Р Е Ш Е Н И Е
№ 192, 12.04.2019 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от
председателя т.д.№773 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по
искова молба, предявена от А.А.М., ЕГН **********
*** против “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“,
бул.“Д-р Г.М.Димитров“№1.
Ищецът А.А.М., ЕГН ********** ***
твърди, че на ***е била пътник на задната седалка в автомобил марка „ВАЗ“,
модел 21061, рег.№К8749АХ, управляван от С.Ю.Ю., ЕГН **********.*** при
навлизане в ляв завой шофьорът изгубил управлението на автомобила, който се
завъртял, напуснал платното за движение и се ударил с дясната странична част в
електрически стълб. В резултат на удара на ищеца били причинени следните
телесни повреди: счупване в областта на дясна тазобедрена става, довело до
трайно затрудняване движението на долния десен крайник за срок по-голям от 30
дни; мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, довело до разстройство на
здравето; охлузвания по крайниците, емболия и тромбоза на илиачна артерия,
причинили болка и страдание. Тя и другите спътници били откарани с линейка в
болницата в ***, а по-късно в ***, където лечението й продължило до *** На ***
постъпила на лечение в ***, където лечението продължило до ***/където била
извършена операция на тазобедрената става/. Лечението продължило: в ***през
периода ***– *** и в ***през периода ***– ***/където била извършена
рехабилитация/; в *** през периода ***– ***/където било извършено поставяне на
става; в ***през периода ***– ***/където била извършена рехабилитация/.
С влязла в сила присъда по НОХД
№1296/2017г. по описа на ПОС водачът С.Ю.Ю. бил признат за виновен в това, че
на ***при управление на лекия автомобил е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил на А.А.М. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дясна тазобедрена става, довело до трайно затрудняване движенията
на долен десен крайник за срок, по-голям от 30 дни.
Поддържа се, че в резултат на
причинената телесна повреда А.М. е претърпяла и продължава да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в: болка, страдание, стрес, безсъние,
психически и нервни кризи, невъзможност да се движи, болки след претърпените
операции, към настоящия момент – затруднено придвижване с помощни средства и с
чужда помощ.
Твърди се, че към датата на
произшествието виновният водач е имал валидна застраховка “гражданска
отговорност” при “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
здраве”АД, посредством застрахователна полица №BG/30/116001036538 за периода от
04.04.2016г. до 04.04.2017г.
Твърди се, че на 29.03.2018г.
ищецът предявила пред посочения застраховател претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Искането
за обезщетяване на имуществените вреди било удовлетворено изцяло, а това за
неимуществените – частично, като изплатеното обезщетение е в размер на
15 000,00 лева. Като счита, че така определеното обезщетение е крайно
занижено и неотговарящо на принципа за справедливост и на трайната съдебна
практика за подобни случаи, ищецът сезира съда с искане да се постанови решение,
с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 30 000,00 лева,
представляваща разликата от платеното от застрахователя до пълния размер на
полагащото й се обезщетение за неимуществени вреди. Сумата се претендира ведно
със законна лихва, считано от датата на деликта – ***до окончателното
изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е
постъпил отговор от ответното дружество “Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве”АД, с който иска се оспорва. Ответникът счита: че
платеното на ищеца обезщетение в размер на 15 000,00 лева компенсира
справедливо и напълно ищеца за претърпените вреди; че с поведението си същата
на 50% е допринесла за причиняване на вредите, тъй като е пътувала в автомобила
без предпазен колан и освен това по собствено желание е пътувала в същия, който
е необезопасен със странични въздушни възглавници. Оспорва, че ищеца е
изпаднала в нервна криза и че все още не се е възстановила от травмата.
Ответникът счита, че не дължи лихва за забава, тъй като се е произнесъл по
искането и е заплатил обезщетение в срока по чл.497, ал.2, т.1 КЗ.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Съгласно влязла в сила на
20.09.2017г. присъда по НОХД №1296/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, С.Ю.Ю.,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***на главен път ІІ-58 в ***,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил ВАЗ, с рег.№К8749АХ
е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на А.А.М., изразяваща се в счупване на дясна тазобедрена става, довело
до трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за срок, по-голям от
30 дни.
По делото е безспорно
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е било налично валидно
застрахователно правоотношение между виновния водач и ответното дружество,
посредством застрахователна полица №BG/30/116001036538 с покритие от 04.04.2016г. до 04.04.2017г.
Безспорно е също, че на 29.03.2018г. А.М. е предявила през застрахователя
претенция за обезщетяване на претърпените от катастрофата имуществени и неимуществени
вреди, като претенцията за имуществените вреди била удовлетворена изцяло, а за
неимуществените вреди й била изплатена сумата 15 000,00 лева.
Приети са като доказателства
множество медицински документи за състоянието и проведеното лечение на ищеца. В
приетата експертиза на вещото лице Д.М. е обобщено, че при въпросния инцидент
на А.М. са причинени: нарушение на целостта на дъното на тазовата част на дясна
тазобедрена става; контузия на гръдно-коремната област, лицето и долните
крайници. Приета е била в Клиника по гръдно-коремна хирургия за наблюдение,
терапия и изследвания. След изписването поради продължаващи болки в дясна
тазобедрена става е приета на *** с диагноза „счупване на ацетабулума –
закрито“, където е лекувана консервативно. Изписана е на *** с препоръка за
провеждане на рехабилитация. Поради болки в ставите на ляв долен крайник на ***е
постъпила в ***с тромбоза на вените на ляв крак, където е лекувана
консервативно и изписана на *** Поради ограничени движения и болки в ставите на
долните крайници е приета на ***в ***за провеждане на рехабилитационна терапия
и е изписана на *** Поради силни болки в дясна тазобедрена става постъпва
отново в ***на ***с диагноза „протрузия /изтъркване, нарушение на целостта на
дъното на тазовата част на дясната тазобедрена става/ на ацетабулума. На
09.09.2016г. е оперирана, при което е извършена тотална смяна на дясна
тазобедрена става. Изписана е на *** Поради все още ограничени движения в
ставите на долните крайници, на ***А.М. е приета в болница за рехабилитация.
След подобрение е изписана на *** Поради хроничен болков синдром в областта на
опорно-двигателния апарат е престояла в болница за рехабилитация за периода
13.09.2018г. – 20.09.2018г.
Експертизата установява, че
ищецът страда от артрозна болест, предшестваща травмата. Полученото при ПТП
нарушение на целостта на дъното на ацетабулума се явява катализатор, който
усилва болковия синдром и ограничава движенията в ставата. Единственият метод
за лечение на такъв вид увреда, комбинирано с предшестващо заболяване според
експерта е подмяната на ставата с изкуствена, което е и сторено в случая. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че всичко е усложнение на съществуващ
проблем; ако не е била травмата, М. е можела да живее с артрозата, болките й да
са поносими и да не се стигне до смяна на ставата. След травмата от ПТП болките
са станали непоносими и смяната на ставата е било единственото решение.
В експертизата е посочено, че при
произшествието на ищеца е била причинена болка със силно изразен характер,
която е намалявала бавно с времето. Страданията са били силно изразени, поради
продължителността, затрудненото придвижване и обслужване по време на лечението
в болнична и в домашна среда.
Приетата автотехническа
експертиза на вещото лице Ст.М. установява, че: причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил – С.Ю.се
е движел с несъобразена скорост; А.М. е била пътник в автомобила на задната
седалка в средата между двама други пътници; няма данни дали М. е била с
поставен предпазен колан; при удар на автомобила в дясната му страна в момента
на удара тялото на ищеца ще се придвижи към дясната вътрешна част на купето и
къде точно ще се удари зависи от разположението на пътника, седящ от дясната й
страна.
В съдебно заседание и двамата
експерти са заявили, че ползването на предпазен колан от ищеца в случая не би довело
до избягване или намаляване по степен на получените травми, доколкото не се
касае до челен удар на автомобила. Не може да се сподели доводът на ответника,
че ищцата сама се е изложила на риск, като се е съгласила да пътува в
необорудван със странични въздушни възглавници автомобил. Техническата изправност
и безопасност на лекия автомобил нямат отношение спрямо поведението на ищеца и спрямо
неговото субективно отношение към деянието. Ето защо съдът приема за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Въз основа на гореизложеното и
предвид задължителната сила на присъдата /чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е
налице виновно противоправно деяние от страна на С.Ю.Ю., изразяващо се в
нарушаване на визираните в присъдата конкретни правила за движение, което е в
пряка причинно-следствена връзка с причинените на ищеца телесни увреждания и
претърпените във връзка с тях болки и страдания. Предвид установената
противоправност на деянието, виновно извършено от водача на застрахования лек
автомобил и настъпилия в следствие на това вредоносен резултат, съдът счита, че
съгласно чл.432, ал.1 от КЗ са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за репариране на причинените на ищеца неимуществени
вреди.
За установяване на характера и
интензитета на претърпените неимуществени вреди по делото са разпитани
свидетели. А. М. /дъщеря на ищеца, чийто показания се преценяват съгласно
чл.172, ГПК/ и Р.Р.установяват, че след катастрофата състоянието на А.М. се
променило коренно – вече не може да работи *** работа, преживяла е голям шок,
плачела, страхува се да се качи в кола; дълго време е била обездвижена, а на
грижите на дъщеря си разчита и досега.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й
телесни повреди следва да бъдат репарирани с присъждане на обезщетение от
страна на застрахователя.
Предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на
дължимото обезщетение ще следва да се определи по справедливост. При това съдът
отчита претърпените първоначално силни болки, а впоследствие извършените
операции и проведено лечение, продължителният период на възстановяване.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че сума в размер на 25000,00 лева се явява
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. От тях
ответникът е изплатил 15 000,00 лева, поради което искът ще се уважи за
сумата от 10 000,00 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 30 000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Съгласно
чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се дължат
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. В случая ищецът е предявил претенция пред
ответника на 29.03.2018г., като не се твърди и не се доказва по-ранна дата на
уведомяване от застрахования. Ето защо законна лихва върху определеното от съда
обезщетение ще се присъди от посочената дата, като акцесорната претенция за
предходен период – от датата на деликта – ***ще се отхвърли.
По
отношение на разноските.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената
част от иска. А.М. е била представлявана от адв.Я.М.С. при условията на чл.38,
ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо и на основание чл.38, ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адвоката адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца в размер на 477,00
лева, определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважения размер на
иска от 10 000,00 лева.
Ответникът
не претендира разноски, поради които не следва да му се присъждат такива по
съразмерност.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавна такса в размер на 400,00 лева, съобразно уважения размер на
претенцията, както и сумата 300,00 лева – платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“№1 да
заплати на А.А.М., ЕГН ********** *** сума в размер на 10000,00/десет/ хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от причинените телесни повреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с ПТП на ***, виновно причинено от С.Ю.Ю. – водач на застрахован при
ответника лек автомобил марка „ВАЗ“, модел 21061, рег.№К8749АХ, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 29.03.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10000,00 лева до пълния предявен размер от 30000,00 лева,
както и акцесорния иск за лихви за периода от ***до 28.03.2018г.
ОСЪЖДА “Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“№1 да
заплати на Я.М.С. 477.00 лева – дължимо адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА
“Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве”АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Д-р Г.М.Димитров“№1 да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата 400,00 лева – държавна такса за уважената част от иска, както
и сумата 300,00 лева – разноски за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: