М
О Т И В И
Към
присъда по НЧХД № 594/2015 г. по описа на КРС
Наказателното производство е образувано
по повод внесената тъжба от Н.Я.К., ЕГН ********** ***, П. обл.,
с която е повдигнал обвинение срещу Г.Р.Г., ЕГН ********** ***, затова, че
месец април 2015 г. в гр. К., П. област е разгласил позорно обстоятелство за Н.К.,
а именно, че е осъждан за кражби, грабежи и измами, и по същото време и място
му е приписал извършване на престъпление кражба на животни, собственост Г.Г. ***, П. обл.- престъпление по
чл.147 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание частният тъжител Н.К., чрез процесуалния си представител
поддържа внесената тъжба и повдигнатото с нея обвинение. Представят се
доказателства. Излагат се доводи за наличие на достатъчно доказателства за
виновността на подсъдимия, поради което се пледира за осъждането му.
Подсъдимият Г.Р.Г., участва лично в процеса и с
упълномощения си защитник- адв. К.. Лично и чрез
защитника си пледира, че не е извършил престъплението, за което е обвинен с
тъжбата. Представя доказателства. Иска се от съда да бъде оправдан.
С тъжбата е предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск от тъжителя К. като пострадал от твърдяното с тъжбата
престъпление по чл.147 ал.1 от НК срещу подсъдимия Г., за сумата от 1500 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му от същото престъпление
неимуществени вреди- болки и страдания, ведно с законната лихва върху сумата от
датата на причиняването до окончателното и изплащане.
Тъжителят чрез неговият процесуален представител пледира
предявения граждански иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Защитникът на подсъдимия пледира предявения граждански иск
да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички
доказателства, събрани по делото- показанията на свидетелите Д.Ш., И.И. и Р.С., както и прочетените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото- копие от писмо, справка от РП Карлово, справка
за съдимост на тъжителя К., заверен препис от присъда по НОХД № 226/2006 г. на
КРС, ведно с Решение по ВНОХД № 207/2007 г. на ПОС, писмо от ОД на МВР-
Пловдив, Сектор „БНТЛ“, сравнителен материал, постановление от 20.11.2015 г. на
РП- Карлово по преписка № 273/20.11.2015 г., 2 бр. справки от РП Карлово от
11.07.2016 г., справка от РП Карлово от 10.10.2016
г., характеристични справки на тъжителя и на подсъдимия, от материалите по ДП № 591/2014 г. по описа на
РУ на МВР Карлово само постановление за образуване на досъдебно производство,
молба от подс. Г. *** относно извършена кражба, ведно
с приложена към нея обяснителна записка от 07.10.2014 г., определение №
272/11.08.2015 г. по ЧНД № 452/2015 г. по описа на КРС, постановление от
06.07.2015 г. за спиране на ДП № 591/2014 г. по описа на РУ на МВР Карлово, справка
от РП Карлово от 04.11.2016 г., ведно с копие от постановление за възобновяване
на ДП № 591/2014 г. по описа на РУ на МВР Карлово, съдът намира за установено
следното:
Подсъдимият Г.Р.Г., ЕГН ********** е роден на *** ***, П.
област. ***,***,***,. Има две деца. Живущ ***, П. обл.,
ул. „***“ № **. Не е осъждан.
Тъжителят
Н.Я.К., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. област. ***,****. От 2000 г. се
занимава със земеделие и животновъдство, като е регистриран земеделски
производител. Живущ ***, П. обл., ул. „***“ № **. Неосъждан
е- реабилитиран. Бил е осъждан с присъда по НОХД № 226/2006 г. по описа на КРС,
влязла в сила на 31.05.2007 г., за престъпление по чл.143 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила. Считано от 01.06.2010 г., на основание чл.86
ал.1 т.1 от НК са заличени последиците от осъждането му.
Подсъдимият
Г. и тъжителят К. ***, П. обл. И двамата били
земеделски производители и отглеждали животни. Във връзка пашуването
на животните и обработването на земеделски земи и двамата имали спорове с други
животновъди, като отношенията помежду им също били влошени.
На
06.10.2014 г. подс. Г. *** по повод извършена кражба
на 3 крави и 4 телета от стадото му. По случая било образувано досъдебно
производство № 591/2014 г. по описа на РУ на МВР- Карлово срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл.194 а.1 от НК. В хода на воденото
производство бил разпитван в качеството на свидетел и тъжителя по настоящото
дело- Н.К.. С постановление от 06.07.2015 г. Районна прокуратура Карлово спряла
производството по делото за разкриване на извършителя на престъплението, като в
него било посочено, че пострадалия по делото Г. подозирал, че превозените от свидетеля
по същото дело К. няколко крави и телета до с. З., където впоследствие били
заклани, по всяка вероятност били неговите откраднати животни.
Постановлението
за спиране на РП- Карлово било потвърдено с определение № 272/11.08.2015 г. по
ЧНД № 452/2015 г. на КРС, влязло в сила на 11.08.2015 г. В определението си,
съдът приел, че по делото били събрани доказателства, че през месец септември
2014 г. Н.К. закарал 3 телета и 3 крави във ферма в с. З., собственост на
съпругата на П.Д.Т.. Животните следвало да се продадат, но тъй като нямало
купувачи, трите телета били заклани от Н.К. и брат му Г. К.. Трите крави си
прибрал от с. З. и се намирали в неговата кравеферма. Поради липсата на
договори между частнопрактикуващите ветеринарни
лекари и БАБХ, лекарите нямали достъп до информационната система на Агенцията,
поради което и през периода 01.08.2014 г. до 19.01.2015 г. не могли да издават
ветеринарни свидетелства и разрешения за движение на животни. Поради този факт
и на Н.К. не били издадени такива разрешения за транспортираните от него
животни до с. З.. Ушните марки, които имали тези животни не били предоставени
от К.. Тези факти били установени от разследващите, като данните за тях били
предоставени от Г.Г., който, независимо от образуваното
наказателно производство, също продължил да търсил откраднатите си животни.
С
постановление от 17.08.2016 г. било възобновено производството по делото за
събиране на нови доказателства, а именно за разпит на свидетел, чиито показания
били от значение за разкриване автора на извършената кражба. Свидетелят бил
посочен от повереника на пострадалия Г. в досъдебното
производство.
Подс. Г. и тъжителят
К. били членове на животновъдно сдружение с председател св. Д.Ш.. В сдружението
съществувала принципна уговорка, когато членовете му имали някакви проблеми, да
се събират и да ги разрешават, както и да си помагат. Така, един ден през месец
април 2015 г. св. Ш. получила обаждане от подс. Г.,
който и казал, че ще и даде писмо, което тя да предаде на тъжителя К.. Г.
поискал съдействие от Ш. и от св. С., като Председател на асоциацията за автохронни породи, за да се осъществи среща между него и
тъжителя К. във връзка с разрешаване на конфликт помежду им. Св. Ш. се
съгласила да вземе писмото, за да го предаде на К., което и направила пътувайки
за работа. Писмото и било предоставено от подс. Г.
отворено, като последния поискал след като бъде прочетено от К., същото да му
бъде върнато от Ш.. Няколко дни по- късно св. Ш. предала на тъжителя К. писмото
за запознаване. Той поискал обаче да му го ксерокопира,
за да го прочете на спокойствие. Ш. направила исканото копие и му го предала.
Също така направила и копие, за да може да му постави входящ номер, за да има
някакво записване в сдружението във връзка с организирането на среща между Г. и
К.. За писмото бил уведомен и св. С. като Председател на асоциацията. Той
първоначално приел да организира срещата. После прочел част от писмото и
разбрал, че същото касае нещо нехарактерно за дейността на асоциацията, поради
което наредил писмото да не се разпространява. Преценил, че с оглед предмета на
писмото не би могъл да организира срещата между Г. и К.. Част от съдържанието
на писмото станало известно и на св. Ш.. Същата, след като предала копие от
него на тъжителя К., върнала оригиналното писмо на подс.
Г..
Видно
от приложеното по делото копие от процесното писмо,
същото било адресирано до „Господин К. К.“. Част от използваните в писмо думи и
изрази били следните: „В моето досие не пише, че съм съден за кражба и измами,
чисто е като този бял лист.“, „Уверявам те, че има карма, съдба, сили, които
направляват този свят, не може цял живот да градиш твоето благополучие за
чуждото страдание, не може човек, който е правил кражби, грабежи, измами да се
настани в комфорта на живота.“, „Дори и да не Ви бях открил, следите сочат
право във вас.“, „Как ще стане това, като заклахте телетата в З. и прибрахте
месото обратно, и оставихте двете глави на работниците, хвърлихте кожите.
Кравите ги откарахте там, където са потънали и много други животни.“, „Можеш ли
да допуснеш, че ще ти продавам животно с твоите ушни марки за разлика от теб,
където свали ушните марки на моите животни и ги закла.“, „Получил си доста
много от фонд Земеделие, продавал си животни и продължавате да крадете, каквото
Ви попадне под ръка.“.
От
заключението на изготвената по делото съдебно- почеркова
експертиза се установява, че след изследване на инкриминирания документ- копие
от писмо, ръкописния текст на писмото до г-н К. К., приложено в кориците на
делото на л. 7 и сл., представлява копие на текст, изпълнен от лицето Г.Р.Г.,
ЕГН **********.
От
приложената по делото справка от УИС на Прокуратурата на РБългария,
че към датата на нейното изготвяне- 15.12.2015 г. спрямо тъжителя К. няма
образувани наказателни производства от общ характер.
От
приложеното по делото постановление от 20.11.2015 г. по пр. преписка № 273/2015
г. на РП- Карлово, както и справка от 11.07.2016 г. от РП- Карлово се установя,
че към 20.11.2015 г. имало образувано досъдебно производство срещу Г.Р.Г. за
престъпление по чл.207 ал.1 от НК, за това, дали през м. октомври 2014 г. в
землището на с. *******, П. обл., противозаконно
присвоил 2 бр. телета, на неустановен собственик, които случайно попаднали при
него.
За
да установи посочената фактическа обстановка, съдът ползва показанията на
свидетелите Д.Ш. и Р.С., като обективни и пряко относими
към предмета на доказване по делото, поради което кредитира същите изцяло.
Установи се от показанията на двамата свидетели, че същите познават добре,
както частния тъжител, така и подс. Г.. Тези
отношения на познанство били свързани основно с дейността на К. и Г. като
животновъди и като членове на животновъдно сдружение, чиито председател била
св. Ш. и същевременно зам. председател на Асоциация за автохронни
породи, на която бил председател св. С.. Посочените отношения на познанство,
съдът не установи да са се отразили на обективността на показанията на двамата
свидетели. От показанията на Ш. се установява, че предавайки и процесното писмо, подс. Г.
поискал среща между него и тъжителя К. за разрешаване на проблемите помежду им.
Макар и писмото да било предадено отворено- незапечатано в плик, подс. Г. не поискал от нея да го прочете. Предоставянето на
писмото от св. Ш. на св. С., както и ксерокопирането
му във връзка с административни процедури били инициирани от свидетелката по
нейно решение. Същата дава показания, че подсъдимият поискал от нея да го
предаде за запознаване на тъжителя К., след което да му го върне. От
показанията на св. Ш. и св. С. се установява, че част от съдържанието на
писмото им е станало известно, тъй като и двамата по своя воля са прочели част
от него.
Относно
показанията на св. И.И., съдът намира, че същите са неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като
установяват обстоятелства, които обективно не могат да бъдат свързани с
инкриминирания случай. Свидетелят твърди, че на 20.04.2015 г. бил с тъжителя К.,
на когото се обадили и той заминал „някъде“. След това една седмица бил
притеснен, защото го заплашвал някакъв човек от с. Васил Левски с писмо, за
което тъжителя говорил около два месеца след това. Съдържанието на писмото св. И.
не помни дали му е било казано от тъжителя. Доколкото от събраните по делото
доказателства не се установи конкретна дата на предаване на писмото, а същата
се твърди единствено в тъжбата, то съдът намира, че така депозираните показания
на св. И. се явяват неконкретни и без установена връзка с обстоятелствата от
предмета на доказване по делото.
Поканен
да даде обяснения по обвинението, подс. Г. се
възползва от правото си да не дава такива. В изявление, имащо характера на
обяснение, същият е признал, че е автор на процесното
писмо. Това признание се подкрепя от заключението на съдебно- почерковата експертиза, поради което съдът ползва дадените
в този смисъл частични обяснения на подсъдимия.
Писмените
доказателства по делото, съдът ползва изцяло, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От тях се
установява наличието на образувано досъдебно производство във връзка с извършена
кражба на крави и телета от владението на подс. Г.. Установява
се също така и обстоятелството, че тъжителя К. е бил разпитван в качеството на
свидетел по това досъдебно производство. Значими за настоящото наказателно
производство обстоятелства и факти се установяват и от постановлението за
спиране на досъдебното производство, както и определението на съда, с което е
било потвърдено, а именно, че К. закарал в с. З. крави и телета, част от които
били заклани, и които Г. предполагал, че били именно неговите животни, предмет
на кражбата.
Заключението
на изготвената съдебно- почеркова експертиза съдът
кредитира, тъй като същото е изготвено от вещо лице- специалист в съответната
област, което е отговорило пълно и точно на поставените му въпроси, отговорите
на които касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване по делото. От
заключението се установява, че представеното за изследване копие на писмо,
представлява копие на текст, изпълнен от подс. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът не
установи подс. Г. да е осъществил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение с частната тъжба, а именно престъпление по
чл.147 ал.1 от НК, за това, през
месец април 2015 г., в гр. К., П. обл. да е разгласил
позорно обстоятелство за Н.Я.К., ЕГН **********,***, П. обл., а именно,
че е осъждан за кражби, грабежи и измами, и по същото време и място да му е
приписал извършване на престъпление кражба на животни, собственост Г.Г. ***, П. обл.
В процесната тъжба, въз основа на която е образувано
настоящото наказателно производство, се твърди, че подс.
Г. е осъществил престъплението клевета по чл.147 ал.1 от НК, като чрез инкриминираното
писмо се били разгласени позорни обстоятелства за тъжителя К., че е бил съден
за кражби, грабежи и измами, а именно: „ … В моето досие не пише, че съм съден за
кражби и измами…“ и „..не може цял живот да градиш твоето благополучие за
чуждите страдания, не може човек който е правил кражби, грабежи и измами да се
настани в комфорта на живота…“. Твърди се също така, че с инкриминираното писмо
на тъжителя К. е приписано престъплението кражба на крави и телета на подс. Г. чрез изразите: „…Дори и да не бях Ви открил,
следите сочат право към Вас..“, „..като заклахте телетата в З. и прибрахте
месото обратно и оставихте двете глави на работниците и хвърлихте кожите“,
„Кравите ги откарахте там, където са потънали и много други животни“, „…където
свали ушните марки на моите животни и ги закла“, „…и продължавате да крадете
каквото Ви попадне под ръка“.
Безспорно установено е по делото, че автор
на инкриминираното писмо, приложено в копие е подс. Г..
Същият не отрича това обстоятелство. Съдът намира обаче, че посочените в
тъжбата изрази, съдържащи се в процесното писмо, чрез
които се твърди да е оклеветен тъжителя не съставляват клевета по смисъла на
чл.147 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние, като основен
елемент от състава на престъплението клевета, е умишленото разпространяване на
позорно обстоятелство или приписване на престъпление на другиго. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца
с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. При клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на
едно лице, които са неистински, или му се приписва престъпление, което не е
извършил. Разпространеното обстоятелство трябва да отговаря на два критерия- да
е позорно и неистинско.
Клеветата е престъпление, което може да
бъде осъществено само при пряк или евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава
позорния характер на разпространяваното престъпление и неговата неистинност,
както и факта, че приписваното от него престъпление не е извършено от
пострадалия.
Твърдените в тъжбата изрази „ … В моето досие не пише,
че съм съден за кражби и измами…“ и „..не може цял живот да градиш твоето
благополучие за чуждите страдания, не може човек който е правил кражби, грабежи
и измами да се настани в комфорта на живота…“, съдът намира, че по своя
характер не представляват недвусмислено изразени и ясно посочени позорящи
обстоятелства за тъжителя. За да е налице състава на клеветата, следва изразените
позорящи факти и обстоятелства да са ясни, недвусмислени, а не да се извеждат
чрез предположения, интерпретации и други логически анализи. За да оцени
изразът „… В
моето досие не пише, че съм съден за кражби и измами…“, същият следва да се прецени
смислово в контекста на цялото изречение, в което е употребен, а именно- „В
моето досие не пише, че съм съден за кражби и измами, чисто е като този бял
лист“. С посочения израз подс. Г. твърди факта, че
същият е неосъждан. Конкретно и ясно посочено твърдение, за това тъжителят К.
да е осъден за кражба и измами в посоченото изречение не е направено.
Следващият израз, за който е посочено, че съдържа
позорно обстоятелство за тъжителя- „..не може цял живот да градиш твоето
благополучие за чуждите страдания, не може човек който е правил кражби, грабежи
и измами да се настани в комфорта на живота…“ също следва да се прецени във
връзка с цялото изречение, в което е употребен. Подс.
Г. е написал следното- „Уверявам те, че има карма, съдба,
сили, които направляват този свят, не може цял живот да градиш твоето
благополучие за чуждото страдание, не може човек, който е правил кражби,
грабежи, измами да се настани в комфорта на живота“. В това изречение отново
липсва конкретно и ясно посочено твърдение именно тъжителят К. да е човека,
извършвал кражби, грабежи и измами. Предмет на клевета могат да бъдат
твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено
обстоятелство, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). По своето съдържание посочения по- горе израз не
засяга честта и доброто име в обществото на частния тъжител, а представлява
мнение, съждение на автора му, в рамките на свободно изразената от него воля. За разлика от мненията и
оценките, каквото представлява съдържанието на инкриминирания израз, „позорящите“
факти и/или обстоятелства трябва обективно да са заявени от дееца като реално
съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински,
а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им.
На следващо място, се твърди с процесната
тъжба, че с инкриминираното писмо на тъжителя К. е приписано престъплението
кражба на крави и телета на подс. Г. чрез изразите:
„…Дори и да не бях Ви открил, следите сочат право към Вас..“, „..като заклахте
телетата в З. и прибрахте месото обратно и оставихте двете глави на работниците
и хвърлихте кожите“, „Кравите ги откарахте там, където са потънали и много
други животни“, „…където свали ушните марки на моите животни и ги закла“, „…и
продължавате да крадете каквото Ви попадне под ръка“.
За да се приеме,
че е извършена клевета чрез приписване на престъпление, както се твърди в
тъжбата, е необходимо твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца по време,
място и обективни признаци на извършването му, т. е. необходимо е в клеветата
да са посочени конкретни данни за основни характеристики на престъплението. В
конкретния случай такива данни не са изложени. Изразът, използван от подс. Г. в инкриминираното писмо-„…Дори и да не бях Ви
открил, следите сочат право към Вас..“ представлява едно съждение, съдържащо в
себе си и елементи на предположение. Конкретно заявен от автора му факт, който
да е част от обективната действителност, така че да е възможно да бъде
проверена истинността му не е изложен. Изразите, използвани от подс. Г. в инкриминираното писмо- „..като заклахте телетата
в З. и прибрахте месото обратно и оставихте двете глави на работниците и
хвърлихте кожите“, „Кравите ги откарахте там, където са потънали и много други
животни“, „…където свали ушните марки на моите животни и ги закла“
представляват едно изброяване на определени факти, които обаче не могат да
бъдат съотнесени, така както са употребени от техния
автор към определено престъпление, така че да се приеме, че на тъжителя е
приписано извършването на такова. Изброените факти представляват житейски
нормални дейности, които не съдържат в себе си твърдения за извършване на
незаконна дейност или престъпление.
Посочените изрази,
съдържащи в себе си определени факти следва да бъдат обсъдени и във връзка с
останалите събрани по делото доказателства досежно
установяване на тяхната истинност. Безспорно е установено в настоящото
производство, че по повод на извършена кражба на крави и телета на подс. Г. има образувано досъдебно производство, което е
било спряно, но впоследствие е възобновено и към момента на последното по
настоящото дело съдебно заседание
разследването по него продължава. Видно от приложените в настоящото
производство прокурорски и съдебен акт, касаещи спиране на горепосоченото досъдебно
производство, е било прието за установено, че през
месец септември 2014 г. Н.К. закарал 3 телета и 3 крави във ферма в с. З.,
собственост на съпругата на П.Д.Т.. Животните следвало да се продадат, но тъй
като нямало купувачи, трите телета били заклани от Н.К. и брат му Г. К.. Трите
крави си прибрал от с. З. и се намирали в неговата кравеферма. Поради липсата
на договори между частнопрактикуващите ветеринарни
лекари и БАБХ, лекарите нямали достъп до информационната система на Агенцията,
поради което и през периода 01.08.2014 г. до 19.01.2015 г. не могли да издават
ветеринарни свидетелства и разрешения за движение на животни. Поради този факт
и на Н.К. не били издадени такива разрешения за транспортираните от него
животни до с. З.. Ушните марки, които имали тези животни не били предоставени
от К.. Тези факти били установени от разследващите, като данните за тях били
предоставени от Г.Г., който, независимо от образуваното
наказателно производство също продължил да търсил откраднатите си животни. Т.е.
инкриминираните изрази в писмото касаят пряко факти, свързани и приети от
съответните компетентни органи за установени по досъдебното производство.
Изразът „…и продължавате да крадете
каквото Ви попадне под ръка“ също не съдържа в себе си обстоятелства, с които
да се приписва престъпление, така както се твърди в тъжбата. Липсват посочени конкретни
данни за основните характеристики на престъплението. Същото не е конкретизирано
по време, място и обективни признаци на извършването му.
Поради изложеното, съдът счита, че
твърдяното с тъжбата престъпление клевета не е осъществено от обективна страна.
То не е осъществено и от субективна страна.
От субективна страна клеветата е
престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или евентуален
умисъл. Деецът следва да съзнава позорния характер на разпространяваното
престъпление и неговата неистинност, както и факта, че приписваното от него
престъпление не е извършено от пострадалия.
От събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, подсъдимият да
е съзнавал или да е допускал, че информацията, съобщена от него в
инкриминираното писмо е невярна. Напротив, доказателствата по делото сочат, че
същия е изложил в писмото си твърдения със субективната увереност, че същите са
истина. Безспорно е установено по делото, че подс. Г.
е сигнализирал надлежните органи с жалба по повод кражба на негови животни. Същият
е извършил собствено проучване във връзка с изчезване на животните му, като е
разкрил факти, за които е уведомил надлежните органите по разследване. Именно
по негова инициатива, видно от приложеното по делото постановление на РП-
Карлово спряното досъдебно производство е било възобновено във връзка със
събиране на нови доказателства от значение за доказване на обстоятелствата по
делото. Фактите, посочени в тъжбата като относими към
твърдяната клевета, досежно транспортиране на крави и
телета до с. З. с участие на тъжителя К., както и извършеното колене на
телетата, са били предмет на разследване в досъдебното производство и е било
прието въз основа на доказателства по това производство от надлежните органи
като действително случили се. По тази причина и субективната оценка на подс. Г. на тези факти, както и изложените от него мнение и
съждения върху тези факти в инкриминираното писмо води до единствения извод за
неговата убеденост, че същите са истина.
Поради гореизложеното,
съдът намира, че подс. Г. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.147 ал.1 от НК,
за това, че през месец април 2015 г., в гр. К., П. обл.
е разгласил позорно обстоятелство за Н.Я.К., ЕГН **********,***, П. обл., а именно, че е бил съден за кражби, грабежи и измами,
използвайки изразите „ … В моето досие не пише, че съм съден за кражби и
измами…“ и „..не може цял живот да градиш твоето благополучие за чуждите
страдания, не може човек който е правил кражби, грабежи и измами да се настани
в комфорта на живота…“, както и му е приписал извършване на престъпление-
кражба на животни, собственост на Г.Р.Г. ***, П. обл.,
с изразите- „…Дори и да не бях Ви открил, следите сочат право към Вас..“,
„..като заклахте телетата в З. и прибрахте месото обратно и оставихте двете
глави на работниците и хвърлихте кожите“, „Кравите ги откарахте там, където са
потънали и много други животни“, „…където свали ушните марки на моите животни и
ги закла“, „…и продължавате да крадете каквото Ви попадне под ръка“, поради
което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му в този смисъл
обвинение.
По отношение на предявения
граждански иск, същия остава недоказан по своето основание- чл.45 от ЗЗД. По
делото не се установи притесненията, изпитвани от тъжителя К. около седмица
след 20.04.2015 г. да са причинени вследствие неправомерно поведение на
подсъдимия. Поради това съдът намира, че гражданския иск предявен от частния
тъжител Н.К. срещу подсъдимия Г.Р.Г. за
сумата от 1500 лв., представляващи обезщетение за причинените му от същото
престъпление неимуществени вреди- болки и страдания следва да бъде оставен без уважение като
неоснователен.
По отношение направените по делото разноски и на основание
чл.190 ал.1 от НПК в тежест на частния тъжител К. следва да бъдат оставени
направените от подс. Г. разноски за сумата от 900 /деветстотин / лева,
представляващи заплатено от последния адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ