РЕШЕНИЕ
№ 5507
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110215963 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. В. С., чрез адв. С. П. срещу Заповед за
задържане от 25.10.2024г., издадена от 04 РУ-СДВР, с която жалбоподателят
Д. В. П. е задържан на основание чл.72 ал.1 ЗМВР.
В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и се
иска от съда да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява.
Представлява се и от адв. П.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издадената заповед. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Г.. Тя
оспорва жалбата. Иска от съда да потвърди заповедта. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 25.10.2024г Т.Б. – инспектор при 04 РУ-СДВР съставил Заповед за
задържане на Д. В. С. . Заповедта била връчена на С..
1
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – заповед за задържане.
Събраните в производството доказателства са единни и
непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. От тях съдът установи кой и на кого е издал заповедта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
В хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване
на същото и ограничаващо правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 74 ал.2 ЗМВР в заповедта, следва точно да са описани
фактическите и правни основания за задържането. Необходимо е наличие на
правно единство между квалификацията и описаното. В съдържанието на
издадената заповед не се съдържа словесно описание на фактите, които според
административния орган сочат основанието за задържане. Нужно е в
обстоятелствената част да е изведено точно и ясно не приписване на законов
текст, който според съответния орган осъществява конкретен състав
престъпно посегателство/правно основание за задържане, а да се сочат
обстоятелствата, които го описват. В процесната хипотеза е изписано „
неизпълнение на надлежно отправено устно полицейско разпореждане и
възпрепядстване дейността на органите на МВР на бул. „Витоша“ № 4““,
но не е въведено онагледяване на обстоятелствата свързани с конкретното
изпълнително деяние, в случая не са описани конкретни факти, които да
очертават какво, къде, кой е извършил, какво е било поведението на Д. С.,
съответно какво е било съдържанието на отправеното разпореждане.
Описанието на конкретното поведение на С. е от съществено значение, тъй
като то следва да очертае фактическите параметри и даде отговор какво се
твръди да е извършено – от кого, къде и какво е фактическото основание за
задържането. В процесната хипотеза това не е сторено, като в съдържанието
на заповедта не е посочена конкретна фактическа конструкция.
2
В този смисъл са били нарушени правата на задържаното лице, тъй като
същият не е имал възможност, посредством връчването на заповедта, да
установи кои действия, според твърдението на властническия орган, обуславят
задържането му. Така е осуетена възможността на субекта да се защити.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че жалбата е основателна и
като такава следва да бъде уважена.
С оглед изхода на производството СДВР следва да заплати в полза на Д.
В. С. сумата от 700 лв., представляваща разноски за адвокат в производството.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ от 25.10.2024г ., издадена от
инспектор при 04 РУ-СДВР, с която Д. В. С. е бил задържан на основание чл.
72 ал.1 т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Д. В. С. сумата от 700 лв.,
представляваща разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3