р е ш е н И Е
№ 35/21.1.2022г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и
състав, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 1210, по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на К.Г.В.,***,
чез адв. С.П. против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1275-000430/08.07.2021 г. на началник сектор „ПП“ към
ОД на МВР Велико Търново.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да
се наложи на К.Г.В. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б „Б“ –
временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е необоснован, издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и в противоречие с приложимия материален закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Постъпили са писмени
бележки от адв. П., в които излага подробни съображения относно
незаконосъобразността. а. Иска се от съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – началник
сектор „ПП“ към ОД на МВР Велико Търново, редовно призован, не се явява. Взема
становище по жалбата в писмен отговор. Заявява, че ПАМ е прекратена но не
представя никакви доказателства за това, включително и след изрично указание на
съда в тази насока.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата приложени по делото, установи следното :
Процесната ЗПАМ е наложена на жалбоподателя за
това, че на 08.07.21 г., около 05,15 ч. в гр. Велико Търново на ул. „Иван
Вазов“, като водач на л.а „***“ с рег. № *** в посока ул. Цар Асен управлявал
лек автомобил „Дачия Логан“,
собственост на Г.К. В. след употреба на наркотични вещества, установено след
извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000. Същият отчел положителна проба с № 070 с
показание „опиати“- положителен, измерено чрез събрана слюнка от устата на
водача. Издаден бил талон за медицинско изследване с бл. № 088362/08.07.2021 г.
По делото е приложена експертна справка
№ 21/ТКХ-207 от 25.10.2021 г., от чието заключение е установено, че в пробите
кръв и урина, взети от К.Г.В. не се констатира наличие на наркотични и
лекарствени средства от посочените в справката групи, включително и опиати.
Била издадена и процесната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1275-000430/08.07.2021
г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Велико Търново, с която била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б „Б“ – временно отнемане
на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят е получил заповедта на 01.11.2021
г. и е подал жалбата на 05.11.2021 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона
форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали
е съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният административен
акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по
чл. 171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службата за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност.
Оспорваният акт е издаден от началник сектор „ПП“ към ОДМВР Велико Търново, в
това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за това със Заповед рег. № 366з-659/26.02.2021
г. на директора на ОД на МВР – В. Търново.
Съгласно чл. 171, т.1 буква „б” от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, спрямо лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - се прилага ПАМ временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Съответно обаче, пак по силата на
същата разпоредба при наличие на изследване
от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените
стойности са определящи; При тази
законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества. Редът за установяване на употребата на
наркотични вещества е с два алтернативни способа- с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест. Нарушението на водача по чл. 5 ал.3 т.1 пр. 2 от ЗДвп е констатирано
със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Положителната проба на жалбоподателя за опиати обаче е установена с техническо
средство- Дрегер Дръг Чек. Впоследствие
обаче се установява, че водачът е дал кръвна проба, за което е изготвен
Протокол, съгл. Приложение № 4 към чл. 14 ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017. От
приложената експертна справка № 21/ТКХ-207 от 25.10.2021 г. обаче се
установява, че в пробите кръв и урина, взети от К.Г.В. не се констатира наличие
на наркотични и лекарствени средства от посочените в справката групи,
включително и опиати. И доколкото установените стойности с кръвната проба са
определящи за констатацията извършено ли е нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 пр. 2 от ЗДвП, то следва да се приеме, че такова липсва и обвързващата доказателствена
сила на АУАН следва да се приеме за оборена.
Впрочем, че нарушение по чл. 5 ал.3 т.1
пр. 2 от ЗДвП не е извършено, не се оспорва и от административния орган, който
твърди, че преписката е прекратена, но не е представил никакви доказателства за
това пред съда. В тази връзка, с
разпореждане от 10.12.2021 г. на съда изрично е указано на
административния орган , че следва да
уточни дали оспорената ЗППАМ е оттеглена на основание чл. 156 от АПК и в
случай, че е да представи изрични доказателства в тази насока. С писмо Вх. №
10612/30.12.2021 г. съдът е уведомен, че административният акт не е оттеглен на
основание чл. 156 от АПК и че преписката е прекратена по административен ред, без отново да представи доказателства за
това. Дори и да е извършено прекратяване на основание чл. 56 ал.3 от АПК,
това следва да е станало с изричен писмен акт, който подлежи на
обжалване и следва изрично да бъде връчен на заинтересованите лица. Съгласно
чл. 24 ал.1 т.5 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. връщането на СУМПС става
след изтичането на осемнадесетмесечен
срок от отнемането му въз основа
на чл. 171 т.1 б „Б“ от ЗДВП или след решаване на въпроса за отговорността му. Въпросът за отговорността на водача може да бъде разрешен или с влязло
в сила наказателно постановление, с което се налага административно наказание
или с акт за прекратяване, ако преписката е прекратена, респективно ЗППАМ е
отменена, в случай, че органа реши, че
нарушение не е извършено. Т.е. не е достатъчно фактическото връщане на СУМПС,
каквото се твърди от административния орган, че е извършено преди постъпване на
жалбата, а е нужно това връщане да е станало на някакво правно основание
/доколкото е ясно, че не се касае за изтичане на осемнадесетмесечния
срок/. Резултатите от кръвната проба,
обективирани в посочената по- горе експертна справка не са основание за връщане
на СУМПС, а са основание за прекратяване на административното
производство. Актът въз основа на който
производството е прекратено всъщност е основание за връщането на СУМПС. Както
вече се посочи, не са представени писмени доказателства, че преписката е
прекратена, респективно, че ЗППАМ е отменена от административния орган. По тези
съображения, жалбата се явява основателна
и ЗППАМ следва да бъде отменена като незаконосъобразна от съда.
При този изход на спора, съгл. чл. 143 ал.1 от АПК, на жалбоподателя
се дължат сторените по делото разноски, съгласно представен списък- 500 лв.
адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса
Мотивиран от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. второ от
АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р Е Ш И:
отМЕНЯ по жалба на К.Г. В. ЕГН **********,***, чез
адв. С.П. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1275-000430/08.07.2021 г. на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР Велико
Търново.
ОСЪЖДА ОДМВР Велико Търново да заплати на К.Г.В. ЕГН ********** сумата от 510 /петстотин и
десет/ лв. разноски.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:
/п/