№ 393
гр. Велико Търново , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110200490 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ИВ. Т. Й., с ЕГН 75806040763, против
Наказателно постановление №7169/11.03.2021 г. на Началник отдел КРПМ и
ДАРОК при АПИ гр. София, с което за нарушение по чл.26 ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП, е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева. Навеждат се
основания, обективиращи, според жалбоподателя, отмяна на обжалваното
НП. Направен е искане в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се
от адв. И.Ч.. Упълномощеният защитник редовно призован не се явява. Не
заема становище.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, се представляват от юк М Д.
Заемат становище за потвърждаване на НП. Предоставили са писмено
становище, с което молят наказателното постановление да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно.
Съдът, като се запозна с представените писмени и изслушани гласни
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено
следното.
Административно наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН №0007976 от 18.02.2021г. с актосъставител М. Д. К., на
длъжност главен инспектор Дирекция АРОК при АПИ гр. София, в
присъствието на свидетеля ЮЛ. П. Д..
В акта е установено от фактическа страна, че на 18.02.2021г., в 15:40
часа, на път ІI-55 км. 8 на 100 м., след разклон за град Килифарево, в посока
гр. Велико Търново - град Гурково, жалбоподателят управлявал ППС, с пет
оси – МПС с 2 оси/1ва, 2ра/ марка Скания, модел Р500ЛА4х2, р.№ *******,
полуремарке с 3 оси /3та, 4та, 5та/ р.№А3450ЕМ. Водачът осъществявал
1
движение на тежко МПС по чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
ДИТ ППС - без разрешение за дейности свързани със специалното ползване
на пътищата, издадено от адм. управляваща пътя /АПИ/.
Контролният орган е приел, че необходимостта от разрешение се
доказвала от направеното измерване, при което е констатирано, че
измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 11.640
т., при макс. допустимо натоварване на оста 11,5 т. съгласно чл.7,ал.1, т.4, б.А
от Наредбата. В АУАН е отразено, че при измерено разстояние между осите
1,32 м., измерената сума от нат. на ос на тройната ос на полуремаркето /3та,
4та, 5та на ППС/ е 26,440 т. при макс. доп. нат. на ос 24 т. съгласно чл.7, ал.1,
т.3, б.Б от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство
ролетка № 8092019 и електронна везна модел CAPTELS ORA10 с № 785.
ППС превозва пшеница.
Въз основа на установените обективни данни, контролните органи са
приели, че процесният състав от товарни ППС е извънгабаритно такова, по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно по чл. 3, ал. 2 от
Наредбата, както и че водачът, в хода на проверката не представил валидно
разрешение (разрешително или квитанция за заплатена пътна такса) за
движение на извънгабаритно ППС.
При така установената фактическа обстановка актосъставителят е
приел, че е налице нарушение по чл.26 ал.2 т.1, б.“а“ от ЗП, във вр.с чл.37.ал.1
на Наредба №11 от 03.07.2021г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Актът е връчен на нарушителя лично на 18.02.21г. В законоустановения
срок не е постъпило възражение.
Въз основа на съставения АУАН административно наказващият орган,
при възприемане в пълнота и идентичност на фактическата обстановка и
правна квалификация е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на ИВ. Т. Й., за извършеното нарушение на по чл.26 ал.2 т.1, б.“а“ от
ЗП, във вр.с чл.37.ал.1 на Наредба №11 от 03.07.2021г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал.1, т. 2, вр. с чл.
26, ал. 2, т.1, б. А, вр. с чл. 53, ал. 2 от Закон за пътищата (ЗП) е наложеното
административно наказание - глоба в размер от 2000 лв.
При това, наказващият орган е приел, че деянието е осъществено при
условията на повторност, по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗП, с оглед на
посоченото от наказващият орган НП/7107/04.01.21г., влязло в сила на
12.01.21г.
По делото е приложена кантарна бележка – 1737/18.01.2021 г., със
становище на актосъставителя по проверка и изпълнение условията на чл. 37
ал.3 от Наредба № 11 /2001г. на МРРБ.
По делото е приложено удостоверение за одобрен тип измерване № 02
600 0018 за везна с неавтоматично действие тип ORA10, ведно с приложение
към него, заявление за последваща периодична проверка на средства за
2
измерване, регистрация на извършените последващи проверки, с която се
определя периодичност на последващите проверки на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, копие от свидетелство
за регистрация част 2, както и пътен лист №8858725.
По делото са изслушани показанията на свидетелите М. Д. К.. и ЮЛ. П.
Д.., които в пълна степен потвърждават констатациите при извършената от
тях проверка, отразени в съставения АУАН. По делото не са представени
доказателства оборващи изложените от свидетелите обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
подадената жалба е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения
срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество е и
неоснователна.
Съдът счита, че както актът, така и наказателното постановление са
издадени от компетентни за това лица в законно установените процесуални
срокове, с оглед на което в тази насока не са налице съществени нарушения.
От друга страна, съдът констатира, че както актът, така и наказателното
постановление нямат материални пропуски и в тази насока не се констатират
процесуални нарушения. Не се констатират и нарушения при тяхното
връчване.
С обжалваното НП, нарушителят е санкциониран, за извършено
нарушение, при условията на повторност съобразно разпоредбата на чл. 53,
ал.1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 2, т.1, б. А, вр. с чл. 53, ал. 2 от Закон за пътищата
(ЗП). Съдът установява не прецизност на посочената правна квалификация,
доколкото е записана основната санкционнна разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2
от ЗП, която е привързана към по тежко - наказуемата такава по чл. 53, ал. 2
от ЗП. Констатираната непрецизност съдът приема, че съставлява
административно нарушение на процесуалните правила, но същото не е от
кръга на съществените такива, водещи до опорочаване на реализираната
административнонаказателна отгаворност, във степен предпоставяща отмяна
на обжалваното НП. Същата не води до нарушаване на правото на защита на
нарушителя и в частност, на това, да научи, за какво точно нарушение е
наказан, (в случая - по – тежко наказуемо деяние) и да организира защитата
си по адекватен начин.
Съдът счита, че правилно административно наказващият орган е
определил приложимата материална разпоредба като е квалифицирал, че
констатираното деяние представлява нарушение по чл.26 ал.2 т.1, б.“а“ от ЗП.
Цитираната разпоредба регулира специалното ползване на пътищата
като постановява, че такова без разрешение не може да бъде осъществявано
от извън-габаритни и тежки ППС. За такива следва да има разрешение от
администрацията управляваща съответния път.
Разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“ а“ от Закона за пътищата
предвижда, че дейности за специално ползване на пътищата без разрешения
се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
3
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Основната
цел на забраната е гарантиране на безопасността на всички участници в
движението по републиканските пътища, определянето на показателите, по
които се установява вида на ППС, има за цел - издаване на разрешение за
специално ползване на пътищата, за да се извърши контрол на превозвания
товар, чрез измервания и отчитане на стойностите над допустимите
максимални размери на превозното средство – ширина, дължина, височина и
тегло, за да се контролира движението на тежките и извънгабаритните ППС
по пътищата отворени за обществено ползване.
Специалното ползване на пътищата се дефинира в §1 т.8 от Преходните
и заключителните разпоредби на Закона за пътищата, като ползването на
пътищата за превозване на тежки и извън-габаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите им
зони като изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти, и пътни
връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ, и на пътни
връзки към тях, изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения,
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни, и надземни
линейни или отделни стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата
на пътя, временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на
пътя от други лица.
Съдът счита, че в настоящия казус е налице специално ползване на
пътищата, тъй като управляваното от жалбоподателя ППС е влекач с две оси
и полуремарке с три оси, с общо тегло от 26440 кг, при допустимо
натоварване, нормативно установено, от 24000 кг. Съгласно чл.7, ал.1 т.3,
б.”а” от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на тежки и/или извън-
габаритни ППС на МРРБ по пътищата е разрешено движение на такива МПС
с посоченото максимално допустимо тегло от 24000 кг.
По своя характер видът на ППС се определя по смисъла на ЗП от
максимално допустимото общо тегло за съответното ППС. Със самия факт на
претоварване на ППС, в случая с установените 2.440 т., видът на ППС се
променя. Такова деяние според съда представлява нарушение на чл.26 ал.2 т.1
(а) от ЗП, вр. с чл.37 ал.1 т.1 от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на
тежки и/или извън-габаритни ППС на МРРБ. Същото е наказуемо съответно
по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата и представлява по своята
същност нарушение на задължението въведено от Закон за пътищата, по
пътищата да се движат МПС, които да не надвишават максимално
допустимото тегло установено от МРРБ и с товари които представляват
опасност за движението по пътищата.
4
Постановеното с обжалваното НП наказание, на жалбоподателя И.Й., за
извършено нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата, във вр.
с чл.37,ал.1.т.1 от Наредба № 11, е в рамките на предвиденото за конкретното
нарушение и визираното наказание в чл.53 ал.2 от Закона за пътищата (от
2000 до 7000 лева). Същото е определено към минималния предвиден в
закона размер. В тази връзка настоящия съдебен състав намира, че са
неоснователни доводите изложени в жалбата и представеното писмено
становище доводи, че наказващия орган не е съобразил изискванията на чл.27
от ЗАНН при определяне на размера на наложеното наказание. Съгласно ал.2
на чл.27 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че
правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподател. При определяне
размера на наказанието същия е имал предвид целите на наказанието
определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да
отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид
административно нарушение. В конкретния случай следва да се отчетат
обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили
други вредни последици, че са констатирани други нарушения на закона от
страна на жалбоподателя и нарушението е за втори път, което е отразено в
самото НП.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7169/11.03.2021 г. на
Началник отдел КРПМ и ДАРОК при АПИ гр. София, с което на ИВ. Т. Й., с
ЕГН 75806040763, жив. в гр. **** **** ****, за извършено на 18.02.2021г.,
нарушение по чл.26 ал.2 т.1, б.“а“ от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1,т.1 на Наредба
№11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
5
ППС и на основание чл. 53, ал.1, т. 2, вр. с чл. 26, ал. 2, т.1, б. А, вр. с чл. 53,
ал. 2 от Закон за пътищата е наложено административно наказание - Глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд, в 14 дневен срок, от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6