РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 21.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 29 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3919 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.439 вр. чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищеца Х.С.Х. ***, твърди че с „Банка ДСК" ЕАД е подписан договор за банков кредит на
25.04.2008г., по който тя е поръчител, а кредитополучател е Г.С.А. с ЕГН:**********. Твърди, че поради
просрочия по кредита, през 2009г. по инициатива на кредитора е образувано ч.гр.д. №5944/2009г. по описа на
Районен съд — Русе, по реда на чл.417 от ГПК. С изпълнителен лист от 08.10.2009г.,
издаден по ч.гр.д.№ 5944/2006г. по описа на Районен съд – Русе, кредитополучателя и поръчителя били осъдени да заплатят солидарно на ответника „Банка ДСК" ЕАД следните суми: сумата от 6849,28 евро /шест хиляди
осемстотин четиридесет и девет евро и двадесет и осем евро цента/ — главница /левовата равностойност на
тази сума по фиксинга на БНБ е 13396.03
лв./; 765.78 евро /седемстотин шестдесет и
пет евро и седемдесет и осем евроцента/ - лихва върху главницата от 14. 03. 2009 г. до 30. 09. 2009 г.
/левовата равностойност на тази сума е 1497.74
лв./; законна лихва върху главницата от
01.10.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 297.88 лв. /двеста деветдесет и седем лв. и
осемдесет и осем стотинки/ - разноски
по делото за заплатена държавна такса и 547 /петстотин четиридесет и седем лв./ - юрисконсултско
възнаграждение. Общият сбор на цитираните суми в левове
е
15 738.65 лева и по този начин е формирана цената на
иска.
Твърди, че след поканата за доброволно изпълнение,
изпратена през 2009г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона /чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК на 20. 11. 2011 г. по отношение
на мен. Съобразно задължителните указания на ТР .V 2/26. 06 .2015г. по тълк.
дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дачи съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този
акт има декларативно, а не конститутивно значение.
Моли съда да постанови решение с което
да се приеме за установено по
отношение на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК: *********, че Х.С.Х. *** не дължи сумите по изпълнителен лист от
08.10.2009 г., издаден ч. гр. д. № 5944/2009 г. по описа на Районен съд - гр.
Русе, Осми граждански състав, а именно: сумата от 6849,28 евро /шест хиляди
осемстотин четиридесет и девет евро и двадесет и осем евро цента/ - главница; 765.78
евро /седемстотин шестдесет и пет евро и седемдесет и осем евроцента/ - лихва
върху главницата от 14.03.2009 г. до 30.09.2009 г.; законна лихва върху
главницата от 01.10.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 297.88 лв.
/двеста деветдесет и седем лв. и осемдесет и осем стотинки/ - разноски по
делото за заплатена държавна такса и 547 лв. /петстотин четиридесет и седем
лв./ - юрисконсултско възнаграждение. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът ОТП „ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Деница Златева е
депозирал писмен отговор, в който посочва, че
исковата претенция е допустима. Развива пространни съображения за липса на изтекла давност, сочи съдебна
практика. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска , като
неоснователен. Претендира разноски.
Русенският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Установено е и не се спори, че на 25.04.2008г. е подписан договор за банков кредит с кредитодател „Банка
ДСК" ЕАД , поръчител – ищцата Х.С.Х. и кредитополучател Г.С.А. с ЕГН:**********.
Не се спори, че поради просрочия по кредита през 2009г. по инициатива на кредитора „Банка ДСК" ЕАД е образувано ч.гр.д.
№5944/2009г. по описа на Районен съд — Русе, по реда на чл.417 от ГПК.
С изпълнителен лист от 08.10.2009г.,
издаден по ч.гр.д.№ 5944/2006г. по описа на Районен съд – Русе, кредитополучателя и поръчителя били осъдени да заплатят солидарно на ответника „Банка ДСК" ЕАД следните суми: сумата от 6849,28 евро /шест хиляди
осемстотин четиридесет и девет евро и двадесет и осем евро цента/ — главница /левовата равностойност на
тази сума по фиксинга на БНБ е 13396.03
лв./; 765.78 евро /седемстотин шестдесет и
пет евро и седемдесет и осем евроцента/ - лихва върху главницата от 14. 03. 2009 г. до 30. 09. 2009 г.
/левовата равностойност на тази сума е 1497.74
лв./; законна лихва върху главницата от 01.
10. 2009 г. до изплащане на вземането; сумата
от 297.88 лв. /двеста деветдесет и седем лв. и осемдесет и осем стотинки/ - разноски по делото за заплатена
държавна такса и 547 /петстотин четиридесет и седем лв./
- юрисконсултско възнаграждение. Общият
сбор на цитираните суми в левове е 15 738.65 лв. и по този начин е формирана
цената на иска.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 5944/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Русе през 2009 г. е образувано
изпълнително дело № 1923/2009 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, рег. № 832,
с район на действие ОС - гр. Русе. Това е станало с молба от „Банка ДСК"
ЕАД с вх. № 20329/17. 11. 2009 г. по описа на ЧСИ Хаджииванов. По това дело са
били изпратени покани за доброволно изпълнение, като тази по отношение на ищцата
е изпратена на 20.11.2009 г., след което ЧСИ Хаджииванов е извършил имуществено
проучване, а в последствие - и запори на трудово възнаграждение на кредитополучателя
– Г.С.А.. Установено е че същата е правила частични плащания за погасяване на
дълга към ответника, което е видно от направените отбелязвания към
изпълнителния лист.
По отношение на ищцата Х.С.Х. в изпълнителното производство не
са предприемани валидни изпълнителни действия, а единствено на 20.11.2009г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, проучвано е дали притежава недвижимо
имущество и моторни превозни средства, изпращано е уведомление до НАП за
образуваното изпълнително производство, извършвани са други справки.
Анализа на събраните по делото
доказателства налага следните правни изводи:
От приложените по делото материали по изпълнително дело N:**********-1923 на ЧСИ Иван Хаджииванов
се установява, че по отношение на ищцата в изпълнителното производство не са предприемани валидни
изпълнителни действия, като единствено на 20.11.2009г. й е
изпратена покана за доброволно изпълнение, проучвано е дали притежава недвижимо
имущество и моторни превозни средства, изпращано е уведомление до НАП за
образуваното изпълнително производство, извършвани са други справки.
След поканата за доброволно изпълнение,
изпратена през 2009г., липсват данни взискателят да е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона /чл.433, ал.
1, т.8 от ГПК/ на 20.11.2011г. по отношение на ищцата Х.С.Х..
Съобразно задължителните указания на ТР
№ 2/26.06.2015г. по Т.Д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение.
По-късно, едва на 20.03.2017г. е подадена молба вх. №9259 по изпълнителното дело от ответното дружество с искане
за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата в
„ДИЕС ФАУСТУС" ЕООД. Във връзка със същата били
предприети изпълнителни действия - налагане на запор върху трудово
възнаграждение, за което са съставени запорни съобщения от 28.03.2017г. и
01.07.2017г. Тези изпълнителни действия обаче са предприети когато делото вече
е било прекратено по силата на закона.
Молбата за налагане на запор на трудово
възнаграждение от взискателя е подадена в момент, когато перемпцията е настъпила и
вече изпълнителното производство е било прекратено по право /виж. т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 на
ОСГТК/. За да има прекъсване на давността, абсолютна предпоставка е наличието
на висящ изпълнителен процес, какъвто в случая не е бил налице.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД и чл.111, б. „в" от ЗЗД
вземанията се погасяват с изтичане на петгодишна давност, а вземанията за
лихви — с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбите на чл.116, б. „в" от ЗЗД
и чл.117 от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение за събиране на вземането,
като след всяко прекъсване започва да тече нова давност.
Вече беше посочено, че изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона по отношение на ищцата на 20.11.2011г. Следователно правната
последица при прекратяване на изпълнителното производство е и заличаването с обратна сила на процесуалното отношение между
взискателя и съдебния изпълнител, както и на всички правни последици, породени
въз основа на него. Всички юридически факти, които са пораждали тези последици,
следва да се считат за невалидни.
Обезсилването настъпва, както спрямо предприетите и извършени
изпълнителни действия, така и спрямо исканията на взискателя и овластяването на
съдебния изпълнител по чл.18. ал.1 от
ЗЧСИ, които представляват право, упражнявано
от взискателя въз основа на процесуалното отношение. Ето защо следва да се приеме, че обезсилването с
обратна сила обхваща всички действия по принудително изпълнение, които са
предприети по прекратеното изпълнително производство по ГПК.
По отношение на възраженията на
ответника относно датата, от която тече погасителната давност
По отношение датата, от която тече
погасителна давност, както и предпоставките за нейното спиране, в цитираното
по-горе ТР № 2/26.06.2016 г., е прието, че самото
образуване на изпълнителния процес не прекъсва
давност, а това се осъществява с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ в рамките на изпълнителния процес и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ.
В цитираната от ответника практика на
касационната инстанция /Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. №
2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV Г. О./ действително е прието, че
извършената с посочената т.10 от ТР № 2/26.06.2016 г., постановено по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото в т.
10 от цитираното ТР разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са
приключили преди това. Налице е и практика на ВКС в противен смисъл, изразена
например в Решение № 269/03. 02. 2016 г. по гр. д. № 795/2015 г. по описа на
ВКС, III Г. О. и Решение № 130/23. 12. 2015 г. по гр. д. № 855/2011 г. по описа
на ВКС, I Т. О.
Така или иначе, в конкретния случай, с
оглед датата, на която е изтекъл срока по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както се
посочи по-горе, изпълнителното производство е прекратено екс леге на 20.11.2011г. или преди постановяването
на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че за процесното
вземане следва да намери приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г.
разрешение /съгласно което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането/, в този
случай новата погасителна давност започва да тече от момента, в който
изпълнителното производство бъде прекратено.
Както се посочи по-горе, в конкретния
случай прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на
20.11.2011г. и от тази дата следва да се счита, че е започнал да тече новият
давностен срок. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство е постъпила в съда на 30.11.2018г. с вх.N:2032568, като към тази дата е изтекъл и най-дългият срок за
погасителна давност, предвиден в чл.110 от ЗЗД, а именно - пет години. Ето защо, по силата на чл.119 от ЗЗД,
следва да се считат погасени не само главното, но и всички произтичащи от него
допълнителни вземания.
Изложените съображения дават основание
на съда да формулира извод, че към
момента на предявяването на иска вземанията, които са предмет на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК са погасени по давност.
Систематично следва извода, че предявеният иск с правно основание
чл.439, вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК е основателен и като такъв следва
да бъде уважен изцяло.
По отношение на сторените по делото
разноски:
С действията си по образуване на
изпълнителното дело през 2017г. и предприемането на изпълнителни действия по
същото, вкл. чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищцата, ответникът е дал повод за завеждане на иска и
не може да намери приложение разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Напротив,
единствената възможност на ищцата да се защити е била именно чрез предявяването
на настоящия иск. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски в общ размер на 2645,75 лева, а именно 645,00 лева - държавна такса и 2000,00 лева
- адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО във връзка с
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124
ал.1 от ГПК по отношение на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.София
1000, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от Илка Димова Мазгалева че Х.С.Х. с ЕГН:********** ***, НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист от 08.10.2009г., издаден
ч.гр.д. №5944/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Русе, 8-ми граждански състав, както следва:
сумата от 6849,28 евро /шест хиляди
осемстотин четиридесет и девет евро и двадесет и осем евро цента/ - главница; 765.78 евро /седемстотин шестдесет и
пет евро и седемдесет и осем евроцента/ - лихва върху главницата от 14.03.2009
г. до 30.09.2009 г.; законна лихва върху главницата от 01.10.2009 г. до
изплащане на вземането; сумата от 297.88
лева
/двеста деветдесет и седем лв. и осемдесет и осем стотинки/ - разноски по
делото за заплатена държавна такса и 547,00 лева /петстотин
четиридесет и седем лв./ - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление: гр.София
1000, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 19, ет.2, представлявано от Илка Димова Мазгалева да заплати на Х.С.Х.
с ЕГН:********** *** сумата от 2645,75
лева за направени разноски по делото, от които 645,00 лева за държавна такса и 2000,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/