РЕШЕНИЕ
№ 2151
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110214437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от М.Е. Р. – ГР. с адрес:
гр....................., с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 21 –
4332 – 017242 от 23.08.2021г. издадено от Началник сектор към СДВР отдел
,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателката са наложени наказания
глоба в размер на 20 лева, както и глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършени административни
нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, описана в
наказателното постановление като изразява становище, че същата не отговаря
на обективно случилото се. Акцентира и върху допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство както и
на маловажността на случая. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което същото да бъде отменено като бъдат присъдени и разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят М. Р. – Г., редовно призован, се
явява лично. Пред съда поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Излага подробни съображения в нейна подкрепа.
1
Административно – наказващият орган Началник сектор към СДВР
отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 01.06.2021г. около 14:00ч. в гр.София, бул.,,Черни връх“, с посока на
движение към бул.,,Никола Вапцаров“ жалбоподателката М. Р. Гр.,
управлявайки лекия си автомобил Х. К. с рег.№.............., регистрирана на
името на дружеството ,,ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД. При извършена маневра
,,движение на заден ход“ реализирала ПТП с паркирания лек автомобил Ф.
П. с рег.№ ..........., собственост на свидетеля И.И.. Жалбоподателката не
усетила съприкосновението, както и повикванията на свидетеля и продължила
движението си. Местопроизшествието било посетено от свидетеля В. Р.,
който съставил и Протокол за настъпило ПТП както и скица. Били снети
обяснения и декларация и от двамата участници в ПТП – то. На място
пристигнали служители в сектор ,,Пътна Полиция“ при СДВР Ц.Ц., който
съставил АУАН въз основа на докладна записка, изготвена от него колега във
връзка с настъпилото ПТП. Свидетели при съставянето на акта били С.Д. и А.
Ст. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както
и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Видно от показанията на полицейските служители, посетили
местопроизшествието и съставили АУАН е, че същите не са очевидци на
изпълнителните деяния, реализирани от жалбоподателката. Съставеният акт
е бил изготвен въз основа на докладна записка, която пък на своя ред
обективира твърденията на свидетеля И.И. и непосредствените възприятия по
щетите на неговия автомобил от страна на свидетеля В. В., отразени в
Протокола за ПТП № 1725150. Същевременно в своите показания в съдебно
2
заседание самият пострадал от произшествието свидетел заявява, че щетите
по автомобила му са били незначителни, а жалбоподателката по всяка
вероятно не го е забелязала, след като той започнал да й маха. В протокола за
ПТП като щети са били отразени заден калник и задна броня. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели като еднопосочни, логични и
безпротиворечиви. Безспорно от гласните доказателствени средства се
доказва наличието на възникнало ПТП между жалбоподателката и свидетеля
И.И.. Също така няма спор относно обстоятелството, че вследствие на
произшествието са настъпили материални щети по автомобила на свидетеля
И.. Показанията на свидетелите се подкрепят и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност протокол и скица за
възникнало ПТП.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН. Същите отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания санкциониращ акт съдът констатира, че същият е необоснован и
издаден в нарушение на закона.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
наказателното постановление съдът намира, че жалбоподателката неправилно
е била санкционирана за нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП.
Определянето на удара между двата автомобила като ПТП изисква
приложението на друг вид административно наказателен състав – този по
чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП. В този смисъл е и Решение №
9/10.02.2017г. по н.д.№ 1310/2016г. по описа на ВКС. Съприкосновението
между пътните превозни средства, настъпило поради нарушение на чл.40,
ал.1 от ЗДвП доказва състава на чл.183, ал.2 т.11 от ЗДвП когато не е
причинило щета по &6 т.30 от ДР на ЗДвП. и ще бъде елемент от механизма
на деянието по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП когато те на
настъпили.Следва обаче във всички случаи да бъдат вменени чрез
обстоятелствената част на НП, за да е възможна и преценката за степента на
3
обществена опасност на деянието и оттам разграничаването му от други
състави на ЗДвП.
От друга страна от кредитираните гласни доказателствени средства е, че
жалбоподателката е реализирала ПТП, без да осъзнава това обстоятелство.
Незначителността на материалните щети по автомобила на свидетеля И.И.,
както и направените то него признания в тази насока с категоричност могат
да бъдат преценени на плоскостта на маловажния случая по смисъла на чл.28
от ЗАНН. От приложената справка картон на водач се установява, че М. Р. –
Гр. е била санкционирана само веднъж за извършено административно
нарушение през 2011г. по ЗДвП. Тези обстоятелства доказват, че лицето не е
нарушител на правилата за движение по пътищата, като същевременно е
напълно възможно в конкретния случай при извършената то нея маневра,
същата изобщо да не е усетила съприкосновението с автомобила на свидетеля
И.. Липсата на деформации по задния калник и броня, както и на такива по
автомобила на самата жалбоподателка обуславят преценката за
незначителността на извършеното от нея. Именно показанията на последния
подкрепят и наведеното в жалбата твърдение, за отсъствието на субективната
страна на изпълнителното деяние по чл.40, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на второто вменено административно нарушение по
чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП съдът намира, че и спрямо него не се доказва
наличие на субективна страна на нарушението. По своята правна същност
изпълнителното деяние е умишлено и за неговата съставомерност се изисква
съзнанието, че лицето е участвало в реализиране на ПТП. Показанията на
разпитания свидетел И.И., както и твърденията на самата жалбоподателка, че
изобщо не е усетила съприкосновение между управлявания от нея лек
автомобил с този на свидетеля И., поради което и е тръгнала без да спре, с
категоричност опровергават отразеното в НП обстоятелство, че помежду им е
имало разногласия относно обстоятелствата по ПТП – то. Узнаването
впоследствие за възникналото ПТП не може да бъде вменено като виновно
поведение, тъй като вината се преценява преди, а не след извършване на
изпълнителното деяние.
По отношение на релевираните в жалбата и писмената защита на
жалбоподателката оплаквания, за наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения съдът намира, че същите са неоснователни. Към
4
административната преписка е приложено четливо копие от АУАН, за чието
съдържание същата е имала възможността нееднократно да се запознае.
Фактическата обстановка както в АУАН, така и в НП е описана в достатъчна
степен, за да не бъде накърнено правото на лицето да узнае фактите, свързани
с неговото противоправно поведение. Дали отразеното отговаря на
обективната действителност както се твърди от жалбоподателката, е въпрос
на доказване и преценка по същество.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната на
наказателното постановление на процесуално основание.
Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде изцяло
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 – 4332 – 017242 от
23.08.2021г. издадено от Началник сектор към СДВР отдел ,,Пътна Полиция“
СДВР, с което на М.Е. Р. – ГР. с адрес: .........................., с ЕГН: ********** са
наложени наказания глоба в размер на 20 лева, както и глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършени
административни нарушения по чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5