РЕШЕНИЕ
Номер 4416.11.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.I. състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Габриел Р. Русев
Секретар:Петя Х. Михайлова
Прокурор:Окръжна прокуратура - К.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20205100600186 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № */**.06.20** год., постановена по Н.о.х.дело № 4*/20**
год., К.йският районен съд е признал подсъдимия М. Г. от гр.К. за виновен в
това, че на 30.10.2019 год. в гр.К., без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал високорисково
наркотично вещество – амфетамин, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент „амфетамин” 36.3 % /тегловни процента/, с нетно тегло
0.42 грама, поради което и на основание чл.354а, във вр. с чл.58а от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, като е
намалил размера на това наказание с 1/3, при което наказанието, което трябва
да изтърпи е „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален
„общ” режим на изтърпяване, както и наказание „глоба” в размер на 2 000 лв.
На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият М. Г. да
изтърпи изцяло отложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 8
месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, наложено му по
Н.о.х.дело № 4**/20** год. по описа на Районен съд – К.. С присъдата съдът е
приспаднал на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия
1
М. Г. е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице с
рег.№ 1947зз - 309/30.10.2019 год. На основание чл.354а ал.6, във вр. с ал.3 от
НК е отнел в полза на Държавата веществените доказателства – амфетамин, с
нетно тегло 0.42 грама, предаден на съхранение в ЦМУ, отдел „МРР - НОП” –
гр.С. с Приемателно - предавателен протокол № 68777 от 04.03.2020 год.
Осъдил е подс.Г. да заплати по сметка на ОД на МВР - К. направените по
делото разноски, в размер на 86.86 лв.
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
служебно назначения защитник на подсъдимия М. Г. – адв.Н. К. от АК - К., с
която същия обжалва първоинстанционната присъда като неправилна и
необоснована, постановена при нарушение на материалния закон, а
наложеното наказание счита за явно несправедливо. Защитникът на
подсъдимия твърди в жалбата си, че извършеното от подсъдимия деяние
представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 т.9 от НК, поради
което са налице основания за преквалифициране на деянието по чл.354а ал.5,
във вр. с ал.3 т.1 от НК, като развива подробни съображения в подкрепа на
становището си. Моли обжалваната присъда да бъде изменена, като бъде
приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и бъде
преквалифицирано деянието от чл.354а ал.3 т.1 от НК на чл.354а ал.5, във вр.
с ал.3 т.1 от НК. Във въззивната инстанция делото е разгледано в отсъствие на
подсъдимия М. Г. , при условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК. В съдебно
заседание пред въззивния съд защитникът на подс.Г. поддържа жалбата си по
изложените в нея съображения. Представя писмено становище, в което излага
доводи и съображения, аналогични на изложените такива в жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - К. изразява становище, че
въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна. Намира, че
от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличието на
маловажен случай на държане на наркотично вещество, като споделя
направените от първоинстанционния съд изводи в тази връзка. Твърди, че
държаното от подсъдимия количество наркотично вещество – амфетамин, не
може да се приеме като еднократна доза. Счита, че не са налице основания за
отмяна или за изменение на присъдата.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
2
обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице – служебно назначен
защитник на подсъдимия, и в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и по
съображения, различни от изложените в нея.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Г.
обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата
инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК,
при което подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като във въззивното производство не се
сочат нови доказателства и не са извършвани процесуално-следствени
действия по събиране на такива от настоящата инстанция. Въз основа на
събраните на досъдебното производство и в хода на първоинстанционното
съдебно следствие доказателства, от фактическа страна се установява
следното:
Подсъдимият М. Г. е роден на **.**.**** год. в Р.Т., живущ в гр.К.,
български и турски гражданин. Има завършено средно образование, не е
женен, безработен е. Осъждан е с влезли в сила съдебни актове, както следва:
с Решение № */**.**.20** год. по Н.а.х.дело № 2**/20** год. по описа на РС -
К., с което за извършено на 11.01.2012 год. престъпление по чл.354а ал.5, във
вр. с ал.3 т.1 от НК, на основание чл.78а от НК му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., влязло в сила на
09.05.2012 год.; и с Присъда № 6*/**.*.20** год. по Н.о.х.дело №
4**/20** год. по описа на РС - К., с която за извършено на 29.01.2018 год и на
11.02.2018 год. престъпление по чл.354а ал.3 т.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК
осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3
години, както и на наказание „глоба” в размер на 2 000 лв., влязла в сила на
3
14.06.2018 год..
На 30.10.2019 год. в РУ - К. била получена оперативна информация, че
подсъдимият М. Г. държи наркотични вещества в себе си. По този повод бил
сформиран екип от РУ- К., в чийто състав влизали полицейските служители -
свидетелите С. Р., Г. К. и А. Ч.. Те предприели действия по установяване на
подс.Г., като се позиционирали до бл.** в кв.„В.” в гр.К., На това място около
21:45 часа на 30.10.2019 год. дошъл подсъдимият Г., тъй като имал уговорена
преди това по телефона среща със св.Д. И. от гр.К.. Дясната ръка на подс.М.
Г. била свита в юмрук и същият вървял по пътека между бл.** и трафопост.
Свидетелят Д. И. дошъл на уговорената среща преди подсъдимия М. Г. .
Последният бил на разстояние около 1 метър от св.Иванов, когато
полицейските служители се приближили към подсъдимия Г.. Св.К. хванал
двете му ръце, при което подсъдимият пуснал на земята държаното от него в
дясната му ръка, свита в юмрук, бяло прахообразно вещество, увито в
станиол. Тогава св.А. Ч. му поставил помощни средства - белезници на
ръцете. На място пристигнала дежурна оперативна група от РУ- К.. Извършен
бил оглед на местопроизшествие от разследващ полицай при РУ- К., като
увитото в станиол бяло прахообразно вещество при извършения наркополеви
тест реагирало на амфетамин и било иззето със съставения на място протокол
за оглед на местопроизшествие.
На 01.11.2019 год. за времето от 11:00 часа до 11:15 часа бил извършен
оглед на веществени доказателства, иззети е протокол за оглед на
местопроизшествие - увито в станиол бяло прахообразно вещество. Теглото
на бялото прахообразно вещество било измерено е аналитична везна, като
възлязло на 0.427 грама.
Видно от писменото заключение на вещото лице Ц Т. по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство физико - химическа
експертиза - Протокол за извършена експертиза № 614/04.12.2019,
изследваното бяло прахообразно вещество представлява амфетамин (със
съдържание на кофеин), е нетно тегло 0.42 грама, със съдържание на
„амфетамин” – 36.3 % /тегловни процента/.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от признанието на подсъдимия М. Г. ,
4
направено в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, при което същият е заявил, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на
досъдебното производство гласни доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Р., Г. К. и А. Ч.,
дадени на досъдебното производство пред орган по разследването; както и от
писмените и вещественото доказателства, приобщени от първоинстанционния
съд към доказателствената съвкупност по надлежния ред – Протокол за оглед
на местопроизшествие от 30.10.2019 год., ведно с фотоалбум към него;
Протокол за оглед на веществени доказателства от 01.11.2019 год. и
фотоалбум към него; и писменото заключение на вещото лице Ц Т. по
извършената на досъдебното производство физико - химическа експертиза –
Протокол № 614/04.12.2019 год, които съдът е приел за еднопосочни и
изграждащи една безспорна и логична житейска ситуация, които не се и
оспорват от страните.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка
първоинстанционния съд е приел, че обвинението е доказано по несъмнен
начин, направил е извод относно осъществяване от подсъдимия на
престъпление по чл.354а от НК от обективна и субективна страна – относно
авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, и
формата на вината на подсъдимия, като го е признал за виновен в
извършването на това престъпление и при приложението на чл.58а от НК му е
наложил посочените по-горе наказания.
Настоящата инстанция намира, че при постановяването на обжалваната
присъда, ведно с мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила. Така, в диспозитива на
обжалваната присъда съдът е посочил като юридическо /цифрово/ описание
на извършеното от подс.М. Г. престъпление разпоредбата на чл.354а от НК,
без да конкретизира в извършването на кой точно от съставите на
престъплението по чл.354а от НК с различни квалификации в отделните му
алинеи и точки е признал подс.Г. за виновен и му е наложил наказания, Освен
това, в диспозитива на присъдата първоинстанционният съд е посочил още,
че определя и налага наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия при
5
приложението на чл.58а от НК, отново непосочвайки дали определянето на
това наказание е станало по реда на чл.58а ал.1 от НК или по този на ал.4 на
чл.58а от НК. По този начин в диспозитива на обжалвания съдебен акт е
допусната неяснота относно волята на първоинстанционният съд досежно
обстоятелствата в извършването на кой точно състав на престъплението по
чл.354а от НК е признал подс.Г. за виновен и му е наложил съответните
наказания; както и по кой точно ред при приложението на разпоредбата на
чл.58а от НК е определил и наложил наказанието „лишаване от свобода” на
подсъдимия. В мотивите към присъдата съдът е посочил конкретната
разпоредба на състав на престъпление по чл.354а от НК – тази на чл.354а ал.3
т.1 от НК, както и е отразил, че наказанието „лишаване от свобода” на подс.Г.
следва да бъде наложено при приложението на чл.58а ал.1 от НК, с оглед
разглеждането на делото по реда на Глава XXVII-ма от НПК, по този начин
допускайки противоречия между диспозитива и мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че съществуващата
неяснота в диспозитива на присъдата относно волята на първоинстанционния
съд досежно обстоятелствата в извършването на кой точно състав на
престъплението по чл.354а от НК е признал подс.Г. за виновен и му е
наложил съответните наказания, и по кой точно ред при приложението на
разпоредбата на чл.58а от НК е определил и наложил наказанието „лишаване
от свобода” на подсъдимия, както и допуснатите противоречия между мотиви
и диспозитив на обжалвана присъдата, представляват съществени нарушения
на процесуалните правила, които препятстват проверката от въззивната
инстанция на правилността - обосноваността и законосъобразността, на
постановената присъда, вкл. и справедливостта на наложеното наказание, а и
нарушават процесуалните права на страните, като в конкретния случай
ограничават правата на държавното обвинение и подсъдимия да узнаят под
хипотезата на коя точно правна норма е подведено инкриминираното
поведение на подс.Г. и какъв е точният ред за определяне на наложеното му
наказание „лишаване от свобода”, и по този начин ги лишават от
възможността за надлежно упражняване на процесуалните им права /да
оспорват изводите на съда и да навежда доводи в тази връзка, да правят
искания и възражения, и др./ по начин, който считат за най-ефективен. В тази
6
връзка следва да се отбележи, че е недопустимо посочената по-горе неяснота
във волята на съда да бъде преодоляна, изхождайки от фактическото
/словесното/ формулиране в диспозитива на присъдата на състава на
престъплението, за извършване на което е признат за виновен и осъден
подс.Г., респ. от посочване в присъдата на израза „...като намалява размера на
така определеното наказание с 1/3...” /досежно приложението на чл.58а от
НК/, или пък изхождайки от мотивите към присъдата, тъй като именно
поради тези неяснота и противоречия не може да се направи извод коя е
меродавната воля на съда по отношение на посочените въпроси.
С други думи, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението
си да постанови съдебен акт при спазване на процесуалните правила, които са
гаранция за осъществяването в пълна степен на процесуалните права на
всички страни в процеса, с оглед законосъобразно постигане целта на
провежданото наказателно производство - разкриване на обективната истина
и постановяване на обоснован, законосъобразен и справедлив съдебен акт.
Ето защо, и тъй като при постановяване на обжалваната присъда
първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения
по смисъла на чл.348 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, довели до
нарушаване и ограничаване на процесуалните права на страните, които
нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са
отстраними от първоинстанционния съд при ново разглеждане на делото,
следва присъдата на районния съд да бъде отменена изцяло и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При този изход на делото, не следва да бъде обсъждан по същество
доводът за неправилна правна квалификация на осъщественото от подс.Г.
престъпление, както и не следва да бъдат обсъждани събраните по делото
доказателства.
Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2,
във вр. с чл. 348 ал.3 т.1, във вр. с ал.1 т.2 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № */26.06.20** год., постановена по Н.о.х.дело №
4**/20** год. по описа на К.йския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
7
Решението не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8