Решение по дело №572/2021 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2021 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  15. 04. 2021 г.,в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия   Кипров

        касационно дело №  572  по описа на съда за 2021  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .

          Образувано е  по жалба на  И.С.Г., против решение № 260134/ 1.02.2021 г.  по НАХД № 5018 /2020 г. по описа на ВРС, с което е  потвърдено  издаденото от началник група в сектор „ПП“ към   ОДМВР- Варна    НП № 20-0819-002715 /16.09.2020 год.  и  Г.  е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 80 лв.  С развити в жалбата доводи за неправилно установена от въззивния съд фактическа обстановка и  такива за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид неправилния извод на районния съд за извършване на маневрата „разминаване“, се иска     отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на НП, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. При редовно призоваване,  касаторът не се явява в съдебно заседание.     

        Ответникът ОДМВР– Варна , с подадената от упълномощения юрисконсулт Л.-А. молба с. д. 5617/14.04.2021 г.   изразява становище  за  оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.   

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя  е  неоснователна.

          С обжалваното НП , на основание чл. 179, ал.2 във вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП е наложена на Г. глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно : затова, че на 1.07.2020 г. в 15.15 ч.,   в  гр. Варна  на ул. „П.П.“ , при управление на собствения си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № СА****СХ, при успоредно паркиране на заден ход блъска с предната дясна част на автомобила намиращата се на платното за движение пешеходка Диана Калчева Великова, която получава контузия на дясно  ходило и подбедрица, като с поведението си поставя в опасност живота и здравето й.

          За да потвърди  НП , районният съд е приел за  установена изложената в НП фактическа обстановка, а дадената с АУАН неправилна квалификация по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП вместо правилното посочената в НП квалификация по чл.25, ал.1 от ЗДвП  е приел за преодолима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

          Касационният съд намира , че не са налице изложените  в касационната жалба основания по чл.348 , ал.1, т.1 и т.2   от НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон  и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

          Фактите по делото са установени от въззивния съд при правилно приложение на процесуалния закон – с цел установяване на обективната истина, районният съд е събрал всички възможни доказателства, а от страна на наказаното лице не са били отправени каквито и да било доказателствени искания, съответно не са налице  неправилни процесуални действия на съда по отказ за събиране на относими доказателства. В тази връзка, както в  производството пред наказващия орган, така и във въззивното производство Г. не е оборил доказателствената сила на АУАН регламентирана в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП. По сходен начин, изложените в касационната жалба в същата  насока доводи са изцяло голословни и неподкрепени с доказателства. По тези съображения, касационният съд приема липсата на допуснати във въззивното производство съществени процесуални нарушения.

          Към правилно установените факти, районният съд е приложил правилно материалния закон. Не е налице според касационния съд пропуск на ВРС да констатира допуснато при съставяне на АУАН съществено процесуално нарушение – допуснатото такова във връзка с неправилната квалификация по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП  представлява  процесуално нарушение, което не е съществено, тъй като както правилно е прието от въззивния съд,  съществените процесуални нарушения са само тези свързани с  фактите, а не с тяхната правна квалификация. В това отношение касационният съд намира, че разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е била правилно приложена.

          Не е налице  допусната от въззивния съд грешка в дадената от него правна квалификация на извършената от настоящият касатор маневра, непосредствено причиняваща настъпилото ПТП – действително, целта на Г. е била да извърши маневрата паркиране на заден ход, но именно при разминаването на управлявания от него с тази цел автомобил с намиращия  на пътното платно друг участник в движението / пострадалата Великова/ , той не се е убедил, че няма да създаде опасност за пешеходеца, съответно като не се е  съобразил с нейното положение на пътното платно е причинил ПТП с нематериални вреди, т.е. причиненият  по непредпазливост съставомерен резултат по чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП  е пряка и непосредствена последица от нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП.

          Така, като е потвърдил със същите съображения процесуално и материално законосъобразното НП, въззивният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

          Освен процесуално и материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка се установиха допустимост и валидност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

  При този изход от делото, претенцията на ответника за разноски е основателна – с представената от упълномощения юрисконсулт писмена защита е надлежно осъществено процесуално представителство по делото, за което касаторът дължи разноски на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН  в размер на 80 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането  на правната помощ.

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                    Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   решение № 260134/1.02.2021 г. по НАХД № 5018/2020 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН **********, адрес ***  да заплати на ОДМВР-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ  :