№ 260383 / 21.10.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
21.10.2021 година
град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет И. първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева И. в присъствието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 167 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен И. е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „В. И. К. О. –. В. твърди в исковата молба, че И..Х.И.. xxx е абонат на “В. И. К. О. - В. И. потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията И. реда за присъединяване на потребители И. за ползване на ВиК системи И. Общите условия на „В И. К" О. - В. за имота на адрес гр.В.., ж. б. в. а. За потреблението през периода 04.06.2019г. - 06.01.2020 г. на потребителя са издадени 13 бр. фактури /описани в приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 238,47 лв. - главница И. за начислената лихва върху тях, които не са заплатени. Поддържа, че на И.. била изготвена покана за доброволно изпълнение, по той не платил задължението си. По тази причина със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд - В. / препратено по подсъдност на РС - Монтана / поискал издаване на такава заповед И. на изпълнителен лист. Тъй като заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, с Разпореждане било указана възможността да се предяви иск. Поддържа, че задължението за заплащане на начислените лихви върху главницата не е предмет на настоящето дело. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането на „.В И. К” О. –. В. срещу И..Х.И.. в размер на 238,47 лева - главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на постъпване на заявлението в съда /29.06.2020 г./ до окончателното изплащане със законните последици от това, както И. да му присъди направените разноски по заповедното И. по исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И..Х.И.. xxx, чрез назначения му особен представител адвокат А.М. е представила писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва исковите претенции. Счита, че предявеният иск е недопустим. Твърди, че в настоящия случай ищецът не е представил нито едно доказателство от което да е видно, че между страните са налице договорни отношения по описана фактология, документация И. съгласно Общите условия на „В И. К“ О. - гр.В.. Няма данни, че ответникът е ползвател или собственик на имота. Поддържа също, че от представените от ищцовото дружество извлечения от ,,партидна книга“ не става ясно как са извършвани проверките, как са начислявани количества И. кой се е подписвал в горепосочените извлечения.
Ответникът твърди също така, че съгласно чл.32, ал.1 И. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, данните от които се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите И. подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път, а според чл.35, ал.1 И. 2 от същата Наредба № 4/14.09.2004 г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м. за период, определен в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, като когато този период е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява от него в съответствие с реалното потребление. Такова задължение на ищеца е уговорено И. в чл.21 от общите условия на договора между страните, според които, показанията на водомерите на водопроводните отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3 месеца за потребители по чл.3, т.1 от ОУ, като ответника, които ползват предоставените от ищеца ВиК услуги за питейно –. битови нужди, като в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета, като след отчитане показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Поддържа, че отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В И. К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл.21, ал.4 ОУ), като клаузата на чл.22, ал.1 ОУ регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен И. безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В И. К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл.21, ал.4, изр.2 ОУ) При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител И. липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно И. за двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора И. от поне един свидетел (чл.22, ал.4 ОУ) В този случаи поради липса на възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.46 ОУ - по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието И. изтичане на водата със скорост 1м/с. Ответникът твърди И. това, че по делото няма данни да са извършвани нито едно от гореизброените задължения на ищцовото Дружество. Остава неясно как е формирана исковата претенция И. на какви основания. Нещо повече, по делото няма данни ответникът да е отказвал достъп до имота. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни И. недоказани.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е И. заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства И. доводите на страните по свое убеждение И. при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен съд –. Монтана е образувано ч.гр.д.№ 1501/2020 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по делото, че ответникът И..Х.И.. xxx е абонат на “В. И. К. О. - В. И. потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията И. реда за присъединяване на потребители И. за ползване на ВиК системи И. Общите условия на „В И. К" О. - В. за имота на адрес гр.В., ж. б. в. а. Същият е ползвател на услугата, предоставена му от ищцовото дружество И. се намира в облигационни отношения с него. Страните са в договорни отношения, уредени чрез Общите условия за предоставяне на В И. К услуги на потребителите от дружеството, които условия, съгласно чл.5 от Общите условия имат обвързващо действие спрямо потребителите, тоест дружеството следва да доставя питейна вода на потребителите, а последните следва да заплатят в срок стойността на консумираната питейна вода. От данните по делото е видно, че за потреблението през периода 04.06.2019г. - 06.01.2020 г. на потребителя са издадени 13 бр. фактури /описани в приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 238,47 лв. - главница И. за начислената лихва върху тях.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени И. гласни доказателствени средства И. заключението на вещото лице В.П.Т..
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен И. цели да установи съществуване на вземания на кредитора –. ищец в настоящото производство по отношение на длъжника –. ответникът в настоящото производство.
От събраните по делото доказателства, в частност писмените доказателства И. заключението на вещото лице В.П.Т. се установява, че ответникът не е заплатил претендираната от ищеца сума в размер на 238,47 лева –. главница. Безспорно е установено също, че в изпълнение на задълженията си на оператор-доставчик на В И. К услуги, през процесния период ищцовото дружество лоялно е доставяло такива до водоснабдения имот в обем, количество И. цена, съгласно представените по делото справки за задълженията на ответника. Този факт се потвърждава изцяло от заключението на вещото лице Т.. Обстоятелството, че през процесния период ответникът, евентуално, не е живял лично в процесния имот не доказва, че в същия не са потребявани В И. К услуги. Очевидно, че такива са потребявани, щом са били регистрирани И. отчетени от измервателното устройство. Поради незаплащане от страна на ответника на своите задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Предпоставките по чл.410 ГПК са били налице, именно затова И. заповедният съд е издал заповедта за изпълнение.
Ето защо съдът намира, че следва да бъде уважена заявената от ищеца искова претенция в посочения размер, а именно главница в размер на 238,47 лева.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца И. сумата от 75,00 лева –. разноски в заповедното производство, както И. сумата от 625,00 лева –. разноски в настоящото производство, съгласно приложения на лист 65 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И. :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от “В И. К” О. с ЕИК: xxxx със седалище И. адрес на управление град В., у. С.” № 2, представлявано от Управителя А. Ц. П. към И..Х.И.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от 238,47 лева –. главница за периода от 04.06.2019 година до 06.01.2020 година, ведно със законната лихва от 29.06.2020 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1501/2020 година по описа на Районен съд –. Монтана.
ОСЪЖДА И..Х.И.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на “В И. К” О. с ЕИК: xxxx със седалище И. адрес на управление град В., у. С.” № 2, представлявано от Управителя А. Ц. П. сумата от 75,00 лева - разноски в заповедното производство, както И. сумата от 625,00 лева –. разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :