиваема страна по въззивната жалба на ответника не се
дължат разноски, предвид основателността на последната.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 234509 от 04.10.2019 г., постановено по
гр.д. № 57863/2017 г. на СРС, ГО, 28 състав, в ЧАСТТА, с която С.Н.Р., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК
******, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 155, 36 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
имот – апартамент № 68 с адрес: гр. София, ж.к. „******в периода 24.08.2014 г.
– 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до изплащане на
вземането, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 17, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2014 г.
– 11.08.2017 г., както и в ЧАСТТА, с
която С.Н.Р., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 267 лв. разноски пред първата
инстанция, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу С.Н.Р., ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 155,
36 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот –
апартамент № 68 с адрес: гр. София, ж.к. „******в периода 24.08.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 17, 50 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2014 г. – 11.08.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
234509 от 04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 57863/2017 г. на СРС, ГО, 28
състав, в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** срещу С.Н.Р.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата над 155, 36
лв. до 331, 71 лв. – главница, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
– за сумата над 17, 50 лв. до 39, 30 лв. – мораторна лихва.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** да заплати на С.Н.Р., ЕГН **********, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 50 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК ******, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.