РЕШЕНИЕ
№ 2653
гр. Бургас, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120102776 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 ГПК по искова молба от
„Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: .......................,
законен представител ............................. – ................, пълномощник: А. С. Г. – .................,
срещу Х. Т. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: .............................., с постоянен адрес:
......................, за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи сумата
от 908,81 лева /деветстотин и осем лева и осемдесет и една стотинки/, дължима на
основание сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние №
312888, от която: сумата от 742,86 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и
шест стотинки/ главница, сумата от 165,95 лв. /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и пет
стотинки/ договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 06.11.2020 г. –
02.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, считано от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 7433/2021г. на БРС. Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 07.101.2020г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 312888 при условията на ЗПФУР. Сочи се, че до
входиране на заявлението са постъпили плащания в размер на 160,21 лв. разпределени,
както следва: 57,14 лв. главница, 26,40 лв. договорна лихва, 66,67 лв., неустойка и 10 лв.
разноски за извънсъдебно събиране.
Прави се позоваване на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, според който
вземането за главница е разсрочено на 14 вноски, първите 13 от които в размер на 57,14 лв.
и последната четиринадесетата вноска в размер на 57,18 лв. за периода от 06.11.2020 г. –
01.12.2021 г. Твърди се, че вземането е с настъпил падеж. Погасена е главница в размер на
57,14 лв., с което е изплатена вноската за 06.11.2020 г. Твърди се, че е останала дължима
1
главница в размер на 742,86 лв. за периода от 06.12.2020 г. – 01.12.2021 г. Ищецът посочва,
че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора годишният лихвен процент е определен в размер на
40.15 %. Погасената договорна лихва е за периода от 07.10.2020 г. – 06.11.2020 г., поради
това се претендира договорна/възнаградителна лихва за периода от 06.11.2020 г. –
02.10.2021 г., определена в размер на 165,95 лв. Претендират се разноски от исковото и
заповедното производство. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр.
чл. 240 от ЗЗД - по отношение на претендираните главница и възнаградителна лихва.
От процесуалния представител на ищеца е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение.
По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 7433 / 2021 г. по описа на БРС, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за процесните
суми. С оглед хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът намира предявения установителен
иск за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови
неприсъствено решение. За да бъде постановено неприсъствено решение следва да са налице
предпоставките за това установени в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно на страните да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Бургаски районен съд намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК.
От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано
предположение за това, че страните са били в облигационни правоотношения, по които
заемодателят като изправна страна е изпълнил задължението си по договора. Ето защо
предвид, липсата на данни за погасяване на задълженията, съдът намира, че от
представените доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната
основателност на предявения иск за плащане на сумата от общо 908,81 лв.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и
негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от
непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира
по същество.
Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва в тежест
на ответника да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в
настоящото производство, а именно сумата от 75 лв., представляващи заплатена държавна
такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д. №
7433/2021 г. на БРС в общ размер от 75 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, Бургаски районен съд
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Т. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: .............................., с постоянен адрес: ......................, че в полза на „Изи
финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ......................., законен
представител ............................. – ................, пълномощник: А. С. Г. – ................, съществува
вземане в размер на 908,81 лева /деветстотин и осем лева и осемдесет и една стотинки/,
дължима на основание сключен между страните договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 312888, от която: сумата от 742,86 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/ главница, сумата от 165,95 лв. /сто шестдесет и пет лева и
деветдесет и пет стотинки/ договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от
06.11.2020 г. – 02.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, считано от 25.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7433/2021г. на БРС.
ОСЪЖДА Х. Т. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: .............................., с постоянен
адрес: ......................, да заплати на „Изи финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ......................., законен представител ............................. – ..................,
сумата от 225 лв. (двеста двадесет и пет лева), представляващи направените по делото
разноски и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски по ч.гр. д. № 7433 / 2021 г. по
описа на РС - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3