№ 588
гр. Варна, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502827 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по:
I. Въззивна жалба вх. № 297163/30.08.2021 г., подадена от Десислава Йотова, в
качеството й на прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу Решение № 262459 от
11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 265828/29.09.2021 г.,
постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на ВРС, X състав, в частта, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. АТ. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, от повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК по НОХД 1181/2011 г. по описа на РС-Варна,
както и по ДП 2893/2003 г. по описа на ОД МВР – Варна изразяващи се в тревожност,
обремененост, напрегнатост, усещане за несигурност и страх, усещане за „несвобода“,
накърняване на чест и достойнство, загуба на авторитет и отдръпване на близки и познати,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания
съдебен акт в обжалваната част. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, като същият се счита за прекомерно завишен. Застъпва се и
становище, че първоинстанционния съд не е съобразил периода, за който е допустимо да
бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ, а именно моментът, от
който обвиняемият е бил привлечен като обвиняем до момента на постановяване на
оправдателна присъда.
Настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с
което предявената претенция за неимуществени вреди да бъде отхвърлена, евентуално
размерът на присъденото обезщетение да бъде намален. Претендира разноски.
В законоустановения срок В.Н., чрез адв. Г., е депозирал писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Счита атакуваното решение в обжалваната част за правилно и
мотивирано.
1
Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
II. Насрещна въззивна жалба вх. № 298555/21.09.2021 г., подадена от В. АТ. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, чрез адвокат Г., срещу Решение №
262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение №
265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на ВРС, X състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Н. срещу Прокуратурата на Република
България, иск за присъждане на горницата над 3000,00 лева до пълния претендиран размер
от 12 950,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 и чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
НК по НОХД 1181/2011 г. по описа на РС-Варна, както и по ДП 2893/2003 г. по описа на ОД
МВР – Варна изразяващи се в тревожност, обремененост, напрегнатост, усещане за
несигурност и страх, усещане за „несвобода“, накърняване на чест и достойнство, загуба на
авторитет и отдръпване на близки и познати.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил тежестта на
обвинението, заплахата от ефективно наказание, включително присъединяването на
предходно наказание, имуществените последици от конфискацията, както и
продължителността на производството. Счита, че не е съобразена практиката на ЕСПЧ по
сходни казуси.
Настоява за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части.
Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на
Република България.
Постъпилата въззивна жалба и насрещна такава са редовни и отговорят на
изискванията на чл. 260 ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и съдържат останалите необходими приложения. Представени са доказателства
за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 297163/30.08.2021 г., подадена
от Десислава Йотова, в качеството й на прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу
Решение № 262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с Определение №
265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на РС-Варна, X състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба вх. № 298555/21.09.2021
г., подадена от В. АТ. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Старо Оряхово, обл. Варна, чрез
адвокат Г., срещу Решение № 262459 от 11.08.2021 г., изменено по реда на чл. 248 ГПК с
Определение № 265828/29.09.2021 г., постановено по гр. д. № 15829/2020 г. по описа на РС-
Варна, X състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2827/2021 г. на ОС – Варна, за
07.03.2022 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3