Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр.
София, 06.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на шести
декември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Биляна Коева
като разгледа докладваното от съдия
Иванова ч. гр. д. № 14726 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника Г.Ф.с вх. № 59135/24.10.2019 г. по описа на ЧСИ В.М., с
рег. № 860 при КЧСИ, срещу отказ на съдебния изпълнител, обективиран в
разпореждане изх. № 88574/16.10.2019 г., да намали приетите за събиране
разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 457,
38 лв., по изп. дело № 20198600401641.
Жалбоподателят
поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение
е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите
действия по събиране на вземането. Счита, че възнаграждение би се дължало
единствено за образуване на делото в размер от 200 лв. и моли да бъде намалено
до този размер. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е дължимо
адвокатското възнаграждение и за водене на изпълнителното делото, е направено
искане размерът на това възнаграждение да бъде намален до минимално
установеният в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатското възнаграждение, като се иска и редуциране на начислената от
съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно намаления размер на
адвокатското възнаграждение на взискателя.
Взискателят
по изпълнителното дело адв. П.К.не е взела становище.
В
представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, В. М., с рег. № 860 при
КЧСИ, поддържа, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като актът, с който
разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело са съобщение на
длъжника (в случая поканата за доброволно изпълнение, връчена на 23.08.2019
г.,) е стабилизиран. В тази връзка сочи, че с
възражение вх. № 49645/04.09.2019 г. (подадено по куриер на
03.09.2019г.) длъжникът е поискал да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело до размер от 200 лв., но доколкото
възражението е подадено след изтичане на предвидения в чл. 436, aл. 1 ГПК
седемдневен срок, ЧСИ и съдът нямат правомощия да изменят определените
разноски. При условията на евентуалност излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата, изтъквайки, че определените разноски са в
законоустановения минимум. Сочи, че адвокатът на взискателя е поискал в хода на
принудителното изпълнение две действия, поради което процесуалното
представителство не се ограничава единствено до образуване на делото.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително
дело № 20198600401641 по описа на ЧСИ В.М. е образувано по молба на взискателя
- адвокат П.К., представлявана от адв. А.Б., въз основа на изпълнителен лист от
09.07.2019 г., издаден срещу длъжника Г.Ф., за следните суми: 1 356 лева и 2 712
лева – представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. Претендирани са и разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от
взискателя в изпълнителното производство,
в размер на 457, 38 лв. На длъжника Г.Ф.е връчена покана за доброволно
изпълнение на 23.08.2019 г., за
дължими суми, както следва: 4 068 лв. – главница; 114 лв. – разноски по
изпълнителното дело; такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и разноски по ЗЧСИ с включен ДДС, в
размер на 458,44 лв.; други дължими такси до момента на връчване на ПДИ такси,
в размер на 457, 38 лв.
Длъжникът ГФ
е депозирал до ЧСИ М. възражение с вх. № 49645/04.09.2019 г. (л. 17), с искане
да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лв., поради което да бъде редуцирана и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С Постановление от 04.09.2019 г. (резолюция
върху възражението) съдебният изпълнител е оставил възражението без разглеждане
с мотив, че е просрочено.
Постановлението
е обжалвано от взискателя, като са подадени две частни жалби, по повод на което
са образувани две частни производства пред СГС.
С Решение №
6925/11.10.2019 г. (л. 108 - 111) по ч. гр. д. № 13066/2019 г., СГС VI състав, съдът е отменил по жалба вх. №
50734/11.09.2019 г. отказа на ЧСИ да разгледа възражение срещу разноските за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Респективно делото е върнато
на ЧСИ за произнасяне в тази част.
В резултат
от това връщане е постановено атакуваното в настоящото производство
разпореждане изх. № 88574/16.10.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали
разноските на взискателя по изп. дело 20198600401641 за адвокатско
възнаграждение в размер на 457, 38 лв. Това разпореждане е предмет на обжалване
в настоящото производство.
Съдът
констатира служебно, че по втората жалба на длъжника ГФ срещу втората част от
произнасянето на ЧСИ от 04.09.2019 г., с което е оставено без разглеждане
искането за намаляване на разноски, по същество касаещо таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е постановено второ решение от 04.11.2019 г. по ч. гр. д. № 13065/2019
г. на ІІ въз. брачен състав на СГС, (данни на л. 122 от делото), с което
частната жалба на длъжника ГФ срещу отказа на ЧСИ да разгледа възражението му срещу
разноските представляващи авансови такси, е оставена без уважение. Решението е
постановено след атакувания в настоящото производство отказ от 16.10.2019 г., но
съдът намира, че с това него въпроса за таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ е разрешен с
влязло в сила решение на СГС и не може да бъде пререшаван повторно. По тази
причина настоящият състав намира, че не дължи повторно произнасяне по искането
за редуциране на таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
След връщане
на делото, с обжалваното разпореждане изх. № 88574/16.10.2019 г., съдебният
изпълнител е оставил без уважение искането на взискателя да бъде намалено
поради прекомерност адвокатското възнаграждение.
По делото са
налице данни за изплащане от ГФ на 04.09.2019 г. в полза на взискателя на сума
в размер на 5 097, 82 лв. (л. 16).
В случая
жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали приетите за събиране разноски на
взискателя за адвокатското възнаграждение е подаден в преклузивния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен
изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело,
каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя,
минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.
Въззивният
състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително
производство, след връчване на поканата за доброволно изпълнение на 23.08.2019
г. не са предприемани други действия от процесуалния представител на
взискателя, които да са довели до удовлетворяване на паричното вземане. Следва
да се отбележи, че такива действия не съставляват депозираните от процесуалния
представител на взискателя молби от 26.08.2019 г. и 28.02.2019 г., с които е
поискана справка в БНБ за банковите сметки на длъжника и налагането на запор
върху тях и извършване на справка в КАТ и НАП за регистрирани МПС-та и
запорирането им. Макар и в хода на изпълнителното производство, двете молби са
депозирани в срока за доброволно изпълнение и същите не биха могли да се
приемат като същински действия по воденото на делото, а и обективно такива
действия не са били необходими предвид постъпилата сума по делото. Следва да се
отбележи, че и самата молба за образуване на изпълнителното дело е била
нередовна, тъй като в нея не е посочен начин на изпълнението, като именно с
горепосочените две молби тази нередовност е отстранена, поради което няма
основание да се приеме, че са налице действия по водене на делото, за които да
се дължи адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите от Г.Ф.разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв.
- само за образуване на делото.
Обжалваното
разпореждане изх. № 88574/16.10.2019 г. по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при
КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, следва да се
отмени над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 457, 38 лв. и вместо
това адвокатското възнаграждение да се намали до този размер.
Независимо
от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият
състав намира, че в полза на длъжника не следва да се присъждат разноски в
производството по обжалване действията на органа по изпълнението. В случая става
въпрос за контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не
състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по
съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на
чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая (в този смисъл определение №
2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане изх. №
88574/16.10.2019 г. на по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, по изп.
дело 20198600401641, с което е отказано да намали приетите за събиране разноски
на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение, за разликата над 200 лв.
до 457, 38 лв. и и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от
съдебния изпълнител разноски на взискателя П.
Д. К. за адвокатското възнаграждение, по изп. д. № 20198600401641 по описа на
ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, в тежест на длъжника Г.Ф., над размер от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 457, 38 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.