№ 906
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20211100510927 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.03.2021г. по гр.д. № 40018/2020 г. на СРС, II ГО, 177 с-в
е признато за установено, че Министерство на правосъдието дължи на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ на „Б.Т.Б.“ ЕООД сумата от
1 238. 40 лева - главница за доставени стоки - тоалетна хартия и кухненски
ролки,за които са издадени фактура № ********** от 10.12.2018 г. и стокова
разписка № ********** от 10.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Решението е обжалвано от ответника Министерство на правосъдието, с
оплаквания за неговата неправилност поради нарушаване на материалния
закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Сочи се в
жалбата, че на основание чл. 5, т. 16 от сключения между страните договор за
доставка на хигиенни материали, изпълнителят е длъжен да съставя
документи по отчетността на заявките – приемо-предавателни протоколи,
като съгласно чл. 8, при предаването и съответното приемане на стойката, за
дата на доставката се счита датата на подписване на приемо-предавателния
протокол от двете страни. Твърди, че в конкретния случай липсва такъв
протокол за удостоверяване фактическото извършване на процесната
доставка и основание за издаване на фактура, което било пречка за
извършване на плащане към ищеца. Поддържа, че от първоинстанционния
съд не е отчетено необходимото и задължително изискване за наличие на
1
надлежно оформена фактура и подписан без забележки приемо-предавателен
протокол съгласно чл. 3, т. 4 от договора. Излага съображения, че не е
съобразено и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно което издадената за доставката фактура не е
осчетоводена в счетоводството на ответника. Излага съображения, че
доставките за всеки месец се заявяват и извършват в хода на предходния. За
м. декември 2018 г. е била извършена доставка на хигиенни артикули на
20.11.2018 г. с количества и видове за един месец. С оглед така установената
практика, липсва основание за доставка след 10 дни на артикулите, предмет
на претенцията на ищеца. Навежда доводи, че еднозначно и непълно са
обсъдени показанията на свидетеля И.Е., който е заявил, че не си спомня да е
подписвал документите за доставката, като не е било възможно да пропусне
да придвижи фактурата, доколкото е поддържал постоянна връзка със
счетоводството, като няма как да е приел стоката единствено въз основа на
стокова разписка при изискването за подписване на двустранен приемо-
предавателен протокол. Моли съда да отмени първоинстанционното решение
като отхвърли предявения иск с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Б.Т.Б.“ ЕООД, в
депозиран от нея отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че ответникът е приемал
доставки по договора с документи с различни наименования – „протокол“,
„стокова разписка“, „протокол количество“, „приемно - предавателен
протокол“ и др. Навежда доводи, че е без значение точното наименование на
документа, удостоверяващ предаването на стоките, предмет на доставката,
като ответникът е извършвал плащане и въз основа на документ с
наименование „стокова разписка“. Твърди, че с подписването на процесната
фактура и стокова разписка към нея от страна на пълномощник на ответника
се доказва уговарянето и реалното изпълнение на доставката. Моли съда да
потвърди решението, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми
на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по
тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството е образувано по предявени от „Б.Т.Б.“ ЕООД срещу
Министерство на правосъдието искове с правно на основание чл. 422, ал. 1
ТПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за признаване на установено, че ответникът дължи
2
на ищеца сумата от 1 238. 40 лева - главница за доставени стоки - тоалетна
хартия и кухненски ролки - за които са издадени фактура № ********** от
10.12.2018г. и стокова разписка № ********** от 10.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.06.2020 г. по ч.гр.д. №
25380/2020 г. на СРС, 177 състав.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
ответникът е оспорил предявените искове, с твърдения, че процесната
фактура не е постъпвала в счетоводството му, като за претендираната
доставка не е надлежно съставен и подписан приемо-предавателен протокол.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор № 93-00-
208/08.06.2018г., по силата който на ответникът е възложил, а ищецът е приел
срещу възнаграждение да извършва доставка на хигиенни материали на
хартиена основа и почистващи препарати и средства за нуждите на
Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 1, ал. 2, конкретните доставки
в рамките на предмета на договора се извършват въз основа на писмени
заявки в зависимост от потребностите на възложителя. Според чл. 3, ал. 4,
възложителят заплаща стойността на всяка отделна доставка в срок до 15 дни
след доставянето , при представяне на надлежно оформена фактура и
подписан без забележки приемо-предавателен протокол от представители на
възложителя и изпълнителя. Съгласно чл. 5, т. 16, изпълнителят се е задължил
да съставя документи по отчетността на изпълнението на заявките –
приемателно-предавателни протоколи. В чл. 8 е предвидено, че при
предаването и съответно приемане на стоката, за дата на доставката се счита
датата на подписване на приемателно-предавателния протокол от двете
страни.
По делото е представена фактура № ********** от 10.12.2018 г. за
извършена доставка на определено количество тоалетна хартия и кухненски
ролки на обща стойност от 1 238. 40 лв. с ДДС. В графата получател
ръкописно е изписано името „Е.“ и е положен подпис. Представена е стокова
разписа № ********** от 10.12.2018 г., с която се предават стоките. В т. 1 на
стоковата разписка е посочено, че получателят декларира, че приема
заявените стоки и същите отговарят на предварително заявените по вид,
количество и качество, като с приемането на стоките и подписване на
стоковата разписка, собствеността на стоката преминава върху получателя. В
графата „получател“ отново ръкописно е изписано името „Е.“ и е поставен
подпис.
По делото са представени и други фактури за извършени към ответника
доставки, като за предаване на стоките по тях са оформени документи с
различни наименования – „протокол“, „протокол количество“ и др., вкл. и
„стокова разписка“ към фактура от 31.08.2018 г.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че фактура № ********** от 10.12.2018г. е
осчетоводена и включена в Дневника за продажбите на ищеца за данъчен
3
период м.12.2018 г., като не е отразено плащане. Вещото лице дава
констатации, че фактурата не е била осчетоводена в счетоводството на
ответника.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят И.В. Е. –
служител на ответника. Свидетелят твърди, че стоките се приемали с приемо-
предавателен протокол, който бил неразделна част от издадената за
доставката фактура. След получаване на стоката, оригинал на фактурата се
изпращал към счетоводството. В случая, оригинал от процесната фактура не е
постъпвал, а единствено копие, два месеца след изтичане на срока на
договора. Свидетелят сочи, че поставеният върху фактурата и стоковата
разписка подпис прилича на неговия, но не си спомня да е подписвал тези
документи. Дава показания, че не е възможно да е пропуснал да придвижи
фактурата, тъй като е в постоянна връзка със счетоводството и са налице
механизми, които да засекат подобно несъответствие. Не е било възможно
стоките да са били приети въз основа на стокова разписка, доколкото в
договора било посочено, че това ставало въз основа на приемо-предавателен
протокол. От счетоводството държали да пише протокол или приемо-
предавателен протокол, като не приемали документи с други наименования.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
реалното извършване на процесната доставка се установява от фактура и
стокова разписка към нея от 10.12.2018 г., подписани от упълномощен от
ответника служител. С оглед на това е намерил, че липсата на отразяване на
фактурата в счетоводството на ответника не води до извод за липса на
извършената доставка.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение №
252 от 03.01.2013 г. по т. д. № 1067/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение №
218 от 06.01.2017 г. по т. д. № 3572/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и др., която
настоящият съдебен състав споделя, фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки по чл.
318 ТЗ в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане,
имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място
на съставянето й. В случая, от представената по делото фактура №
**********/10.12.2018г. се установява възникването на облигационно
правоотношение във връзка с конкретна доставка по сключен между страните
договор № 93-00-208/08.06.2018г. и задължението на ответника - купувач да
заплати посочената продажна цена, а на ищеца – продавач да предаде
отразените във фактурата стоки, а от съставената към нея стокова разписка №
**********/10.12.2018 г.- реалното им предаване. И двата документа са
подписани от свидетеля И.Е. – служител на ответника, за когото не се спори,
че е упълномощен да приема доставки по процесния договор. Въпреки че
свидетелят е заявил, че не си спомня да е подписвал тези документи, по
делото не е оспорена тяхната автентичност, поради което те се ползват с
формална доказателствена сила, която следва да бъде съобразена от съда. Без
значение е, че фактурата не е била включена в счетоводството на ответника,
респ. в дневника за покупко-продажбите и не е ползван данъчен кредит по
4
нея. Това са само някои от начините за установяване на облигационна връзка
между страните и възникване на задълженията по нея. В конкретния случай,
правонорелевантните факти се установяват напълно от двустранно подписана
фактура и документ за предаване на стоката по нея. Във връзка с изложените
от въззивника доводи следва да се посочи, че фактурата е била с посочена
дата и подписана от упълномощен служител на ответника, като не може да се
приеме, че ответникът е узнал в по-късен момент за нея. Кога други
длъжностни лица от състава на министерството са били информирани за
фактурата и извършването на доставката е ирелевантно в случая.
Неоснователни са доводите за липса на основание за плащане, тъй като
не е бил надлежно оформен приемо-предавателен протокол. За правния
характер на един документ е от значение неговото съдържание, а не как е бил
наименуван от страните. В търговския оборот с приемо-предавателния
протокол обичайно се удостоверява предаването на стоките от продавача на
купувача, като в него се удостоверяват възражения по тяхното състояние,
респ. липсата на такива. В конкретния случай, тази функция се изпълнява от
представената по делото стокова разписка № **********/10.12.2018 г.,
подписана от представителите на страните. В нея е направено отбелязване за
приемане на стоките от страна на купувача без забележки и съдът намира, че
същата има характер на приемо-предавателен протокол. Не може да бъде
споделен довода на въззивника, че следва да се отрече удостоверителното
действие, респ. годността да обоснове плащане, единствено на формалното
основание, че няма посоченото в договора наименование приемо-
предавателен протокол. От наличните по делото доказателства може да се
направи извод, че за предаване на стоката по отделните доставки според
случая са съставяни документи с различни наименования – „приемно-
предавателен протокол“, „приемо-предавателен протокол“, „протокол“,
„протокол количество“, в това число и „стокова разписка“. Със стокова
разписка са били предадени част от стоките по фактура от 31.08.2018 г. /л. 74/,
която е била заплатена от страна на ответника. В този случай,
наименованието на документа за реалното осъществяване на доставката не е
било пречка за извършване на плащане от страна на ответника. С оглед на
това, не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля Е., че в
счетоводството не са приемани документи с наименование, различно от
протокол или приемо-предавателен протокол. В допълнение, част от
документите, с наименованието „приемо- предавателен протокол“ – от
09.01.2019 г., от 21.02.2019г., от 12.04.2019г. и 05.06.2019г., имат съдържание
и оформление, идентично с процесната стокова разписка и тази от
25.07.2018г., като единствено е променено наименованието им. Нещо повече,
в съдържанието на тези протоколи, в частта, уреждаща приемането на стоката
и декларацията на получателя в тази насока, те са визирани като „стокова
разписка“.
Доводите в жалбата относно момента, в който е направена процесната
доставка и че същата не би била необходима с оглед поръчването на хигиенни
материали на 20.11.2018г. са неотносими. Времето и честотата на отделните
доставки са обусловени от преценката и нуждите на възложителя – чл. 1, ал. 2
5
от договора, като в договора не е установен фиксиран брой доставки за
определен месец, нито конкретен момент, когато те следва да бъдат
извършени. С оглед данните в заключението на вещото лице, не може да се
приеме, че доставките са извършвани регулярно в края на месец. Стоките са
доставяни в различни части на съответния месец, като в някои месеци са
правени повече от една доставки. От друга страна, дори да се приеме
посочения във въззивната жалба обичаен начин за извършване на доставките
за определен месец – в края на предходния месец, намалените нужди на
ответника за м. 12.2018 г. биха били съобразени в доставката от 20.11.2018 г.
За м. 12.2018 г. не са извършвани други доставки, като по-ранни момент на
доставката може да се обясни именно с наличието на коледно-новогодишните
празници в края на месеца.
С оглед изложеното, по делото се установява договарянето и
извършването на процесната доставка по фактура № ********** от
10.12.2018 г. и възникването на задължение за ответника за заплащането на
цената , като не се доказва плащане от негова страна. Ето защо предявеният
иск се явява основателен.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС-
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на делото, право на разноски има
въззиваемият-ищец, на който следва да бъде присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в уговорен и заплатен размер от 320 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.03.2021 г. по гр.д. № 40018/2020 г. на СРС, II
ГО, 177 с-в.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, БУЛСТАТ ******* да заплати на
„Б.Т.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 320 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6