Решение по дело №863/2017 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 117

Самоков 27.07.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

САМОКОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Іви състав в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 Районен съдия: Кирил Павлов

при участие на секретаря Йорданка Малинова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 863 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 и 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът И.Г.Р.   твърди, че е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с площ по скица от 361 кв. метра, с идентификатор 46067.1.53, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-11/19.02.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността „З.”, с предназначение, земеделска територия, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с граници: ПИ с идентификатори 46067.2.272, 46067.2.253, 46067.1.55, 46067.1.52, който имот ищецът твърди, че  притежава по силата на с нот. акт № 99 т. 2 р. № 2450 н.д. № 262/2015 г. на Нотариус М..

Твърди се в исковата молба, че при възстановяване на имота на ищците в него имало построена от ответника О. С. сграда с площ от 127,5 кв.м. ЗРП, за който е издаден АОС № ****/1995 г. Твърди се в исковата молба, че за сградата  не се намират никакви строителни книжа и документи, обосноваващи законността й. Многократно писали писма до ответника о. С. или да продаде на ищцовата страна сградата на справедливи пазарни цени, или да я премахне, а ответникът само протака и нищо не предприема, като постоянно прехвърля проблема между О. с. – С. и Кмета на о.. Ищецът твърди в ИМ, че е лишен от правото си на ползване на целия терен чрез извършваното от ответника неоснователното държане на сградата, като същевременно ответникът отдава под наем сградата и получава също така неоснователно наемна цена в размер на предявения иск.

В петитума на исковата молба и уточнението й с молба от 08. 08. 2017 година се съдържа искане съдът да осъди ответника О.С.да заплати на ищеца И.Г.Р. сумата 3090 лева или по 128, 75 лева месечно,   обезщетение вместо наем за лишаване на ищеца за периода от 03.08.2015 г. до 26.07.2017 г.  от ползване на процесната част на имота му а именно на 127, 5 квадратни метра ЗРП застроена площ от собствения му поземлен имот с площ по скица 361 кв. метра с идентификатор 46067.1.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-11/19. 02. 2008 година на И.Д.на АГКК, находящ се в местността „З.” в землището на село М., с предназначение земеделска територия с граници, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при посочените граници и съседи, ведно със законната лихва върху сумата 3090 лева считано от 03. 08. 2015 година до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответника О.С.да му заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание И.Г.Р. поддържа иска лично и чрез пълномощника си адвокат В.

Ответникът О.С.оспорва иска чрез пълномощника си юрисконсулт Петър Лукайчев.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Ищецът И.Г.Р. с ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с площ по скица 361 кв. метра с идентификатор 46067.1.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-11/19. 02. 2008 година на И.Д.на АГКК, находящ се в местността „З.” в землището на село М., о.С., с предназначение земеделска територия с граници, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 46067.2.272, 46067.2.253, 46067.1.55, 46067.1.52. Собствеността на ищеца върху описания имот се установява от приложения в препис нотариален акт № 99 за покупко-продажба на недвижим имот, том 2, рег.№ 2450, дело № 262 от 3. 08. 2015 година на нотариус Борислав Механджийски с район на действие РС Самоков.

Ищецът И.Г.Р. е собственик и на включените в този имот 127,5 квадратни метра ЗРП застроена площ от описания поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 върху която площ ответникът О.С.държи сграда построена 1985 година, включваща двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1 със застроена площ 90 кв. метра, както и гараж, представляваща по скицата сграда с идентификатор 46067.1.53.2 със застроена площ 42 квадратни метра съгласно одобрената със Заповед № РД. Държането на тази сграда от ответника О.С.за целия исков период от 03. 08. 2015 година включително и към предявяване на иска на 26. 07. 2017 година, а така също и към  момента на приключване на устните състезания по делото се установява от показанията на свидетеля Милчо Г. Павлин, както и от приложените по делото в преписи писмо от 27. 09. 2016 година от О.С.до ищеца И.Г.Р., Заповед № ЛС – 01 – 1655 от 27. 10. 2014 година на кмета на о.С.,  

По делото е приета, неоспорена от страните СТЕ, съгласно заключението на която, пазарната наемна цена на държаната от ответника комбинирана сграда и застроената площ от имота на ищците  възлиза на 2 751, 92 лв за исковия период от които 2323, 52 лева за двуетажната сграда застроена на 90 кв. м. и 428 лева и 40 ст. за гаража.

Видно от СТЕ, при годишен наем за двуетажната сграда в размер на 1173, 17 лева месечният наем е 97, 76 лева, а при годишен наем на гаража 216, 30 лева, месечния наем е 18, 02 лева.

Съдът възприема и кредитира заключението на СТЕ като приема същото за обективно и компетентно.

От правна страна се налагат следните изводи:

 Когато е предявена претенция за обезщетение вместо наем, същата е с правно основание чл. 59 ЗЗД, основана на твърденията че ответникът О.С.лишава ищеца от ползване на собствения му имот и се обогатява неоснователно, тъй като лишава собственика от гражданските плодове на имота, като го отдава под наем, обезщетението ще се дължи за времето, през което собственикът е лишен от този доход.

За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия за ответника и собствен на ищеца недвижим имот е достатъчно да се установи, че за ползвателя ответник не съществува основание да държи имота. /виж Решение № *** от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № ****/2015 г., IV г. о., ГК/.

Първият спорен въпрос по делото е, дали постояването на процесната комбинирана сграда през 1985 година и осъществяваната от ответника О.С.фактическа власт върху тези комбинирана сграда и  гараж са създали на ответника право да ги ползва противопоставимо на ищеца.

В тежест на ответника е на доказване, а не установява в негова полза да е изтекла придобивна давност било за право на строеж върху процесния имот, било за собственост върху комбинираната сграда и гараж построени в имота.

Съдът намира, че за ответника О.С.след влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността върху процесния земеделски имот не е било налице противопоставимо на ищеца основание да дължи имота, нито сградите построени в имота. Недоказано от фактическа страна и неоснователно от правна е възражението на ответника О.С.за придобиване по давност на собствеността върху процесната комбинирана сграда и гараж, находящи се в имота собственост на ищеца. До възстановяване на собствеността и до влизане в сила на решенето за възстановяване собствеността върху земеделски имот в конкретни граници не тече никаква давност в полза на ползвателя както на имота, така и на сгради в него.  В този смисъл е константната практика на ВКС, изразена в РЕШЕНИЕ № ** ОТ 17.02.2012 Г. ПО ГР. Д. № ***/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС. Съдът като съобрази и разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ приема че началният момент, от който може да тече придобивна давност за процесния имот, собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ се свързва с установения в този закон административен ред за възстановяване на собствеността. Поради това не е текла релевантна придобивна давност от 1985 година  преди влизане в сила на съответното решение на ПК, респ. служба земеделие, с което се възстановява право на собственост върху процесния земеделски имот в конкретни граници. Придобивна давност не е текла преди момента, в който за процесния имот като обект на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт. Ответникът О.С.не е могъл да придобие по давност правото на строеж върху мястото в което са построени сградите, а така също не е могъл да придобие по давност собственост или каквото и да било вещно право да държи сграда в процесния имот собственост на ищеца.

Представените за процесната сграда Акт № 13 105 за частна общинска собственост от 30. 07. 2014 година, АОС 6474/04. 12. 1995 година, както и акт за узаконяване № 08/17. 04. 1998 година и Разрешение за ползване № 34/15. 09. 1998 година не съдържат нито основанието за построяването на процесните сгради, нито установяват основание ответникът да държи сграда в така възстановения по земеделска реституция имот собственост на ищеца.

Касае се за възстановен по реституция земеделски имот и щом ответникът не установява основание за построяване на сградите в имота, нито основание да държи тези сгради след възстановяване на собствеността и придобиването й от ищеца, съдът приема, че ответникът без основание държи процесните сгради и лишава ищеца от ползването на собствения му земеделски имот. По този въпрос съдът съобрази разпоредбата на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. В случая имотът е извън регулация и на по – силно основание построената без законно основание сграда от О.С.не е пречка нито за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, нито е основание понастоящем ответникът О.С.да държи тази сграда в имота собственост на ищеца.

Ищецът И.Г.Р. като собственик на процесния имот не е дал съгласие имотът му да се ползва от ответника о.С., не е получил доход от ползването. След като ищецът не е дал съгласие за ползването на недвижимия му имот застроен със комбинирана сграда и гараж държани от ответника, на него се дължи обезщетение по общото правило на чл. 59 ЗЗД от деня, когато вземането е станало изискуемо. С постановление на Пленума на ВС № 1/1979 г. се прие, че изискуемостта на вземането по чл. 59 ЗЗД настъпва от деня на разместване на благата, което в конкретния случай е преди началото на исковия период, защото към този момент 03. 08. 2015 година е доказана собствеността на ищеца върху процесния имот, както и че ответникът О.С.макар и да държа процесните комбинирана сграда и гараж в имота на ищеца  не е заплащал наем на ищеца за ползване на сградите и мястото от собствения му поземлен имот в който тези сгради са построени и следователно оттогава ищецът е бил лишен от облагата на гражданския плод на имота си. Този граждански плод включва пазарния наем както на мястото, така и на построените в него сгради.  този случай обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която той би следвало да плаща за ползването на сградата и гаража в имота на ищеца, но я е спестил предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем с този ищец. В този смисъл е и константната практика на ВКС - решение № *** от 05.11.2010 г. по гр. д. № **** от 2009 г., ІІІ г.о., решение № *** от 27.10.2009 г. по т.д. № ***/2009 г., І т.о., решение № **** от 23.12.2009 г. по гр. д. № ****/2008 г., І г.о. и др. Следователно относно размера на обезщетението, съдът намира, че същото е съразмеримо с наема на вещта, определен от съдебно техническата експертиза.  Съответно, това е цената, която ответникът би плащал най-малко на ищеца, ако беше сключил договор за наем с него като собственик на имота. Следователно и дължимото обезщетение вместо наем за лишаване на ищеца от ползване на собствеността му, се съразмерява със стойността, посочена от вещото лице в СТЕ. За разликата над 2 751,92 лв. искът е неоснователен.

 По иска за лихва за забава. Лихва за забава върху обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи от отправяне на покана с искане за плащане на дължимото обезщетение, необходимо, за да изпадне длъжникът в забава. В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика на ВКС, ІІ т.о - решение № ** от 10.09.2012 г. по т.д. № 237/2011 г., както и цитираното по - горе решение на ВКС от 2015 г. Има разлика между изискуемост на обезщетението и поставянето на ответника в забава. Както се посочи, обезщетението за лишаване от ползване е изискуемо, дължи се, от възникване на обедняването. За да е поставен в забава ответникът, той следва да се поканен. В случая това е сторено с предявяване на исковата молба и поради това от датата 26. 07 2017 год. ответникът е в забава и дължи на ищеца и законната лихва върху обезщетението вместо наем до окончателното му изплащане.

При този изход на спора, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските му по делото съразмерно с уважената част на иска.  

Ищецът доказва разноски по делото 247,20 лева за държавна такса ДТ, 215 лева СТЕ и 750 лева за адвокатско    възнаграждение , от които съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК му се следва сумата от 1078 лв.

Воден от изложеното, съдът на основание чл.59 ЗЗД,

РЕШИ:

ОСЪЖДА о.С., представлявана от кмета на общината да заплати на И.Г.Р. с ЕГН ********** с адрес: *** 751,92 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и един лева и 92 стотинки), представляваща  обезщетение вместо наем за лишаването му от ползване за периода от 03.08.2015 г. до 26.07.2017 г. на 127,5 кв. м. застроена с двуетажна сграда и гараж площ от собствения му поземлен имот с площ по скица 361 кв. метра с идентификатор 46067.1.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-11/19. 02. 2008 година на И.Д.на АГКК, находящ се в местността „З.” в землището на село М., О.С.с предназначение земеделска територия с граници, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори 46067.2.272, 46067.2.253, 46067.1.55, 46067.1.52, ведно със законната лихва върху сумата 2751, 92 лева , считано от датата 26. 07. 2017 година до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 2751,92 лева до предявените 3090 лева, както и претенцията за законната лихва върху главницата за времето от 03. 08. 2015 година до датата 26 юли 2017 год. на предявяване на иска като неоснователни.

ОСЪЖДА О.С.на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на И.Г.Р. с ЕГН ********** сумата 1078 лева (хиляда и седемдест и осем лева) за разноски по делото съобразно уважената част на иска.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчването преписа.

 

Районен съдия: