Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Монтана, 27.04.2016 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІІІ - ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 05.04.2016 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Елена Ефремова и с участието на прокурора..........................................., като разгледа докладваното от съдия Мичев гражданско дело № 70059 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341
и сл.ГПК.
Предявен е иск с правно основание
чл.34 от ЗС.
Ищцата В.Х.Д. xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.-xxx твърди, че с ответника П.М.М. са съсобственици не земеделски земи и гори по отношение на 9 недвижими имота, чието право на собственост е възстановено съответно с Решение № 85 от 21.01.1999 година и с Решение № 02 от 27.07.2000г., двете на Общинска служба „Земеделие” БойчиновцИ.Твърди, че М. М. В. и С. П. В. са наследодатели на П.М.М. и Н. М.М., които наследяват при равни права – по ½ идеална част.
От своя страна законни наследници на Н. М.М. са съпругата му В.Т.М. и брат му П.М.М.. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Закона за наследството В.Т. получава 2/3 от наследството на съпруга си, тъй като същото е открито след повече от десет години от сключване на брака, сключен на 31.12.1962 г. Съсобственици на имотите, възстановени на наследниците на М. М. В. и С. П. В. са В.Т., която придобива 2/3 идеални части от наследствената ½ на съпруга и, а П.М.М. притежава ½ идеална част на лично основание и 1/3 идеална част от наследствените ½ на брат си или 1/3 идеална част за В.Т.М. и 2/3 идеални части за П.М.М..
На 12.12.2007 година В.Т.М. дарява на внучката си В.Х.Д. собствените си 1/3 идеални части от посочените имоти, като дарението е обективирано в НА № 172, том ІХ, рег.№ 19054, дело № 929 от 2007 година на нотариус И. Ф..
Доверителката и ответника не са могли доброволно да прекратят съществуващата съсобственост.
Моли съдът да постанови решение, с което се допусне делба на недвижимите имоти при квоти: 1/3 идеална част за В.Х.Д. и 2/3 идеални части за П.М.М., както и на основание чл.537 ал.2 ГПК да се отмени частично НА № 35, том V, рег.№ 4823, дело № 322 от 2013 година на нотариус с рег.№ 578 на Нотариалната Камара, в който е признато на П.М.М. правото на собственост върху описаните в акта недвижими имоти за частта над 2/3 идеални части от правото на собственост.
Ответникът П.М.М. xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Е. Д. - в АК – гр.Монтана, в срока за отговор на исковата молба взема становище по предявения иск. Оспорва същия и сочи, че е придобил имотите по давност, за което представя и нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 35, том V, рег.№ 4823, дело № 322 от 2013 година на нотариус А. П., Акт № 3, том 11, дело № 1233 на Служба по вписвания. Счита иска за неоснователен и делото следва да бъде прекратено, като му се присъдят направените разноскИ.Твърди, че сделката, с която е извършено дарението на недвижимите имоти на 12.12.2007 година, е нищожна.Съгласно Тълкувателно решение № 72/1985 година на ОСГК на Върховния съд по въпросите за приложението на чл.76 от ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ /имот, предмет/ или с идеална част от такава, са абсолютно недействителни, нищожнИ. При делбата на наследството легитимиран съделител за участие в нея е наследникът, който е извършил разпореждане в полза на трето лице, а не приобретателят. Ако в делбата е участвал приобретателят, делбата е нищожна, съгласно чл.75 ал.2 от ЗН.
В нотариалният акт за дарение сънаследничката В.Т. е дарила на внучката си В.Х.Д. собствените си 1/3 идеални части от недвижимите имоти – земеделски земи и гори, подробно описани и индивидуализирани по площ, местно, съседи, без да е знаела предварително кои от тези имоти ще и се паднат в дял, т.е. разпоредила се е с имоти, които не са изцяло нейна собственост. Счита, че така извършената сделка за дарение е извършена в нарушение на чл.76 от ЗН и следва да бъде прогласена нейната относителна недействителност по отношение на доверителят му П.М.М..
Освен това, Н. М.М.,xxx е направил отказ от наследството, останало от баща му М. М. В. и С. П. М., на 25.10.1989 г., за което е издадено Удостоверение от Районен съд Монтана на 01.11.1989 г.
В заключение моли съдът да допусне съдебна делба, като се има предвид, че има отказ от наследство и нотариален акт за собственост по давностно владение.
Ответникът В.Т.М. xxx не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че М. М. В. е починал на 06.09.1987 година и
за свои наследници по закон е оставил двамата си сина – Н. М.М. и П.М.М..
Съпругата на М. М. В. - С. П. В. е
починала преди него, на 18.03.1980 година, съгласно данните от Удостоверение за
наследници № 356 от09.11.2005 г. на Кметство В., община БойчиновцИ. От същото
това удостоверение е видно, че на 30.10.1989 година е починал и Н. М.М. и като
негов единствен законен наследник е вписана преживялата го съпруга В.Т.М..
Няма спор и относно обстоятелството, че с Решение № 85 от 21.01.1999 година на Общинска служба по земеделие и гори Бойчиновци е възстановено правото на собственост на наследниците на М. М. В., б.ж. на с.В. , съгласно план за земеразделяне по отношение на нива от 13.000 дка в местността Крайще, имот № 136011 и ливада от 2.000 дка, имот № 143002 в местността П.. С Решение № 85 от 21.01.1999 г. на същата общинска служба е възстановено правото на собственост на наследниците на М. М. В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на пет земеделски имота: Нива от 5.000 дка, местност П. П., имот № 015052; нива от 25.657 дка, имот № 024050 в местността З. нива от 3.853 дка, имот № 024060 в М.З. Нива от 11.547 дка, имот № 132030 в М. и Лозе от .456 дка, имот № 132705 в М.. С Решение № 02 от 27.07.2000 година на Общинска служба Земеделие и гори Бойчиновци е възстановена собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд на наследниците на С. М. П., б.ж. на с.В., като е възстановено в нови реални граници по чл.4 ал.2 ЗВСГЗГФ имот № 207011 по картата на възстановената собственост на землището, с площ от 9.301 дка, представляващ XXXX в М.Й. М. и имот № 215025 по картата на възстановената собственост на землището, с площ от 13.999 дка, представляващ XXXX в М. П..Няма спор и относно обстоятелството, че Н. М.М. и П.М.М. са наследници на М. М. В., починал на 06.09.1987 г. и на С. П. В., починала на 18.03.1980 г.
От представените три Решения на Общинска служба “Земеделие” - град Бойчиновци, се установява, че наследодателите на страните са притежавали в собственост земеделски земи и гори и земи от горския фонд в землището на с.В., като и е възстановено правото на собственост, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ върху процесните недвижими имотИ.
Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по равни частИ.
С оглед установяването, че общият
наследодател М. М. В. е имал двама сина, като единият е починал след неговата
смърт, а именно: Н. М.М., починал на 30.10.1989 година, то наследствените имоти
следва да се поделят по равно между наследниците му, а именно за всеки от
двамата сина се падат по 1/2 идеална част, като ответника П.М.М. наследява
пряко от своя баща, а ответницата В.Т.М., по силата на заместване на покойния
си съпруг Н. М.М.. Няма спор и относно факта, че бракът между Н. М.М. и В.Т.
Василева е сключен на 31.12.1962 година, съгласно данните от Удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на Акт № 978-А на 31.12.1962 г. на Градски
Народен съвет град В., и е прекратен със смъртта на Н. М.М., настъпила на 30.10.1989
г. От този брак съпрузите нямат деца и негов единствен наследник се явява
съпругата В.М..
Съдът намира, че с разпоредбите на чл.9а, 90а, 91а от Закона за наследството са създадени специални правила за наследяване на реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като наследството е вече открито. Те представляват новооткрито наследство, защото правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е посочен в съответния закон. Следователно разпоредбите имат действие както за обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез приемане на нови закони или изменение във вече приетите, се разширява кръгът на имуществата, собствеността върху които се възстановява. Понятието "новооткрито наследство" е употребено в чл. 91а от Закона за наследството, без да е дефинирано, но несъмнено то се отнася и до разпоредбите на чл. 9а и 90а ЗН, също уреждащи начина на наследяване на имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя. Чл. 1 от Закона за наследството не е променен и той посочва, че наследството се открива в момента на смъртта и в последното местожителство на умрелия. Препращането на чл. 91а ЗН към чл. 1 ЗН налага извода, че към откритото наследство се прибавят и тези имоти, защото принадлежат на наследодателя. Самото създаване на нормата на чл. 91а ЗН в частта, в която се отрича действието на отказа от наследство, извършен по време на одържавяването означава, че правото да получат имотите се признава на призованите вече към наследяване, а не на други наследницИ. Получава се хипотеза, при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в патримониума на наследодателя при откриването на наследството. Това ново положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията "новооткрито наследство". С нея се обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В тази връзка, отказът от наследство, направен от Н. М.М. на 25.10.1989 година за наследството, оставено от родителите му М. М. В. и С. П. М., двамата бивши жители на с.В. и вписан на 01.11.1989 година, за което е издадено Удостоверение № 98/89 от същата дата, е нищожен. Отказът от наследство поражда действието си от датата на вписването в особената книга на районният съд, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗН. Н. М.М. е починал на 30.10.1989 година, а молбата за отказа е постъпила в съда на 01.11.1989 г., т.е. след смъртта на лицето. С оглед на обстоятелството, че отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването – 01.11.1989 г., а към тази дата вече е била настъпила смъртта на Н. М., то и отказа от наследство е нищожен и не поражда действието сИ. Дори да не беше нищожен отказа от наследство, да беше породил своите последици, то той не следва да се взема предвид, тъй като законите, с които се признава и възстановява правото на собственост върху земеделските земи и гори от горския фонд са в сила съответно, ЗСПЗЗ е обнародван в ДВ брой 17 от 01.03.1991 година и ЗВСГЗГФ, обнародван в ДВ брой 110 от 25.11.1997 година и вписаните преди тези дати откази от наследство не касаят новоткритото такова. С други думи, наследствените права на двамата братя, по отношение на възстановеното право на собственост, останало от техните родители, са равнИ. От друга страна, след като от брака между Н. М. и В.Т. няма родени деца и е сключен на 31.12.1962 година е продължил до 30.10.1989 година, т.е. повече от десет години, съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от Закона за наследството, когато съпругът наследява заедно с братя и сестри, той получава 2/3 от наследството, ако то се е открито след като са навършени десет години от сключването на брака – в случая бракът е просъществувал 26 години и В.Т. получава от ½ идеална част от наследството на съпруга си 2/3 идеални части от него, т.е. правата и върху процесните недвижими имоти се равнява на 1/3 идеална част. Правата на ответника по отношение наследството, останало от родителите му и касаещо възстановеното право на собственост върху земеделските земи и горите и земите от горския фонд са 2/3 идеални частИ.
Няма спор и относно факта, че на 12.12.2007 година В.Т.М. е дарила на внучката си В.Х.Д. собствените си 1/3 идеални части от недвижимите имоти, предмет на настоящата делба.
Тъй като с реституционните закони, каквито са ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, се възстановява правото на собственост върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд на собствениците им или на техните наследници, които са одържавени и включвани в ТКСЗ, ДЗС и други стопански образования, то за наследствени имоти се считат и тези, чието право на собственост е възстановено по предвидения ред.
В първата фаза на съдебната делба съдът следва да даде отговор с решението си относно визираните в разпоредбата на чл.344 ал.1 ГПК въпроси: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
По делото безспорно е установено, че е възстановено право на собственост върху земеделски земи и гори и земи от горския фонд на наследниците, страни в производството, образувано по иск за съдебна делба, което обуславя извода за наличие на съсобственост върху процесните имотИ. Установено и качеството на страните в процеса, а така също са установени и имотите, предмет на делбата.
В настоящият случай безспорно е установена съсобственост върху недвижими имоти, придобита по силата на наследяване по повод възстановено право на собственост на земеделски земи и гори и земи от горския фонд, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, приключила е административната процедура с издаване на решенията, с които е възстановено право на собственост на наследниците на М. М. В., б.ж. на с.В. и С. П. В., б.ж. на с.В.; издадени са и Протоколи за въвод във владение на имотите, както за земеделските земи, така и за горите и земите от горския фонд, представени са и скици за всички имоти, с което се установява, че окончателно е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, установени са имотите, а така също и кръга на наследниците. Предявен е иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижими имоти, като се оспорват правата на страните върху тях.Ответната страна релевира възражения относно правата, които следва да имат съделителите.
По отношение на възражението, направено по реда на чл.76 от ЗД от страна на ответника П.М.М., съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с определени наследствени вещи са недействителни, ако те не се паднат в негов дял при делбата. Целта на чл. 76 от ЗН е да не се раздробява наследственото имущество, т. е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл. 69, ал. 2 от ЗН. С ТР № 72/1985 г. на ОСГК на ВС, т. 3 се приема, че ако наследството се изчерпва само с прехвърлената вещ, респективно с прехвърлените вещи, обема на прехвърляне е цялата наследствена квота и акта на разпореждане с наследствената идеална част от тази вещ /вещи/ е възмезден, този акт на разпореждане съставлява продажба на наследството по смисъла на чл. 212 от ЗЗД, а чл. 76 от ЗН не се прилага, когато разпореждането е с цялото наследство като съвкупност от права и задължения. Разпоредбата не се прилага и при възникнала обикновена съсобственост, която не е възникнала от наследяване.Тази точка не е обявена за изгубила силата си с ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. С т. 1 от същото е обявено за изгубили силата си т. 1, т. 2 предложение последно и т. 4 от ТР № 72/1985 г. и е прието, че актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН. Тази норма не се прилага в хипотезата, когато с акта на разпореждане, сънаследникът се е разпоредил с цялата си идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този наследодател, защото в този случай хипотезата е аналогична на разпореждане с наследство. Законодателят в нормата на чл. 76 от ЗН и в ТР № 1/2004 г. ОСГК не прави разграничение според вида сделка, а за недействителни са обявени всички видове разпореждания с отделни наследствени имотИ. Изключение от правилото на чл. 76 от ЗН няма да е налице дори когато разпореждането е извършено с единствената наследена вещ, която изчерпва наследството и е в обем на цялата наследствена квота, ако то е дарение. В този случай няма да се приложи правилото, че е налице прехвърляне на наследство, тъй като дарение на наследство е недопустима от закона правна сделка. ЗЗД урежда само продажбата на наследство. Вид възмездно прехвърляне, неуредено в закона е договорът за издръжка и гледане. Наследството е съвкупност от права и задължения като единство, което не може да се разделя. Недопустимо е дарение на задължения. Затова е недопустимо дарение на наследство. Следователно ако разпореждането с цялата идеална част от единствените наследствени имоти е със сделка дарение, не е налице изключението, предвидено в ТР № 72/1985 г. т. 3 и ТР № 1/2004 г., т. 1 и нормата на чл. 76 от ЗС не е приложима, т. е. сделката не е относително недействителна. С ТР № 1/2004 г. ОСГК т. 1 са дадени разяснения, че в производството за делба следва да участва като главна страна както прехвърлителя-наследник, така и приобретателя по сделката, на която се иска обявяване за относително недействителна, защото те са задължителни другарИ. Решението следва да е еднакво по отношение и на двамата. Текстът на чл. 76 от ЗН обявява за относително недействителни актовете на разпореждане с наследствени предметИ. Употребено е множествено число, което съответства на целта на тази норма. Затова когато разпореждането е извършено със сделка и в полза на едно трето лице на съсобствеността, то тези актове на разпореждане също ще са относително недействителни на основание чл. 76 ЗН освен, ако не са налице останалите изключения - да не са извършени в полза на друг наследник, да не са извършени от всички наследници, в какъвто случай се прекратява съсобствеността, или да не е налице хипотезата на продажба на наследство. В конкретния случай без значение за основателността на претенцията по чл. 76 от ЗН е дали процесните имоти са единствени имоти в наследството на починалия съсобственик Н. М.М.. Действително, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС г. о., ако наследството се изчерпва само с една вещ, то прехвърлянето на наследствения дял на единия сънаследник на трето на съсобствеността лице би представлявало продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД, поради което тази разпоредителна сделка би била напълно действителна и по отношение на останалите сънаследници, тоест искът по чл. 76 от ЗН в този случай би бил неоснователен. Това е така обаче само в случаите, в които разпоредителната сделка е възмездна. Когато се касае за дарение, какъвто е и настоящия случай, сделката е от 12.12.2007 г., която част наследника на Н. М.М., какъвто се явява ответникът, иска да бъде призната за относително недействителна спрямо него на основание чл. 76 от ЗН, е дарение, а не продажба, тази разпоредителна сделка не би могла да се характеризира като продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД. В този случай, дори и ако с имота- предмет на дарението се изчерпва цялото наследство, не е налице изключението, предвидено в ТР № 72 от 1985 на ОСГК на ВС и в т. 1 от ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например Решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 696 от 2011 г. на ВКС, І гр.о. Затова не е недействителен актът на разпореждане, който преживелият съпруг на наследодателя е извършил с дела, получен от него по наследство и дарствената сделка не следва да бъде обявявана за относително недействителна спрямо ответника. Разпореждането, с което са дарени 1/3 идеални части не е разпореждане с чужд имот и затова не е недействително. Още с Тълкувателно решение № 72/85 г. от 9.04.1986 г. по гр. дело № 36/1985 г. на ОСГК на Върховния съд обобщено е прието, че чл. 76 от Закона за наследството се прилага за всички възмездни и безвъзмездни актове на разпореждане /продажба, замяна, цесия, дарение/ с отделни сънаследствени предмети или с идеална част от отделни предметИ. В същото тълкувателно решение, както и в Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по тълк. гр. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е преутвърдена практиката на съдилищата, според която чл. 76 Закона за наследството няма приложение: когато наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ; когато е извършено разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения /чл. 212 ЗЗД/, както и когато разпореждането е извършено от един сънаследник в полза на друг сънаследник. Когато в делбеното производство е предявен иск с правно основание чл. 76 ЗН, за да се извърши делбата между действителните собственици, като главна надлежна страна в процеса трябва да участва сънаследникът-прехвърлител. Приобретателят също има качеството на главна страна, но по възражението за прогласяване относителната недействителност на прехвърлителната сделка със сънаследствената вещ. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията между сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се сънаследник, е носител на правата в съсобствеността.
По отношение доводите на ответника за придобиване собствеността върху недвижимите имоти по давносно владение, съдът намира следното:
С Тълкувателно Решение № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че само в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Когато съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но държи вещта като обща, презумпцията по чл. 69 ЗС се счита за оборена.Съгласно тълкувателното решение цитираната презумпция важи на общо основание от когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяване.В случая обаче съсобствеността между двамата ответници е възникнала именно вследствие на наследяване, независимо че впоследствие ответницата прехвърлила дела си на ищцата.В подкрепа на този аргумент е и наведеното от ответника възражение по чл.76 от ЗН, което може да бъде уважено единствено при възникнала съсобственост вследствие на наследяване. Поради тази причина и не следва да бъде извършено обратно доказване, което да обори презумпцията по чл.69 от ЗС.В практиката на ВКС се приема, че съсобственикът трябва да предприеме действия, чрез които по явен и недвусмислен начин да демонстрира отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т. нар. "преобръщане на владението". /Решение № 45 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6619/2013 г. на ВКС, II гр.о./ В разглеждания случай ответникът не е доказал извършването на действия, с които е демонстрирал нито пред съсобственика В.Т.М., нито пред последващия приобретател В.Х.Д. отблъскване на нейното владение.За да се позове на давностно владение ответникът е следвало да докаже, че изцяло е владял всичките имоти през период, през който 1/3 идеална част от тях са били предмет на дарение.За да се превърне във владелец на имотите и съответно след изтичане на давностния срок да стане техен собственик, този собственик следва да доведе да знанието на останалия съсобственик намерението си да свои имота и да го уведоми, че отказва да го допусне до тези имотИ. В тази връзка, при пълно и главно доказване ответникът следваше да установи по безспорен начин това отблъсване на владение, което не бе сторено. Събраните в тази насока гласни доказателства, в лицето на свидетелите Ц. Е. Ц., П. В. П. и Г. В. П. са непротиворечиви в своята същност относно възстановените имоти и обстоятелството, че ответникът е имал брат, но не установиха непрекъснато владение върху процесните имоти в периода, изискван от закона за придобиване собствеността по давностно владение.Техните показания не доказват фактически или правни действия, с които владелецът да е манифестирал намерението си да владее всичките имоти спрямо останалите наследницИ.
Тъй като искът за допускане на съдебна делба следва да бъде уважен, издаденият в полза на ответника нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност подлежи на отмяна по силата на чл.537, ал.2 от ГПК. По съществото си тази отмяна е законова последица от уважаването на иска, която съдът следва да присъди служебно, дори и ищцата да не е направила искане./ в този смисъл Тълкувателно Решение № 178/ 30.06.1986г. ОСГК на ВС/.Отмяната следва да бъде допусната над 2/3 идеални части от правото на собственост върху имотите.
Предвид горното
съдът намира, че искът за делба се явява основателен.Налице е съсобственост между
съделителите и следва да допусне такава на недвижимите имоти, при права,
съобразно закона за всеки от съделителите, а именно: за ищцата – 1/3 идеална
част, за ответника – 2/3 идеални части от процесните имотИ.По отношение на съделителя В.Т.М. съдът намира, че с прехвърлянето
на своята идеална част от наследството на ищцата, съделителката е прехвърлила
всичките си права и не е останала наследствена част за нея.Независимо от това както
прехвърлителката по сделката, така и приобретателката имат качеството на главни
страни по възражението за прогласяване на относителна недействителност по реда
на чл.76 от ЗН.Предвид тези съображения искът за делба спрямо прехвърлителката
следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл.34 от ЗС, между съделителите В.Х.Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx и П.М.М., с ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx по отношение на следните недвижими имоти – земеделски земи и гори и земи от горския фонд, находящи се в землището на с.В., Област Монтана, както следва:
1. НИВА от 13.000 дка, трета категория, местност ,,К.”, имот № 136011 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: № 000011, път ІV кл. на Община Бойчиновци; № 136009 нива на насл. на Й. И. П.; № 136027 нива на К. К. М.; № 123012 нива на Ц. Л. Х.; № 136013 нива на насл. на И. Ц. П.;
2. ЛИВАДА от 2.000 дка, трета категория, местност ,,П.”, имот № 143002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: № 143003 ливада на насл.на Ц. С. П.; № 143001 ливада на насл. на Е. Ц. Е.; №215032 дървопроизв.пл.на МЗГ-ДЛ; № 000069 полски път на Община Бойчиновци;
3. НИВА от 5.000 дка, трета категория, местност ,,П. П.”, имот № 015052 по картата на землището, при граници и съседи: № 000010, път ІV кл. на Община Бойчиновци; № 015030 нива на В. П. О.; № 015051 нива на насл. на В. П. М.; № 015050 нива на М. Л. Б.;
4. НИВА от 25.657 дка, трета категория, местност ,,З.” ,имот № 024050 по картата на землището, при граници и съседи: № 000007 път ІV клас на Община гр.Бойчиновци; № 024023 нива на насл. на А. Л. Т.; № 024020 нива на насл. на П. Г. О.; № 024030 нива на насл. на Г. А. Г.; № 024040 нива на Н. Б. К.; № 024041 нива на В. Т. Г.; № 024060 нива на насл. на М. М. В.;
5. НИВА от 3.853 дка, трета категория, местност ,,З.”, имот № 024060 по картата на землището, при граници и съседи: № 000007 път ІV клас на Община гр.Бойчиновци, № 024050 нива на насл. на М. М. В.; № 024041 нива на В. Т. Г.; № 024071 нива на насл. на Ц. И. З.; № 024070 нива на насл. на А. И. М.;
6. НИВА от 11.547 дка, четвърта категория, местност ,,Б., имот № 132030 по картата на землището, при граници и съседи: № 132006 нива на земи по чл.19; № 00356 полски път на Община град Бойчиновци; № 132027 нива на насл. А. Ц. С.; № 132035 нива на насл. на П. К. П.; № 000242 канал на МЗГ-ХМС; № 132150 нива на Т. Ц. Н.; № 132235 нива на насл. на Ц. И. З.;
7. ЛОЗЕ от 0.456 дка, четвърта категория, местност ,,Б., имот № 132705 по картата на землището, при граници и съседи: № 132217 нива на насл.на М. П. С.; № 000356 полски път на Община град Бойчиновци; № 132005 нива на насл. на И. И. Г.; № 132060 нива на земи по чл.19;
8. XXXX от 9.301 дка, находяща се в местността ,,Й. М.”, имот № 207011 по картата на възстановената собственост на землището, при граници и съседи: № 207012 дървопроизв.пл. на насл. на П. Л. Ф.; № 207029 дървопроизв.площ на МЗГ-ДЛ; № 207010 дървопроизв.пл. на насл. на П. С. П.; № 000043 полски път на Община град Бойчиновци;
9. XXXX от 13.999 дка, находяща се в местността ,,П.”, имот № 215025 по картата на възстановената собственост на землището, при граници и съседи: № 143005 пасище, мера на ДПФ; № 143006 пасище, мера на насл. на А. С. К.; № 215026 дървопроизв.пл. на насл. на Г. Е. С.; № 215023 дървопроизв.пл. на насл. на К. Ц. М.; № 215024 дървопроизв.пл. на насл. на Р. Д. В.,
ПРИ КВОТИ:
-
За В.Х.Д. - 1/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ от делбените имоти;
- За П.М.М. – 2/3 ИДЕАЛНА ЧАСТ от делбените имотИ.
ОТХВЪРЛЯ иска за ДОПУСКАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл.34 от ЗС, предявен от В.Х.Д., с ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx, срещу В.Т.М., с ЕГН: xxxxxxxxxx,xxx, по отношение на следните имоти: НИВА от 13.000 дка, трета категория, местност ,,К.”, имот № 136011 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: № 000011, път ІV кл. на Община Бойчиновци; № 136009 нива на насл. на Й. И. П.; № 136027 нива на К. К. М.; № 123012 нива на Ц. Л. Х.; № 136013 нива на насл. на И. Ц. П.; ЛИВАДА от 2.000 дка, трета категория, местност ,,П.”, имот № 143002 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: № 143003 ливада на насл.на Ц. С. П.; № 143001 ливада на насл. на Е. Ц. Е.; №215032 дървопроизв.пл.на МЗГ-ДЛ; № 000069 полски път на Община Бойчиновци; НИВА от 5.000 дка, трета категория, местност ,,П. П.”, имот № 015052 по картата на землището, при граници и съседи: № 000010, път ІV кл. на Община Бойчиновци; № 015030 нива на В. П. О.; № 015051 нива на насл. на В. П. М.; № 015050 нива на М. Л. Б.; НИВА от 25.657 дка, трета категория, местност ,,З.” ,имот № 024050 по картата на землището, при граници и съседи: № 000007 път ІV клас на Община гр.Бойчиновци; № 024023 нива на насл. на А. Л. Т.; № 024020 нива на насл. на П. Г. О.; № 024030 нива на насл. на Г. А. Г.; № 024040 нива на Н. Б. К.; № 024041 нива на В. Т. Г.; № 024060 нива на насл. на М. М. В.; НИВА от 3.853 дка, трета категория, местност ,,З.”, имот № 024060 по картата на землището, при граници и съседи: № 000007 път ІV клас на Община гр.Бойчиновци, № 024050 нива на насл. на М. М. В.; № 024041 нива на В. Т. Г.; № 024071 нива на насл. на Ц. И. З.; № 024070 нива на насл. на А. И. М.; НИВА от 11.547 дка, четвърта категория, местност ,,Б., имот № 132030 по картата на землището, при граници и съседи: № 132006 нива на земи по чл.19; № 00356 полски път на Община град Бойчиновци; № 132027 нива на насл. А. Ц. С.; № 132035 нива на насл. на П. К. П.; № 000242 канал на МЗГ-ХМС; № 132150 нива на Т. Ц. Н.; № 132235 нива на насл. на Ц. И. З.; ЛОЗЕ от 0.456 дка, четвърта категория, местност ,,Б., имот № 132705 по картата на землището, при граници и съседи: № 132217 нива на насл.на М. П. С.; № 000356 полски път на Община град Бойчиновци; № 132005 нива на насл. на И. И. Г.; № 132060 нива на земи по чл.19; XXXX от 9.301 дка, находяща се в местността ,,Й. М.”, имот № 207011 по картата на възстановената собственост на землището, при граници и съседи: № 207012 дървопроизв.пл. на насл. на П. Л. Ф.; № 207029 дървопроизв.площ на МЗГ-ДЛ; № 207010 дървопроизв.пл. на насл. на П. С. П.; № 000043 полски път на Община град Бойчиновци; XXXX от 13.999 дка, находяща се в местността ,,П.”, имот № 215025 по картата на възстановената собственост на землището, при граници и съседи: № 143005 пасище, мера на ДПФ; № 143006 пасище, мера на насл. на А. С. К.; № 215026 дървопроизв.пл. на насл. на Г. Е. С.; № 215023 дървопроизв.пл. на насл. на К. Ц. М.; № 215024 дървопроизв.пл. на насл. на Р. Д. В., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537 ал.2 ГПК НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост на недвижим имот по давност, № 35, том V, рег.№ 4823, дело № 322 от 07.06.2013 година на нотариус А. П., рег.№ 578 на Нотариалната Камара, с район на действие Районен съд Монтана, издаден по обстоятелствена проверка, вх.регистър № 4309, Акт № 3, Том 11, дело № 1243 на Служба по вписванията Монтана, с която е признато на П.М.М., с ЕГН: xxxxxxxxxx xxx правото на собственост върху описаните в акта недвижими имоти до размера над 2/3 идеални части от правото на собственост.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Монтана в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: