Определение по дело №350/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 191
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Аделина Иванова
Дело: 20211010600350
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 191
гр. гр. София , 15.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия В. Петкова
Членове:Венелин Б. Иванов

Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600350 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Постъпил е частен протест от СП срещу определение от 30.08.21г.,
постановено по НОХД № 1644/2020г. по описа на СНС, 22–ри състав, с което
определение по реда на чл.270 ал.3 вр.ал.1 – ал.2 НПК е отменена мярката за
процесуална принуда по чл.68 НПК за подсъдимите П.Б. и К.Т..
Въззивният съд констатира, че правилно първостепенният съд е
посочил, че съдебното определение подлежи на обжалване, което съгл.
нормата на чл.270 ал.4 НПК се разглежда по реда на глава XXIІ НПК, но
въпреки това не е изпълнил изцяло законово регламентираната процедура, а
именно препис от частния протест не е връчен на адв.К. Г., защитник на
подс.К.Т..Това налага делото да бъде върнато на СпНС за изпълнение на
процедурата по чл.342 ал.2 НПК – връчване на препис от частния протест на
адв.Гергинова и предоставяне на седмодневен срок за възражения, като едва
след изтичане на този срок делото следва да бъде изпратено обратно на АСНС
за произнасяне по същество.
В подкрепа на горния извод съдът намира за нужно да отбележи
следните факти: Всеки един от подсъдимите лица по НОХД № 1644/20г.
притежава и ползва услугите на самостоятелен защитник в процеса, като
1
безспорно това процесуално качество притежават и адв.Г. и адв. Й.,
защитници съответно на подс.К.Т. и на подс.З.К.На насроченото открито с.з.
на 30.08.21г. се явяват всички подсъдими лица и техните защитници,
изключая адв. Г., и в тази вр. в протокола е отразено устно изявление на
подс.К.Т. за упълномощаване на адв. Й., но само и единствено за заседанието
на 30.08.21г. (идентично становище изразява и адв.Й.), по време на което
заседание и с мотив за липса на процесуални пречки по хода на делото, но
поради налична обективна невъзможност за извършване на ПСД, с оглед
обстоятелството на неявяване на свидетели, първостепенният съд не дава ход
на делото, а разглежда само и единствено искане на подсъдимите Б. и Т. за
отмяна на наложената им ограничителна мярка по чл.68 ал.1 НПК. Т.е. адв.Й.
представлява и защитава подс.Т. инцидентно и само за проведеното на
горната дата с.з., а основен защитник на подсъдимия продължава да е адв.Г. В
последствие след постановяване на протестираното определение и след
депозиране на процесния частен протест СНС изпраща нарочни уведомления
за същия на подс.Б. и неговия защитник адв.А.М. и на подс.Т. и адв.Й., но не
и на адв.Г.. Именно това обстоятелство съдът приема за допуснат
процесуален пропуск при администриране на постъпилия частен въззивен
протест – уведомено е лице, което извън датата 30.08.21г. не притежава
качеството на защитник на подсъдимия, а не е уведомен действителният
защитник, в случая адв.Г, която е и единствен такъв за подс. Т.. Разбира се,
тук съдът намира за нужно да отбележи, че нормата на чл.342 ал.2 НПК
визира кръга от лица, които следва да бъдат уведомени за постъпилия частен
протест и за такива сочи само подсъдимите по делото.Въпреки това,
основното процесуално право на подсъдимите в наказателното производство
е правото на защита и съгл. чл.55 ал.1 НПК подсъдимият има право както на
подаване на възражения по повод актове, накърняващи неговите права и
интереси, така и на осигуряване на възможност за участие на неговия
защитник във всички процесуални действия; респ. в практически план
процесуалните права на подсъдимия в значителна степен се реализират
посредством активното поведение на неговия защитник, а и последният по
силата на чл.98 ал.1 НПК притежава и самостоятелното право на подаване на
възражения, каквато е и хипотезата на чл.342 ал.2 НПК. Смисълът на
подаване на възражения не е самоцел, а правно-регламентирана възможност,
кореспондираща с въведения в чл.12 НПК принцип на състезателност в
2
процеса и спазването на този принцип в производство по реда на гл.22 НПК,
разглеждано в закрито заседание намира своето практическо изражение
именно във възможността за подаване на възражения от съответната
заинтересована страна.
С оглед на горното АСНС намира, че следва да върне делото на
първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.342 ал.2 НПК.

Водим от горното, АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД № 350/2021г. по
описа на АСНС.
ВРЪЩА делото на СпНС за изпълнение на процедурата по чл. 342, ал. 2
от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3