Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. С., 18.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр.С., наказателен състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 129
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Г. О. “ ЕООД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление гр.С., „П. З. - З. “, представлявано от
управителя А. А. С. , против Наказателно постановление № 19-000887/17.01.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.С., с което на основание чл.415, ал.1 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата е застъпена позиция за неправилна
формулировка на обвинението поради посоченото от наказващия орган, че
незаплатеното трудово възнаграждение на служителя Й. П. е фиксирано като
брутно, което „поставя под съмнение прецизността, точността и
обстоятелствеността на длъжностното лице“. Счита се, че не е преценена правилно
тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства и размера на санкцията. Изразява се становище за
тенденциозно отношение към дружеството поради съставянето на няколко
наказателни постановления за едно и също нарушение и за липса на мотиви относно
размера на наложената санкция над минималния такъв. Моли се за отмяна на НП
като неправилно и незаконосъобразно, в условията на алтернативност да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН респ. чл.415в КТ за маловажен случай.
Административнонаказващият орган, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Изразява
становище за пълна съобразеност на НП с изискванията на процесуалния и
материалния закон, за безспорна установеност на нарушението и липса на
основание за прилагане хипотезата на маловажен случай поради естеството на
нарушението – неизпълнение на предписание. Относно индивидуализация на
наказанието посочва, че АНО се е съобразил с издадените и влезли в сила в
предходен период 12 броя наказателни постановления, които представя в съдебното
заседание. Моли за решение, с което да бъде потвърдено НП.
Районна прокуратура - С., при
редовност на призоваване, не се представлява, не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка,
преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,
намира за установено следното:
На
30.07.2018г. св. М.Г. - гл.инспектор и св.Р.И. - помощник-инспектор, служители
при Дирекция „Инспекция по труда“ – С., извършили проверка в производствената база
на ТД „Г. О. “ гр.С., намиращ в гр.С., П.
З. - З. . Там било установено, че обектът не работи и няма лице, което да
представлява търговеца. Целта на тази проверка била да се проследи дали се
спазва трудовото законодателство, тъй като имало подадена жалба от един от напусналите
дружеството работници, че не са изплатени трудовите възнаграждения за дълъг
период от време. Св.Г. осъществила връзка по телефона с управителя на ТД А. С.,
който продължителен период от време протакал представянето на изискваните за
проверка документи. Св.Г. и св.Ж. – главен инспектор, се запознали със същите
след получаването на тази документация на 24.10.2018г., като към него момент
лицето Г. Н. П. бил упълномощен да представлява работодателя по приемането и
подписването на документи в административното производство.
От съдържащите се в представената документация данни
било установено, че между ТД и служителя Й. Р. П. е сключен трудов договор № 102/21.04.2011г., съгласно който лицето изпълнява
длъжността „електромонтьор“ с работно място „Г. О. “ в гр.С., при условията на 8-часово
работно време и с първоначално месечно възнаграждение в размер 325.00 лева,
изменено с Допълнително споразумение от 01.01.2017г. на 460.00 лева и
впоследствие на 510.00 лева, съгласно ПМС № 316/22.12.2017г. Трудовото правоотношение с посоченото
лице било прекратено със Заповед № 1/11.07.2018г.,
на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 11.07.2018г. На работника обаче
не било изплатено трудово възнаграждение за месец декември 2017г. Поради това,
в т.3 в съставения Протокол № ПР–1828561 за извършена проверка на 30.07.2018г.
и 24.10.2018г., било дадено предписание на ТД-работодател в срок до
16.11.2018г. да изплати дължимото възнаграждение, при брутен размер на
заплатата 542.80 лева.
Посоченото предписание било връчено на работодателя
чрез упълномощеното към него момент за това лице Г. П., но същото не е било
обжалвано по предвидени в АПК ред. Осъществена била последваща проверка на
20.12.2018г., за провеждането на която управителят бил уведомен, както и за
обстоятелствата, че при неизпълненост на предписанието предстои съставянето на
АУАН. Контролните органи установили, че последното не било сторено, поради
което св.Ж., запозната с всички относими по случая факти, съставила АУАН №
19-000886/20.12.2018г. за нарушение на
чл.415, ал.1 КТ, екземпляр от който бил получен от управителя С.на 27.12.2018г.
(л.9).
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, възпроизвеждащо съдържащите
се в АУАН констатации, приети за установени от страна на наказващия орган и с
дадената правна квалификация. Наложената на основание чл.415, ал1 КТ
имуществена санкция е над минималния размер, а именно 2 500 лева, без
мотиви на решението на АНО в тази му част. Не са посочени никакви фактори,
които да представляват обосновката за такъв размер на наказанието.
При проследяване и обсъждане на
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установяват нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до накърняване правото на защита
на санкционирания правен субект респ. до опорочаване на самото производство,
нито такива по приложението на материалния закон.
На база събрания доказателствен материал – писмени доказателства и
свидетелски показания, по несъмнен начин се установява факта на извършеното
нарушение, изразяващо се в неизпълнение предписанието на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Даденото предписание в указания от
компетентния орган срок – 16.11.2018г. не е било изпълнено към него момент,
нито по-късно – преди проверката на 20.12.2018г., въпреки достатъчното време за
това. Показанията на св.Г., св.Ж. и св.И. са еднопосочни досежно факта на
пълното бездействие на работодателя в насока неизпълнение на задължението му
заплащане на дължимото трудово възнаграждение на лицето Й. П. за конкретния
месец декември 2017г. във визирания срок. Възражението в жалбата за неяснота на
обвинението в частта кое точно възнаграждение е следвало да се заплати е
неоснователно. Административното обвинение е посочило брутен размер, тъй като
по силата на сключения трудов договор това е договорения размер на заплатата,
от който се приспадат дължимите вноски за социално и здравно осигуряване на
лицето и данък общ доход.
При така изясненото от фактическа
страна съдът намира, че деянието не може да се квалифицира като маловажен
случай съобразно нарочната разпоредба на чл.415в, ал.1 КТ, тъй като видно от
доказателствата нарушението не е отстранено веднага след установяването му по
предвидения в КТ ред, за което е имало възможност да бъде сторено, и не следва
да бъде толерирано съзнателното бездействие на работодателя, на когото е била предоставена
възможност да отстрани този пропуск от контролните органи с даването на самото предписание.
Същевременно обаче настоящият съдебен
състав намира, че възражението за липсата на мотиви относно размера на
наложената имуществена санкция над минималния такъв от 1500 лева, се явява
основателно. Административното обвинение, като фактически и правни рамки, се
съдържа в АУАН и впоследствие в НП, и същото се приравнява на обвинителен акт,
предвид което всички факти и обстоятелства свързани с обвинителната теза и
насочени към реализиране наказателната респ. административнонаказателната
отговорност на даден правен субект следва да са посочени точно и изчерпателно. Страните
са равнопоставени в процеса и след като АНО
е разполагал още към момента на повдигане на обвинението с данни –
предходни НП, е следвало да ги посочи към него момент, а не да ги представя
едва пред съда и да се позовава за първи път на тях в пледоариите. Съдът не е
приравнен на административнонаказващ орган, а е въззивна инстанция, която контролира
дейността на първия, и е недопустимо да се очаква, че следва да осъществява
функциите на АНО по формулиране или внасяне на допълнения в обвинението. Така
възприетият подход представлява нарушаване на посочения принцип на
равнопоставеност на страните, тъй като лишава от възможността привлеченият към
отговорност субект да се запознае своевременно с визираните доводи и съответно
да може да вземе навременно отношение във връзка с предоставеното му и
гарантираното от закона право на защита. В противен случай този принцип се
явява една гола декларация за наличните права на лицата и налага съмнение за
преднамерена репресия, а не за налагане на справедливо наказание.
По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-000887/17.01.2019г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „Г. О.
“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С., „П. З. - З. “,
представлявано от управителя А. А. С. , на основание чл.415, ал.1 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и
петстотин) лева за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на имуществената
санкция до минималния такъв от 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. С., по реда на Административно процесуалния кодекс, в
14-дневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: