№ 5743
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110150257 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания: за сумата от 76,04 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. - м. 06.2016г. и за сумата от 22,09 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2017 г.
– 25.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2020 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът е подал отговор в законоустановеният срок. Не оспорва размера на
доставената топлинна енергия в имота. Прави възражение, че не е потребител на топлинна
енергия за имота. Твърди, че задължението е погасено по давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ в исковия период.
Установи се, че исковата молба е постъпила в съда в законния срок.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, облигационната връзка – договор за продажба на
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество –
1
ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и
местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите.
Установено е обстоятелството, че за посочения период страните са били в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на ответника. Отношенията
между страните са регулирани от приложените по делото Общи условия.
Според клаузите на ОУ, купувачите следвало да заплащат топлинната енергия
за битови нужди по цена, а месечната сума за енергия се определя въз основа на
разпределеното за купувача количество от измерената, чрез топломера в абонатната
станция топлинна енергия и нейната цена. Освен това е предвидено в общите условия, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия /
прогнозни или изравнителни /в 30 – дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. При неизпълнение на задължението за заплащане на ТЕ на купувачите се начислява
законната лихва за забава, начислена от първия работен ден след изтичане срока за плащане.
Не се спори по делото, че за посочения период имота е бил топлоснабдяван.
Установи се, че за посочения период имота е бил топлоснабдяван, както и че сградата
- етажна собственост, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.
За установяване фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, са представени справки за отчетените показания на топломера в
абонатната станция в сградата, справки за отчета на индивидуалните уреди монтирани в
имота, както и документи за главен отчет и документи за извършеното дялово
разпределение.
Съдът намира, че възражението на ответника за погасителна давност се явява
основателно, тъй като задълженията му са се погасявали с тригодишна давност съгласно
постановеното Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС.
Претенцията на ищеца за заплащане на суми падежа на които е настъпил преди
31.08.2017 г. е погасена по давност. Издаването на обща фактура за целия отоплителен сезон
не променя падежа на вече издадените ежемесечни фактури. С общата фактура може да
възникне задължение за потребителя да заплати допълнителна сума, съобразно отчетеното
от уредите за дялово разпределение и извършеното изравняване, с вече начислените суми
или да възникне задължение за топлопреносното дружество да възстанови сума на
потребителя. Задължението за заплащане на допълнителна сума и задължението за връщане
на определена сума са нововъзникнали задължения и за тях тече давностен срок от момента
на падежа им. Давностният срок за задълженията по всяка от издадените през отоплителния
сезон фактури тече от датата на падежа. Издаването на обща фактура за целия отоплителен
сезон не променя падежа на вече възникналите задължения по издадените ежемесечни
прогнозни фактури.
Основателно е и възражението на ответника, че не са представени доказателства за
2
наличие на облигационна връзка между страните за исковия период. Съгласно чл. 153, ал. 1
от ЗЕ и разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения ЗЕЕЕ, облигационната връзка – договор
за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот
- ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ и чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.),
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган
общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо
писменото им приемане от потребителите.
По делото не беше установено обстоятелството, че за посочения период страните са
били в договорни отношения по повод доставка на топлинна енергия в имота на ответника.
Ответната страна оспорва, да има облигационна връзка с топлопреносното дружество. В
тежест на ищеца е да докаже, че ответника е собственик или ползвател на топлоснабдения
имот. Такива доказателства по делото не се представиха. Представен е нотариален акт от
2005 г., с който имота е придобит от трето за спора лице и нотариален акт от 2018 г., с който
ответника е продал имота. Дори да се приеме, че към 2018 г. ответникът е бил съсобственик
на имота, то от това не може да се направи извод, кога същия е придобил собствеността и
дали през исковия период е бил съсобственик. Представеното споразумение от 2018 г., с
което продавачите се задължават спрямо купувача да отговарят за всички неплатени сметки
за комунални услуги до момента на продажбата обвързва само страните по него и спрямо
трети лица не възникват права или задължения във връзка със сключеното споразумение.
Доколкото ищецът не доказа по делото че през процесния период ответната страна е
притежавала правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот то недоказан се явява и предявения иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за
установено, че ответника В. В. К., ЕГН ********** дължи на „Т--------” ЕАД, ЕИК ------
сумата от 76,04 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода м. 05.2016 г. - м. 06.2016г. и за сумата от 22,09 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2017 г. – 25.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 31.08.2020 г. до окончателното плащане., за недвижим
имот – ап. 63, находящ в гр. С-------.
ОСЪЖДА „Т--------” ЕАД, ЕИК ------ да заплати на В. В. К., ЕГН ********** сумата
от 300 лева разноски по настоящото дело.
3
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т---” ООД, като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4