Решение по дело №1147/2019 на Софийски градски съд

Р          Е          Ш          Е          Н          И          Е

 

 

 

                                                   По  В.Н.О.Х.Д. № 1147/19 г.

 

                                                                  27.05.2019 год.

 

 

           В                     И  М  Е  Т  О                      Н  А                     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

            Софийският Градски съд , Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесетата година , в състав

 

 

 

Председател : Николай Младенов                                                                                                                                                       Членове:          Веселина Ставрева

              мл.с.Марина Гюрова

 

       

                                                                                                                                                                    При участието на съдебен секретар М.Абаджиева и прокурора Л.Симеонова, разгледа докладваното от съдия   МЛАДЕНОВ ВНОХД№ 1147/19 г.по описа на СГС , като за да се произнесе по същество взе предвид следното :   

            Производството е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.

            Постъпила е Въззивна Жалба  от служ.защитник на подсъдимия Л.Д.Г. срещу Присъда на СРС,НО,102-ри състав по НОХД № 19050/2014 г.С тази Присъда  визираният състав на СРС признал за виновен подс.Г. в извършването на престъпление по чл.216,ал.4,вр.ал.1 от НК, като му наложил по реда на чл.57,ал.1,вр.чл.54 от НК наказание „Глоба“ в размер на 200 лв.Възложени са му разноските с оглед изхода на процеса.

            В своята ВЖ сл.защитник твърди ,че между подс. и св.К.К.възникнало спречкване , което прераснало в сбиване.При последното ,К. , който бил физически по-здрав от подсъдимия , нанесъл на последния няколко удара.Подс.Д. от своя страна , изпитал „уплаха и смущение“/от физическото превъзходство на К./ и в това си състояние с камъни счупил челното стъкло и двете странични стъкла на автомобила на К./тоест , инкриминираното в обв. акт унишожаване на чужда движима вещ/.Според защитата, действията на подс. са в хипотеза на чл.12 от НК „неизбежна отбрана“ и то в необходимите й предели.Счита се ,че обжалваната Присъда е неправилна и се иска безалтернативно от въззивната инстанция да постанови нова Присъда , с която да признае за невиновен подсъдимия,поради това ,че е действувал в хипотеза на „неизбежна отбрана“    

            В СЗ пред въззивния съд въззив.жалбоподател и подсъдим не се явява лично.Явява се служ. защитник.СГП изпраща прокурор.

            Служ.защитник поддържа ВЖ и няма доказ. искания.Прокурорът оспорва ВЖ и също няма доказ. искания.

            В хода на призоваването на подсъдимия пред въззивния съд постъпи Справка по Наредба № 14/2009 г. , т която е удостоверено обстоятелството ,че подс.Л.Г.Д. е починал на 25.03.2018 г. , като е вписано обстоятелството ,че за това е издаден Акт за смърт № 0006/27.03.2018г. от Кметството в с.Мрамор.Макар призовките за подс. от адреса му в гр.София , жк.“Обеля“ да не са връчени редовно и да е налице нередовно призоваване,то достатъчно надеждна е информацията от информационните масиви.Поради това съдът не изиска Препис-извлечение от акт за смърт на подсъдимия , тъй като горната Справка се явява официален удостоверителен документ , който установява това обстоятелство, а именно че подс. е починал.

            С оглед обстоятелството ,че производството е във фазата на въззивното производство,то възможното произнасяне на съда изисква постановяване на решение,вкл. и когато се установи основанието по чл.24,ал.1,т.4 от НПК.С оглед горното ,въззивният съд продължи въззивното производство , бе докладвана Въззивната Жалба и се прочетоха писмените доказателства.Бе приключено събирането на доказателства и се даде ход по същество.

            Защитникът на подсъдимия  намира ,че с оглед обстоятелството ,че клиента му е починал/обстоятелство , което той научи в СЗ/,то предлага на въззивния съд да прекрати производството по делото.

            Прокурорът по същество  също предлага на въззивния съд да прекрати производството по делото с оглед информацията ,че подс.Д. е починал.

Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ и Допълнението ,аргументацията на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :

            Първоинстанционният съд в производството пред себе си е установил фактическата обстановка и е извел оттам коректните правни изводи.Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            Подс.Д. *** противозаконно унищожил чужда движима вещ /челно панорамно стъкло и стъкла на лява и дясна предни врати,на обща стойност 170 лв/ от лек автомобил „Форд Ескорт“ с ДК№ С 30-79 КА,соб. на „Комплекс за детско хранене с банка за майчина кърма“.За това му деяние СРС го признал за виновен в извършването на престъпление по чл.216,ал.4,вр.ал.1 от НК „Унищожаване на чужда движима вещ в маловажен случай“, като му наложил наказание „Глоба“ в размер на 200лв на основание чл.57,ал.1,вр.чл.54 от НК.

            Тази фактическа обстановка се установява от подробния и логичен анализ на доказателствените материали ,направен от първата инстанция.Последният е извършен прецизно в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Въззивният съд се присъединява към този анализ, както и не намира основания да установи нови фактически положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също така, доколкото се възприема като правилен анализът на доказателствената съвкупност от въззивния съд , то последният не намира за нужно да коригира изводите на СРС в тази посока.

            С оглед установения юридически факт,намиращ се хронологично между Присъдата на първоинстанционния съд/постановена на 19.12.2017 г./ и Решението на въззивната инстанция, се налага последната да упражни императивно правомощията си по чл.334,т.4,вр.чл.24,ал.1,т.4 от НПК, а именно с оглед смъртта на подсъдимия да отмети Присъдата и да прекрати наказателното производство.

            С оглед наличието на императивно задължение „да отмени Присъдата“ въззивният съд няма как да разгледа по същество доводите на защитата , релевирани във ВЖ срещу Присъдата на СРС/в частност за наличието на „неизбежна отбрана“ и другите оплаквания/.От друга страна ,липсата на годен субект , който да може да носи евентуално определената наказателна отговорност , логично и законодателят е предвидил в тези случаи да се прекрати наказателното производство.Специфичното е ,че с оглед фазата на която се намира процеса ,това следва да стане не с Определение , а с Решение

 

            Ето защо , предвид изложените съображения и на основание чл.334,т.4,вр.чл.24,ал.1,т.4 от НПК, съдът

 

 

 

                                 Р               Е               Ш               И               :

 

           

 

           ОТМЕНЯВА Присъдата на СРС,НО,102-ри състав по НОХД№ 19050/2014 г. , с която подс.Л.Г.Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.216,ал.4,вр.ал.1 от НК,като на основание чл.57,ал.1,вр.чл.54 от НК е бил осъден на „Глоба“ в размер на 200 лв и

 

           ПРЕКРАТЯВА наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.4 от НПК,поради смъртта на подсъдимия Л.  Г.Д..

 

            Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : 

 

                                                                                                                   1:

 

        Членове :

 

                                                                                                                   2: