Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1184 23.07.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен
състав,
на
дванадесети юли две хиляди и двадесет и първа година,
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 771 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 96 ЗДАНС във вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на Г.П.Х. със съдебен адрес ***, против заповед № З-614
от 17.03.2021г. на Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“
гр.София.
В сезиращата жалба се сочи, че
заповедта е неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят навежда доводи, водещи според
него до извод за отмяна на заповедта- при извършената проверка е участвал
служител, който не е безпристрастен, поради което е следвало да се отведе, образувани
са три дисциплинарни производства, като са формулирани три нарушения и са
определени три наказания, въпреки че всички произтичат от едни и същи факти, в
мотивната и диспозитивната част на заповедта действията на жалбоподателя са
описани по различен начин, описани са разлини по вид нарушения, за които са
предвидени различни по вид наказания, не е мотивирано защо се налага
конкретното по вид и размер. В заключение иска отмяна на издадения
административен акт. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адвокат С.С. ***, която поддържа жалбата на основанията,
посочени в нея. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 от ЗА и разноски по делото в размер на заплатената държавна такса.
Ответникът – Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“
гр.София, чрез служител с юридическо оразование Жана Вучкова, моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
За Окръжна прокуратура се явява прокурор Дарин Х., който счита жалбата за
основателна и моли да бъде отменена заповедта като неправилна и
незаконосъобразна. Не ангажира доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена
Заповед за командировка № БС-191 06.10.2020г. без подпис на ръководител, за командироване на
жалбоподателя до гр.Сливен и обратно на 07.10.2020г. със задача Координация по
ДОО екз.1 и екз.2- подписан и подпечатан в ТДНС-Сливен, както и Заповед за командировка № БС-192 от
06.10.2020г. на директор на ТДНС-Бургас за командироване на Я.С. и Заповед за командировка № БС-193 от
06.10.2020г. на директор на ТДНС-Бургас за командироване на Д.Л. до гр.Сливен
на 07.10.2020г. със задача координация по ДОО, тримата служители е следвало да
извършат пътуването със служебен автомобил „Форд Фокус“ с рег.№ СА 8941 ХТ.
Доклад по отношение на осъществената командировка № БС-31-4133 от 09.10.2020г.
от директор на ТДНС-Бургас, в която посочва че на 07.10.2020г. е осъществил
командировка в гр.Сливен във връзка с провеждане на работна среща със служители
на ТДНС-Сливен, като целта е била обсъждане на средата за сигурност по
направление на дейност „М“ и работата по конкретни дела за наблюдение.
Представена е заповед №З-512 от 06.04.2010г. на Председател на ДАНС относно
реда и начина на командироване на служители на ДАНС и определяне на размера на
средствата за командироване. В заповедта са посочени длъжностите, които могат
да издават заповед за командироване и компетентността им по отношение на
лицата, както и лимитите за нощувка и използване на личен автомобил, заповедите
следва да се регистрират в регистър на съответното деловодство с номер и дата.
Доклад по отношение на осъществената
командировка № БС-31-4110 от 08.10.2020г. е депозиран от Д.Л. ***, в който
посочва, че на 07.10.2020г. е бил командирован в гр.Сливен със Заповед за
командировка № БС-193 от 06.10.2020г.
със задача координация по ДОО. Посочва, че по време на командировката е
осъществена работна среща с Петър Василев-служител в ТДНС- Сливен, в която е
обсъдена средата за сигурност по направление по дейност „М“ и работата по ДН
„Незаконна миграция“ –„М-1“ и ДН „Рискова миграция“-„М-2“
Директор на САД „Инспекторат“ е изготвил доклад №ИС-872/22.10.2020г. до
Председателя на ДАНС чрез зам. председателя на ДАНС, където
посочва ,че в САД „Инспекторат“ е постъпил доклад №
БС-31-4133 от 09.10.2020г. от директор на ТДНС-Бургас по отношение на служебна
командировка в гр.Сливен на 07.10.2020г. с приложена Заповед за командировка № БС-191 06.10.2020г. без подпис на ръководител/зам. Председател, който
е разпоредил командировката. На 14.10. зам. Председателя на ДАНС се е запознал
с доклада, но не е подписал приложената заповед за командировка, като в
разговор е посочил, че не е разпореждал, нито е давал предварителна санкция за
извършване на командировката. В заключение е направил извод за наличие на данни
за евентуално осъществени незаконни или неправилни действия/бездействия на
директора на ТДНС-Бургас, изразяващи се в неспазване на нормативни или
вътрешноведомствени актове, регламентиращи реда за командироване на държавните
служители на ДАНС.
По повод на доклада Председателят на ДАНС е издал Заповед №З-2797 от
26.10.2020г. за извършване на проверка в срок до 22.12.2020г. на данни за
евентуално осъществени неправомерни действия от служител на ТДНС-Бургас,
изложени в доклад
№ИС-872/22.10.2020г. и е назначена комисия. Връчена на 05.11.2020г. на
жалбоподателя. Последвала е Заповед №З-3270 от
21.12.2020г. с която е удължен срокът на проверката до 22.01.2021г. .
Във връзка със Заповед №З-2797 от 26.10.2020г. са депозирани Доклад с рег.№ RB-303114-001-09/СЛ-6-5194/
06.11.2020г. и доклад с рег.№ RB-303114-001-09/СЛ-6-5403/ 19.11.2020г. от
директор на ТДНС-Сливен във връзка със Заповед №З-2797 от 26.10.2020г.;Доклад с
рег.№ RB-303114-001-09/СЛ-6-5210/ 06.11.2020г. от началник сектор „11“ в
ТДНС-Сливен.
Изготвен е доклад от директор на САД“Инспекторат“, с рег. №ИС-910 от
09.11.2020г. по повод проведена среща със Сливенския митрополит Йоаникий, с
оглед изясняване на обстоятелствата по проведената среща с директора на
ТДНС-Бургас, директора на ТДНС-Сливен и С.-***. Изяснило се, че срещата не била
с конкретна насоченост, а израз на уважение към него и църквата.
С писмо рег.№ ИС-937 от 16.11.2020г. по повод на проверката е изискана
информация от Директора на СД „М“-ДАНС, с писмо рег.№ ИС-929 от 13.11.2020г. са
изискани писмени обяснения от Я.С., с писмо рег.№ ИС-931 от 13.11.2020г. са
изискани писмени обяснения от Д.Л., с писмо рег.№ ИС-932 от 13.11.2020г. са
изискани писмени обяснения от Г.Х., с писмо рег.№ ИС-948 от 18.11.2020г. са
изискани писмени сведения от директор на ТДНС-Сливен.
В отговор с рег. № М-8274 от 19.11.2020г. Директорът
на СД „М“-ДАНС е посочил, че директорът на ТДНС-Бургас не е съгласувал с него
необходимост от осъществяване на работна среща между служители на ТДНС-Бургас,
Сливен и Ямбол с цел обсъждане средата за сигурност по направление на дейност
„М“. Посочва, че средата за сигурност не се е променила от последното
тримесечие, за да обуславя среща, не му е известно да е била необходима
координация и взаимодействие по воденото в ТДНС-Бургас ДОР, последната среща по
това дело била проведена на 12.04.2019г. От Формуляр за оценка степента на
изпълнение на методическите указания по линиите на СД „М“ в ДАНС за периода 01.07.2020г.
до 30.09.2020г.
и формуляр за оценка за следващ период 01.10.2020г. до
31.12.2020г. се установява, че ТДНС –Бургас не е получила оценка.
По преписката са постъпили Обяснение рег. № БС-31-4622 от 05.11.2020г.
и Обяснение рег. № БС-31-4805 от 19.11.2020г.
от Я.С.,
Обяснение рег. № БС-31-4634 от 05.11.2020г. и Обяснение рег. № БС-31-4794 от 18.11.2020г.
от Д.Л., Обяснение рег. № БС-31-4616 от 05.11.2020г. и Обяснение рег. № БС-31-4801 от 18.11.2020г.
от жалбоподателя.
По делото е представен Протокол № RB-202001-001-03/ИС-6-7 от 15.01.2021г. във връзка извършена проверка по
повод заповед рег.№ З-3270/21.12.2020г. на Председателя на ДАНС, в който е
посочено, че е извършено предварително проучване по случая и е направено
предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя.
Постъпило е сведение от Недялко Недялков- зам.председател на ДАНС, в което
посочва, че не е разпореждал, нито е съгласувал командировка на директора на
ТДНС-Бургас за 07.10.2020г. до гр.Сливен.
С писмо рег.№ ЧР-558 от 24.02.2021г. е изискано писмено обяснение от
жалбоподателя в срок до 02.03.2021г. Писмото е връчено на 02.03.2021г.
Постъпило е обяснение с отговори на поставените въпроси с рег. № 06-41-2 от
03.03.2021г.
По делото е представена справка с рег.№ RB-202001-001-03/ЧР-6-265/
17.03.2021г.относно фактическите основания за издаване на заповед за налагане
на дисциплинарно наказание на жалбоподателя, сочещи липса на необходимост за
осъществяване на работна среща на 07.10.2020г. в гр.Сливен. Справката е връчена
на 24.03.2021г. на жалбоподателя.
Със Заповед № З-614 от 17.03.2021г. дисциплинарнонаказващият орган
Председателят на ДА „Национална сигурност“ гр.София е приел, че на 07.10.2020г.
жалбоподателят в нарушение на чл.8, ал.1 от НКС –командировките се извършват въз основа на предварително издадена
писмена заповед, вр. с чл.10, ал.1 от НКС-заповедта за командировка се издава от ръководителя или упълномощено от
него лице, е осъществил пътуване до гр.Сливен, в работно време, със
служебен автомобил без да е налице служебна необходимост за изпълнение на
конкретна служебна задача в гр.Сливен и без да има предварително издадена
писмена заповед от упълномощено длъжностно лице от ДАНС, на основание чл.92,
ал.1, изр.1, вр. с чл.90, ал.1, т.3 и чл.88, ал.2, т.2 от ЗДАНС, вр. с чл.110г,
ал.1 т.7 от ППЗДАНС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„недопускане до израстване в длъжност за срок от една година“, считано от
датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на 24.03.2021г.
Освен заповедта –предмет на оспорване са издадени Заповед № З-613 от
17.03.2021г. на Председателя на ДА „Национална сигурност“, с която е наложено
наказание „недопускане до израстване в длъжност за срок от една година“ за това
че на 06.10.2020г. е издал заповед за командировка № БС-191 06.10.2020г. без служебна необходимост
и Заповед № З-616 от 17.03.2021г. на Председателя на ДА „Национална сигурност“,
с която е наложено наказание“понижаване в ранг специален агент І степен“ за
срок от три месеца, за това че на 08.10.2020г. е изготвил доклад № БС-31-4133
от 09.10.2020г. до зам.председател на ДАНС за осъществена от него командировка
на 07.10.2020г. в гр.Сливен, с цел провеждане на работна среще със служители на
ТДНС-Сливен за обсъждане на служебни въпроси без реално да е присъствал.
В хода на съдебното производство са представени и длъжностна характеристика
на директора на ТДНС, връчена на жалбоподателя на 16.05.2016г., извършените
проверки от САД „Инспекторат“ в ТДНС-Бургас за периода 2019г., 2020г., 2021г.,
Указания за дисциплината и дисциплинарната практика в ДАНС, доклад рег.№
БС-31-1025 от 08.03.2021г., писмо №БС-31-2528 от 07.12.2015г. за унищожаване на
втори екземпляр, поради отпаднала необходимост, подписано от директор
ТДНС-Бургас, справка за разходваното гориво от л.а. „Форд фокус“, с рег. № СА
8941 ХТ.
В съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели – Д. Г. Л.
и Я. Я. С.. Двамата свидетели са служители в ТДНС-Бургас.
Свидетелят Л., заедно със свидетеля С. и жалбоподателя са били със
служебния автомобил в командировка в гр.Сливен, началото на месец октомври
2020г. Посочва, че задачата е била да се проведе работна среща със служители от
ТДНС-Сливен и ТДНС-Ямбол, тъй като незаконната дейност се извършва на територията
на ТДНС-Ямбол, като са засечени адреси на територията на гр.Сливен. При
пристигането им ги посрещнал директорът на ТДНС-Сливен, който казал, че
служителите от ТДНС-Ямбол няма да могат
да дойдат, поради друг служебен ангажимент в гр. София. В кабинета на директора
жалбоподателят казал поводът за срещата, но поради отстъствието на колегите им
от Ямбол се взело решение срещата да продължи с обсъждането на общи въпроси по
направленията на дейност, които обслужва сектора „М“. Посочва, че непълният
състав от служители е препятствал обсъждането на оперативното дело.
Жалбоподателят, директорът на ТДНС-Сливен и г-н С. излезли от кабинета на
директора, а свидетелят Л. обсъдил заедно с неговия колега от ТДНС –Сливен
добри практики, свързани с организацията на дейността на територията на Сливен
и Бургас. Работи в ТДНС-Бургас от 1998г. и според него през последните 2-3
години са зачестили проверките от инспектората, като са задавали провокативни
въпроси, честа практика била проверяващите да указват как да се доуточнят
отговорите на въпросите, в смисъл кое им върши работа и кое не. За третото
тримесечие нямали оценка по направление „М“, но след проведената среща и
обмяната на добри практики за следващото тримесечие дейността по направлението
била оценена с оценка 3. За командировката бил уведомен два дни преди
заминаването, имало е разговор за провеждане на такава среща, но когато са се
уговорили се е осъществила, не знае дали зам. директорът на ДАНС е бил уведомен
за командировката, не може да посочи колко време е участвал жалбоподателят на
срещата, бил е наказван по повод на други проверки и е обжалвал наказанията.
Запознаването със заповеди в ДАНС се осъществява посредством контролен лист, на
който всеки като прочете заповедта се разписва –дата и подпис под определената
заповед. Срещата повод за командировката не била инцидентна, по направление на
миграцията и имала координационен характер.
Свидетелят С. ***, началник отдел. По повод на командировката посочва, че
са били той, жалбоподателят и свидетелят Л. ***. Срещата се наложила, поради
необходимост от координиране на действията по оперативно дело и негативната
оценка на ТДНС-Бургас от страна на специализирана дирекция „М“. Целта била да
се координират действията по оперативното дело и да се обменят добри практики с
други териториални дирекции. В случая срещата е трябвало да се проведе между
служители от ТДНС-Бургас, ТДНС-Сливен и
ТДНС-Ямбол, но когато отишли по стълбите директорът на ТДНС-Сливен им казал, че
представители на ТДНС-Ямбол няма да присъстват, поради ангажимент в
Специализираната дирекция в София. Тогава жалбоподателят казал, че няма да
бъдат коментирани въпроси свързани с оперативното дело. На срещата присъствали
тримата служители от гр. Бургас, директорът на ТДНС-Сливен и към тях се
присъединил началник сектор „Миграция“ в ТДНС-Сливен. Обсъждали въпроси едвакво
валидни за двете дирекции и начини по които да се решават, свързани с
нелегалната миграция. Работи от 2000г. в ТДНС-Бургас и посочва, че през последните
2-3 години броят на проверките драстично е нарастнал, като начинът на
провеждане на тези проверки бил субективен, този извод си направил по начина на
задаване на въпросите, по личното отношение от страна на членовете на комисията
към лицата, които участвали в проверките, за това е напуснал колегата му Я. С. Я..
Не си спомня точен час на пристигане в Сливен около 10:00 – 9:45 часа и след
час, час и половина посетили Сливенския митрополит.Посочва, че има задължение
да познава оперативните дела, както и директорът. От септември 2000 г. до
настоящия момент работи първоначално в Национална служба „Сигурност“, след
което в ТДНС Бургас.Запознаването с оперативно дело ставало срещу подпис и се
изготвял доклад, в който се посочва причината за запознаване с делото, какви
въпроси са се коментирали, какви мероприятия са се набелязали, в какъв срок да
бъдат изпълнени. По процесното дело търсили служители от ТДНС Ямбол, поради
това, че голяма част от миграционните процеси се извършват на територията на
Ямбол, на зелена граница, съответно колегите имат по-добра и качествена
агентура на място.
Отделно лицето живее в „Меден рудник“, а развива дейността си
на територията на ТДНС Ямбол, общото със Сливен е фактът, че г-н С.Д., преди да
заеме длъжността директор на ТДНС Сливен беше директор на ТДНС Ямбол и
изключително добре е запознат с процесите по това дело, подобна среща е
провеждана в ТДНС Ямбол през 2019 г. Въпросната среща имала координационен
характер.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на
съдебната проверка на основание чл.168, вр. чл.146 от АПК, Административен съд -
Бургас, в настоящия си състав намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Същата е
насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в
предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което
е постановено дисциплинарно наказание и за което в този смисъл заповедта е
неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните правни
съображения:
Съдът, като съобрази нормата на чл.168, ал.1 от АПК, извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган,
овластен с нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗДАНС .
Според цитираната норма дисциплинарните наказания се налагат от Председателя на
ДАНС. С Указ № 95 от 10.04.2018г., издаден от Президента на РБ, обн. в ДВ
бр.32/13.04.2018г. Димитър Здравков Георгиев е назначен за Председател на ДАНС.
Предвид изложеното са спазени изискванията за валидност на оспорената заповед.
Заповедта е в
предвидената от закона писмена форма.
Дисциплинарното наказание е наложено на оспорващия в срока, регламентиран в
разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗДАНС и чл. 113, ал.
1 от ППЗДАНС. Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Съдът счита, че нарушението е
открито когато дисциплинарно наказващият орган е установил извършеното и
самоличността на извършителя, като това се осъществява след получаване на
материалите от производството. В настоящия случай, дисциплинарнонаказващият
орган е получил информация за извършеното нарушение с представянето на протокол
с рег. № RB202001-001-3/ИС 6-7/ 15.01.2021г., изготвен в резултат на извършената
проверка от САД „Инспекторат“, като с подпис е отбелязал дата 26.01.2021г..
Следователно на 26.01.2021 г. е най-ранния момент, в който Председателя на ДАНС
е узнал, че са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение и лицето,
което се предполага, че го е извършило, респективно от този момент се счита, че
органът е открил нарушението и от този момент започва да тече двумесечния срок
за налагане на дисциплинарно наказание, което изискване е спазено с издаването
на заповед на 17.03.2021 г. Не е изтекъл и едногодишния срок от датата на която
се предполага, че е извършено нарушението. Дисциплинарнонаказващият орган е
спазил изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДАНС като е приел неговите писмени
обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, видно от представените
писмени обяснения на жалбоподателя. Дадените обяснения са разгледани от
дисциплинарно наказващия орган и са кредитирани като необосноваващи
освобождаване от отговорност.
Извършеното деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.88,
ал.2, т.2 от ЗДАНС
„неизпълнение на служебните задължения“, вр. с чл.110г,
ал.1 т.7 от ППЗДАНС „други нарушения на служебната дисциплина“.
В разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДАНС е регламентирано легално
определение на "Действия при изпълнение на служебни задължения" са
такива действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължения,
произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, респ. неизпълнението им е
"неизпълнение на служебни задължения". Служебните задължения са
регламентирани в длъжностната характеристика на всеки служител, в този смисъл
дисциплинарнонаказващият орган като е квалифицирал извършеното по този законов
текст задължително е следвало да посочи кореспондиращото/ неизпълнено служебно
задължение от длъжностната характеристика на жалбоподателя, която му е надлежно
връчена. Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.2, т.5 от ЗДАНС, касаеща
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да са
посочени служебните задължения, които са били виновно нарушени.
Както е посочено в ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 3 от
7 юни 2007 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по
т.д. № 4 от 2007 г. „При упражняване на правомощията си в дисциплинарното
производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на
нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и
регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие
във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които
очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат
наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията
на служебните задължения.“
В мотивите на заповедта дисциплинарнонаказващият орган се позовава на
неизпълнение на заповед №З-512 от
06.04.2010г. на Председател на ДАНС относно реда и начина на командироване на
служители на ДАНС и определяне на размера на средствата за командироване. По
делото не се установи жалбоподателят да е запознат с нея, като твърдението, че
се е запознал, тъй като е подписал изпратеното придружително писмо, с което са
изпратени документи за унищожаване, поради отпаднала необходимост, тъй като към
последното са приложени опис с номера и дати на документи не води до извод за
надлежно запознаване, за да се предюмира знанието й. От друга страна
нарушаването на тази заповед би могло да се квалифицира като дисциплинарно
нарушение по чл.88, ал.1, т.1 от ЗДАНС „неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на председателя, заместник-председателите,
административния секретар на агенцията и на преките ръководители;“.
Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.8, ал.1 от НКС –командировките се извършват въз основа на
предварително издадена писмена заповед, вр. с чл.10, ал.1 от НКС-заповедта за командировка се издава от
ръководителя или упълномощено от него лице. Посочено по този начин правно
основание трябва да бъде отнесено към неизпълнение на служебни задължения, като
тези служебни задължения трябва да бъдат вменени на жалбоподателя и да са част
от длъжностната му характеристика. От мотивите на заповедта не се установява по
какъв начин така определените в наредбата правила се отнасят към задълженията
на жалбоподателя, според длъжностната му характеристика. От доказателствата по
делото се установява, че за процесната командировка на 07.10.2020г. за
жалбоподателя не е имало предварително издадена писмена заповед. Тук следва да
се отбележи, заповед е била регистрирана, видно от приложената Заповед за
командировка № БС-191 06.10.2020г. и
регистрационния й номер в деловодството, което обстоятелство съответства на
заповед №З-512 от 06.04.2010г. на
Председател на ДАНС. Същата обаче безспорно не е подписана от упълномощения от
председателя на ДАНС зам.председател. В мотивите на оспорената заповед са
изложени аргументи в посока, че заповедта не е предварително съгласувана със
САД „Миграция“, не е ясно какви обстоятелства са наложили проведената среща, за
да се обоснове необходимост от провеждането й. За да се реализира дисциплинарна
отговорност на служителя следва да се определи административния акт или друг
акт, известен на жалбоподателя, в който са регламентирани тези правила както за
съгласуването с други структури на ДАНС, така и при какви показатели е
допустимо провеждането на координационна среща по конкретно оперативно дело и
съответно кой нормативен акт или съответния акт, който забранява провеждането
съвместни срещи за обмяна на добри практики по съответни общи за дирекциите
проблеми.
Отделно от изложеното съдът приема за достоверни показанията на свидетелите
С. и Л., които посочват че задачата на командировката е била координация по оперативно дело между трите
дирекции, но преди началото на срещата е станало ясно, че поради служебен
ангажимент на служителите от ТДНС-Ямбол, срещата не може да бъде осъществена.
Видно и от докладите по повод на командировката се установява това
обстоятелство, както и че са коментирани въпроси, свързани с направление „М“. Установява
се, че жалбоподателят не е присъствал през цялото време, което не означава, че
не е била налична служебна необходимост от командировката и е посетил
Сливенския митрополит, за което не е докладвал, но тези обстоятелства и
задължението да ги докладва пред горестоящия орган не са предмет на разглеждане
по настоящото дело.
Не без значение е какво приема дисциплинарно-наказващият орган по отношение
на обстоятелството жалбоподателят командирован ли е бил или не? Този въпрос се
налага, с оглед различните фактически положения, приети в заповедите за
налагане на дисциплинарните наказания, приложени по делото. При едни и същи
факти са направени различни правни изводи по отношение на извършените
дисциплинарни нарушения, които взаимно се изключват. По този начин
жалбоподателят е бил поставен при едни и същи факти да се защитава при взаимно
противоречащи тези на наказващия орган, а именно по настоящата заповед се
оспорва обстоятелството надлежно ли е командирован, докато в Заповед №
З-616/17.03.20201г. е прието че жалбоподателят е бил командирован, като
отговорността е по отношение на депозирания доклад от командировката. Това води
до извод за превратно тълкуване на едни и същи факти, с оглед налагане на
наказание.
Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл.110г, ал.1 т.7 от
ППЗДАНС „други нарушения на служебната дисциплина“. Квалификацията
„други нарушения на служебната дисциплина“ е предвидена при същата формулировка в
разпоредбите на на чл. 110б ал. 1, т. 4; чл. 110в, ал. 1, т. 12; чл. 110г, ал. 1,
т. 7 от чл. 110д, ал. 1, т.18 от ППЗДАНС, но според посочените разпоредби изискваща
налагане на различни по вид и тежест наказания. В конкретната заповед мотиви за определяне на наказанието са изложени единствено за неговата
продължителност, което с оглед разпоредбата на чл. 110г, ал. 1 от ППЗДАНС е в
минимален размер. Действително, дисциплинарнонаказващият орган има правомощия
да избере кое от предвидените дисциплинарни наказания да наложи за констатирани
нарушения на служебната дисциплина, но неговата преценка по целесъобразност
следва да бъде мотивирана и подкрепена със съответните доказателства, които
съдът да прецени при проверката за законосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание. В настоящата заповед неясно остава защо е прието, че
тежестта на вмененото нарушение съответства на наказание „недопускане до
израстване в длъжност за срок от една година“.
В заповедта са посочени само получаваните награди от жалбоподателя,
което води до извод за постигнати високи резултати в осъществяването на служебната
дейност и не обосновават налагането на това по-тежко по вид наказание от
другите предвидени в ЗДАНС.
Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на процедурата по
реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което води и до опорочаване
на формата и съдържанието на издадения въз основа на тази процедура краен акт
за налагане на дисциплинарното наказание. Фактически, нарушено е правото на
защита на жалбоподателя, който при липсата на мотиви не е могъл да узнае
конкретните причини, довели до санкционирането му с това по вид наказание,
както и съдът е лишен от възможността да упражни контрол за законосъобразност
на заповедта, още повече че наложеното наказание не е най-лекото, което би
могло да се наложи за това нарушение. Това процесуално нарушение е съществено и
е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, като издадена в
противоречие на изискванията на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. В този смисъл е и
практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение №
2674/19.02.2020 г. по адм. д. № 4942/2019 г., решение № 13835/13.11.2018 г. по
адм. д. № 9905/2018 г., решение № 12971/25.10.2018 г. по адм. д. № 380/2018 г.,
решение № 9474/11.07.2018 г. по адм. д. № 10378/2017 г., решение №
9472/11.07.2018 г. по адм. д. № 7969/2017 г., решение № 9131/04.07.2018 г. по
адм. д. № 1676/2017 г. и други.
По отношение на възражението направено от жалбоподателя за нарушаване на
чл.10, ал.2 от АПК, поради участие в проверката на лице, което е заинтересовано
от изхода или има с някои от заинтересованите лица отношения, които пораждат
основателни съмнения в неговата безпристрастност. Наличието на тези
обстоятелства са основание лицето да бъде отведено от
участието в проверката по почин на органа и по искане на лицето. Жалбоподателят
твърди, че е имал предходни отношения с председателя на комисията извършила
проверката и изготвила Протокол №
RB-202001-001-03/ИС-6-7 от 15.01.2021г., които в резултат на неудовлетворяване
на искането са се влошили. Посоченият протокол е част от процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание и е изготвен за изясняване на
обстоятелствата в тази връзка, поради което неговото значение не би могло да
бъде пренебрегвано, както е отбелязал процесуалният представител на ответника.
Друг е проблемът, че извън твърденията на жалбоподателя не се събраха други
доказателства, обосноваващи твърденията за пристрастност на проверяващия
служител, поради което не следва да се приема за установено наличието на
съмнения в безпристрастността на председателя на комисията. Отделно от това
въпреки, че е отбелязал тези обстоятелства в хода на процедурата жалбоподателят
поискал служителят да бъде отведен на основание чл.10, ал.2 от АПК. В този
смисъл съдът счита, че възражението е неоснователно.
По отношение на
възражението, че при едни и същи факти, чрез използване на различни описания на
действията на жалбоподателя са наложени три дисциплинарни наказания, съдът
счита че действително описаните деяния изхождат от един и същи случай, поради
което са описани приблизително едни и същи фактически установявания. Независимо
от това всяко дисциплинарно нарушение е свързано с конкретно
действие/бездействие и конкретни нарушени правила. В този смисъл съдът счита,
че не е нарушено правилото на чл.90, ал.2 от ЗДАНС „За едно и също дисциплинарно
нарушение може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.“
С оглед на изложеното, заповед № З-614 от 17.03.2021г. на Председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София, с която на Г.П.Х. ***, на основание чл.92, ал.1, изр.1, вр. с чл.90, ал.1, т.3 и чл.88, ал.2, т.2
от ЗДАНС, вр. с чл.110г, ал.1 т.7 от ППЗДАНС е наложено дисциплинарно наказание
„недопускане до израстване в длъжност за срок от една година“, считано от
датата на връчване на заповедта, следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
С оглед изхода на спора, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в
съдебното производство за държавна такса -10лв. и адвокатско възнаграждение. По
отношение на държавната такса, същата следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя. Процесуалният представител на ответника представя пълномощно и
договор за правна помощ с основание за плащане чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата урежда друг ред
за ангажиране на отговорност за разноски в различие от този по чл. 78 от ГПК
вр.144 от АПК. Това е право на адвоката да претендира възнаграждение, не да се
търсят реално направени от страната разноски, защото защитата е безплатна. За
да упражни правото си за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, адвокатът трябва да
изпълни условие да представи писмен договор със страната, в което да е вписано
някое от основанията по чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата / определение №
11057 по адм.д.№ 10184/ 2017 г. на ВАС, определение № 12518/ 18.10.2017 г. по
адм.д.№ 10142/2017 г. на ВАС/. В представения договор не е посочено конкретното
основание по чл. 38, ал. 1 от ЗА, поради което не са налице предпоставките за
присъждане на възнаграждение в полза на адвоката.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд - Бургас, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Х.-***, заповед № З-614 от 17.03.2021г. на Председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“ гр.София, с която на Г.П.Х. ***, на основание
чл.92, ал.1, изр.1, вр. с чл.90, ал.1, т.3 и чл.88, ал.2, т.2 от ЗДАНС, вр. с
чл.110г, ал.1 т.7 от ППЗДАНС е наложено дисциплинарно наказание „недопускане до
израстване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА ДАНС да заплати на Г.П.Х. сумата от 10 лева разноски по делото, в
останалата част искането за разноски оставя без уважение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
СЪДИЯ: