Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.01.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР
ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Костадинова ч.гр.д. № 851/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано
е по жалба на Т.С. ЕАД – длъжник по изп. д. № 20197900402235 - срещу
постановление от 11.12.2019 г., с което е отказано изменение на определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски. Жалбоподателят твърди, че
адвокатското възнаграждение за осъществяваната в полза на взискателя защита е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде определена спрямо действително
дължимите разноски за адвокат.
Взискателят
С.М.С.не взема становище по жалбата.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Поддържа, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е за сметка на
длъжника, тъй като погасяването е вследствие на наложен запор.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 26.11.2019 г., издаден в
полза на С.М.С.за сумата от 785 лв. – разноски в съдебното производство. С
молбата за образуване на изпълнителното производство процесуалният представител
на взискателя не е посочил начина на изпълнение, но на основание чл. 18 ЗЧСИ е
предоставил избора на съдебния изпълнител. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение, връчена на 05.12.2019 г., като вземането е погасено в срока за
доброволно изпълнение чрез наложения запор върху банкови сметки на длъжника.
При тези
факти е видно, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с
образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на
изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му, респективно
овластяването на съдебния изпълнител не съставлява отделно действие по
защита в изпълнителното производство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно минималното
възнаграждение, до което следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение на
взискателя поради прекомерност, се определя при условията на чл. 10, т. 1 от
Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими за подаване на молба
за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на
длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на
изпълнителни действия след изтичане на
срока за доброволно изпълнение и
след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ,
респективно избрания от съдебния изпълнител в рамките на овластяването му, ако
той се осъществява с еднократно действие. Щом в настоящия случай такива
допълнителни действия не са извършвани поради погасяване на вземането, то
отговорността на длъжника е ограничена само до разноските за необходимо
извършените действия.
Пропорционална
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи, тъй като дългът е погасен в срока за
доброволно изпълнение. Действително, погасяването е следствие от наложен запор,
но той е наложен в нарушение на овластяването от взискателя – видно от молбата,
същият е поискал предприемане на изпълнителни действия, само ако в дадения на длъжника срок не последва доброволно изпълнение.
Следователно, изпращайки запорно съобщение преди изтичане на този срок,
съдебният изпълнител носи риска да не получи възнаграждение за събраните въз
основа на запора суми.
Съдебният
изпълнител е начислил незаконосъобразно такса за разпределение, каквото не се
извършва при един взискател, но срещу тези разноски не е подадена жалба и съдът
не може да ревизира постановлението в тази част.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 11.12.2019 г.по
изп.д. № 20197900402235, с което е отказано изменение на определените в
поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокат, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в поканата за
доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на
взискателя, до сумата от 200 лв. и ОТМЕНЯ изцяло определената
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/