Мотиви към присъда по НОХД № 1505/2019г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.Х.М.
и същият е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, а именно за
това, че за времето от месец юни 2017г. до месец
януари 2019г. в гр. Пловдив, след като е осъден със съдебно
решение № 1690/25.05.2017 г. на Пловдивски районен съд, ІV брачен състав в сила
от 13.06.2017 г. да издържа свой низходящ – детето си Д.К.М., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски всяка от по 150 лева, а именно 20 месеца по 150 лева, общо в размер на
3000 лева.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието, като по отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага
на съда наказанието да бъде определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК – лишаване
от свобода за срок близък до минимума, което на основание чл.66, ал.1 от НК да
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се яви
и не изпрати представител.Тъй като обвинението не е за
тежко престъпление делото бе разгледано в негово отсъствие.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият К.Х.М.
- роден на ***г***, живущ ***, б., български гражданин, с начално образование,
неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият К.Х.М. и
свидетелката М.Б.Б. живели на семейни начала от 2009г. до 2013г. От съвместното
им съжителство на ***г. се родило общото им дете – Д.К.М.. През март месец
2013г. свидетелката се преместила заедно с обвиняемия и детето в жилище,
находящо се в гр. ***. През юни месец 2013г. двамата се разделили, тъй като
отношенията между тях се влошили, като обвиняемият М. напуснал жилището.
С Решение № 1690 от 25.05.2017г.,
влязло в сила на 13.06.2017г., Районен съд гр. Пловдив, 4 – ти брачен състав
предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете – Д.К.М.
на свидетелката М.Б.. Било опрелено местоживеене на детето при свидетелката Б.
на адрес ***.
Обвиняемият К.М. бил осъден да заплаща
на детето си чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в
размер на 150 лева, считано от 28.09.2016г. до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, считано от падежа до окончателното и
плащане.
Обвиняемият К.М. бил осъден да заплати
на детето си чрез неговата майка и законен представител издръжка за минал
период от време, а именно за периода от 01.04.2016г. до 27.09.2016г. в размер
на 150 лева месечно, считано от постановяване на настоящото решение –
25.05.2017г. До окончателното изплащане на сумата, ведно със законната лихва за
забава, считана от падежа и до окончателното и изплащане.
След
фактическата раздяла между обвиняемия М. и свидетелката М.Б., последната
останала да живее с малолетното си дете в жилището в гр. **. Там
обвиняемият бил задължен да плаща издръжката. От момента на влизане в сила на
решението за определянето на издръжката до месец януари 2019г., включително
обвиняемият К.М. не платил на свидетелката Б. нито една от дължимите месечни
вноски за издръжка на детето му.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка. Същата според съда се доказва от следните
събрани по делото доказателствени материали-писмени доказателства, събрани в
хода на воденото дознание, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – копие от Решение № 1690/25.05.2007г. по описа на
Районен съд гр.Пловдив, 4-ти бр. състав, влязло в законна сила на 13.06.2007г., заверени копия на вносни бележки, справка за
съдимост, характеристична справка.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени
по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
времето на извършването му, както и авторството на деянието.
Спор по фактите, изложени в обвинителния акт на РП-Пловдив, съдът не
констатира, като намира в този смисъл, че от събраните по делото доказателства
– писмени и гласни такива - се установява една безспорна фактическа обстановка.
За издръжката на детето се е грижила само майката.Подсъдимият не взема
становище по вината, на досъдебното производство заявява, че знае, че е осъден
на издръжка.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка
съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
От
обективна страна, подсъдимият М. в периода времето
от месец юни 2017г. до месец януари 2019г. в гр. Пловдив, след
като е осъден със съдебно решение № 1690/25.05.2017 г. на Пловдивски районен
съд, ІV брачен състав в сила от 13.06.2017 г. да издържа свой низходящ – детето
си Д.К.М., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски всяка от по 150 лева, а именно 20 месеца по 150
лева, общо в размер на 3000 лева.
С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимият умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването
им. В съзнанието му е съществувало знанието, че е осъден с влязло в сила съдебно
решение да издържа децата си, че дължи издръжка ежемесечно, както и че не
изпълнява това си задължение.
Подсъдимият е в работоспособна възраст, няма
данни по делото да страда от здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността
му, не се представиха доказателства, видно от които да не може да полага труд или
да реализира други доходи за обезпечаване на дължимата от него издръжка. Задължението
за издръжка е не само законовоутвърдено, но и морално задължение. Същото се
възлага на лицето, което няма да упражнява родителските права, т.е.
преимуществено да полага грижи по прехраната и отглеждането на детето.
Като се има предвид, че
издръжката се дава, за да се осигури съществуването на съответното лице през
месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане през
текущия месец, за да задоволи естествените нужди на лицето, за което е
предназначена. В този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в
определение № 9/04.02.1977г. по н.д.№54/77г. В противен случай нуждаещият се от
издръжка се поставя в по-неблагоприятно положение от задължения да я дава. В настоящия
казус се установява, че за периода от двадесет и четири месеца подсъдимият не е
заплатил дължимите издръжки. Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е продължено
такова, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то
трайно, непрекъснато в определен период от време. А издръжката, както се посочи,
е дължима ежемесечно и ненапразно законодателят е предвидил в разпоредбата на
чл. 183, ал.3 от НК възможност за съда да не накаже подсъдимият, само ако е
изпълнил цялото си задължение, като наред с това се оставя възможност за съда
да прецени и дали не са настъпили други вредни последици за нуждаещия се от издръжка. Доказателства да е
изпълнила задължението си за инкриминирания период, дори и частично, подсъдимият не ангажира.
При индивидуализиране
на НАКАЗАНИЕТО, съдът съобрази следните обстоятелства: подсъдимият е
пълнолетно, работоспособно лице. Същият не взема отношение по вината.
Същевременно подсъдимият не е заплатил нито една от дължимите издръжки за
период от две години. При съпоставка на изложените по-горе обстоятелства, съдът
намира, че в конкретния казус сочените смекчаващи отговорността на подсъдимият
обстоятелства не са многобройни или изключителни такива, че да се прилага
разпоредбата на чл. 55 от НК. Напротив, наказанието следва да се определи
съобразно нормата на чл. 54 от НК. Гореизложените доводи мотивират съда да
приеме, че съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от НК в случая по-справедливо
е да наложи на подсъдимият по-тежкото по вид наказание – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”,
визирано в санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1 от НК, вместо „пробация”. Наложеният
размер следва да е близък до минималният – от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, който в случая
предвид чистото съдебно минало на лицето и невисоката обществена опасност, се
явява адекватно да санкционира подсъдимият за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
Изтърпяване на
наказанието ще следва да бъде отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ на
основание чл. 66, ал.1 от НК, тъй като видно от
справката съдимост подс.М. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, а и с условното осъждане в достатъчна
степен биха се постигнали целите на наказанието и подейства превантивно за дееца.
По изложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.