Определение по дело №3137/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 958
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Кристина Гюрова
Дело: 20211100603137
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Емил Дечев

Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Кристина Гюрова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 31255/23.07.2021 г., подадена от АТ. Г. АТ., в
качеството си на управител на „И.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу определение № 211 от
09.06.2021 г., постановено по НЧД № 6709/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 133 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на АТ.
Г. АТ. - управител на „И.“ ЕООД, ЕИК **** срещу постановление на СРП от
18.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 15268/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 35424/2019 г. на
СРП, образувано за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Оспорва се възприетият от първостепенния съд извод, че
жалбоподателят не притежава качеството пострадало лице по см. на чл. 74, ал. 1 НПК.
Поддържа се, че жалбоподателят е надлежна страна, която разполага с процесуалната
възможност да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство, тъй като е претърпяла вреди. По същество се релевират оплаквания, че
неправилно прокурорът е достигнал до извод, че не е осъществен съставът на
престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като се навеждат доводи и, че
не са събрани всички необходими доказателства по делото. Предвид изложеното се
моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната жалба и
доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
1
Досъдебно производство № 15268/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №
35424/2019 г. на СРП е образувано с постановление на прокурор от 02.10.2019 г. за
това, че на неустановена дата през 2017 г. в гр. София, бул. „**** в сградата на СГС,
ГО, 5 с-в, съзнателно се ползвал по гр. дело № 4134/2017 г. на СГС, ГО, 5 с-в, от
неистински официален документ – нотариално заверен договор от 05.12.2003 г. и
протокол с нотариална заверка от 01.06.2004 г., когато от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2
вр. ал. 1 НК.
С постановление на СРП от 18.02.2021 г. е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 15268/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр. пр. № 35424/2019 г. на СРП.
Срещу постановлението е подадена жалба от АТ. Г. АТ. - управител на „И.“
ЕООД, ЕИК ****, с вх. № 35424 от 05.05.2021 г.
С определение № 211 от 09.06.2021 г., постановено по НЧД № 6709/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133 състав, предмет на
обжалване в настоящото производство, жалбата на АТ. Г. АТ. е оставена без
разглеждане. Съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като изхожда
от лице, което не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Изложил е съображения, че
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК посочва изчерпателно кръга от лица, които имат
право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното
производство, като жалбоподателят не попада в никоя от тези категории лица - нито в
лично качество като пострадал, нито пък представляваното от него юридическо лице
има качеството на ощетено юридическо лице в производството. Мотивирал е, че
престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е било образувано
досъдебното производство, е формално, а не резултатно увреждащо престъпление,
като вредата не е обективен признак от състава на престъпното посегателство.
Районният съд е приел още и, че независимо от обстоятелството, че извършването на
това престъпление косвено би могло до доведе до настъпването на неблагоприятни
последици в правната сфера на дадено физическо или юридическо лице, то
непосредствен обект на престъпленията по чл. 316 НК са обществените отношения,
свързани с реда и сигурността на документооборота. Предвид възприетото и с оглед на
формираното от СРС становище, че с осъществяването им се накърнява пряко и
непосредствено редът и сигурността именно на тези обществени отношения, а не
личността или обществените отношения, свързани с условията за нормално
упражняване на определени имуществени права, контролираният съд е достигнал до
извод, че от престъпленията по чл. 316 НК не може да има пострадало лице по смисъла
2
на чл. 74, ал. 1 НПК.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Аргументите на съда в
тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на
пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които
могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в
седемдневен срок от получаването на преписа. От сочената разпоредба следва, че
процесуално легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на
наказателното производство пред съда са само обвиняемият, пострадалият от
престъплението или неговите наследници, и ощетеното юридическо лице. Този кръг на
активно легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за
законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, е изчерпателно ограничен.
В конкретния случай въззивният съд споделя извода на първостепенния, че АТ.
Г. АТ. нито в лично качество, нито в качеството му на управител на „И.“ ЕООД /в
каквото качество е депозирана и подписана жалбата му/, не е придобил качеството на
пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, нито пък представляваното и
управляваното от него дружество е имало качеството на ощетено юридическо лице от
престъплението, за което е водено досъдебното производство, и следователно не е
включен в кръга от лица, които могат да обжалват постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, визирани в чл. 243, ал. 4 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Според
утвърдената съдебна практика такова е лицето, което би могло да се конституира
валидно в един съдебен наказателен процес като частен обвинител и граждански ищец
за претърпени имуществени и неимуществени вреди от престъплението.
Жалбоподателят няма качеството на пострадал, респ. ощетено юридическо лице по
смисъла на НПК и следователно за него липсва възможност да инициира съдебен
контрол върху постановлението от 18.02.2021 г. на СРП за прекратяване на
наказателното производство. Последното е образувано и водено за престъпление по чл.
316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, специфичният обект на нарушаване при който
изключва наличието на „пострадал“, тъй като при осъществяването на престъпния му
състав не се нарушават права на отделната личност и/или юридическо лице. От
значение е систематичното място на визираното престъпление - против
правоотношенията, гарантиращи и осигуряващи правилното документиране.
3
Престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК е документно престъпление, и
има за обект на посегателство правилното осъществяване на документооборота, поради
което криминализацията защитава публичния ред за безпрепятственото извършване на
тази дейност и не отдава правно значение на съпътстващите вреди, които евентуално са
настъпили в индивидуална правна сфера. Вредите, които биха обусловили
легитимацията на АТ. Г. АТ. /в лично качество или в качеството му на управител/ или
на дружеството „И.“ ЕООД като пострадал, съответно ощетено юридическо лице,
трябва да са пряко и непосредствено следствие на конкретното престъпление, а не на
деянието в широк смисъл, тъй като причинната връзка между деянието и престъпния
резултат е обективен елемент на конкретното престъпление. В конкретния случай
липсва причинно следствена верига, която да направи жалбоподателя
пострадал/ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243 НПК и субект със законно
признат интерес да атакува акта на прокурора пред съда. Това обаче не означава, че
обезщетение за тези вреди не може да се потърси по гражданскоправен ред от
увредения или че лицето, което се приема за засегнато в широк смисъл от деянието,
няма право на достъп до горестоящата прокуратура, защото нейна е компетентността
да разшири обхвата на разследваното престъпление и/или да добави нови
престъпления.
Горното мотивира въззивния съдебен състав да приеме, че при този ход на
развитие на досъдебното производство, по което липсват привлечени в качеството на
обвиняеми лица и пострадали по смисъла на чл. 74 НПК, районният съд
законосъобразно е стигнал до извода, че не е сезиран от лице с право на жалба по чл.
243, ал. 4 НПК и на това основание е оставил без разглеждане жалбата. След като
атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство не
подлежи на съдебен контрол поради липса на лица с легитимация по чл. 243, ал. 4
НПК да го обжалват пред съда, това означава, че разглеждането на жалбата срещу него
е от компетентността на горестоящата прокуратура по отношение на тази, която е
прекратила наказателното производство.
Предвид това, че жалбоподателят е изложил подробни съображения за
неправилност на постановлението за прекратяване на наказателното производство, и
доколкото от последния се твърди, че има настъпили вреди от престъпното
посегателство, то пред него остава открита възможността да атакува постановлението
пред горестоящата прокуратура, която е компетентна да дава указания за това по какъв
текст може да се води делото. Жалбоподателят АТ. Г. АТ., в качеството му на
управител на „И.“ ЕООД, не е лишен от възможността да потърси и получи правна
защита, тъй като разглеждането на жалбата му е от компетентността на горестоящата
прокуратура, разполагаща с възможност да прецени дали посегателството се
ограничава единствено до престъпление против документооборота, или се касае до
такова, увреждащо имуществото на жалбоподателя. Поради това правната защита на
твърдяното от него право се осигурява по реда на вътрешноинстанционния контрол в
4
рамките на прокуратурата – чл. 200 НПК. Този извод следва от разпоредбата на чл.
243, ал. 10 НПК, в чиято хипотеза е предвиден прокурорски контрол върху
постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато същите не са
били обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на
наказателни производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243,
ал. 4 НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя
има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им.
Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят съдебно обжалване, не е
идентична с тази на лицата, които могат да поискат инстанционен прокурорски
контрол. Това е така, доколкото прокуратурата, поради конституционното си
правомощие по чл. 127, ал. 1 от Конституцията на РБ, може да преценява на кои лица и
за кое престъпление ще повдига обвинение, може да извърши пълна ревизия както на
фактите на престъплението, предмет на разследването, така и на правната му
квалификация и да прецени, не само дали е извършено първоначално разследваното
престъпление, но и дали има данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази
проверка е дължима с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на
всяко лице.
По изложените съображения, Софийски градски съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 211 от 09.06.2021 г., постановено по НЧД №
6709/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133 състав, с
което е оставена без разглеждане жалбата на АТ. Г. АТ. - управител на „И.“ ЕООД,
ЕИК **** срещу постановление на СРП от 18.02.2021 г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15268/2019 г. по описа на
04 РУ-СДВР, пр. пр. № 35424/2019 г. на СРП, образувано за престъпление по чл. 316
вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Делото да се изпрати на Софийска градска прокуратура по компетентност за
произнасяне по жалбата на АТ. Г. АТ. - управител на „И.“ ЕООД, ЕИК ****,
депозирана пред СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6