Р Е Ш
Е Н И
Е №77
гр.Кюстендил, 22.04.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи
състав, в открито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
В.
ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
след като разгледа докладваното от съдия В. Джонева в.гр.д.№64/2019г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет
на разглеждане е въззивната жалба на М.С. К.-М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв.В.К. ***, срещу решение №520 от 11.10.2017г. на Районен
съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№1039/2016г. по описа на съда.
С
обжалваното решение, поправено с определение №787/12.07.2018г. по същото дело,
съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М.С.К.-М., с посочени ЕГН
и адрес, Е.В.Й., с ЕГН ********** от с.Бабинска река, Й.В. С., с ЕГН **********
***, Б.И.А., с ЕГН ********** ***, В.И.К., с ЕГН ********** *** и Л.Б.Т., с ЕГН
********** *** по отношение на посочени в решението недвижими имоти, а именно: земеделски имоти, всички находящи се в
землището на с.Крайници, общ.Дупница, в това число – поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 39339.68.15 - ливада
от 1 026 кв.м. в м.„Капините“ при съседи ПИ с
№№268, 12, 8, 13, 19; ПИ с идентификатор 39339.68.90 - ливада от 527 кв.м. в м.„Вадата“, при
съседи ПИ с №№223, 253, 3, 273, 4; ПИ с идентификатор 39339.73.186
- ливада от 1 351 кв.м. в м.„Блатото“, при съседи ПИ с №№185, 181, 235, 187; ПИ
с идентификатор 39339.73.187 -
ливада от 2 690 кв.м. м.„Прогоно“, при съседи ПИ с
№№186, 181, 188, 235; ПИ с идентификатор 39339.74.89
-нива от 2 439 кв.м. в м.„Камера“, при съседи ПИ с №№86, 163, 90, 88, 85; ПИ с
идентификатор 39339.79.33 - нива от
771 кв.м в м.„Камера“, при съседи ПИ с №№155, 37, 192, 163, 32; ПИ с
идентификатор 39339.82.1 - нива с
площ от 503 кв.м. в м.„Рибника“, при съседи ПИ с №№2, 129, 4, 29; ПИ с
идентификатор 39339.85.273 - нива от
800 кв.м. в м.„Сливата“, при съседи ПИ с №№272, 274, 100, 223; ПИ с
идентификатор 39339.120.77 - нива от
2 892 кв.м. в м.“Камера“, при съседи ПИ с №№ 81, 80, 79, 78, 132, 76, 75; ПИ с
идентификатор 39339.121.26 - нива от
3 752 кв.м. в м.„Таушаница“, при съседи ПИ с №№30,
41, 25, 24, 27, 29; ПИ с идентификатор 39339.142.79
- нива от 1 014 кв.м. в м.„Паша Търла“,
при съседи ПИ с №№80, 86, 87, 78, 47, 44; ПИ с идентификатор 39339.6.77 - нива от 904 кв.м. в м.„Грамадия“, при съседи ПИ с №№315, 321, 78, 76; ПИ с
идентификатор 39339.9.43 - нива от
600 кв.м. в м.„Хаджия“, при съседи ПИ с №№68, 48, 40, 42; ПИ с идентификатор 39339.11.71 - нива с площ от 2 053
кв.м. в м.„Хаджия“, при съседи ПИ с №№72, 68, 45, 70; ПИ с идентификатор 39339.13.103 - нива от 1 598 кв.м. в
м.„Могилите“, при съседи ПИ с №№123, 104, 102, 130; ПИ с идентификатор 39339.15.53 - нива от 1 597 кв.м. в м.„Незетата“, при съседи ПИ с №№102, 54, 52, 51; ПИ с
идентификатор 39339.18.38 -нива от 2
098 кв.м. в м.„Джелекар“, при съседи ПИ №№40, 41, 37,
141, 39, както и поземлен имот в
урбанизирана територия с идентификатор 39339.504.117
по КККР на с.Крайници, общ.Дупница, с адрес: с.Крайници, ***, с площ от 1 405 кв.м., при съседи ПИ с №№116,
372, 118, 112, 113, 115 без построените в него сгради. Делбата е допусната при
права: за М.С.К.-М. – 2/8 ид.ч.; за Е.В.Й. – 1/8 ид.ч.; за Й.В. С. – 1/8 ид.ч.;
за Б.И.А. – 1/8 ид.ч.; за В.И.К. – 1/8
ид.ч. и за Л.Б.Т. – 2/8 ид.ч.
Във
въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност, необоснованост на
решението, за постановяване на същото при неправилно прилагане на процесуалния
закон, при погрешни изводи и в разрез с доказателствата по делото. Като
съществено процесуално нарушение е оценено обстоятелството, че съдът не е
разгледал подадена от К.-М., в качеството й на ищец по предявения иск за делба,
молба за частично оттегляне на иска, на основание чл.232 от ГПК, по отношение
на ПИ с идентификатор 39339.504.117 по КККР, одобрени със заповед
№300-5-57/30.07.2004г. на изп.директор на АГКК, с
адрес на ПИ с.Крайници, п.к.2633, ул.„Иван Вазов“ №17, с площ от 1405 кв.м.
Според жалбоподателката, съществено процесуално нарушение представлява и
пропускът на съда да разгледа направеното още в исковата молба, на основание
чл.344 ал.2 от ГПК, искане да се определи до завършване на делбата процесните
имоти от кой ще се ползват и какви суми ще се заплащат за ползването на другите
съделители, за изясняване на което е било формулирано
и доказателствено искане за определяне на стойността на пазарния наем. Във
връзка с тези оплаквания е поискано от въззивния съд да изключи от предмета на
делбата недвижим имот, находящ се в урбанизирана територия.
Наред с
горното, във въззивната жалба е посочено, че изводите на съда относно квотите в
съсобствеността, са погрешни и необосновани, в резултат на което в обжалваното
решение дяловете на съделителите са били определени
неправилно. Според жалбоподателката, съгласно ЗН, М.К.-М., Е.Й. и Й. С.
притежават по 1/6 ид.ч., Б.А. и В.К. – по 1/8 ид.ч., а Л.Т. – 1/4 ид.ч. Претендирана е отмяна на решението в тази част и допускане
на делбата при притежаваните от съсобствениците права.
Жалбоподателката
счита, че неправилно с обжалваното решение съдът е допуснал извършване на
съдебна делба за имот, върху който има построена сграда - ПИ с идентификатор
39339.504.117 по КККР, и който не може да бъде предмет на делба, без да са
разгледани и определени правата на съсобствениците на сградата. Изтъква се, че
в този имот има построени сгради, съгласно нотариален акт за суперфиция с №56, том I, които сгради не принадлежат на всички съделители, поради което парцелът не може да се допусне до
делба.
Претендира
отмяна на решението, в частта, в която е допусната делба на ПИ с идентификатор
39339.504.117 по КККР, одобрени със заповед №300-5-57/30.07.2004г. на изп.директор на АГКК, с адрес на ПИ с.Крайници, п.к.2633, ***,
с площ от 1405 кв.м.; в частта относно дяловете на всеки от съсобствниците,
като делбата се допусне при твърдените от жалбоподателката права, както и
произнасяне по чл.344 ал.2 от ГПК, като се определи до завършване на делбата
кой съделител кой имот ще ползва и какви суми ще
заплаща за ползването на другите съделители.
Жалбоподателката претендира присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК отговори на въззивната жалба са депозирали, както следва:
Е.В.Й., чрез пълномощника й адв.Ю.Д. (пълномощно от първата инстанция за
представителство до приключване на делото пред всички инстанции – л.91), както
и Б.А., В. К.и Л.Т.. Отговорите са идентични по смисъл и съдържание. В същите
се изразява становище, че въззивната жалба е основателна само в частта относно
идеалните части, при които съдът е следвало да допусне делбата на съсобствените имоти, като се счита, че правата на страните
правилно са били изчислени от жалбоподателката. По отношение оплакването, че
имотът с идентификатор 39339.504.117 по КККР, находящ се в с.Крайници, *** не е
следвало да се допуска до делба, се изразява становище за правилност на
съдебното решение, независимо от частичното оттегляне на иска, тъй като в
съдебното заседание, в което съдът е докладвал молбата за оттегляне,
ответниците са се противопоставили и са поискали имотът да се подели. Изразява
се становище и във връзка с искането на въззивницата за присъждане на разноски,
което се окачествява като неоснователно, предвид естеството на делбеното производство.
При
първоначалното запознаване с въззивната жалба, по която е било образувано
в.гр.д.№17/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, съдът е констатирал няколко факта,
относими към възможността за провеждане на въззивно производство: 1/ решението
на ДнРС не е било съобщено на един от ответниците по иска за делба – Б.И.А.; 2/
в диспозитива на решението са били допуснати очевидни фактически грешки,
изразяващи се в неправилно посочване на начина на трайно ползване на първите
четири поземлени имоти, които в решението са обозначени като ниви, а по
исковата молба и представените скици представляват ливади, както и в неправилно
посочване на идентификатора на втория имот, който вместо с верния такъв –
39339.68.90, е посочен с погрешен – 39339.568.90 и 3/ в нарушение на основно
положение на гражданския процес, залегнал в чл.2 от ГПК, ДнРС не се е произнесъл
по направеното в исковата молба искане по чл.344 ал.2 от ГПК за постановяване с
решението по допускане на делбата кои от наследниците от кои имоти ще се
ползват до окончателното й извършване или какви суми едните трябва да заплащат
на другите срещу ползването, като оплакването във въззивната жалба в този
смисъл е счетено като искане за допълване на решението на съда (в тази част
решението се явява непълно, тъй като искането въобще не е било разгледано). С
оглед констатацията на горните факти, с определение с №115/19.02.2018г.
ОС-Кюстендил е прекратил въззивното производство и е върнал делото на ДнРС за
изпълнение на процедурата по връчване на обжалваното решение на всички страни,
за поправка на очевидните фактически грешки, допуснати в диспозитива на същото
и за допълване на решението, чрез произнасяне по искането по чл.344 ал.2 от ГПК.
В
изпълнение на дадените указания, ДнРС е
връчил препис от решението на Б.А.; с определение №787/12.07.2018г. е поправил
констатираните от съда очевидни фактически грешки, както и е отхвърлил като неоснователено искането на М.С.К.-М. за ползване на
допуснатите до делба имоти до приключване не процеса. Определението не е
обжалвано.
Пред
въззивния съд, жалбоподателката, чрез пълномощника си е заявила, че не поддържа
искане за произнасяне от въззивния съд по реда на чл.344 ал.2 от ГПК.
Във
връзка с дадени от съда указания за изясняване на естеството на застрояването
на имота с идентификатор 39339.504.117 по КККР, находящ се в с.Крайници, ул***, К.-М. е изложила твърдения в посока, че в имота има
изградени пет постройки, три от които са от допълващото застрояване, а две –
представляващи жилищни сгради. Посочила е, че една от жилищните сгради –
едноетажна сграда с идентификатор 39339.504.117.1, със застроена площ от 76
кв.м. е собственост на част от страните по делото, а именно – на наследниците
на В.К., като същата е била изградена по силата на отстъпено на последния право
на строеж с нотариален акт за суперфиция с №56, том I, дело №143/1963г., като тази сграда е била
допусната до делба в друго съдебно производство – по гр.д.№1221/2016г. по описа
на ДнРС, между М.С.К.-М., Е.В.Й. и Й.В. С..
По
отношение на жилищната сграда с идентификатор 39339.504.117.2, която е
двуетажна и е със застроена площ от 56 кв.м., в молба с вх.№5937/21.08.2019г.
жалбоподателката е посочила, че тази сграда е построена от нейния баща С. К.,
като собствеността на етажите не принадлежи на отделни собственици.
ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че
въззивната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен
акт.
С оглед естеството на оспорванията, преценени
в контекста на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Всички страни
по делото имат качеството на наследници на Е. Н.
Д., починал на 02.09.1966г.
Видно от удостоверенията
за наследници, представени
по делото, след смъртта му Евтим Дорянов
е оставил двама наследници
от първи ред
– неговоте две дъщери- В. А.
и М. К.. В. А. е починала на
19.03.2015г. и е била наследена от нейната дъщеря л.Б.Т. и от низходящите на починалия преди нея неин син
И. Б. А., а именно – Б.И.А. и В.И.К.. М. К. е починала на
24.07.2000г. и е била наследена от преживелия й съпруг В.К., починал
на 30.01.2011г. и тримата им низходящи,
които са и единствени негови наследници – Е.В.Й., Й.В. С. и М.С.К. – М., като дъщеря на починалия през 2007г. син на Милка и В. К. – С. В. К..
Няма спор между страните, че в полза на наследниците на Е.Н. Д., чрез земеделска
реституция, е възстановена собствеността
върху описаните в исковата молба
земеделски имоти. Това е станало чрез издаването от ПК-гр.Дупница
на два броя решения – решение №0201/25.09.1998г. относно последните шест описани в исковата молба земеделски имоти и решение №0101/25.09.1998г. относно
останалите земеделски имоти. Всички реституирани
замеделски имоти се намират в землището на с.Крайници, общ.Дупници.
Същите са идентични на претендираните да бъдат
поделени и относно всеки имот е представена
скица, издадена от СГКК-гр.Кюстендил, в която е посочен идентификатор на поземления имот по кадастралната карта и номера на имота
по предходен план, съобразно
реституционното решение на ПК.
От представения пред КнОС нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение с №74, том I, дело №139/1963г. по описа на Станкредимитровски
народен съдия, се установява, че наследодателят Е.К.Д.е бил признат за
собственик на къща с дворно място в с.Крайници,
Кюстендилски окръг, съставляващо парцел XII-548 в кв.28 по плана на с.Крайници, с урегулирано
пространство от 1 472 кв.м. не е спорно между страните,ч е към настоящия
момент описаният в посочения нотариален акт поземлен имот е идентичен с
процесния ПИ с идентификатор 39339.504.117 по КККР, одобрени със Заповед
№300-5-57/30.07.2004г. на изп.д.на АГКК, с адрес:
с.Крайници, ул***, с площ от 1 405 кв.м.
С
нотариален акт за суперфиция с №56, том I, дело №143/1963г. по описа на Станкедимитровски
народен съдия, който е приет от ДнРС, Е. Д. е отстъпил на В.Д. К. правото да
построи жилищна сграда в гореописания парцел XII-548 в кв.28 по плана на с.Крайници, съгласно
утвърден архитектурен план. Не е спорно по делото, че в резултат на така
отстъпеното право на строеж, В.Карингов е построил
едноетажната жилищна сграда, с площ от 76 кв.м., понастоящем с идентификатор
39339.504.117.1. От представените по делото решения по гр.д.№1221/2016г. по
описа на ДнРС се установява, че тази сграда е допусната до делба между М.С.К.-М.,
Е.В.Й. и Й.В. С..
Според
показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели А.. А. и Л. Б.,
двуетажната жилищна сграда, която е с идентификатор 39339.504.117.2, е била
построена в урегулирания поземлен имот в периода от 1980г.-1983г. от родителите
на М.К.-М. – С.К. и съпругата му А. А. Свидетелката А. сочи, че двамата, докато
са били съпрузи – повече от 11 години, са поддържали тази къща и редовно са я
обитавали, а свидетелката Б. пояснява, че на първия етаж от къщата има три
стаи, от които едната кухня, и баня, а на втория – две стаи, едната обзаведена,
а другата, ползвана за склад.
Окръжен
съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта
му, в резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и
допустим съдебен акт.
Независимо,
че във въззивната жалба оплакването в посока, че ДнРС се е произнесъл по иска
за делба на ПИ с идентификатор 39339.504.117, въпреки направеното оттегляне на
иска в тази му част, е обвързано с правилността на съдебното решение, всъщност
подобно оплакване е относимо към преценката за допустимостта на акта в тази му
част, доколкото е свързано с приложението на принципа на диспозитивното
начало в процеса.
Несъмнено
е, че в исковата си молба М.К.-М. е поискала извършване на делба, освен на съсобствени земеделски имоти, но и на поземления имот с
идентификатор 39339.504.117. Видно е също така, че с молба с
вх.№9012/12.07.2017г. (неправилно прикачена към кориците на делото, вместо да
бъде хронологично прошнурована в същото), ищцата е заявила, че оттегля иска си
за делба по отношение на този имот. Изложила е и съображения за така
направеното искане, които са ирелевантни. В проведеното на 12.09.2017г. съдебно
заседание ДнРС е докладвал молбата и е постановил определение за прекратяване
на производството „по отношение на имота в село Крайници“. Явилите се в това
съдебно заседание ответници Й. С., В.К. и Л.Т. незабавно след произнасянето са
заявили, че не са съгласни да се прекрати производството по делото, тъй като
парцелът е наследствен и те желаят същия да бъде поделен. Съдът, съобразявайки становището им е
постановил определение, с което е отменил прекратителното
такова. В обжалваното решение ДнРС се е произнесъл по иска за делба и на този
имот.
Въззивният съд намира, че не е съществувала процесуална пречка за произнасяне по
иска за делба на ПИ с идентификатор 39339.504.117, тъй като съдът не е бил десезиран от разглеждането му. Този извод произтича от
естеството на производството по извършване на съдебна делба. Отказ от иск за
делба е недопустим, предвид разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗС. На по-различни
правила се подчинява и процесуалната възможност за оттегляне на иска,
предвидена в чл.232 от ГПК, тъй като в производството по съдебна делба
процесуалноправното положение на съделителите не е
типичното на страните в общия исков процес. В това производство се упражнява чрез
конститутивен иск потестативно
право, чиито титуляр е не само ищецът, но и всички участници в имуществената
общност, а конституирането на всички съсобственици като страни по делото за
делба е условие за допустимостта му. Поради това при предявен иск за делба
всеки от съделителите - участници в общността, има
процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е
инициирал производството (решение на ВКС, II г.о.№173/5.12.2013г. по
гр.д.№3403/2013г.). Също в отклонение от типичния исков процес, обемът на
търсената от съда защита се определя не само от волята на сезиралият съда
съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност (чл.341 ал.2 от ГПК).
Тези особености на производството по съдебна делба обуславят аналогично
приложение на разпоредбата на чл.216 ал.2 изр.2
от ГПК - оттеглянето на иска изцяло или по отношение на някои от
имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на
всички страни в процеса. Неприложимо е общото правило на чл.232 изр.1 от ГПК, според което до приключване на първото съдебното заседание по
делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Такова съгласие
всякога е необходимо ( така определение №298 от 22.04.2014г. на ВКС по ч.гр.д.№2291/2014г.,
IV г.о., ГК).
Доколкото
в настоящия случай част от съделителите са се
противопоставили на направеното оттегляне на иска по отношение на урегулирания
имот, като са заявили, че желаят подялбата му, ДнРС правилно е съобразил, че
производството по делото в тази му част не следва да се прекратява и е
разгледал иска.
2.
Относно правилността на решенията:
Според
съда, обжалваното решение е частично неправилно, в частта относно квотите, при
които е допусната делбата на земеделските имоти и на имота в урбанизирана
територия. Решението е правилно в
останалите му части. Съображенията за този извод се заключват в следното:
- Относно
ПИ с идентификатор 39339.504.117 по КККР на с.Крайници:
Както неколкократно в производството пред въззивния съд се посочи,
от съществено значение за преценката дали този имот следва да се допусне до
делба, е въпросът за това какви сгради има построени в него и чия собственост
са тези сгради.
От
съвкупния анализ на доказателствата стана ясно, че: 1/ този поземлен имот е принадлежал
на общия наследодател Е. Д.; 2/ в поземления имот има общо пет постройки, три
от които от допълващото застрояване и две жилищни сгради– едноетажна с
идентификатор 39339.504.117.1 и двуетажна с идентификатор 39339.504.117.2. и 3/
едноетажната жилищна сграда с идентификатор 39339.504.117.1 е била построена по
силата на отстъпено право на строеж на В. К. и нейни собственици са само част
от собствениците на земята, а именно Е.Й., Й. С. и М.К.-М..
По отношение на двуетажната жилищна сграда нито се твърди същата да е била
реализирана при учредено право на строеж, нито се доказва подобен факт.
Жалбоподателката сочи, че тази сграда е била построена със средства и труд на
нейния баща С. К. който факт може да се приеме за установен от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Последният обаче няма отношение към
придобиването на правото на собственост. Друго основание не е поддържано. При
наличните данни следва да се приеме, че по отношение на тази сграда е приложима
нормата на чл.92 от ЗС и, че по силата на приращението
същата е станала собственост на собствениците на земята, а това са наследниците
на Е. Д.. Следователно, налага се извод, че в ПИ има два самостоятелни обекта на
право на собственост – жилищни сгради, едната от които принадлежи на всички
наследници, а другата - на част от тях.
Относно делбата на съсобствен
затроен парцел е приложимо Постановление №2 от
04.V.1982г. на Пленума на ВС, според б.„д“ от което не може да се допусне делба на съсобствен
парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат
обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на
отделни съсобственици на парцела. Приема се, че при действието на ЗУТ, е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58 ал.1 и чл.61 ал.4 ЗТСУ
(отм.) за недопустимост на делбата поради предназначението на парцела за
застрояване от съсобствениците и делбата на съсобствено
УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална
собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща
част или в случай, че съобразно нормата на чл.183 ал.4 от ЗУТ
е възможно съсобственикът, който не притежава отделен обект, да извърши
застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са
или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект. В този
смисъл са решение №380 от 05.10.2010г. по гр.д.№104/2010г., ВКС, II г.о. и решение №87 от 07.07.2011г.
на ВКС по гр.д.№825/2010г., II г.о., ГК. Следователно, тълкуването, дадено в
б.„д“ на ППВС №2/1982г. касае само хипотезата, в която всички съсобственици в
УПИ притежават самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, в който случай
теренът е обща част и искът за делбата му се отхвърля, но ако някой от
съсобствениците в УПИ няма самостоятелен обект, делбата на терена е допустима,
независимо от застрояването му. Това е така, защото в този случай не може да се
приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо
значение спрямо сградите, т.е. не може да се приеме, че е станал обща част. Настоящият
случай не е такъв, поради което делбата на урегулирания ПИ правилно е
допусната. С още по-голяма сила този извод би важал ако се приеме за вярна
тезата на жалбоподателката относно принадлежността на правото на собственост
върху сградите.
Поради горното, въззивният съд счита, че решението
на ДнРС в частта относно допускане извършването на съдебна делба по отношение
на ПИ с идентификатор 39339.504.117,
е правилно.
- Относно
земеделските имоти, находящи се в землището на с.Крайници, общ.Дупница:
Правилен
е и изцяло се споделя от въззивния съд изводът на първостепенния такъв за
наличие на съсобственост между всички страни по отношение на всички земеделски
имоти, чиято подялба се претендира, като по отношение на твърдяната
съсобственост не е имало спорове, не са правени и оплаквания пред въззивния
съд.
- Относно
правата, при които следва да се допусне делбата:
Всички
страни считат, че ДнРС е изчислил правата на съсобствениците неправилно и това
тяхно оплакване е основателно.
Съсобствеността
върху всички поземлени имоти в конкретния случай произтича от факта на
наследяването, а приложими за определяне на правата на сънаследниците
са нормите, регламентиращи наследяването по закон. При приложението на чл.5
ал.1 от ЗНасл., според който децата на
починалия наследяват по равни части и чл.10 ал.1 от ЗНасл., според който
низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в
наследяването по закон от своите низходящи, се стига до единствения възможен
извод, до който са достигнали всички страни по делото, а именно, че правата им
в наследството на Е. Д. са както следва: на Л.Т. – 1/4 ид.ч., на Б.А. – 1/8
ид.ч., на В.К. – 1/8 ид.ч., на Е.Й. – 1/6 ид.ч., на Й. С. – 1/6 ид.ч. и на М.К.-М.
– 1/6 ид.ч. При поставяне на квотите под общ знаменател, дяловете в
съсобствеността добиват следния вид: на Л.Т. – 6/24 ид.ч., на Б.А. – 3/24
ид.ч., на В.К. – 3/24 ид.ч., на Е.Й. – 4/24 ид.ч., на Й. С. – 4/24 ид.ч. и на М.К.-М.
– 4/24 ид.ч.
Посоченото
налага необходимост от отмяна на решението в частта относно правата, при които
са допуснати до делба съсобствените имоти и
постановяване на друго, с което делбата да се допусне при горепосочените права
на съделителите в съсобствеността.
3. Относно разноските:
Жалбоподателката е претендирала, но не е доказала да
е сторила разноски за въззивното производство, поради което такива не й се
следват. Въззиваемите не са претендирали разноски.
Съдът констатира, че е допуснал опущение, като е дал
ход на въззивната жалба без за същата да е била заплатена дължимата държавна
такса, която според т.17 на Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК следва да се определи съгласно
чл.18 ал.1 във вр. с чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а именно – 40.00 лева. С
настоящото решение страната следва да бъде осъдена да ги заплати.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №520 от 11.10.2017г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д.№1039/2016г. по описа на съда, поправено с
определение №787/12.07.2018г., В ЧАСТТА, в която е допуснато
извършването на съдебна делба между М.С.К.-М., с ЕГН **********, с
адрес: ***, Е.В.Й., с ЕГН ********** от
с.Бабинска река, Й.В. С., с ЕГН ********** ***, Б.И.А., с ЕГН ********** ***, В.И.К.,
с ЕГН ********** *** и Л.Б.Т., с ЕГН ********** ***, по отношение на следните
имоти: земеделски имоти, всички находящи се в землището на с.Крайници,
общ.Дупница, в това число – ПИ с идентификатор 39339.68.15 - ливада
от 1 026 кв.м. в м.„Капините“ при съседи ПИ с
№№268, 12, 8, 13, 19; ПИ с идентификатор 39339.68.90 - ливада от 527 кв.м. в м.„Вадата“, при
съседи ПИ с №№223, 253, 3, 273, 4; ПИ с идентификатор 39339.73.186 - ливада от 1 351 кв.м. в
м.„Блатото“, при съседи ПИ с №№185, 181, 235, 187; ПИ с идентификатор 39339.73.187
- ливада от 2 690 кв.м. м.„Прогоно“, при съседи ПИ с
№№186, 181, 188, 235; ПИ с идентификатор 39339.74.89 -нива от 2 439
кв.м. в м.„Камера“, при съседи ПИ с №№86, 163, 90, 88, 85; ПИ с идентификатор 39339.79.33
- нива от 771 кв.м в м.„Камера“, при съседи ПИ с №№155, 37, 192, 163, 32; ПИ с идентификатор
39339.82.1 - нива с площ от 503 кв.м. в м.„Рибника“, при съседи ПИ с
№№2, 129, 4, 29; ПИ с идентификатор 39339.85.273 - нива от 800 кв.м. в
м.„Сливата“, при съседи ПИ с №№272, 274, 100, 223; ПИ с идентификатор 39339.120.77
- нива от 2 892 кв.м. в м.“Камера“, при съседи ПИ с №№ 81, 80, 79, 78, 132, 76,
75; ПИ с идентификатор 39339.121.26 - нива от 3 752 кв.м. в м.„Таушаница“, при съседи ПИ с №№30, 41, 25, 24, 27, 29; ПИ с
идентификатор 39339.142.79 - нива от 1 014 кв.м. в м.„Паша Търла“, при съседи ПИ с
№№80, 86, 87, 78, 47, 44; ПИ с идентификатор 39339.6.77 - нива от 904
кв.м. в м.„Грамадия“, при съседи ПИ с №№315, 321, 78,
76; ПИ с идентификатор 39339.9.43 - нива от 600 кв.м. в м.„Хаджия“, при
съседи ПИ с №№68, 48, 40, 42; ПИ с идентификатор 39339.11.71 - нива с
площ от 2 053 кв.м. в м.„Хаджия“, при съседи ПИ с №№72, 68, 45, 70; ПИ с
идентификатор 39339.13.103 - нива от 1 598 кв.м. в м.„Могилите“, при
съседи ПИ с №№123, 104, 102, 130; ПИ с идентификатор 39339.15.53 - нива
от 1 597 кв.м. в м.„Незетата“, при съседи ПИ с №№102,
54, 52, 51; ПИ с идентификатор 39339.18.38 -нива от 2 098 кв.м. в м.„Джелекар“, при съседи ПИ №№40, 41, 37, 141, 39, както и поземлен
имот в урбанизирана територия с идентификатор 39339.504.117 по КККР
на с.Крайници, общ.Дупница, с адрес: с.Крайници, ***, с площ от 1 405 кв.м., при съседи ПИ с №№116,
372, 118, 112, 113, 115 без построените в него сгради.
ОТМЕНЯ решение №520 от 11.10.2017г. на Районен съд –
Дупница, постановено по гр.д.№1039/2016г. по описа на съда, поправено с
определение №787/12.07.2018г., В ЧАСТТА относно правата, при които е
допусната съдебна делба на горепосочените имоти, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
Делбата да се извърши ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА:
за М.С.К.-М. – 4/24 ид.ч.;
за Е.В.Й. – 4/24 ид.ч.;
за Й.В. С. – 4/24 ид.ч.;
за Б.И.А. –
3/24 ид.ч.;
за В.И.К. – 3/24 ид.ч. и
за Л.Б.Т. – 6/24 ид.ч.
ОСЪЖДА М.С.К.-М., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Кюстендил сумата от 40.00 лева (четиридесет лева), представляваща
дължима държавна такса за въззивно обжалване.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.