№ 62
гр. Враца, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20211400900175 по описа за 2021 година
Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 3100 от
23.11.2021г., с която ищцата А. М. Д., ЕГН ********** от с. ***, общ.Враца,
чрез адв. Й. Д. - САК, е предявила срещу ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
***, гр. София, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени имуществени и неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.11.2016 г. - искове с правно
основание чл. 432 вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и искове за
заплащане на мораторна лихва за забава.
В исковата молба и в уточнителната такава от 24.01.2022г. ищцата А.
М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Й. Д. – САК, твърди, че на ***, около 16:20
ч., по пътя между с. Габровница и с. Вирове, с посока на движение от с.
Габровница към с. Вирове, с последваща посока на движението гр. Монтана,
В. А. Д. управлявал л.а. „Опел Астра" с peг. № ВР *** АХ, в който е пътувала
като пътник на предна дясна седалка; по същото време, по път II-81, с
посока на движението от гр. Монтана към гр. Лом, П. Й. Н. управлявал л.а.
„БМВ Х6" с peг. № М *** ВК. Поддържа, че на кръстовището, образувано
между ул. „Габровска" и път II-81, В. Д. следвало да извърши маневра „ляв
завой", за да продължи пътя си в посока гр. Монтана, но нарушавайки
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, не спрял преди поставения
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по път с предимство".
Виждайки, че предимството му е отнето, П. Н. се опитал да заобиколи от ляво
автомобила, управляван от В. Д., и навлязъл в лентата за насрещно движение,
където последният завършвал маневрата си, но не успял да избегне
реализирането на ПТП, при което настъпил удар между предната част на л.а.
„БМВ Х6" и страничната част в областта на средна колонка и задна лява врата
1
на л.а. „Опел Астра". Посочва, че от удара л.а. „Опел Астра" се завъртял
около оста си, в посока обратна на часовниковата стрелка и извършвайки
ротационно-транслационно движение, преминал през затревен участък и
преустановил движението си в двор, находящ се на ***. Изтъква, че в същото
време, по път II-81, с посока на движението от гр. Лом към гр. Монтана, се
движел л.а. „Алфа Ромео 147" с per. № М *** ВК, управляван от Н. Л. Н.,
който също се движел с превишена скорост, поради което не могъл да спре,
респ. да заобиколи л.а. „БМВ Х6" и се ударил в последния. Посочва, че
произшествието е настъпило единствено по вина на водача на л.а. „Опел
Астра" В. Д.. Твърди, че на местопроизшествието пристигнали екипи на РУ
„Полиция" - гр. Монтана и на Спешна медицинска помощ. Медиците
констатирали смъртта на пътуващия в л.а. „Опел Астра" П. В. П., а дъщеря й
Т. А.а Д., поради изключително тежкото й състояние била транспортирана в
МБАЛ "Д-Р С. И." АД-Монтана, където починала малко по-късно.
Поддържа, че на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано досъдебно
производство по описа на РУ „Полиция" - гр. Монтана, пр.пр. № 2368/2016
г., по което което спрямо водача на л.а. „Опел Астра" В. А. Д. е съставен
обвини телен акт за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а"
и б. „б", вр. ал. 3, пр. първо, пр. трето, пр. четвърто, пр. пето и шесто, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, и с присъда, постановена на 10.07.2020 г. по НОХД №
73/2019 г., Окръжен съд Монтана е признал подсъдимия В. А. Д. за виновен
за извършване за престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като
му е определил наказание „лишаване от свобода" за срок от 6 години.
Изтъква, че със загиналия при процесното ПТП П. В. П. са живели на
съпружески начала повече от 20 години и че той е баща на двете й деца, а
загиналата Т. А.а Д. е нейна дъщеря. Твърди също, че за нея няма утеха, че
всеки ден посещава гробищния парк, че все още не може да се отърси от
шока, да осъзнае и приеме, че е погребала мъжа и дъщеря си. Посочва, че при
гореописаното ПТП лявата й ръка се удря във волана на автомобила, а
главата й се удря в средната колона и дясното странично стъкло, вследствие
на което е получила следните травматични увреждания: 1. средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на двете кости на лявата предмишница,
с разместване на фрагментите; 2. средна телесна повреда, представляваща
черепно-мозъчна травма - травма на главата и сътресение на мозъка с
изпадане в безсъзнателно състояние; 3. посттравматично стресово
разстройство. Поддържа, че поради първоначалния шок след настъпване на
ПТП тя е отказала хоспитализация, но с цел стабилизиране на
фрактурираните кости й е извършена мануална репозиция и й е поставена
гипсова имобилизация. След погребението на П. и Т., на 29.11.2016 г. е
постъпила за оперативно лечение в Ортопедо-травматологичното отделение
на ПЧМБАЛ - Враца, където са й е извършена операция на лявата
предмишница, като на фрактурираните кости е направена репозиция и
същите са стабилизирани посредством поставянето на вътрешни фиксатори.
Въпреки изминалото време, тъй като болките в главата й не стихвали, на
2
08.01.2018 г. е осъществила консултация с невролог, като се е оплаквала от
болки и скованост във врата, изтръпване на главата, треперене на ръцете и
безсъние; в резултат, медикаментозното лечение било продължено и са й
дадени препоръки за провеждане на консултация с психолог; още същия
ден е осъществила препоръчаната й консултация, като е установено
посттравматично стресово разстройство, вседствие на преживяното ПТП.
Посочва, че на 11.12.2018 г. е постъпила за втори път в „Първа частна МБАЛ-
Враца" ЕООД, където по повод фрактурата на лява предмишница е извършена
повторна операция, като са поставени шест кортикални винта. Освен това,
станалото ПТП повлияло отрицателно и на психическото й състояние -
развитото у нея, следствие на ПТП, посттравматично стресово разстройство,
емоционалните травми, нестихващата болка от загубата на най-близките
същества, силния уплах, изразяващи се в постоянна тревожност и
радразнителност, създали чувство за малоценност у нея. Наред с описаните
неимуществни вреди твърди, че е търпяла и имуществни такива, изразяващи
се в сторените разходи за метална остеосинтеза във връзка с проведеното
оперативно лечение по повод фрактурата на лява предмишница, в размер
280,00 лв. Изтъква, че към датата на ПТП по отношение на л.а. „Опел Астра"
с peг. № ВР *** АХ, чиито водач бил виновния В. А. Д., е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, със
срок на действие от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., сключена с ответното
дружество ЗД „Бул Инс" АД. Твърди, че с искане от 02.08.2017 г. е предявила
пред същото доброволна претенция за заплащане на застрахователни
обезщетения за претърпените от нея неимуществени вреди, въз основа на
която при ответника били образувани щети № **********, № ********** и
№ **********; но с писмо с изх. № НЩ-5592/18.08.2017 г. от ответното
дружество е уведомена, че не са налице основания за заплащане на
застрахователно обезщетение. Моли съда да осъди ответното дружество ЗД
„Бул Инс" АД, ЕИК ***, да й заплати следните суми: 200 000,00 лв. -
главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, търпени в следствие смъртта на дъщеря й Т. А.а Д., настъпила при
ПТП от ***, ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. - датата на
постановения отказ от страна на ответика до окончателното изплащане на
обезщетението; 150 000,00 лв. - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта П. В.
П., настъпила при ПТП от ***, ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. -
датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението; 50 000,00 лв. - главница, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от ***, изразяващи се във физически болки и страдания,
затруднения и неудобства в ежедневието, ведно със законната лихва от
18.08.2017 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателното изплащане на обезщетението; 280,00 лв. - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
3
изразяващи се в сторени разходи за остеосинтезни материали във връзка с
проведеното лечение, търпени вследствие на ПТП от ***, ведно със законната
лихва от 18.08.2017 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника
до окончателно плащане на обезщетението, както и направените разноски
по делото.
След подаване на исковата молба, с определение № 30/24.01.2022г.
производството по делото е спряно до влизане в сила на съдебния акт по
НОХД № 73/2019г. на ОС-Монтана. С определение № 240/23.08.2023г. е
възобновено производството по делото с оглед влязлата в сила присъда от
10.07.2020г., постановена по НОХД № 73/2019г. на ОС-Монтана.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, в срока по чл.367,
ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове изцяло
по основание и размер. С оглед влязлата в сила присъда по НОХД № 73/19г.
на ОС Монтана, не оспорва фактите в чл. 300 ГПК, относно извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и че в
резултат на процесното ПТП, по непредпазливост е причинена смъртта на Т.
Д. и П. П., като посочва, че в присъдата ищцата не е посочена като
пострадало лице, на което да са причинени средни телесни повреди. Оспорва
твърденията на ищцата за търпени вреди, който факт не е безспорен и не се
обхваща от разпоредбата на чл. 300 ГПК. Оспорва също и твърдението за
фактическо съжителство и причинена вреда на ищцата от смъртта на П. П.;
оспорва иска и по размер, като не отговарящ на икономическата конюнктура
в страната и вредата, която се явява прекомерно завишена и не отговоряща на
закона, ППВС № 4/68 г. и на практика на ВКС за сходни и дори по-тежки
вреди. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна
на пострадалите П. П. (фактически съжител с ищцата) и Т. Д. (дъщеря на
ищцата) и от самата ищца, като пътници в л.а. „Опел Астра” с per. № ВР ***
АХ, управляван от водача В. Д., с твърдения, че са били без поставени
предпазни колани и че са могли да избегнат или ограничат травмите си, ако
са били с поставени предпазни колани при същия механизъм на ПТП.
Поддържа, че П. П. има голям принос за пътния инцидент и тежкия изход от
него, тъй като, видно от материалите по наказателното дело, е настоявал и
изрично одобрил автомобилът да се управлява от неправоспособния и
употребил алкохол водач В. Д., въпреки че ищцата се е противопоставяла на
това; така с поведението си П. П. се е поставил в превишен риск, както и
всички останали пътници в автомобила. Ищцата и нейната дъщеря Т. Д. също
са се поставили в превишен риск и по този начин са съпричинили вредата си,
като са се качили в автомобил, управляван от пиян и неправоспособен водач.
Счита, че обстоятелството, че всички се съгласили В. Д. да шофира
автомобила, въпреки че знаели, че е употребил алкохол, показва пълно
подценяване на всякакви законови правила за безопасност на движението и
пълно игнориране на явната опасност, което демонстрира много висок
процент на принос. Изтъква също, че претенцията за лихва за период от
18.08.2017 г. е неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ, тъй
4
като не е постановявал отказ от изплащане на обезщетение, а е изискал
допълнителни документи, тъй като представените не са били достатъчни за
произнасяне по основателността и размера на претенцията, поради което не е
в забава спрямо увреденото лице - чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Наред с това счита,
че в случая евентуално приложими са разпоредбите на чл. 499, ал. 7 КЗ във
връзка с чл. 53 ЗЗД и чл. 123, ал. 1 изр. 1 ЗЗД, тъй като ПТП е реализирано в
условията на съизвършителство от страна на трима водачи: В. Д., като водач
на л.а. „Опел Астра” с peг. № ВР *** АХ (със застраховка ГО на
автомобилистите в ЗД „Бул Инс” АД); П. Н., като водач на л.а. „БМВ” с peг.
№ М *** ВК (със застраховка ГО на автомобилистите в ЗАД „Армеец” АД) и
Н. Н., като водач на л.а. „Алфа Ромео” с per. № М *** ВК (със застраховка ГО
на автомобилистите в ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве” АД), като водачите
на последните два автомобила са се движили с превишена скорост, което не
им е позволило да спрат преди мястото на удара и да избегнат инцидента, а
така също тази скорост е и основна причина за силата и динамиката на удара
и тежките последици от него, поради което отговорността за вредите следва
да бъде поделена по равно между застрахователите на тримата
съизвършители. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение претенциите за главници и лихви.
С допълнителна искова молба ищцата поддържа изложеното в исковата
молба. С оглед наличието на влязла в законна сила присъда по воденото
срещу застрахования при ответника водач на л.а. „Опел Астра" В. А. Д.
наказателно дело, счита за доказани причините и вината за настъпване на
процесното ПТП, а именно, че вината за настъпването му е на В. Д.. За
неоснователни и бланкетни счита оспорването на твърдението й за
продължително фактическо съпружеско съжителство със загиналия при
процесното ПТП П. П., както и оспорването размера на исковите претенции,
които счита за адек ватни на търпените вреди и съобразени с практи ката на
ВКС по подобни дела. За неоснователно счита и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите лица.
Твърди, че оспорването на претенцията й за присъждане на законна лихва е
частично неоснователно - счита, че дружеството е изпаднало в забава на
18.08.2017 г. и от тази дата следва да дължи лихва върху претендираните
обезщетения. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираната законна лихва и доколкото искова й
молба е получена в деловодството на съда на 23.11.2021 г., заявява, че изменя
искането си за присъждане на законна лихва, като моли същото да се счита
предявено с начална дата 23.11.2018 г.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
5
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
В процеса, на основание чл.220 ГПК, на страната на ответника ЗД "Бул
Инс" АД като трети лица-помагачи са конституирани В. А. Д., ЕГН
**********, от с. ***, обл. Враца, „Застрахователно акционерно дружество
Армеец” АД, ЕИК ***, и „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, ЕИК ***. Двете застрахователни дружества, в писмени
становища по делото и в съдебните заседания, чрез пълномощниците си,
оспорват предявените искове изцяло по основание и размер.
В писмено становище от 18.03.2024г. третото лице-помагач
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, допълнително прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и на
претендираните лихви. Оспорва възражението на ответното дружество за
наличието на независимо съизвършителство и за принос от страна на водача
на л.а. „БМВ Х6“ с per. № М***ВК П. Н. за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Твърди, че единствената причина за
настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Опел Астра“,
който е управлявал същия без да притежава свидетелство за управление на
МПС, след като е употребил алкохол, като се е движил с превишена скорост,
не е спрял на знак „Стоп!“ и е навлязъл в кръстовището, с което е причинил
пътнотранспортното произшествие. Оспорва за ищцата да са настъпили
твърдените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди. Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалите А. Д., П. П. и Т. Д.,
като твърди, че са били без поставени или с неправилно поставени предпазни
колани, което е допринесло за настъпването, вида и степента на
травматичните увреждания на ищцата и на смъртта на последните двама; че
тримата са знаели, че водачът на л.а. „Опел Астра“ с per. № ВР***АХ В. Д. не
притежава необходимата правоспособност за управление на МПС, както и че
са знаели, че същият е предприел управление на МПС след употреба на
алкохол, предвид което сами са поставили живота и здравето си в опасност.
Конституираният като трето лице помагач В. А. Д. не се явява и не се
представлява в съдебните заседания и не взема становище по исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
медицински и съдебно-автотехнически експертизи, намери за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на *** около 16,20 ч. в с. Вирове, област Монтана, на кръстовище на
второкласен път II-81, на км 116+600 и ул. „Габровска“ е станало ПТП между
лек автомобил „Опел Астра 1,6” с peг. № ВР***АХ, управляван от В. А. Д. от
с. ***, област Враца, който е навлизал в кръстовището от към с. Габровница,
област Монтана, и движещите се по второкласен път II-81 МПС, от които лек
6
автомобил „БМВ Х6” с per. № М***ВК с водач П. Й. Н. от гр. Лом с посока
на движение от гр.Монтана към гр.Лом и лек автомобил „Алфа Ромео 147” с
per. № М***ВК с водач Н. Л. Н. от гр. Монтана с посока на движение в от
гр.Лом към гр.Монтана.
В резултат на възникналото ПТП, пътниците в лек автомобил „Опел
Астра 1,6” П. В. П. - на задна лява седалка, и Т. А.а Д. - на задната дясна
седалка, са починали, а А. М. Д. - на предна дясна седалка, е получила
наранявания, описани в медицинските документи.
За произшествието е образувано ДП № 2368/2016г. по описа на РУ-
гр.Монтана, на основание чл.212, ал.2 ГПК, по което е извършен оглед на
местопроизшествието от разследващ полицай при РУ–Монтана и е съставен
Протокол за оглед на местопроизшествие от ***, в който са описани времето,
мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и настъпилите щети по тях, както и на пострадалите
лица и др. Към протокола е приложен фотоалбум. Произшествието е
документирано и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
447/***, съставен от посетилите ПТП дежурни служители ПТП от сектор ПП
при ОДМВР-Монтана, в който е посочено, че сред пострадалите в резултат на
настъпилото ПТП са и П. В. П. и Т. А.а Д. - починали, и А. М. Д. – тежко
ранена.
От представеният препис – извлечение от акт за смърт № 8/25.11.2016
г., съставен в с.Вирове, общ.Монтана /л. 76/, се установява, че П. В. П. е
починал на *** в с.Вирове.
От представеният препис – извлечение от акт за смърт №
0681/25.11.2016 г., съставен в гр.Монтана /л. 75/, се установява, че Т. А.а Д. е
починала на *** в гр.Монтана.
С влязла в сила присъда от 10.07.2020г. по НОХД № 73/2019г. на ОС-
Монтана подсъдимият В. А. Д. е признат за виновен в това, че на 23.11.2016
година в с.Вирове, обл. Монтана, на път II-81, км 111+6, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с
per. № ВР *** АХ, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в
чл. 47 ЗДвП и чл. 50, ал.1 ЗДвП, в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта си 1,00 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез
техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабричен № ARDM 0228, без
да има необходимата правоспособност, реализирал пътнотранспортно
произшествие, вследствие на което причинил по непредпазливост смърт на
повече от едно лице, а именно: смърт на П. В. П. с ЕГН ********** от с.***,
обл. Враца и смърт на Т. А.а Д. ЕГН ********** от с. ***, обл. Враца, и
телесни повреди на: тежка телесна повреда на В. П. Й., средна телесна
повреда на В. П. Й., средна телесна повреда на В. П. Й., средна телесна
повреда на К. С. Б., средна телесна повреда на К. С. Б., като деецът е избягал
от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3,
б. „а“ и б.„б”, вр. ал. 3, пр. I, пр.II, пр. IV., пp.V, пp.VI. вр. чл. 342, ал. 1 от НК
му е наложено съответно наказание. С присъдата подсъдимият е признат за
7
невиновен и е оправдан по обвиненията да е нарушил и разпоредбите на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 123, ал.1, т.1 и т.2, б
„а“, б. ,,б“ ЗДвП, чл. 150 от ЗДВП, а също и да е причинил при ПТП средна
телесна повреда на майка си - А. М. Д., ЕГН ********** от с. ***,обл. Враца,
изразяваща се в счупване на левите лакътна и лъчева кости с непълно
изкълчване на лявата раменно ключична става, които увреждания са й
причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с
оздравителен период около 5-6 месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес.
Установените в мотивите към присъдата на наказателния съд
механизъм на настъпване на ПТП и причината за настъпването му, както и
причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилата смърт на
П. В. П. и на Т. А.а Д. и телесните повреди на А. М. Д., са установени по
настоящото дело от заключенията на изготвените основна и допълнителни
съдебно-автотехнически експертизи. На база на приложените по делото
доказателства и тези по НОХД № 73/2019г. на ОС-Монтана, вещото лице е
дало заключение за вероятния механизъм на произшествието: На *** около
16,20 ч. в с. Вирове лек автомобил „Опел Астра” с peг. №ВР***АХ,
управляван от В. А. Д. от с. *** се е движил по платното за движение на ул.
„Габровска“ в посока от с. Габровница към кръстовището с второкласен път
II-81, със скорост около 76 км/ч.; достигайки кръстовището, водачът на лекия
автомобил не е спрял пред пътен знак Б2 и предприел пресичане на
кръстовището. В същото време по платното за движение на път II-81 се е
движел в посока от гр.Монтана към кръстовището с ул. „Габровска“ лек
автомобил „БМВ Х6” с per. №М***ВК, управляван от П. Й. Н. от гр. Лом със
скорост около 111 км/ч. Достигайки мястото на удара, поради липса на време
и разстояние, лекият автомобил „БМВ Х6” се блъснал с предната си част в
областта на предната броня в лявата странична част на лекия автомобил
„Опел Астра“ в областта на задната лява врата. В резултат на удара под
действието на инерционните сили лекият автомобил „Опел Астра“ се
завъртял на около 180° в посока обратна на въртене на часовниковата стрелка,
продължавайки движението си напред, след което се установил в покой в
частен имот в дясно по посока на движението си. Лекият автомобил „БМВ
Х6” след удара се е завъртял на около 80° в посока обратна на въртене на
часовниковата стрелка, като се установил в насрещното платно за движение
на път II-81. В същото време лек автомобил „Алфа Ромео 147”, управляван от
Н. Л. Н. от с. Аспарухово, се движил по платното за движение на път II-81 в
посока от гр.Лом към кръстовището с ул. „Габровска“ и достигайки лекия
автомобил „БМВ Х6” в процес на аварийно спиране се блъснал с предната си
част в областта на предната броня в дясната странична част на лекия
автомобил „БМВ Х6“ в областта на задната дясна врата. В резултат на удара
лекият автомобил „БМВ Х6“ се преобърнал по таван, а лекият автомобил
„Алфа Ромео 147” се установил с предната си част до него, така както е
показан на скицата на ПТП.
8
В резултат на възникналото ПТП, пътникът на задна лява седалка в
лекия автомобил „Опел Астра 1,6” П. В. П. е загинал на място; пътничката на
задна дясна седалка в лекия автомобил „Опел Астра 1,6” Т. А.а Д. е получила
счупвания на ребра и крайници, коремни травми и разкъсване на далака, като
същата починала по късно в болничното заведение; пътничката на предна
дясна седалка А. М. Д. в лекия автомобил „Опел Астра 1,6”, пътникът на
предната дясна седалка в лекия автомобил „БМВ Х6” В. П. Й., водачът на
лекия автомобил „Алфа Ромео 147” Н. Л. Н. и пътникът на предната дясна
седалка К. С. Б., са получили наранявания описани в медицинските
документи. При станалото ПТП са нанесени значителни материални щети на
трите МПС.
Според заключението скоростта на движение на лек автомобил „Опел
Астра” преди ПТП и в момента на удара с лек автомобил „БМВ Х6“ е била
около 76 км/ч., а тази на лекия автомобил „БМВ Х6” – 110, 63 км/ч.;
скоростта на движение на лек автомобил „БМВ Х6” в момента на удара с
лекия автомобил „Алфа Ромео 147“ е била около 2,8 км/ч, а скоростта на л.а.
„Алфа Ромео 147“ в момента на удара е била 38,41 км/ч, а преди е била 52,45
км/ч. За всички участници, разрешената скорост за движение в зоната на
ПТП, съгласно ЗДвП, е била 50 км/ч. От заключението се установява също, че
водачът на лек автомобил „БМВ Х6“ от техническа гледна точка е възприел
неправомерно нахлуващия в кръстовището лек автомобил „Опел Астра“,
когато се намирал на разстояние 14,47 метра от мястото на удара; водачът на
лекия автомобил „Алфа Ромео 147“ от техническа гледна точка е възприел
неправомерно нахлуващия в кръстовището лек автомобил „Опел Астра“,
когато се намирал на разстояние 17,48 метра от мястото на удара. Дължината
на опасната зона за спиране на лек автомобил „БМВ Х6” при движението му
с определената скорост от 111 км/ч в условията на произшествието е била
около 111 метра, а при движение с 50 км/ч е била около 32 метра; дължината
на опасната зона за спиране на лек автомобил „Алфа Ромео 147” при
движението му с определената скорост от 52 км/ч в условията на
произшествието е била около 32 метра, а при движение с 50 км/ч е била около
30 метра. Според вещото лице водачите на лек автомобил „Алфа Ромео 147”
и на лек автомобил „БМВ Х6“ дори и при движение с максимално
разрешената в населено място скорост от 50 км/ч не са имали техническа
възможност да предотвратят настъпването на ПТП, чрез аварийно спиране и
при движение с тази скорост ПТП-то е било неизбежно, но е могло да бъде с
малка тежест. Водачът на лек автомобил „Опел Астра“ е могъл да избегне
настъпването на ПТП-то, ако е спрял и осигурил предимство на лекия
автомобил „БМВ Х6“ и на лекия автомобил „Алфа Ромео 147“, след което
безопасно да навлезе в кръстовището.
В допълнителното заключение от 15.04.2024г. вещото лице установява,
че водачът на лек автомобил „БМВ Х6“ при движение със скорост от 111 км/ч
не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез
аварийно спиране; същият при движение с максимално разрешената скорост
9
за пътния участък от 50 км/ч, е могъл да пропусне лек автомобил „Опел
Астра”, който се е движил с определената скорост от 76 км/ч, да премине
през кръстовището преди да достигне линията на удара и да избегне ПТП-то,
ако е запазил движението си в дясната пътна лента по посоката му на
движение. Според заключението водачът на лекия автомобил „Опел Астра“
при движение със скорост от 76 км/ч не е имал техническа възможност да
спре в рамките на опасната зона.
Според автотехническата експертиза от 14.05.2024г. скоростта на
движение на л. а-л „БМВ Х6“ с per. № М *** ВК в момента на първи удар -
удар с лек автомобил „Опел Астра” с per. № ВР *** АХ е била около 110 - 111
км/ч.; скоростта на движение на лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № ВР ***
АХ в момента на удара е била около 75 км/ч., а скоростта на движение на л.а.
„Алфа - Ромео“ към момента на удара и непосредствено преди удара е била
около 36 км/ч. В момента на откриване на взаимна видимост между л.а. „БМВ
Х6” и л.а. „Опел Астра”, л.а. „БМВ Х6” се е намирал на разстояние от около
40 м. от мястото на удара със скорост на движение 111 км/ч., а л.а. „Опел-
Астра” - на около 27 м. от мястото на удара или на около 21 м. от границата
на кръстовището със скорост на движение от около 75 км/ч. Тези скоростти
според вещото лице са валидни и към момента на възникване на опасността -
пресичане границата на кръстовището от л.а. „Опел Астра” и навлизане в
кръстовището, до достигане на мястото на удара. От това заключение се
установява също, че видимоста на л.а. „Алфа Ромео” към л.а. „Опел Астра”,
предвид характеристиката на пътя, се открива след пресичане на границата на
кръстовището от посока движението им. Опасната зона на спиране на лек
автомобил „БМВ X6“ с рег. № М *** ВК при движение със реална скорост от
около 110-111 км/ч в условията на настъпилото ПТП е била около 97,5 метра,
а при движение с максимално разрешената за участъка на ПТП скорост от 50
км/ч, е била около 29 метра. Опасната зона на спиране на лек автомобил
„Опел Астра” с per. № ВР *** АХ при движение с реална скорост около 75
км/ч в условията на настъпилото ПТП, е била около 56 метра, а при движение
с максимално разрешената за участъка на ПТП скорост от 50 км/ч, е била
около 30,5 метра. За л.а. „Алфа Ромео” опасността от ПТП е възникнала
непосредствено преди удара между л.а. „БМВ Х6” и л.а. „Опел Астра” и
времето за траене на опасността за него е времето за движение на л.а. „БМВ
Х6” от мястото на първи удар до настъпване на удар с л.а. „Алфа Ромео”,
което е около 1 сек. Опасната му зона на спиране при движение със скорост
от около 36 км.ч. е 17,3 м. Водачът на лекия автомобил „БМВ X 6“ с рег. № М
*** ВК при движение със скорост от 111 км/ч. не е имал техническа
възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, а при скорост на
движение от 50 км/ч. е имал техническа възможност да предотврати ПТП - да
спре преди мястото на удара и пропусне преминаване през коридора му на
движение на л.а. „Опел Астра”. Същият при движение със скорост 110 -111
км/ч. в полагащата му се лента за движение не е имал техническа възможност
да предотврати удара чрез аварийно спиране, а също така и при движение със
10
скорост от 50 км/ч., а също така и възможност да пропусне преминаване пред
него на л.а. „Опел Астра“.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че когато се открива
взаимна видимост, или към л.а. "БМВ Х6”, се е намирал на 27 метра от
мястото на удара. Водача на л.а. „Опел Астра” може да види л.а. "БМВ Х6” в
място, което се намира на 27 метра от мястото на удара. При тази опасна зона
на спиране от 56 метра и отстояние на л.а. "Опел Астра" на 27 метра от
границата от мястото на удара, ако не се съобрази със знак "Стоп" да спре на
границата на кръстовището, не може да се предотврати ПТП-то.
В заключението от 15.05.2024г. на допълнителната съдебно-
автотехническа експертиза е отразено, че ако водачът на л.а. „Опел Астра“ бе
спрял на знак „Стоп“, удар между л.а. „БМВ Х6“ и л.а. „Опел Астра“ в
условията на произшествието нямаше да настъпи, тъй като в този случай
водачът на л.а. „Опел Астра“ би спазил изискванията на ЗДвП, а именно
пътен знак Б2: „Спри! Осигури предимство на движещите се по пътя е
предимство!“. Ако водачът на л.а. „Опел Астра“ се бе движил със скорост от
50 км/ч, а л.а. „БМВ Х6“ се е движил със скорост около 111 км/ч. е нямало да
настъпи удар между л.а. „БМВ Х6“ и л.а „Опел Астра“. Видимостта в метри
за водача на л.а. „Опел Астра“ от стоп линията на кръстовището в посока към
л.а. „БМВ Х6“ и към л.а. „Алфа Ромео“ е била около 40 метра.
В съдебните заседания вещите лица, изготвили заключенията по
основната и допълнителните съдебно-автотехнически експертизи, заявиха, че
поддържат заключенията си и обстоятелствено отговориха на поставените от
страните въпроси.
Заключенията по основната и допълнителните съдебно-автотехнически
експертизи съдът приема като обективни, компетентни и пълни, изясняващи
относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП,
конкретно относно водача на лек автомобил „Опел Астра“ допринасят и
показанията на свидетеля В. М. В. – полицай, посетил процесното ПТП заедно
с негов колега. Същият твърди, че катастрофата била между три леки
автомобила - "Опел", "БМВ" и л.а. "Алфа Ромео". На мястото на инцидента
при пристигането им имало хора по асфалта, няколко човека лежали, а лекия
автомобил "Опел" бил в двора на къща. Свидетелят твърди, че първо видели
водача на л.а. "Опел", който първоначално бил на местопроизшествието;
впоследствие при полицаите дошъл собственикът на къщата, който им
обяснил, че е извадил едно момче от шофьорската седалка на "Опела" и
тръгнал да им показва водача на "Опела", но водачът бил напуснал мястото.
11
Другите двама водачи - на "БМВ"-то и на "Алфа Ромеото", полицаите
установили на място. От показанията на свидетеля се установява, че отначало
се опитали да им кажат, че майката на момчето от "Опела" е управлявала
автомобила. В началото тя заявила пред полицаите, че тя е управлявала
автомобила и поддържала тези твърдения и след това, но свидетелят, на
когото автомобилът "Опел" бил в неговия двор, им казал, че е извадил от
предната седалка на шофьорското място момче. Свидетелят установи също,
че е извършен тест за алкохол на момчето - водача на "Опела", на място с
техническо средство, който отчел наличието на алкохол.
Съдът кредитира показанията на този свидетел като обективни,
непротиворечиви и преки, доколкото кореспондират помежду си и с
останалия доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението.
За установяване на причинените на ищцата травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (амбулаторни листа и епикризи), назначена е и
изпълнена съдебно-медицинска експертиза и са събрани гласни
доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалата А. М. Д. е приета в ООТ на МБАЛ „Д-р С.
И.“ АД – гр.Монтана на 23.11.2016 г. с диагноза: Счупване на костите на лява
предмишница и контузия на главата. Била е пострадала при ПТП, без ясен
спомен за случилото се. При приемането ищцата е била в съзнание,
ориентирана, с болка и патологична подвижност в средна трета на лява
предмишница и в областта на лявата ключично-лопатъчна става. От консулт с
невролог - нормален соматичен статус. Назначено е медикаментозно лечение
по схема, като под месна упойка е извършена мануална репозиция на
счупените кости на предмишницата и е поставена гипсова имобилизация.
Ищцата е отказала предложеното й оперативно лечение и е напуснала
здравното заведение по собствено желание на 24.11.2016г. (Ксерокопие на
Епикриза от ООТ при МБАЛ „Д-р С. И.“ АД гр. Монтана (ИЗ №17133/1454).
В периода от 29.11.2016г. до 01.12.2016 г. А. Д. е била за лечение в ОТО
при ПЧМБАЛ-Враца ЕООД, гр. Враца с диагноза: Счупване на лява
предмишница. В анамнезата е отразено, че се приема за оперативно лечение.
Лявата й предмишница е била имобилизирана в гипсов лонгет, имала оток и
хематом в областта на пръстите на лявата ръка. След отстраняването на
имобилизацията е установен оток на лява предмишница, която е била
деформирана и болезнена в областта на средната трета, където е имало
патологична подвижност с костно хрущене. След извършен консулт с
интернист и анестезиолог под обща анестезия на 29.11.2016 г. е извършена
12
операция № 784 - оперативно наместване и ОМ на счупените кости на лява
предмишница. Следоперативния период е протекъл гладко. Проведено е
медикаментозно лечение с обезболяващи, антибиотици, антитромботични и
антиацидни средства. Изписана в добро общо състояние с поставена гипсова
шина и с дадени указания за отбременяване на ЛГК за срок от 35 дни.
(Ксерокопие на Епикриза от ОТО при ПЧМБАЛ-Враца ЕООД гр. Враца (ИЗ
№3585).
В периода от 11.12.2018 г. до 13.12.2018 г. А. Д. е била за лечение в
ОТО при ПЧМБАЛ-Враца ЕООД, гр. Враца с диагноза: Рефрактура на лява
лъчева кост и ОМ. В областта на лява предмишница е имала оток и
деформация в средна трета със спонтанна и болка при пипане. На 11.12.2018
г. е извършена операция № 1144 - отстраняване на счупения ОМ, като е
наложен нов ОМ. Проведено е медикаментозно лечение с обезболяващи,
антибиотици, антикоагулант и антиацидно средство. Изписана в добро общо
състояние с дадени препоръки. (Ксерокопие на Епикриза от ОТО при
ПЧМБАЛ-Враца ЕООД гр. Враца (ИЗ №6002).
На 08.01.2018 г. А. Д. е посетила специалист невролог, с основна
диагноза по МКБ: Други уточнени синдроми на главоболие. Отразено е, че е
имала субективни оплаквания от болка и скованост във врата, изтръпване на
главата, без слабост и тръпнене на крайниците, като страданията й датират от
преди 1,5 г. след ПТП. Страда от безсъние, треперене на ръце и колебания на
АН. При прегледа - нормален неврологичен статус и е насочена за психиатър.
(Ксерокопие на Амб. лист № 000059/08.01.2018 г. издаден от д-р Янкулова).
От заключението на вещото лице ортопед-травматолог по назначената и
извършена съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което
съдът приема като професионално и компетентно, изготвено след изследване
на материалите по делото и личен преглед на пострадалата, се установи, че в
резултат на процесното ПТП А. Д. е получила счупване на костите на лява
предмишница. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка
между установения механизъм на произшествието и причинените увреждания
на Д.. Лечението, което е било приложено е оперативно и медикаментозно,
като е било адекватно и неговата продължителност е била в рамките на
престоя в здравните заведения. Към момента на прегледа на ищцата е
установено, че няма остатъчни явления от получените при процесното ПТП
травми; ищцата е напълно възстановена от получените телесни увреждания и
прогнозата за развитие на здравословното й състояние е благоприятна. Във
връзка със заключението, на 05.03.2024 г. на ищцата е извършен преглед от
вещото лице д-р К., при който е установено наличие на постоперативни
белези по гръбнорадиалната повърхност на лявата предмишница - 14 см. и от
към лакътната кост в средна трета с размери 12 см., без ограничение на
движенията на ляв лакът и лява китка и пронация и супинация в същите. От
направена рьо графия - състояние след оперативна интервенция с наложени
ОМ в средна трета на костите на предмишницата. Състояние след счупване.
За установяване на преживените от пострадалата болки, страдания и
13
неудобства в резултат на причинените й от извършеното ПТП телесни
повреди, по делото е разпитана като свидетел Р. М. – съпруга на неин
братовчед.
Свидетелката твърди в показанията си, че в деня след катастрофата е
взела А. от болницата от Враца и на последващия ден я завела при д-р Р. Ч. от
Враца, където останала на лечение в "Първа частна болница". Там ищцата
престояла 7 дни, след което се прибрала в дома на свидетелката, където тя
полагала грижи за нея. Свидетелката установява, че ищцата нямала никакви
близки, които да се грижат за нея, че не могла да се обслужва и да си движи
ръцете. Свидетелката се грижила за личната й хигиена, хранене и обличане.
Ищцата престояла в дома на свидетелката 3-4 месеца до пълното й
възстановяване. Впоследствие свидетелката разбрала, че ищцата психически
не е добре и я завела в Психодиспансера във Враца, където й назначили
лечение и приемала лекарства. От показанията на свидетелката се установи
също, че преди катастрофата ищцата била кадърна и работлива, а след
катастрофата вече не е човека, който тя познава. Свидетелката твърди, че и
понастоящем полага грижи за ищцата като я придружава до болници и други
институции, защото сама не може да се оправя.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията й съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката им
родствена връзка с ищцата и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
От приложеното по делото удостоверение за раждане от 21.12.2016г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 0192 от 21.02.1994г. на община
Враца, се установи, че починалата Т. А.а Д. е дъщеря на ищцата А. Д..
За разрешаване на спорния по делото въпрос дали ищцата е в кръга на
лицата, които имат право да търсят обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на П. В. П., както и за установяване на преживените от ищцата
болки, страдания и причинените й морални неудобства от смъртта на Т. А.а
Д. и П. В. П., респ. на техния интензитет, по делото са събрани гласни
доказателства – показанията на свидетелите Л. М. А. и Р. А. М..
14
Свидетелката Л. А. твърди в показанията си, че ищцата й е била снаха
26 години и че А. и П. не са сключвали граждански брак, но имат общи деца -
В. и Т.. Същата установи, че между П. и А. не е имало никакви спорове и
кавги, те живеели много добре; живеели в с.*** при нея, в нейната къща.
След смъртта на П. и Т. А. не се чувствала добре, притеснила се и постъпила
в болница, тъй като не е добре със сърцето. Плаче за мъжа си и се тормози.
След смъртта на П. А. продължава да живее в с.*** със свидетелката.
Свидетелката установи също, че Т. имала съпруг и деца и преди да почине
живеела с мъжа си в дома й и й помагала, тъй като е болна.
Свидетелката Р. М. установи в показанията си, че А. е живеела в с. ***
със свекър си, със съпруга си и с децата си, че има три внуци от сина си и две
от дъщеря си, които в момента не живеят с нея и че живее с внуците си, които
са деца на В. и със свекърва си. След като ищцата е била при свидетелката 3-4
месеца се е върнала при децата си в с. ***. Според свидетелката след
катастрофата ищцата има промени в психическото й състояние, които се
дължат на ПТП-то и загубата на съпруга й и дъщеря й. Същата продължава да
страда и да чувства, че й е провален живота след тяхната смърт.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията им съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близките им
отношения с ищцата и обстоятелството, че същите не кореспондират напълно
помежду си, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/116001816314 със срок на действие от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г.,
сключена с ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс" АД, с която
се покрива отговорността на водача на лек автомобил „Опел Астра" с peг. №
ВР *** АХ - В. А. Д.; настъпването на процесното ПТП на ***, както и че в
резултат на същото по непредпазливост е причинена смъртта на Т. Д. и П. П.;
направена извънсъдебна претенция от ищцата на 02.08.2017 г. пред
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на
която в дружеството са образувани преписки по щети № **********, №
********** и № ********** и неизплащане на претендираното
15
застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на
исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване тези обстоятелства.
По делото не се твърди и не са представени доказателства за изплащане
на претендираното застрахователно обезщетение на ищцата към момента на
приключване на устните състезания.
По делото са представени също и други писмени доказателства:
съдебно-медицински експертизи на труп № 105/2016г. и № 106/2016г.,
изготвени на 24.11.2016г. от съдебен лекар по ДП № 987/2016 г. на РУ
Монтана, които не могат да бъдат ценени като годни доказателствени
средства в рамките на гражданския процес, тъй като не са изготвени по
предвидения в чл.195 и сл. ГПК процесуален ред.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за
заплащане на застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от настъпила смърт и телесни повреди,
вследствие на ПТП, и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.429, ал.3
и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за заплащане на мораторна лихва за забава върху
претендираните обезщетения.
Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки
са налице – писмено искане, направено на 02.08.2017 г. от ищцата за
заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, и отказ на застрахователя да определи и изплати застрахователно
обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432
16
КЗ. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция се предполага. Застрахователят отговаря в обема
и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С влязла в сила присъда от 10.07.2020г., постановена по НОХД №
73/2019г. на Окръжен съд – Монтана, подсъдимият В. А. Д., е признат за
виновен в това, че на ***дина в с.Вирове, обл. Монтана, на път II-81, км
111+6, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
“Опел”, модел “Астра” с per. № ВР *** АХ, нарушил правилата за движение
по пътищата, посочени в: чл. 47 ЗДвП и чл. 50, ал.1 ЗДвП, в пияно състояние,
с концентрация на алкохол в кръвта си 1,00 на хиляда, установено по
надлежния ред, чрез техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабричен
№ ARDM 0228, без да има необходимата правоспособност, реализирал
пътнотранспортно произшествие, вследствие на което причинил по
непредпазливост смърт на повече от едно лице, а именно: смърт на П. В. П. с
ЕГН ********** от с.***, обл. Враца и смърт на Т. А.а Д. ЕГН ********** от
17
с. ***, обл. Враца, и телесни повреди на: тежка телесна повреда на В. П. Й.,
средна телесна повреда на В. П. Й., средна телесна повреда на В. П. Й., средна
телесна повреда на К. С. Б., средна телесна повреда на К. С. Б., като деецът е
избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, б. „а“ и б.„б”, вр. ал. 3, пр. I, пр.II, пр. IV., пp.V, пp.VI. вр. чл. 342, ал.
1 от НК му е наложено съответно наказание. С присъдата подсъдимият е
признат за невиновен и е оправдан по обвиненията да е нарушил и
разпоредбите на: чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП ,
чл. 123, ал.1, т.1 и т.2, б „а“, б. ,,б“ ЗДвП, чл. 150 от ЗДВП, а също и да е
причинил при ПТП средна телесна повреда на майка си - А. М. Д., ЕГН
********** от с. ***,обл. Враца, изразяваща се в счупване на левите лакътна
и лъчева кости с непълно изкълчване на лявата раменно ключична става,
които увреждания са й причинили трайно затруднение на движенията на
горен ляв крайник с оздравителен период около 5-6 месеца при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се във влязлата в сила присъда 10.07.2020г.,
постановена по НОХД № 73/2019г. на Окръжен съд – Монтана, констатации
относно извършването на твърдяното в исковата молба деяние (механизмът
на процесното ПТП от ***), неговата противоправност и вината на водача на
лек автомобил “Опел”, модел “Астра” с per. № ВР *** АХ, В. А. Д. са
безспорни обстоятелства и не подлежат на доказване в това производство.
Като взе предвид, че транспортните престъпления по чл. 343, ал. 4, вр.
ал. 3, б. „а“ и б.„б”, вр. ал. 3, пр. I, пр.II, пр. IV., пp.V, пp.VI. вр. чл. 342, ал. 1
от НК са резултатни, т. е. елемент от фактическия състав е именно причинена
смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица,
настоящата инстанция намира, че следва да се считат за доказани в хода на
настоящото производство при разглеждане на гражданските последици от
извършеното деяние досежно имуществената отговорност на деликвента,
също и причинената на П. В. П. и на Т. А.а Д. смърт, посочена във влязлата в
сила присъда на наказателния съд, както и причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на водача на лек автомобил “Опел”, модел
“Астра” с per. № ВР *** АХ В. А. Д. и смъртта на П. П. и на Т. Д..
Формираната трайна съдебна практика на ВС /Решение № 896/26.03.1971 г. по
гр. д. № 130/1971 г. на І г. о., Решение № 2293 от 15.11.1976 по гр. д. №
18
1789/76 на І г. о., Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС, Решение №
3421/18.01.1980 г. по гр. д. № 1366/1979 г. -І г. о., Решение № 2759/26.09.1981
г. по гр. д. № 2095/1981 г. -І г. о./ е, че влязлата в сила присъда /респ.
споразумение или решение по чл.78а НК/ относно размера на причинените
вреди формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за
гражданския съд, само когато размерът на вредите е елемент от фактическия
състав на престъплението. Ето защо и съдът приема, че по делото е
установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на В. А.
Д. на ***, е причинена смъртта на П. П. и на Т. Д..
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите телесни увреждания на ищцата е установено от заключенията по
изпълнените съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици. Всички елементи на фактическия състав, уреден в чл. 432, ал.1 КЗ
и при проявлението на който се поражда гаранционно-обезпечителната
отговорност на застрахователя, са осъществени в обективната
действителност.
По въпроса за материалноправната легитимация на ищцата да получи
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на П. П. и на Т.
Д. съдът намира следното:
Отговор на въпроса кои са лицата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък, е даден в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д.
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В съобразителната част на посоченото тълкувателно решение е
разяснено, че с Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е
19
произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи,
че действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление №
5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.
Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със
съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски
отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен
родител и дете, съответно между съпрузи, и е справедливо, при установени
действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение.
Най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД.
С оглед изложеното ищцата А. М. Д. е от кръга на лицата, имащи право
на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно
приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/25.V.1961 г., тъй като видно
от представеното удостоверение за раждане на Т. Д. ищцата е майка
(възходящ, родител) на починалото лице. Като майка на пострадалата Т. Д. тя
се ползва с право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради
естеството на съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата й.
Съдът приема, че ищцата А. М. Д. е от кръга на лицата, имащи право на
деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смъртта на П. П.,
съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 5/24.11.1969 г.
20
От показанията на разпитаните по делото свидетели Л. А. и Р. М. се
установи, че ищцата А. Д. и П. П. са живели съвместно 26 години, без да са
сключвали граждански брак, че между П. и А. не е имало никакви спорове и
кавги, те живеели много добре; живеели в общо домакинство в с.***, в
къщата на свидетелката Л. А.. Свидетелите установиха, че след смъртта на П.
и Т. ищцата не се чувствала добре, притеснила се и постъпила в болница, че
същата плаче за мъжа си и се тормози, че загубата на съпруга й и дъщеря й
довели до промени в психическото й състояние, че страда и да чувства, че й е
провален живота след тяхната смърт. От смъртта на П. П. ищцата е търпяла,
търпи и към момента болки и страдания, за каквито безспорно дава повод
загубата на съпруг, и които е справедливо да бъдат възмездени.
Поради изложеното съдът приема, че ищцата А. Д., с която починалия
П. П. е бил във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била
продължителна и трайна, независимо, че тези отношения не са били
юридически оформени, е от кръга на лицата посочени в Постановление № 5
от 24.11.1969 г., Пленум на ВС, легитимирани да претендират обезвреда за
неимуществени вреди.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключение по съдебно-медицинската експертиза и гласни
доказателства) дават основание за извод, че при процесното ПТП ищцата е
получила телесни увреждания, а именно: счупване на костите на лява
предмишница, и е претърпяла болки, страдания и неудобства, окачествени от
съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна
връзка с произшествието и поведението на водача на застрахования
автомобил, тъй като се установи, че ищцата е пострадала именно при
посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата А.
Д. по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
причинените й от застрахователното събитие, довело до смъртта на П. П. и на
Т. Д. и до причиняване на телесни повреди, неимуществени вреди по
критерия на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото, на следващо място, е въпросът за размера на
дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, с оглед
приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
21
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС
№ 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.
290 ГПК, общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и
обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", съгласно чл.432
КЗ.
По отношение на размера на дължимото на ищцата обезщетение
настоящият съдебен състав, отчита близките отношения между нея и
починалата Т. Д. като между родител и дете, и починалия П. П., като
съжителствало на съпружески начала лице; момента на настъпване на
инцидента (2016 г.); възрастта на починалите към този момент: Т. Д. /22 г./,
П. П. /47г./ - пълнолетни и в работоспособна възраст, на ищцата А. Д. /38 г./;
семейната общност; внезапност на събитието и на настъпилата смърт;
преждевременността на настъпилата смърт; промяната в емоционалното
състояние на ищцата, в резултат на процесния деликт и причинените й
душевни болки, мъка и страдание от внезапната загуба на близки хора; така
също и конкретните обществени и икономически отношения и
застрахователните лимити към момента на настъпилата смърт.
22
Следва да се отчете също така, че показанията на двамата свидетели
относно отношенията между ищцата и дъщеря й и съжителстващия с нея мъж
са лаконични и повърхностни и в тях няма данни за някаква особена връзка
между ищцата и починалите, която поради определени житейски
обстоятелства да се различава от нормалната и да обосновава изключителност
на отношенията, респ. определяне на обезщетение за неимуществени вреди в
пълните им предявени размери. Свидетелите споделят основно по отношение
на взаимоотношенията между починалия П. П. и съжителстваща на
съпружески начала с него ищца, че помежду им не е имало никакви спорове и
кавги и че живеели много добре, както и по отношение възприемането на
факта на смъртта на П. и Т., че ищцата не се чувствала добре, притеснила се и
постъпила в болница, тъй като не е добре със сърцето, плакала за мъжа си и се
тормозила, че същата продължава да страда и да чувства, че й е провален
живота след тяхната смърт. Свидетелите не заявяват факти, относно
съдържанието на тези отношения и грижа, тяхното проявление, интензитета и
адекватността им. Същите не установяват емоционална обвързаност, резултат
от пълноценно общуване, от чиято именно липса ищцата да страда. Също
така гласните доказателства не съдържат конкретни данни за характера и
съдържанието на връзката между майката и дъщеря й, нито за начина на
приемане на смъртта на детето от майката и изживените от нея страдания.
Ищцата А. Д. е понесла една от най-тежките загуби - на детето си Т. Д.,
неочаквано и принудително. Житейски логично е внезапната загубата на дете,
макар и пълнолетно, създало собствено семейство, но живеещо в един дом и в
общо домакинство с родителите си, да предизвика стрес и негативни емоции
във всеки родител. Съдът отчете обстоятелството, че дори и интензивността
на страданието да намалее във времето, мъката на ищцата от загубата на
детето й ще остане до края на живота й, загубата за нея е невъзвратима и не
може да бъде измерена материално.
Събраните по делото доказателства обаче не установяват съдържание на
връзката между ищцата и починалата, надхвърлящо обичайните отношения и
емоционална връзка между родители и дете, респ. полагани специални грижи
във връзка с отглеждането и възпитаването му, надхвърлящи строго битовите;
същите не подкрепят изключителни по интензитет болки и страдания от
неговата смърт. Анализът на събраните по делото доказателства установява,
че понесената от ищцата А. Д. психическа и душевна травма от внезапната
23
смърт на нейната дъщеря, с която са живели в разбирателство и взаимна
привързаност, и с оглед критериите за справедливост, може да бъде
репарирана със сумата 120 000 лева, като едва ли има стойност, която да
компенсира жестоката травма, която ще се преживява ежедневно в живота й,
давайки отражение във всички негови аспекти. Това е справедливото
обезщетение в репарация на неимуществените вреди, които ищцата е
претърпяла от смъртта на дъщеря си, същото съответства на характера и
интензивността на претърпените от ищцата морални страдания, на
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на
съдебната практика по сходни случаи. Следва да се посочи, че
неопределянето на обезщетение в пълния му предявен размер от 200 000 лева,
се обуславя от степента на съществуващата емоционална връзка между
ищцата, която, както бе посочено по-горе, не се различава от нормалната и не
обосновава изключителност на отношенията, предпоставяща обезщетение в
по-висок размер.
Със смъртта на П. П. ищцата е загубила своя спътник в живота, който е
бил на 47 години, в работоспособна възраст, с който макар да нямат формален
граждански брак към момента на ПТП, са живели на съпружески начала в
общо домакинство като едно семейство и са отглеждали заедно децата си.
Смъртта на съжителстващия с нея мъж я е разстроила и причинила страдания
и мъка, лишила я е както от емоционалния контакт, така и от неговата
морална подкрепа. Следователно, болките и страданията, които ищцата ще
продължи да изпитва от загубата на починалия й съжител, трябва да бъдат
отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение. В случая по делото не е установено конкретното съдържание на
връзката, на която е основан искът, между ищцата и починалия. Свидетелите
не възпроизвеждат определени факти за съдържанието на тези отношения,
освен, че двамата са били в много добри отношения и че ищцата е преживяла
много лошо загубата на П. П.. При съобразяване на посочените обстоятелства,
съдът приема, че същите не могат да обусловят определяне на обезщетение в
пълния му предявен размер от 150 000 лв. и че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата е за сумата 100 000 лв.
Следва да се посочи, че неопределянето на обезщетение в пълния му
предявен размер, се обуславя не от факта, че ищцата и пострадалия не са
имали сключен граждански брак, а от степента на съществуващата
24
емоционална връзка помежду им, която, както бе посочено по-горе, да се
различава от нормалната и да обосновава изключителност на отношенията,
предпоставяща обезщетение в по-висок размер.
В процесния случай вследствие на претърпяното ПТП ищцата А. Д. е
получила и телесни увреждания - счупване на костите на лява предмишница.
За посочените увреждания ищцата е претърпяла хирургично, оперативно-
ортопедично и медикаментозно лечение по схема, съобразена с посочените
увреждания. Ищцата е била хоспитализирана първоначално в МБАЛ „Д-р С.
И.“ АД – гр.Монтана, където й е извършена мануална репозиция на счупените
кости на предмишницата и е поставена гипсова имобилизация, като е
отказала предложеното й оперативно лечение и е напуснала здравното
заведение по собствено желание; впоследствие е била хоспитализирана два
пъти в ОТО при ПЧМБАЛ-Враца ЕООД, гр. Враца за по три дни. На ищцата
са извършени две операции: № 784 - оперативно наместване и ОМ на
счупените кости на лява предмишница и № 1144 - отстраняване на счупения
ОМ, като е наложен нов ОМ. Понастоящем ищцата няма остатъчни явления
от получените при процесното ПТП травми, същата е напълно възстановена
от получените телесни увреждания и прогнозата за развитие на
здравословното й състояние е благоприятна.
Като взе тези доказани от ищцата А. Д. вреди, трикратната
хоспитализация на ищцата, извършените две операции и обстоятелството, че
е напълно възстановена от получените телесни увреждания и прогнозата за
развитие на здравословното й състояние е благоприятна, възрастта й - 38
години към момента на настъпване на ПТП, както и претърпените от нея
неудобства и затруднения в битовото обслужване през оздравителния период;
също и преживения стрес от травмиращото събитие, при съобразяване и на
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, а
като ориентир съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за
икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 25 000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
При определяне размера на обезщетенията съдът съобрази годината на
настъпване на произшествието /2016г./ и икономическата обстановка в
страната. Минималната работна заплата за 2016г. е 420 лв., а
25
застрахователният лимит към този момент за неимуществени и имуществени
вреди при телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лв. – чл.492 КЗ.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост от този
на лимитите, а от това кои от тях са били предмет на съдебното производство
и са били доказани в хода на съдебното дирене. Лимитите не са
самостоятелен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Размерът на определените обезщетения за неимуществени вреди е
равен на 238 МРЗ за страната и 102 средни работни заплати при 974 лв.
средно месечна работна заплата за страната за месец ноември на 2016г.
Определените обезщетения са съответни на жизнения стандарт на страната
към правнорелевантния момент.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищцата имуществени вреди в размер 280,00 лева под
формата на разходи за остеосинтезни материали във връзка с проведеното
лечение, направени вследствие на процесното ПТП. В подкрепа на
твърденията за извършени разходи ищцата е представила съответно
доказателство – фактура № ********** от 01.12.2016г. с фискален бон от
същата дата, издадени от „Първа частна МБАЛ-Враца“ ЕООД, град Враца, за
платени остеосинтезни материали на стойност 280, 00 лв. с ДДС. Посочената
сума е заплатена от ищцата А. М. Д.. С оглед изложеното, ответното
застрахователно дружество дължи на ищцата обезщетение за причинените от
процесното ПТП имуществени вреди в установения размер от 280, 00 лв. с
ДДС.
По възраженията за съпричиняване и съизвършителство:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
26
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли
за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение от застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалите, като пътници в л.а. „Опел Астра” с per. № ВР ***
АХ, управляван от водача В. Д., с твърдения, че същите са пътували без
поставени предпазни колани, т.е. твърди се нарушение на правилото на чл.
137а от ЗДвП, което е допринесло за настъпването, вида и степента на
травматичните увреждания на ищцата и на смъртта на П. П. и Т. Д., както и с
твърдения, че тримата са приели да пътуват в автомобил, управляван от
неправоспособен водач, който е употребил алкохол, знаейки тези
обстоятелства, като П. П. е настоявал и изрично одобрил автомобилът да се
управлява от В. Д., като по този начин сами се поставили в условия,
застрашаващи техния живот и здраве. Такова възражение за съпричиняване е
направено и от третото лице-помагач „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД.
27
Съдът намира първото от възраженията за неоснователно.
От заключението на вещите лица по изпълнената комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът приема като професионално и компетентно, изготвено след изследване
на материалите по делото и тези по приложеното НОХД № 73/2019г. на ОС-
Монтана, се установи, че при процесното ПТП ищцата А. Д. е бил пътник на
предната дясна седалка, а П. П. и Т. Д. са били пътници на задната седалка в
лек автомобил „Опел Астра 1,6” с per. №ВР***АХ, че седалките, на които са
били тримата пътници са били оборудвани с триточкови пояснораменни
инерционни предпазни колани като в делото няма данни, които да определят
дали тримата са били с поставени предпазни колани. Според заключението, с
оглед установения механизъм на процесното ПТП - в резултат на страничния
удар, причинен от лек автомобил „БМВ Х6”, който се е движил със скорост
около 111 км/ч, лекият автомобил „Опел Астра“ е получил голяма
деформация в областта на задната лява врата с хлътване навътре в купето,
където на задната седалка са били П. П. и Т. Д., а А. Д. е получила ударен
импулс от ляво надясно в посока към предната дясна врата. Травмите
причинили смърта на двамата пътници и телесните увреждания на ищцата А.
Д. са получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от
общото сътресение на тялото, като същите са високо енергийни. От
заключението се установява също, че при описания механизъм на получаване
на травмите от техническа и медицинска гледна точка същите биха били
получени и при поставени предпазни колани от пътниците П. П. и Т. Д. и не
биха могли да бъдат избегнати, тъй като се касае за страничен удар с голяма
кинетична енергия, при който превантивната функция на обезопасителния
колан липсва и леталния изход би бил неизбежен. При този механизъм на
ПТП - страничен удар, превантивната функция на колана на ищцата А. Д. е
била минимална, тъй като колана не ограничава движението на горните
крайници. Според вещите лица ефективността на предпазните колани при
челен удар в неподвижно препятствие е при движение на автомобила със
скорост до около 60 - 65 км/ч. В конкретния случай при страничен удар от
лек автомобил, който се е движил със скорост от 111 км/ч предпазните колани
не могат да ограничат получените травми.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че по делото няма
категорични доказателства за наличието на пряка причинно-следствена
връзка (каузалитет) между непоставянето на предпазен колан от пострадалите
трима пътници в лек автомобил „Опел Астра 1,6” с per. №ВР***АХ и
вредоносния резултат и конкретно, че получените травми, довели до смъртта
на П. П. и Т. Д., и тези на ищцата, не биха получени, ако са били с поставени
предпазни колани.
При това положение и при липсата на други доказателства, то съдът
приема, че липсва принос от пострадалите на вредоносния резултат по
28
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираното от ответника и от
третото лице помагач възражение за съпричиняване, основано на нарушение
на чл. 137а от ЗДвП, е недоказано и неоснователно.
Основателно е обаче възражението, че ищцата, както и починалите при
катастрофата П. П. и Т. Д., са допринесли за настъпване на вредите, тъй като
тримата са приели да пътуват в автомобил, управляван от неправоспособен
водач, който е употребил алкохол, знаейки тези обстоятелства, като по този
начин сами се поставили в условия, застрашаващи техния живот и здраве.
Константна е съдебната практика, намерила израз в ТР № 1/23.12.2015
г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК – налице е съпричиняване на вредата,
когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, без
съответната правоспособност и/или е употребил алкохол, ако този факт му е
бил известен. Рисковото поведение на пострадалия, с което той е спомогнал
за собственото си увреждане, е налице тогава, когато е резултат на негов
съзнателен и свободно формиран избор, по отношение на когото е налице
знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална
дължима грижа. Знанието, като елемент от фактическия състав на
съпричиняването, в този случай подлежи на пълно и главно доказване,
доказателствената тежест за което носи страната, въвела възражението за
съпричиняване - делинквент или застраховател. Следователно единствено
констатацията, че водачът на моторното превозно средство, в което
пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично
намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД.
В настоящия случай се доказа категорично, че В. А. Д. е управлявал лек
автомобил “Опел Астра” с per. № ВР *** АХ, след употреба алкохол и без да
има необходимата правоспособност.
С влязлата в сила присъда от 10.07.2020г. по НОХД № 73/2019г. на ОС-
Монтана подсъдимият В. А. Д. е признат за виновен в това, че на ***дина в
с.Вирове, обл. Монтана, на път II-81, км 111+6, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с per. № ВР
*** АХ, нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в: чл. 47
ЗДвП и чл. 50, ал.1 ЗДвП, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта си 1,00 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо
средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с фабричен № ARDM 0228, без да има
29
необходимата правоспособност, реализирал пътнотранспортно произшествие.
От представеното по делото писмо УРИ 301р-21738 от 28.11.2016г. на
ОДМВР – Монтана се установи, че към 25.11.2016г. В. А. Д. не се е водил на
отчет в сектор „ПП” при ОДМВР – Монтана като водач на МПС и че за
същия няма данни за придобити категории и за издадено СУМПС, както и че
има данни за наложени наказания.
От заключението на вещото лице по изпълнената от съдебен лекар
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира, се установи, че алкохол в концентрация 1%о отговаря на лека
степен алкохолно опиване, която се характеризира с емоционална
неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието,
съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни
нарушения, вегетативни смущения и др. При концентрация на алкохол в
кръвта от 0,50%о до 1,50 %о намалява слуховото усещане, настъпва
нарушение в говора - той става неясен, неразбираем, фъфлещ, като съдържа
обикновени, примитивни и често повтарящи се думи и мисли. Алкохола от
една страна повишава самочувствието и прави водачите на МПС по-
самоуверени, а от друга страна намалява професионалното им умение. При
употреба на алкохол дори и в малки количества се стига до моторни,
сензорни и психични смущения: намалява се възможността за определяне на
различията в интензитета и чувствителността спрямо светлината, различаване
на цветовете, бързо разпознаване на писмени знаци разположени по пътното
платно. Алкохолът намалява зрителната острота при концентрация от
порядъка от 0,20%о при не пиячи и около 0,50-0,60%о при често пиещи.
Алкохол в концентрация около 1%о води до разширяване на зениците и до
рязко нарушаване на адаптацията. Нарушава се бинокулярното виждане, губи
се чувството за пространственост. Нарушава се функцията на
вестибуларарния апарат, което води до световъртеж и нистагъм. Според
заключението трябва да се има предвид, че алкохолната проба с техническо
средство е извършена около два часа след процесното ПТП, като имайки
предвид и фактора на окислението, който е около 0,15%о за час, може да се
каже, че концентрацията на алкохол към момента на започване на управление
на лекия автомобил и към момента на ПТП може да е била и по-висока и
лицето управляващо лекия автомобил е бил във видимо нетрезво състояние,
т.е. повлиян от алкохола, което при нормални обстоятелства би следвало да
бъде забелязано от околните.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че концентрацията на
алкохол може да е била както е описано, тъй като изследването е направено
само с дрегер, че за да се докаже дали е била по-висока или по-ниска, е
следвало да се вземе кръвна проба, за да се установи дали е започнал процеса
на елиминация или езорбция. Възможно е алкохолната проба да е била с 0.30
30
промила в повече, с оглед на това, че са изминали два часа от момента на
ПТП.
Относно знанието на тримата пострадали пътници в лек автомобил
“Опел Астра” с per. № ВР *** АХ, че водачът на автомобила В. А. Д. е бил
неправоспособен и че е употребил алкохол преди да поеме управлението на
автомобила, по делото са ангажирани обяснения на ищцата А. Д., дадени на
основание чл. 176, ал. 1 ГПК, както и показания на свидетеля Н. Н. Н. - неин
племенник.
В обясненията си ищцата твърди, че не е видяла В. Д. да употребява
алкохол преди да се качи в автомобила и че тя, Т. Д. и П. П. са знаели, че В.
Д. е неправоспособен водач. Същата твърди, че П. й казал В. да вземе да
управлява автомобила малко, до кръстовището, че тя първоначално не се
съгласила, но и П. си е бил малко попийнал и В. си е бил малко попийнал и В.
седнал на седалката и започнал да кара.
Свидетелят Н. Н. установява с показанията си, че в деня преди
катастрофата А., дъщеря й, мъжът й и В. са били у неговия дом на гости и
пили алкохол - по две чаши бира - той, баща му и братовчед му Василчо, като
всички били в една стая. След това само двамата с Василчо отишли заедно до
негови познати, където също се почерпили с бира и с други неща, попили си.
След това се върнали у тях и свидетелят видял, че Василчо се качил да кара
колата.
Предвид гореустановеното съдът приема, че пострадалите А. Д., Т. Д. и
П. П. са знаели, че В. А. Д. е бил неправоспособен и че е употребил алкохол
преди да поеме управлението на автомобила, въпреки което са приели да
пътуват в управлявания от него автомобил като сами се поставили в условия,
застрашаващи техния живот и здраве; приема също, че това обстоятелство е
допринесло за причиняване на телесните увреждания на ищцата и на смъртта
на Т. Д. и П. П..
При така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на тримата пострадали.
При този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за
настъпването на вредите. При определяне степента на съпричиняването е
необходимо да се извърши съпоставка на поведението на участниците в
произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина
31
за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат. Преценката е комплексна, като се определя
степента на обективна вредоностност, както и дали действието или
бездействието е противоправно и ако е виновно, каква е вината на
пострадалия. Намаляването се определя според размера на причиняването в
общата вреда, като се определя с оглед всички факти и обстоятелства,
конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да
настъпи противоправният резултат.
Съдът приема, че в настоящия случай при съпоставката между
поведението на виновния водач на лекия автомобил и това на пътуващите в
него пътници, приносът категорично е несъизмерим, като се има предвид
допуснатите нарушения на правилата за движение, посочени в влязлата в
сила присъда от 10.07.2020г. по НОХД № 73/2019г. на ОС-Монтана, т.е.
нарушенията на водача значително превишават по тежест тези на
пострадалите пътници. Съпоставяйки двата приноса, съдът приема, че
приносът на пострадалите е от порядъка на 20 % спрямо основния такъв на
делинквента, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъдат
намалени определените застрахователни обезщетения.
В обобщение размерът на дължимите на ищцата обезщетения възлизат,
както следва: на 96 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Т.
Д., на 80 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на П. П., на 20 000 лв. за
неимуществени вреди от получените от ищцата телесни повреди и на 224, 00
лева за претърпените от ищцата имуществени вреди.
Ответното дружество е навело и доводи за поделяне на отговорността за
вредите по равно между застрахователите на тримата съизвършители - В. Д.,
като водач на л.а. „Опел Астра” с peг. № ВР *** АХ (със застраховка ГО на
автомобилистите в ЗД „Бул Инс” АД); П. Н., като водач на л.а. „БМВ” с peг.
№ М *** ВК (със застраховка ГО на автомобилистите в ЗАД „Армеец” АД) и
Н. Н., като водач на л.а. „Алфа Ромео” с per. № М *** ВК (със застраховка ГО
на автомобилистите в ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве” АД), тъй като
водачите на последните два автомобила са се движили с превишена скорост,
което не им е позволило да спрат преди мястото на удара и да избегнат
инцидента, а така също тази скорост е и основна причина за силата и
динамиката на удара и тежките последици от него.
Практиката на ВКС (напр. решение № 121/18.09.2014 г. по т. д. №
32
2859/2013 г. на І ТО, решение № 37/01.09.2015 г. по т. д. № 1070/2014 г. на ІІ
ТО и решение № 192/02.11.2017 г. по т. д. № 416/2017 г. на І ТО, решение №
52 от 28.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1497/2018 г., I т. о., ТК, решение №
50153 от 9.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1648/2021 г., II т. о., ТК, и много
други), е категорична в становището си, че при съпричиняване по смисъла на
чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по
застраховка "Гражданската отговорност", сключена с един от тях, отговаря
спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент, както и че не следва да бъде намалявано
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от застрахователя на
водача на автомобила по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", когато е налице съпричиняване на
увреждането и от други делинквенти, ако пострадалият няма принос за
вредоносния резултат. В производството по иска за обезщетение за
причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението между
вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси
изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
В конкретния случай дори и водачите на другите два автомобила,
участвали в ПТП - П. Н., като водач на л.а. „БМВ” с peг. № М *** ВК и Н. Н.,
като водач на л.а. „Алфа Ромео” с per. № М *** ВК, да са нарушили
правилата за движение, които нарушения да са в пряка причинно-следствена
връзка с причинения вредоносен резултат, то би било налице т. нар.
независимо съпричинителство (както бе посочено по-горе), поради което
дължимото застрахователно обезщетение не следва да бъде намалявано (не е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от противоправно поведение
на пострадалия). В тази връзка следва да се посочи, че виновното поведение
на другите участници в процесното ПТП – водачите на другите два леки
автомобила, е ирелевантно обстоятелство за извода за наличие на
съпричиняване. Това е така с оглед на посоченото, че относим е само приноса
на пострадалия и неговото поведение.
Предвид изложеното, искането на ответното дружество за поделяне на
отговорността за вредите по равно между застрахователите на тримата
съизвършители, като неоснователно, не следва да бъде уважавано.
33
При горните мотиви съдът приема, че предявените от ищцата А. Д.
искове за имуществени и неимуществени вреди са частично основателни и
следва да се уважат до посочените по-горе размери, а за горницата над
уважените размери до предявените размери, исковете не са доказани и следва
да се отхвърлят като неоснователни.
Присъдените суми се дължат ведно със законната лихва върху тях,
считано от 23.11.2018 г., с оглед изменението на искането за присъждане на
законна лихва, направено с допълнителната искова молба.
Неоснователно е възражението на ответника и на третото лице-помагач
„Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД, че вземанията на
ищцата за главница и лихви са погасени по давност. На основание чл. 378, ал.
2 от КЗ, правата и задълженията по преки искове по застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка
със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна
давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Процесното застрахователно събитие е настъпило на ***, следователно 5-
годишната давност за вземанията за застрахователно обезщетение изтича на
23.11.2021 г., а исковата молба е депозирана в съда на 22.11.2021г., видно от
пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена, т. е. преди изчитането
на петгодишния срок. Вземанията на ищцата за лихви също не са погасени по
давност. Съгласно чл. чл. 378, ал. 8 от КЗ вземанията за лихви върху
застрахователното обезщетение се погасяват с тригодишна погасителна
давност. Претенцията на ищцата за лихви е за периода от 23.11.2018 г., т.е. в
тригодишния срок преди подаване на исковата молба в съда - на 22.11.2021г.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Тъй като с определение № 305/30.10.2023 г. на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК
ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото
производство, то същата не е направила разноски по производството.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр.
чл. 7, ал. 2, т.3 и т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в полза на процесуалния представител на
ищцата адв. М. Д. – САК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. Адвокатското възнаграждение на адвокат Д. следва да бъде
34
определено за всеки иск поотделно и съответно на уважената част от всеки
иск, на основание чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Така на адвокат Д.,
представлявала безплатно ищцата пред настоящата инстанция, се дължи сума
в общ размер 17 980, 00 лв., която е съответна на уважената част от исковете
/196 224, 00 лв./.
Преди изчисляване на разноските, които ищцата дължи на ответника по
делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в
съдебното заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника адв. М. Г. е в размер 34 200 лв. с ДДС, видно представения на л.260
по делото списък на разноски и приложените към него четири договора за
правна помощ №№ 4672, 4673, 4674 и 4675/20.11.2023г., а съгласно чл. 7,
ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. с § 2а от Наредба № 1/09.07.2004г. при заведени искове
съответно за сумите 200 000,00 лв., 150 000, 00 лв., 50 000, 00 лв. и 280, 00
лв., същото би следвало да бъде в общ размер 34 020, 00 лв. Следователно
платеният от ответника адвокатски хонорар не е прекомерен, поради което не
следва да бъде намаляван.
Ответното дружество е направило разноски за възнаграждение на
вещите лица по назначените по делото експертизи в размер 1 800, 00 лв. и за
разноски и възнаграждение на свидетели от 150, 00 лева или общо 1 950,00
лева, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата му дължи
направените по делото разноски по съразмерност в размер 994, 08 лв. за
възнаграждение на вещите лица и разноски и възнаграждение на свидетели, и
17 434, 58 лв. адвокатско възнаграждение.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
и/или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. С оглед
изложеното, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
35
съразмерно с уважената част от исковете общо сумата 8045, 05 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца, от които
7 848, 96 лв. дължимата държавна такса и 196, 09 лв. разноски за
възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи, заплатени от
бюджета на Окръжен съд-Враца.
Така мотивиран, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във
вр. с чл.409 от КЗ Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН ********** от с. ***, общ.Враца, сумата 96 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на дъщеря й Т. А.а Д., починала
на ***, причинена вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на ***, по вина на В. А. Д., ЕГН ********** – водач на застрахован
при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ лек автомобил „Опел Астра" с peг. № ВР *** АХ, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2018 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен
размер от 200 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН ********** от с. ***, общ.Враца, сумата 80 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от смъртта на П. В. П., с когото се е
намирала във фактическо съжителство, починал на ***, причинена вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***, по вина на В. А. Д.,
ЕГН ********** – водач на застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил
„Опел Астра" с peг. № ВР *** АХ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.11.2018 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв.
36
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН ********** от с. ***, общ.Враца, сумата от 20
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни повреди, причинени
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на *** по вина на
В. А. Д., ЕГН ********** – водач на застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ лек автомобил
„Опел Астра" с peг. № ВР *** АХ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.11.2018 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН ********** от с. ***, общ.Враца, сумата 224, 00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за остеосинтезни материали във връзка с
проведено лечение, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** по вина на В. А. Д., ЕГН ********** – водач
на застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ лек автомобил „Опел Астра" с peг. № ВР
*** АХ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2018 г.,
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до
пълния предявен размер от 280, 00 лв.
ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН ********** от с. ***, общ.Враца, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски по
съразмерност в размер 994, 08 лв. за възнаграждение на вещите лица и
разноски и възнаграждение на свидетели, и 17 434, 58 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. Д. от АК – София с адрес за призоваване: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 17 980, 00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
37
адвокатска помощ и съдействие на А. М. Д., ЕГН ********** - ищца по т.д. №
175/2021г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца общо сумата 8045, 05 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението е постановено при участието на В. А. Д., ЕГН **********, с
адрес: с. ***, обл. Враца, ***; „Застрахователно акционерно дружество
Армеец” АД, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от Д. Н. М., К. С. В., М.
П. И. и В. П. К. - М. и „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от Б. Г. И., Р. В.
М. и Ж. С. К., като трети лица-помагачи на страната на ответника ЗД "Бул
Инс" АД, ЕИК ***, гр.София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
38