Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ .......

гр. Велико Търново, 23.04.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

            

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 3592 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищцата К.Н.Х., чрез пълномощника си адвокат Р.Т. твърди в исковата си молба, че била собственик на ½ ид.ч. от имотите – ниви в землището на с.Миндя, описани в исковата молба, придобитr от нея по реституция и наследство от Никола В.В., починал на 27.11.1986г. С решение на ПК № 2-М/14.01.1997г. било възстановено правото на собственост на процесните земеделски земи – 3 ниви в с.Миндя, на наследниците nnn През октомври 2018г. ищцата установила, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт от по н.д. № 82/2013г. на нотариус nnn, Н.Д. и Никола В., действащи чрез пълномощника си nnn И. продали имотите на ответното дружество. Ищцата твърди, че продавачите не били собственици на имотите, а ответникът придобил собствеността върху имотите от несобственик. Ищцата моли съда да приеме за установето по отношение на ответника, че е собственик на ½ ид.ч. от имотите, описани в исковата молба, находящи се в землището на с. Миндя, а именно: Нива с площ 5.501 дка, местност „Осеня”, имот № 049001; Нива с площ от 3.540 дка, местност „Грънчер”, имот № 066007 и Нива с площ от 4.100 дка, местност „Червената стока”, имот № 126003, както и да осъди ответника да освободи собствеността и й предаде владението върху имотите. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „Агроенерджи инвест” АДСИЦ гр. София, чрез пълномощника си адвокат М.Д. оспорва иска, като твърди, че е придобил имота по давност. Твърди, че от закупуването им - 13.03.2013г., до 21.11.2018г. – датата на исковата молба, е владял имотите непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено, в качеството си на добросъвестен владелец. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Третото лице – помагач Н.В.В. твърди, че ответникът е закупил имотите от собствениците им - наследниците на nnn В., чиито внук се явява и той. Заедно с братовчедката си – Н.Д., като наследници на Никола Николов В., продали земеделските земи на ответното дружество.

Съдът прецени приетите писмени доказателства по вътрешно убеждение и приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №2-М/14.01.1997 г. на Поземлена комисия – гр. Велико Търново е възстановено правото на собственост на наследниците на nnn В., бивш жител на с. Миндя, върху следните земеделски земи в землището на с. Миндя: нива от 3.460 дка, местност „Караорман”, имот №024008 по плана за земеразделяне; нива от 5.501 дка, местност „Осеня”, имот №049001; нива от 3.541 дка, местност „Грънчер”, имот №066007; нива от 3.456 дка, местност „Василево поле”, имот №070027; нива от  4.100 дка, местност „ Червената стока”, имот №126003. Преписката по възстановяване на земеделските земи пред Поземлена комисия – гр. Велико Търново е с №50-М от 13.01.1992 г. от ищцата К.Н.Х.. С протокол № М-50/12.06.1997 г. на Поземлена комисия –гр. Велико Търново ищцата К.Н.Х., като пълномощник на наследниците, е въведена във владение на имотите, описани в Решение №2-М от 14.01.1997 г. на Поземлена комисия – гр. Велико Търново.

Ищцата К.Н.Х. е законен наследник – дъщеря на nnn В., роден на *** г., починал на 27.11.1986 г., бивш жител на с. Миндя, заедно с nnn – нейна сестра и също дъщеря на Никола В..

С договор за аренда на земеделска земя от 27.03.2014 г. ищцата К.Н.Х. е предоставила на арендатора за временно ползване за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2014 г., нивата с площ 5.501 дка, местност „Осеня”, имот №049001 от землището на с. Миндя.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №101, том I, рег.№ 1134, дело №82/2013 г. на нотариус nnn, Н.И.Д. и Н.В.В. – трето лице-помагач по делото, чрез пълномощника им Парашкев Душков И., са продали на ответното дружество описаните в исковата молба земеделски земи, както и нива с площ 1.999 дка, в местност „Стокито”, имот №076025; изоставена нива с площ 2.975 дка, в местност „Сухия трап”, имот №120012 и нива с площ 1.500 дка, местност „Осеня”, имот №048001, всички все в землището на с. Миндя.

Видно от представените скици от СГКК - гр. Велико Търново, нива с площ 5.500 дка, местност „Осеня”, имот № 049001 е поземлен имот с идентификатор 48278.49.1; нива с площ от 3.540 дка, местност „Грънчер”, имот № 066007 е поземлен имот с идентификатор 48278.66.7 и нива с площ от 4.099 дка, местност „Червената стока”, имот № 126003 е поземлен имот с идентификатор 48278.126.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-714/17.11.2017 г. на ИД на АГКК.

От представените Договори за наем на земеделска земя се установява, че ответникът е отдал описаните в исковата молба имоти под наем с договори от месец юли 2015 г., месец май 2016 г. и месец април 2017 г.

Според представеното удостоверение от ОСЗ, гр. Велико Търново, с Решение №2-М/14.01.1997 г. на наследниците на nnn В. по преписка №50-М, а именно - nnn К.Н.Х. и nnn, е възстановено правото на собственост, като наследници на nnn В., върху описаните в решението недвижими имоти - ниви. За наследниците на nnn В. по преписка №539-М, а именно – nnn, К.Н.Д. и nnn В., няма издадено решение на Поземлена комисия – гр. Велико Търново за възстановяване правото на собственост и протокол за въвод във владение на описаните в горното решение недвижими имоти. Поради съвпадението на имената на наследодателя и на заявителя по двете преписки Н. Николов В., като наследник на nnn В., е заявил погрешно пред ОСЗ-Велико Търново и е получил препис от решението №2-М от 14.01.1997 г.

С нотариален акт №677, том 4, рег. №4651, дело №213 от 2011 г. на нотариус nnn и К.Н.Х. са продали следните недвижими имоти в землището на с. Миндя: нива от 3.460 дка, местност „Караорман”, имот №024008 и нива от 3.456 дка, местност „Василево поле”, имот №070027, както и изоставена нива с площ от 6.002 дка, местност „Караорман”, имот №026003.

Видно от представеното удостоверение за наследници от 13.01.1992 г. ищцата е законен наследник – дъщеря nn В., роден на *** г., починал на 27.11.1986 г. Ищцата е заявител по преписка №50-М/13.01.1992 г. на Поземлена комисия - гр. Велико Търново. Отново ищцата К.Н.Х. е въведена и във владение на имотите по Решение №2-М/14.01.1997 г. на Поземлена комисия – гр. Велико Търново.

Видно от представеното удостоверение за наследници, наследодател на К.Н.Д. и nnn В. е nnn В., роден на *** г., починал на 10.08.1967 г. Н.И.Д. е дъщеря на К.Н.Д., починала на 08.08.2008 г., а Н.В.В. е син на Васил Николов В., починал на 12.07.2010 г.

С Решение №2-М/14.01.1997 г. по преписка №539М от 26.02.1992 г., заявена от nnа Н.Д.,*** е възстановила правото на собственост на наследниците на nnn В. върху нива от 1.500 дка, в местност „Осеня”, имот №048001.

С Решение №2-М/14.01.1997 г. на ОСЗ – гр. Велико Търново по преписка №27401М/14.08.1995 г. по заявление nnn е възстановено правото на собственост на nnn върху нива с площ 1.999 дка, в местност „Стокито”, имот №076025 и нива с площ 2.975 дка, в местност „Сухия трап”, имот №120012.

При така установените факти по делото съдът е мотивиран да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на нивата с площ 5.501 дка, местност „Осеня”, имот № 049001, поземлен имот с идентификатор 48278.49.1, е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Съображенията за това са следните:

За да се постанови позитивно за ищците решение по реда на чл.108 от ЗС, същите следва да докажат по безспорен начин своето право на собственост,  както и обстоятелството, че ответникът държи или владее вещта /респ. недвижимият имот/, и владението или държането е без правно основание.

В настоящото производство, ищцата доказа собствеността си върху процесният недвижим имот - нива с площ 5.500 дка, местност „Осеня”, имот № 049001 и поземлен имот с идентификатор 48278.49.1 по КККР. Същата е придобила правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимия имот по реституция по ЗСПЗЗ и наследство - ищцата К.Н.Х. е законен наследник – дъщеря на Никола Николов В., роден на *** г., починал на 27.11.1986 г., бивш жител на с. Миндя. Именно ищцата К.Н.Х. е заявила земеделските имоти пред ПК В.Търново за възстановяването им по ЗСПЗЗ с Решението на Поземлената комисия, същата е въведена и във владението им. Следователно ищцата са собственик на ½ ид.ч. от нива с площ 5.501 дка, местност „Осеня”, имот № 049001 е поземлен имот с идентификатор 48278.49.1 на наследсто и реституция.

Дейстивтелно по делото се установи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №101, том I, рег.№ 1134, дело №82/2013 г. на нотариус nnn, Н.И.Д. и Н.В.В. – конституиран като трето лице-помагач по делото, чрез пълномощника им nnn И., са продали на ответното дружество нива с площ 5.501 дка, местност „Осеня”, имот № 049001. Безспорно се установява по делото, че продавачите по този договор не са били собственици на недвижимия имот.

Поради съвпадението на имената в решенията на ПК продавачите по договора са се представили и като наследници на nnn В., роден на *** г., починал на 27.11.1986 г., бивш жител на с. Миндя, каквито всъщност не са. Имотите собственост на последния са заявени за възстановяване именно от ищцата – К.Н.Х., а имотите, собственост на прехвърлителите по сделката – Н.Д. и Н.В., като наследници на nnn В., роден на *** г., починал на 10.08.1967 г., са заявени за възстановяване от друго лице - nnД., както и същите възстановени по ЗСПЗЗ имоти са различни от процесните. Следователно прехвърлителите по сделката не са били собственици на продаваните имоти.

Възражението на ответника, че е придобил имота - нива с площ 5.500 дка, местност „Осеня”, имот № 049001 по прана за земеразделяне и поземлен имот с идентификатор 48278.49.1, по давност, е неоснователно. Ответникът не доказа твърденията си, че от закупуването на този имот - 13.03.2013г., до 21.11.2018г. – датата на исковата молба, го е владял непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено, в качеството си на добросъвестен владелец. Ответникът не доказа твърденията си за осъществено владение на имота чрез фактически действия – даване под наем. По делото безспорно се установи, че с договор за аренда на земеделска земя от 27.03.2014 г. ищцата К.Н.Х. е предоставила на арендатора за временно ползване за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2014 г., нивата с площ 5.501 дка, местност „Осеня”, имот №049001 от землището на с. Миндя. Договорът за аренда е вписан в служба по вписванията, поради което и представените от ответника договори за наем за същия имот, освен че са от следващата година - 2015г., са непротивопоставили на вписания договор за аренда, с нотариална заверка на подписите на страните, действащ и към момента на приключване на устните състезания по делото.

Безспорно се установява, че към момента на приключване на устните състезания по делото, ответникът владее имота, предмет на делото, т.е. упражнява фактическата власт върху вещта, без да има основание за това. При липсата на ангажирани други доказателства от ответника за това, съдът приема че липсват облигационни отношения за имота със собствениците му.  

Предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на имотите в с. Миндя - нива с площ от 3.540 дка, местност „Грънчер”, имот № 066007, поземлен имот с идентификатор 48278.66.7, както и нива с площ от 4.099 дка, местност „Червената стока”, имот № 126003, поземлен имот с идентификатор 48278.126.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-714/17.11.2017 г. на ИД на АГКК, е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Владелецът е добросъвестен и може да придобие собствеността с кратката петгодишна давност на основание  чл. 79, ал. 2 ЗС, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена - чл. 70, ал. 1 ЗС. По приложението на тази разпоредба съществува задължителна съдебна практика - ППВС 6/1974 г. Според тълкуването в раздел III на постановлението, правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. Общото между тези основания е, че те са деривативни, чрез тях се прехвърля право на собственост на лице, което не е собственик.

При добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправният ефект да не настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик.

По делото се установи, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №101, том I, рег.№ 1134, дело №82/2013 г. на нотариус Дочка Тютюнджиева, Н.И.Д. и Н.В.В. – трето лице-помагач по делото, чрез пълномощника им Парашкев Душков И., са продали на ответното дружество нива с площ от 3.540 дка, местност „Грънчер”, имот № 066007, поземлен имот с идентификатор 48278.66.7 и нива с площ от 4.099 дка, местност „Червената стока”, имот № 126003, поземлен имот с идентификатор 48278.126.3. Безспорно се установи, че прехвърлителите на се били собственици на имотите.

Възражението на ответника, че е придобил имотите по давност е основателно. Тук ответникът доказа твърденията си, че от закупуването на тези имоти - 13.03.2013г., до 21.11.2018г. – датата на исковата молба, ги е владял непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено, в качеството си на добросъвестен владелец. Ответникът доказа твърденията си за осъществено владение на имота чрез фактически действия – даване на имотите под наем. Видно от представените Договори за наем на земеделска земя, ответникът е отдал описаните в исковата молба имоти под наем с договори от месец юли 2015 г., месец май 2016 г. и месец април 2017 г.

Съдът не дава вяра на разпитените по делото свидетели на ищцата – nnn, относно твърдяното обстоятелство, че първата е отдавала имотите – земеделски земи, под наем или аренда на други лица. Свидетелите знаят местностите в с.Миндя, в които са намират имотите, но признават, че нямат конкретни впечатления за точното местоположение на нивите, както и за това конкретно кой ги обработва и с кое лице е сключила договор за наем или аренда ищцата. Анализирайки свидетелските показания с останалите доказателства по делото – с представените от ответника писмени договори за наем на същите земеделски земи, съдът не кредитира показанията на свидетелите.

При установеното явно, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота от страна на ответното дружество на процесните два имота - нива с площ от 3.540 дка, местност „Грънчер”, поземлен имот с идентификатор 48278.66.7 и нива с площ от 4.099 дка, местност „Червената стока”, поземлен имот с идентификатор 48278.126.3, продължило повече от пет години, както и установеното владение въз основа на правна сделка - основание годно да направи владелеца собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, следва да се приеме, че на основание  чл. 79, ал. 2 от ЗС ответникът „Агроенерджи инвест” АДСИЦ гр. София е придобил правото на собственост върху имотите, което праводателят по сделката не е притежавал.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 484 лв., съразмерно с уважения иск.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 168 лв., съразмерно с отхвърления иск.

Водим от изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ гр. София, ЕИК *********, гр.София, р-н Средец, ул.Патриарх Евтимий № 22, ет.1, представляван от изпълнителния директор nnn, че К.Н.Х. с ЕГН ********** ***, е собственик на следния недвижим имот, находящ се в с. Миндя, общ. В. Търново, а именно: ½ ид.ч. от нива с площ 5.500 дка, местност „Осеня”, поземлен имот с идентификатор 48278.49.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-714/17.11.2017 г. на ИД на АГКК.

ОСЪЖДА „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ гр. София, ЕИК *********, гр.София, р-н Средец, ул.Патриарх Евтимий № 22, ет.1, представляван от изпълнителния директор nnn, да отстъпи собствеността и предаде владението на К.Н.Х. с ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот, находящ се в с. Миндя, общ. В. Търново, а именно: ½ ид.ч. от нива с площ 5.500 дка, местност „Осеня”, поземлен имот с идентификатор 48278.49.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-714/17.11.2017 г. на ИД на АГКК.

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от К.Н.Х. с ЕГН ********** *** против „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ гр. София, ЕИК *********, гр.София, р-н Средец, ул.Патриарх Евтимий № 22, ет.1, представляван от изпълнителния директор nnn, да се приеме за установето по отношение на ответника, че е ищцата собственик на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се в с.Миндя, община В.Търново: нива с площ от 3.540 дка, местност „Грънчер”, поземлен имот с идентификатор 48278.66.7, и нива с площ от 4.099 дка, местност „Червената стока”, поземлен имот с идентификатор 48278.126.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-714/17.11.2017 г. на ИД на АГКК, както и да осъди ответника да й освободи собствеността и предаде владението върху имотите, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ гр. София, ЕИК *********, гр.София, р-н Средец, ул.Патриарх Евтимий № 22, ет.1, представляван от изпълнителния директор nnn, да заплати на К.Н.Х. с ЕГН ********** ***, сумата 484 лв. /четиристотин осемдесет и четири лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА К.Н.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ” АДСИЦ гр. София, ЕИК *********, гр.София, р-н Средец, ул.Патриарх Евтимий № 22, ет.1, представляван от изпълнителния директор Паулина Стефанова Халачева, сумата 168 лв. /сто шестдесет и осем лева/ разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач Н.В.В. с ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: