№ 101
гр. Севлиево , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20214230100033 по описа за 2021 година
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК. Съединен е и иск по чл.
56 СК.
Делото е образувано по искова молба от И.. К. ХР., с ЕГН **********, от гр.
************************************, ет. 6, ап. 16 срещу ХР. В. ХР., с ЕГН **********,
от гр. ************************************
В исковата молба се излага, че страните сключили граждански брак на 01.04.1979 г. в
гр. Габрово, за което бил съставен акт за гр. брак № ********** г., който бил първи и за
двамата. От брака страните нямали деца, ненавършили пълнолетие. Семейното жилище,
представлявало апартамент в гр. ************************************ Същото било
собственост на ответника. С течение на годините страните се оказали с различни характери
и противоположни възгледи за брак и семейство. Отношенията им станали крайно
негативни. Възниквали конфликти по най-различни поводи, които довели до пълно
отчуждение помежду им. Ответникът станал избухлив, смятал, че всички са му виновни.
Често пъти скандалите ставали през нощта. Във фактическа раздяла били от 01.10.2019 г..
Бракът бил изпразнен от съдържание, формален и съществувал само на хартия, дълбоко и
непоправимо разстроен. Иска постановяване на решение, с което да бъде прекратен брака
поради дълбоко и непоправимо разстройство без произнасяне по вината. Желае
предоставяне семейното жилище на ответника и запазване брачното си фамилно име - Х..
Не претендира разноски.
В изпълнение на задълженията си по чл. 131 - 133 ГПК съдът е приел исковата
молба и е изпратил препис от нея и от приложените доказателства на ответника за отговор.
Ответника, в писмен отговор, заявява, че изложените в исковата молба обстоятелства
отговарят на действителността. Моли за постановяване на решение, с което да бъде
1
прекратен брака, без произнасяне по вината и да му бъде предоставено за ползване
семейното жилище.
В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове по доводите изложени в исковата молба.
В съдебното заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по доводите изложени в същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение от 30.12.2020 г., че И.К. Л. и ХР. В. ХР., са сключили
граждански брак на 01.04.1979 г., за което е съставен акт за граждански брак № **********
г. в гр. Габрово, Община Габрово. Посочено е в удостоверението, че след брака съпругата
ще носи фамилното име Х..
Установяват се от показанията на свидетелката С.Д., следните факти: свидетелката
заявява, че с ищцата са колежки, работят в завод „Идеал Стандарт – Видима“; познават се от
14 години; познава и съпругът й, но ищцата я познава повече; семейството не вървяло
добре, не се разбирали, ищцата се изнесла от преди година и половина от семейното
жилище; децата на страните били големи, пълнолетни.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК е необходимо
установяване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно
ППВС № 10/1971 г., дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Непоправимо е разстройството, което
не може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите.
Съпружеските отношения между страните по делото са прекъснати окончателно и
безвъзвратно, като не може да се очаква същите да бъдат заздравени. Видно от установената
по делото фактическа обстановка между тях липсват отношения, основаващи се на взаимно
доверие, разбирателство, обща насоченост и грижа за семейството. Не се спори по делото, а
същото се установи и от събраните свидетелски показания, че от около година и половина
преди съдебното заседание, съпрузите са във фактическа раздяла и са се отчуждили един от
друг и контактите и отношенията им не са като между съпрузи. Поради горното съдът
намира, че бракът между страните е изцяло лишен от дължимото съдържание, съгласно
разпоредбите на чл. 14 и сл. СК и съществува само формално. В тази насока липсват
противоречия между доводите на страните, свидетелските показания и писмените
доказателства по делото. Установи се по делото и липса на ненавършили пълнолетие деца
родени от брака между страните, поради което съдът не следва да се произнася по
въпросите, касаещи децата. Относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо
2
разстройство на брака, съдът не следва да се произнася, доколкото страните не са поискали
това. Предвид изложеното брака между страните следва да бъде прекратен с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на съпруга си, но не е
предявила искане за възстановяване на фамилно име поради което, по такова искане съдът
не дължи произнасяне.
Страните не претендират да си заплащат издръжка един на друг след прекратяване на
брака, поради което такава не следва да им бъде присъждана.
Относно ползването на семейното жилище съдът намира следното:
Ползването на семейното жилище, което е собственост на ответника, съдът намира,
че следва да се предостави на последният, с оглед предвидените в чл. 56, ал. 1 СК
предпоставки за предоставяне ползването му. Съображенията за този извод са, че страните
нямат ненавършили пълнолетие деца, не се установи ответника да има друго жилище, като е
трайно установен в гр. Севлиево, поради което има жилищна нужда, а семейното жилище е
неделимо като имот от една страна, като влошените отношения между съпрузите от друга
страна не предполагат съвместно ползване на жилището.
Съдът определя окончателна държавна такса за решаване на делото за развод в
размер на 50,00 лева, с оглед материалното състояние на страните. При образуване на
производството по настоящото дело, ищцата е заплатила държавна такса в размер на 30,00
лева. Ответника следва да бъде осъден да заплати остатъкът от държавната такса за
решаване на делото за развод – 20,00 лева по сметка на РС - Севлиево. Страните не си
дължат разноски за заплатени такси и за заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед
решението, в частта за вината за разстройството на брака, на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, а
също и предвид липсата на претенции за такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
на основание чл. 49, ал. 1 СК, брака сключен на 01.04.1979 г., за което е съставен акт за
граждански брак № ********** г. в гр. Габрово, Община Габрово, между И.. К. ХР., с ЕГН
**********, от гр. ************************************, ет. 6, ап. 16 и ХР. В. ХР., с
ЕГН **********, от гр. ************************************
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в гр. ************************************ на ХР. В. ХР., с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА ХР. В. ХР., с ЕГН **********, от гр.
************************************ да заплати в полза на държавата по сметка на РС
– Севлиево държавна такса в размер на 20,00 лева, както и 5,00 лева за служебно издаване
3
на изпълнителен лист, в случай че присъдената сума не бъде внесена доброволно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4